№ xxxx 60184 / 30.6. xxxx 0 xxxx 1 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 30.06. xxxx 0 xxxx 1г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….……четвърти наказателен състав в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година….…...............................................................…………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова...................………..........…..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Николова..…....……….......……….АН дело 1687 по описа за xxxx 0 xxxx 0г.…..........……………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателно производство е образувано по жалба на „ З. Е. със седалище и адрес на управление в град Монтана, представлявано дружеството от Е.А.К., в качеството му на управител против Наказателно постановление № 1 xxxx -001517/ 11.1 xxxx . xxxx 0 xxxx 0г. на Директор на Дирекция ”ИТ” - Монтана, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал. xxxx от КТ.
Дружеството, представлявано от управителя Е.А.К. обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата в писмена защита.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно. Представя и писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал. xxxx от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
НП е издадено, затова че при извършена проверка на място на xxxx xxxx .10. xxxx 0 xxxx 0 г. и по документи на xxxx 7.10. xxxx 0 xxxx 0 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - Монтана на обект цех за производство на пелети за отопление, находящ се в село Т. у.” № 1, обект на „З. Е. - Монтана се констатирало, че дружеството в качеството си на работодател, педставлявано от Е.А.К. е допуснало до работа лицето Ц. М. А. - общ работник да управлява мотокар на двора, като повдига трупи и ги поставя на машината за цепене, които после се подават на дробилката без същия да има необходимата и изискваща се квалификация за това.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Акта е съставен на xxxx 9.10. xxxx 0 xxxx 0 г., предявен е на представител на нарушителя на същата дата да се запознае със съдържанието му и да напише обяснение или направи възражения, ако има такива. Към момента на предявяване на АУАН административно наказаното дружество, чрез представителя си Е.А.К. не е направил възражение. Не се е възползвало дружеството и от правото си в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН да направи писмени възражения и да приложи доказателства, ако има такива.
Разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 10 от 7.1 xxxx . xxxx 004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (кари) визира, че се допускат само:1. правоспособни лица, които са придобили правоспособност за работа с кари и притежават свидетелство за работа с кари; xxxx . оправомощени с писмена заповед на работодателя лица.
Като е наел на работа лице без необходимата правоспособност и като им е вменил като задължение управление на мотокар, работодателят е осъществил състава на нарушението по чл. 9 от Наредба № 10/07.1 xxxx . xxxx 004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари.
Разпоредбата чл. xxxx 10 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, определя самоходното работно оборудване да се управлява от упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация работещи.
В чл. 1. От Наредба № 10/ xxxx 004г. е посочен предметният обхват на наредбата, като се разпорежда, че с тази наредба се определят изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (кари) с общо предназначение, както и че наредбата се прилага на всички работни места съгласно чл. xxxx от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, където се експлоатират електрокари и мотокари с общо предназначение.
Безспорно задължението по чл. 9 от Наредба № 10/07.1 xxxx . xxxx 004г. е задължение, свързано с изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при работа с мотокари. Затова и неговото нарушение следва да бъде санкционирано с приложение на нормата на чл. 413, ал. xxxx от КТ.
По смисъла на §1, т.9 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд „Минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда” са най-малките допустими изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа. Работодателят може да реализира по-високи изисквания, с което да осъществи по-добро ниво на предпазване на работещите, но не и по-ниски от минималните изисквания.
На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр. xxxx от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството АУАН и възпроизведено в атакуваното Наказателно постановление съдържа всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по чл.9 от Наредба 10/07.1 xxxx . xxxx 004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари във връзка с чл. xxxx 10 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. В тази връзка са и свидетелските показания на В.Х.Х., М.К.Т. и С.О.Ш., които съдът изцяло кредитира, като обективни и безпристрастни, а и липсва индиция за заинтересованост на свидетелите.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1 500 лв., който е минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. xxxx 8, б.”а” от ЗАНН. Тежестта на нарушението е голяма, тъй като управлението на самоходна машина е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а когато машината е управлявана от неправоспособно лице, значително се повишава рискът от възникване на общественоопасни последици - увреждания на здравето на работещия или на друго лице или увреждане на имущество. Това налага извода, че случаят не е маловажен и не следва да намери приложение и нормата в чл. xxxx 8, б. „а” ЗАНН.
С оглед изхода на делото и доколкото процесуалния представител на наказващият орган претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати същото, което е в размер на 100.00 /сто / лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1 xxxx -001517/ 11.1 xxxx . xxxx 0 xxxx 0г. на Директор на Дирекция ”ИТ” - Монтана, с което на „ З. Е. със седалище и адрес на управление в град Монтана, представлявано дружеството от Е.А.К. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал. xxxx от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ З. Е. със седалище и адрес на управление в град Монтана, БУЛ. „Т. м.” № x xxxx ет. xxxx , офис 1, ЕИК 175187 xxxx 09 да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ” Монтана сумата в размер на 100.00 /сто / лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: