Р Е Ш Е Н И Е
07.02.2022 г.
Номер 23 2 0 2 2 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на осемнадесети януари 2 0 2 2 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Прокурор: Йордан Г.
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 303 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът Я.К.И. *** в искова молба, въз основа на което е образувано настоящето дело, иска осъждането на ответника - ОД на МВР Кюстендил да му заплати сумите, както следва:
1. от 2 000 лв – обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи претърпени стрес, страдания и депресия в периода от 19.02.2021 г. до 06.04.2021 г., както и
2. от 800 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи извършени разноски за транспортни разходи за организиране на превоз на болния му баща от трети лица, за същия период,
вредите като последица от незаконното му лишаване от правото да управлява МПС, поради отнемане на СУМПС, ведно със законната лихва от датата на отнемане на СУМПС до окончателното изплащане на сумата;
Излагат се подробни мотиви, с приложени доказателства към тях. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, в о.с.з. и писмен отговор представен по делото, моли да се отхвърли исковата молба изцяло като неоснователна, алтернативно при уважаване на исковете за обезщетение за причинени неимуществени вреди, същите да не се уважат в претендирания размер, а по справедливост. Да не се присъждат и всички претендирани разноски, като прекомерно завишени. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, в това число и по компенсация, при частично уважаване на исковите претенции, съобразно отхвърлената част от исковете. Представя и писмена защита.
Прокурорът от КОП дава становище за неоснователност на исковата молба, като счита, че искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По делото са разпитани и свидетелите Н.Г.Н., Р.В.А., Т.Е.К., С.Н.В.и Л.Р.С..
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за частично основателна. Съображенията за това са следните:
По делото е безспорно установено, че по отношение на ищеца Я.И., на посочените в съставения му АУАН време и място е управлявал МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане. Свидетелството за управление на МПС на ищеца е иззето в 16.36 часа на 19.02.2021 г. /петък/, а глобата е платена от същия в 13.15 ч. на 22.022021 г. /понеделник/ и не е издавана заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
По делото са приети като доказателства и писмени такива вх. № 4203/30.09.2021 г.; вх. № 4282/07.10.2021 г.; вх. № 4476/27.10.2021 г.; вх. № 4883/23.11.2021 г. и вх. № 5228/21.12.2021 г., съгласно текста.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Предявен е иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, съответно съгласно ал. 2, от чл. 203 от АПК, по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - за вреди, причинени на граждани или ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 6 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, незаконосъобразните действия са на служители на ОД на МВР Кюстендил и същата е легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. За допустимостта на едно производство по ЗОДОВ е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищеца, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от закона се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на администрацията /държавна или общинска/; 2. противоправност; 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявените искове следва извода, че са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните неимуществени вреди, поради което искът срещу ОД на МВР Кюстендил ще се уважи ЧАСТИЧНО в тази му част, а в останалата – ще се отхвърли.
В разглежданият случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника. Следователно, претенцията за обезщетение за вреди следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който са предявени исковете за обезщетение. В конкретният случай това е налице – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач за неплатени глоби и невръщането на СУМПС в дълъг срок след заплащане на дължимите глоби.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия на администрацията.
От доказателствата по делото се установява, че са налице незаконни действия/бездействия на служители на ОДМВР - Кюстендил.
1. Относно претенцията за присъждане на имуществени вреди в размер общо на 800 лв., съдът приема, че същите се явяват недоказани, явяващи се като последица от незаконосъбразността на действията, описани по – горе. В хода на съдебното производство не се доказа, по категоричен начин, че са извършени разходи от страна на ищеца за посещения и провеждано лечение на бащата на ищеца в лечебни заведения в гр. София, гр. Дупница и гр. Кюстендил, налагащи ползването на транспорт на трети лица и възникване на разходи за ищеца в този смисъл. Извън показанията на св. В.и св. С. не бяха представени по делото превозни документи /билети, касови бележки, фактури и разписки/, които да доказват извършени от ищеца разходи за транспортни услуги по принуда произтекла от незаконосъобразните действия. Не се установява по безспорен начин такива документи да са били издадени, както и по какви причини са използвани. Не се установява и тяхната стойност. Няма как да бъде прието за доказано, че съществуват такива допълнителни разходи на ищеца, които да са в резултат на отнемането на СУ на МПС на същия, въпреки че са налице доказателства за влошеното здравословно състояние на бащата на ищеца, довело в крайна сметка до неговата смърт / препис – извлечение от акт за смърт № 586/13.07.2021 г. – лист 28 по делото/. Претендираните имеществени вреди не са разграничени и индивидуализирани по дни и подкрепени със съответните доказателства за извършените разходи.
Налице е липса на пряко причинната връзка между незаконосъобразните действия и причинените имуществени вреди, като елемент от фактическия състав на отговорността.
2. Относно претенцията за нанесени неимуществени вреди в размер на 2000 лв., в конкретният случай съдът намира, че са налице доказателства, че ищецът е бил ощетен от незаконосъобразните действия на служителите на ответника, с което е била увредена неимуществената му сфера. Доказва се причиняване на претендираните от ищеца неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, ведно със законната лихва, считана от деня на предявяване на иска пред съда до окончателното изплащане на сумата, като съдът счита за справедливо обезщетение в размер на 600 лева.
Свидетелските показания на св. В.и св. С., оспорени от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Кюстендил, разгледани в съвкупност с писмените доказателства по делото, касаещи здравословното състояние на бащата на ищеца /епикриза и препис – извлечение от акт за смърт/, сочат че за ищеца са настъпили неблагоприятни психологични изменения, които са във връзка с наложените му административни санкции от страна на органите на МВР. Настоящият състав на съда, приема за доказани настъпилите неблагоприятни изживявания и изменения в психологическата и емоционалната сфера на ищеца, като приема, че същите са и във връзка с наложените му административни санкции, в последствие отменени с Решение № 3 от 23.03.2021 г. на Конституционния съд по к.д. № 11/2020 г. /“Обявява за противоконституционни чл. 171 т. 1, буква „д“ и чл. 171 т. 2, буква „к“ от Закона за движение по пътищата“/. За съда се явява безспорно и доказано, че емоционалното и психологическото състояние на ищеца е било повлияно неблагоприятно и в достатъчно голяма степен от наложените му незаконосъобразни административни санкции и са в пряка връзка със същите, което е видно и от цитираното по – горе решение на КС. Налице по делото са доказателства за влошеното здравословно състояние на бащата на ищеца /епикриза, съответно препис – извлечение от акт за смърт на същия/. Дългото като време, неоснователно задържане на СУМПС на И., след заплащането на дължимите от него глоби в първия възможен момент за това, е възпрепятствало същия да оказва нужната адекватна помощ на родителя му по транспортирането до съответните лечебни заведения.
Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно наличието на нанесена неимуществена вреда и причинна връзка между същата и противоправните действия на администрацията, съдът приема за установено, че ищецът е претърпял вследствие на незаконосъобразни действия и в пряка причинна връзка с тях, неимуществени вреди в размер на 600 лв., ведно със законната лихва от съответната дата на отнемане на СУМПС, до датата на заплащане на дължимите суми. Същият следва да бъде уважен като доказан и основателен в тази му част. При преценката си за справедливост на присъденото обезщетение, съдът се ръководи от интензитета на причинените вреди, тяхната продължителност във времево изражение и трудоспособната възраст на ищеца. За горното, съдът излага следните мотиви:
В случая се установиха конкретни фактически действия/бездействия и от кого/кои длъжностни лица или органи са извършени и са рефлектирали в правната сфера на ищеца. На 19.02.2021 г. /петък/ на ищеца е било иззето СУ на МПС за незаплатена глоба по фиш, което е издадено във Великобритания, при което му бил съставен АУАН. Длъжностните лица му обяснили, че след като заплати глобите и представи документ в КАТ Кюстендил, ще му бъде върнато иззетото свидетелство за управление.
След отказ да получи екземпляр от АУАН, още в първия работен ден – 22.02.2021 г. /понеделник/, И. заплатил глобите общо в размер на 140 лв. и отишъл в КАТ – Кюстендил да си получи иззетото СУМПС. Служителката, която била на гишето , след като приела документите за заплатени глоби, заявила, че нищо не може да направи, тъй като нито знае за отнето СУМПС, нито при нея има такова, поради което не може да го върне. Зявила на ищеца да дойде след няколко дни отново, за да провери какво става. На три пъти през периода от 22.02.2021 г. до 06.04.2021 г. – денят, в който му е върнато СУМПС, ищецът с приятели минавал през КАТ – Кюстендил, за да види дали е пристигнало СУМПС. Горното се потвърждава от показанията на св. В.и св. С..
Налице са доказателства по делото, за бездействия на длъжностни лица при ОД на МВР – Кюстендил, извършени по отношение на ищеца, относно връщането на иззетото му СУМПС. Налице са кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото се доказва претендираните неимуществени вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с обявени по надлежния ред незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица и/или административни органи при ОД на МВР – Кюстендил.
Временното отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач за неплатени глоби противоречат на функциите и целите на принудителните административни мерки и на практика се превръщат в санкция за несъществуващо административно нарушение, което е в противоречие с принципа на правовата държава /чл. 4 ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Р. България/. С тези мерки законодателят заобикаля закона и предвидения в него ред за принудително изпълнение на публичните вземания за глоби, като предвижда санкция за неизпълнение на едно парично задължение, чрез които на практика ограничава упражняването на правото на гражданите да се придвижват свободно по територията на страната. В случая, ищецът в първия възможен момент , веднага е заплатил дължимите глоби, като административният орган е следвало незабавно да му върне иззетото СУМПС още на 22.02.2021 г., а не чак на 06.04.2021 г. Ищецът няма как да е запознат с тромавата процедура по придвижването на иззетите СУМПС до КАТ – Кюстендил. Самата свидетелка К. – служител на ответника, не отрича, че И. е идвал да си получи иззетото СУМПС, но същото не е било пристигнало при нея. Свидетелката пък А. – също служител на ответника, сочи, че преписката е изпратена на 01.03.2021 г. от РУ – Бобов дол до КАТ – Кюстендил. Къде се е намирало иззетото СУМПС за периода от 01.03.2021 г. до 06.04.2021 г. и защо същото не е било върнато на ищеца, остава загадка за съда. Толкова дългото забавяне от страна на административния орган за връщане на СУМПС на ищеца И. навежда на мисли и за наличие на други практики, за които съда няма доказателства, но логически следват изложените по – горе факти.
С оглед направените възражения на ответника за приложение на чл. 5 от ЗОДОВ, настоящият състав на съда приема, че липсват основания за приложение на хипотезите, предвидени в посочената норма. Недопустимо е на ищеца да се приписват като извършени виновни действия, съставляващи административно нарушение, без за това да е налице влязло в сила НП. След като на 22.02.2021 г. И. е заплатил дължимите глоби, АНО не е следвало да издава НП № 21-0245-000067/26.02.2021 г. Още по – фрапантно е да се приписва вина на ищеца, че сам не бил отишъл да си получи иззетото СУМПС от РУ Бобов дол, а не от КАТ – Кюстендил, където е бил насочен за получаване на документите. Противното би било в противоречие с основен принцип в наказателното право за невиновност на нарушителя до доказване на противното по предвидения в закона ред.
Ответникът по иска е направил възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящето дело. Съгласно визираната норма на ГПК, субсидиарно приложима по препращането с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Последният препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно които възнаграждението по административно дело за една инстанция, ако делото е с материален интерес от 1 000 до 5 000 лв., доколкото уважената част от исковата претенция е за 600 лв., то съгласно чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв. плюс 7% за горницата над 1 000 лв. Представените по делото разноски от адв. Д. са в размер на 460 /четиристотин и шестдесет лева – адв. хонорар и държавна такса/, който размер съдът приема за относим с фактическата и правна сложност на делото. Неоснователно е искането на ответника за присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, по препратка от чл. 144 от АПК, тъй като съобразно постановения краен резултат не е налице отхвърляне на исковете изцяло, а последното е предпоставка съгласно чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ за основателност на претенцията на ответника за разноски.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12 да заплати на Я.К.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 600 / шестстотин лева/ – обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204 ал. 1 от АПК, причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на служители при ОД на МВР – Кюстендил, ведно със законната лихва, считана от датата на отнемане на СУМПС, до окончателното им изплащане, като за разликата до претендираните неимушествени вреди от 2000 /две хиляди/ лева, отхвърля искът като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Я.К.И. *** по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204 ал. 1 и ал. 4 от АПК, за обезщетение за имуществени вреди в размер на по 800 /осемстотин/ лв., ведно с лихвите върху тях.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Кюстендил да заплати на Я.К.И., с посочен по - горе адрес, деловодни разноски общо в размер на 460 /четиристотин и шестдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: