№ 10904
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110128209 по описа за 2023 година
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 28209 по описа на СРС за 2023г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М. И. К., ЕГН **********, в
качеството й на законен наследник на И. И. К. - бивш собственик на топлоснабден имот с
адрес в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, с която моли съда да осъди
ответника да заплати сумата от общо 1772,41 лв., от която:
- 1402,28 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 25.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането;
- 358,78 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
30.09.2022 г.;
- 8,96 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 25.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и
- 2,39 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
16.10.2019 г. до 30.09.2022 г. Претендира присъждане на разноски.
В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа, че
ответникът, в качеството си на единствен законен наследник на И. И. К.- бивш собственик
на топлоснабден имот с адрес в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла
1
на 153, ал. 1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от „БРУНАТА“ ООД съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на предявените
искове. Ищецът е представил писмени доказателства и е заявил допълнителни
доказателствени искания, в т.ч. да се изслушат заключения по съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, с които вещите лица да отговорят на
поставените в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването, сертифицирането на
уредите за отчет на ТЕ и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. И. К., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. П. Т.- Ч., с който оспорва исковете като недопустими, поради липса
на процесуална легитимация на ответника, евентуално като неоснователни. Оспорва
наследодателят й И. К. да е бил собственик на процесния имот, респ. и тя да е станала такъв
по наследство. В условията на евентуалност релевира възражение за погасителна давност.
Моли за прекратяване на делото, респ. за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
присъждане на разноски.
По искане на ищеца и при обоснован правен интерес от това, съдът е допуснал в
производството и конституирал като помагач на ищеца фирмата за дялово разпределение -
„БРУНАТА“ ООД /с променено в хода на производството наименование на „ДАЛСИЯ“
ООД/. Третото лице-помагач не е изразило становище по исковете, но в изпълнение на
задължението си по чл.190 от ГПК е представило находящите се в негово държане
документи касаещи дяловото разпределение и липсата на достъп до процесния имот за отчет
на уредите, които са приети по делото.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е
дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията
й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
2
задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 от ЗЕ, е
собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Установява се
по делото, че бивш титуляр на партида с аб. № ***, открита служебно за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, *** е бил И. И. К., с ЕГН ********** (видно от молба на ищеца от
26.06.2023 г., в изпълнение на разпореждане на съда, с което ИМ е оставена без движение).
От „Топлофикация София“ ЕАД заявяват, че партидата е открита служебно на името на И.
К., а след неговата смърт /която се установява по делото от удостоверение за наследници,
изд. на 16.06.2023 г., да е настъпила още на 16.10.2010 г./ не било подавано заявление за
промяна титуляря на партидата. По делото не са събрани доказателства за процесния
топлоснабден имот, някой от наследниците, в т.ч. ответника М. И. К. да е подал и
декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Няма спор, че до смъртта си през 2010 г. И. К. е обитавал процесния недвижим имот,
същият е вписан като собственик (възложител) в Списъка, приложен към Протокол от ОС на
ЕС от 08.07.2002 г., проведено във връзка с избор на ФДР, която да извършва дейността по
дялово разпределение на топлинната енертия, доставяна до апартаментите, находящи се в
СЕС, на горния адрес ***, като саморъчно е заявил срещу подпис, че желае в апартамент №
*** да бъдат монтирани 3 бр. Радиатори и 3 бр. ИРРО, като е декларирал също, че ще
заплати монтажа на същите в брой. Приетите по делото 2 бр. Общи фактури са издадени
също на името на бившия потребител И. К., въпреки, че е починал преди повече от 18
години! По делото се установява безспорно, че И. К. е починал на 16.10.2010 г. /много преди
процесния отоплителен период, от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г./, като е оставил за свой
единствен наследник сестра си М. И. К., конституирана от ищеца като ответник по делото.
Няма обаче нито едно пряко доказателство, че И. К. е бил собственик на толоснабдения
имот до смъртта си. По делото няма нито едно пряко доказателство, на какво основание е
открита партида с аб. № *** на титуляря И. И. К. - дали в качеството му на собственик на
процесния топлоснабден имот, като негов вещен ползвател или пък наемател, със
съгласието на собственика. По делото, освен безспорния факт, че ответника М. И. К. е
наследник на бившия потребител на ТЕ, доставяна до процесния недвижим имот - И. И. К.,
няма никакви доказателства последния да е притежавал собствеността върху процесния
топлоснабден имот и на какво основание я е придобил. Няма данни, нито твърдения,
наследодателя К. да е потребител на ТЕ, в качеството му на вещен ползвател. Следва да се
отбележи обаче, че ако бившия потребител И. К. е бил такъв в качеството си на ползвател на
имота, с учредено вещно право на ползване по см. на чл.56 от ЗС, то след неговата смърт на
16.10.2010 г. същото се е погасило. Вещното право на ползване е лично и не е наследимо,
т.е. М. И. К., макар да е наследник на И. И. К., няма как да придобие качеството на
ползвател, освен ако изрично не й бъде учредено такова, за което по делото няма данни и
доказателства. Не са събрани такива и за принадлежността на правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот. Съдът е оказал нужното съдействие на ищеца, като е
разпоредил да му се издадат съответните съдебни удостоверения за снабдяването му с
допълнителни доказателства относно правото на собственост върху процесния Апартамент
3
№ ***, но такива доказателства по делото, до приключване на съдебното дирене, не са
ангажирани. Дори, напротив, от всички трети лица, на които са връчени молби по чл.192 от
ГПК, са постъпили отговори, че не разполагат в архивите си с документ за собственост за
ап.17, находящ се на горепосочения адрес, нито с декларация/ии по чл.14 от ЗМДТ кое/-и
лица са декларирали собственост върху процесния топлоснабден имот.
Следователно, възражението на ответника М. И. К., че не е пасивно легитимиран да
отговаря по исковете, е основателно. Съдът с доклада си по делото е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е указал изрично на ищеца да докаже главно
и пълно следните факти и обстоятелства: факта, от който произтича вземането му, както и
факта на реално потребяване на топлинна енергия за процесния период /нейния обем,
количества и стойности за потребената ТЕ, какво количество ТЕ е постъпвало в имота, как е
разпределена, отчетена и остойностена тя/, като установи начина за определянето,
изчисляването, разпределянето на топлинната енергия и размера на посочените суми за
потребена енергия; да докаже съществуването на договорни правоотношения между
страните, както и че сочения в исковата молба ответник М. И. К., като наследник по закон
на И. И. К. /починал/ е потребител/клиент на топлинна енергия в качеството си на
собственик и/или ползвател на процесния топлоснабден имот, и титуляр на партида, за
абонатен № ***. Същевременно, на ответника, в случай, че ищеца изпълни възложената му
доказателствена тежест, е указано да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и
всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.
От анализа на приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира,
че през процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., не се установява М. И. К. да е
имал качеството на потребител на доставяната до процесния апартамент № ***, топлинна
енергия, тъй като няма преки доказателства, че неговия наследодател И. И. К., е притежавал
правото на собственост върху имота или пък е бил негов ползвател до смъртта си през 2010
г. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 42 от ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Със закона
за собствеността пък, законодателят е уредил хипотезите на придобиване/ прекратяване на
правото на собственост (чл.77, 79 от ЗС), респ. на учредяване на вещно право на ползване
върху чужд имот (чл.56 ЗС) и съответно неговото прекратяване. По делото няма
доказателства за изпълнението на нито една хипотеза и за принадлежността на правото на
собственост или ограниченото вещно право на ползване на наследодателя на ответника,
респ. на неговия наследник по закон. С оглед гореизложеното, съдът приема, че по делото не
се установи от ищеца при пълно и главно доказване, че наследодателя на ответника И. И. К.
е имал качеството на потребител на топлинна енергия през процесния период от 01.05.2018
4
г. до 30.04.2020 г., нито пък ответника е придобил такова качеството след неговата смърт и
следователно не може да се ангажира и отговорността на М. И. К. за неплатените
задължения за процесния топлоснабден имот, представляващи консумативни разходи, в т.ч.
за стойността на доставената, респ. консумирана топлинна енергия в имота. При липсата на
една от главните предпоставки за уважаването на предявения като главен иск по чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. с чл.149 и сл. от ЗЕ, за заплащане стойността на доставената до топлоснабден
имот, топлинна енергия, през процесния период, е безпредметно обсъждането на останалите
предпоставки, за наличието на които съдът е възложил тежестта на доказване на ищеца.
Претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е
акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и предвид горните
изводи на съда по иска по. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ, също следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските: При този изход на спора право на разноски за производството на
основание чл. 78, ал.3 ГПК има само ответника. Същия е заявил претенция за присъждане на
такива, като по делото са представени доказателства за извършени съдебни разноски от
ответника, в частност заплатено адвокатско възнаграждение. По делото ответника е
защитаван от упълномощен представител в лицето на адв. П. Т.-Ч., като в договора за правна
защита и съдействие, страните са уговорили адвокатско възнаграждение за оказаната правна
помощ в размер на 500 лв., което е било заплатено в брой. Договорът за правна защита и
съдействие в този случай служи като разписка за заплатеното адв. възнаграждение, а след
като се доказва извършването на сторените от страната съдебни разноски, то същите се
дължат на ответника.
В исковата молба е заявено хипотетично възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът
намира за неоснователно. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е уговорено
за защита по всички 4 обективно съединени иска и в този смисъл същото не се явява
прекомерно по размер, въпреки липсата на фактическа и правна сложност по делото.
При това положение, на ответника на осн. чл.78, ал.3 от ГПК се дължат изцяло
сторените от него съдебни разноски до размер от 500 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 164-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу М. И. К., ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от общо 1772,41 лв., от която
сума 1402,28 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот находящ се в гр. София, ***, с присъединен аб. № ***, в периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 25.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 358,78 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2019 г. до 30.09.2022 г.; сумата от 8,96 лв., представляваща цена на
5
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 25.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
2,39 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.10.2019 г.
до 30.09.2022 г., като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на осн. чл.78, ал.3
от ГПК да заплати на ответника М. И. К., ЕГН ********** с адрес в гр. София, *** сумата
от 500,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ищеца
„БРУНАТА“ ООД /с променено наименование „ДАЛСИЯ“ ООД/ с ЕИК ********* и адрес
на управление в ***
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6