Решение по дело №12932/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№260120/25.2.2022г.

гр. Варна,25.02.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ – ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари през две хиляди  двадесет и втора  първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12 932 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното 7

 

Производството по делото е образувано по предявена във ВРС искова молба с рег.вх.№ 272410/12.10.2020 г., с правно основание на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, от ищцовото дружество „E. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от А. К., Р. Л.и И. Г., чрез пълномощника – адв.Н.Б. от ВАК, със съдебен адрес *** ПРОТИВ ответника Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.

С Протоколно Определение № 261951/17.2.2021г.,постановено по гр.дело № 12932/ 2020 год.по описа на ВРС, исковият съд е съединил на основание чл.213 ГПК в едно производство гражданско дело № 12 932 / 2020 г. по описа на РС Варна, ХLII – ри състав и гражданско дело № 2069/ 2021 г. по описа на РС Варна ХLII –ри състав за съвместно разглеждане под един номер – а именно номера на първото заведено исково производство –гр.д.№ 12 932/ 2020 г.по описа на РС Варна, ХLII –ри състав.При постановяване на Определението по чл.213 ГПК, настоящият съдебен състав е изложил мотиви относно наличието на връзка на исковите производства помежду им, тъй като страни по двете дела са едни и същи и се касае до предявен един и същи иск с правно основание чл.422 ГПК от „Е. С.“ АД против длъжниците в заповедното дело – Г.Д. и Н.И.,съответно ответници по гр.д.№ 12 932/2020 г. и гр.д.№ 2069/2021 г. Във ВРС са били образувани две отделни искови производства продължение на заповедното дело – ч.гр.д. № 8718/202020 г., поради факта, че длъжникът Д. е възразил по реда на чл.414 ГПК, докато длъжникът И. не е бил получил лично заповедта към момента на завеждане на първото исково производство, а едва след като заповедния съд е констатирал, че заповедта се счита връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на И. и е дал указания на заявителя по заповедното дело по чл.415 ГПК, заявителят на 12.2.2021 г. е предявил специалния си установителен иск и против И. , отправяйки искане за прилагане на нормата на чл.213 ГПК .

При така изложеното по-горе, исковият съд намира за необходимо да посочи , че предмет на съединените две искови производства под общ номер 12932/2020 г. е искането на ищцовото дружество „E. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от А. К., Р. Л.и И. Г. да бъде установено със СПН в отношенията между ищцовата страна и ответниците : Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** , че в полза а ищцовата страна съществуват паричните вземания за които заповедния съд е издал Заповед № 3876/29.7.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по чгд № 8719/2020 г., по описа на  ВРС,42 състав, а именно , че длъжниците Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖАТ на „E. С.” АД, ЕИК ***, СУМАТА от 3393,35 лв. (три хиляди триста деветдесет и три лева и тридесет и пет стотинки), представляваща общо дължима главница за потребена и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/06.04.2020 г.,  за периода 17.03.2016 г. до 24.03.2020 г. за обект с абонатен № *и клиентски № *, находящ се в *,СУМАТА от 63,16 лв. (шестдесет и три лева и шестнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.04.2020 г. до 03.07.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 27.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК/ вземане, произтичащо от следните обстоятелства: потребена и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/06.04.2020 г., за обект с абонатен № *и клиентски № *, находящ се в *5( при изричното уточняване още в заповедното дело , че вземането се претендира от всеки от длъжниците на основание решение на ВКС по гр.д. № 493/ 2018 г. съгласно което задължено лице за ел.енергия е собственикът на процесния обект на потребление, в случая за периода 2016 – 2018 г. собственик се твърди че е бил Н.И. , а за периода 2018 – 2020 г. собственик бил Г.Д. ).

Ищцовата страна основава искането си до съда по двете съединени дела на следните твърдяни право релевантни факти и обстоятелства:Твърди се, че „Е. С.“ АД е депозирало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК , вр. чл.107 от Закона за енергетиката срещу Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, по което било образувано ч.гр.д.№ 8719/2020г. по описа на РС Варна за сумата от 3393,35 лв. – главница за потребена, неотчетена ел.енергия по фактура № **********/6.4.2020 г., за периода от 17.3.2016 г. до 24.3.2020 г. за обект на потребление находящ се на адрес *, сумата от 63,16 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.04.2020 г. до 03.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението . Сочи се, че в срока по чл. 414 ГПК ответникът Гр.Д. е депозирал възражение против заповедта за изпълнение. С оглед изложеното и в законоустановения срок по чл.415, ал.1 ГПК, „Е. С.“ АД предявява специалния си положителен установителен иск, а по отношение на ответника  Н.И. , че установителния иск се предявява след връчване на заповедта на И. в условията на чл. 47, ал.5 ГПК и също в преклузивния срок.

Основанията, фактите и обстоятелствата, на които „Е. С.“ АД основава исковата си молба/и са следните:

Твърди се, че корекционната процедура има своето законово основание.Процесната фактура била издадена на Н.Г.И., но дружеството - ищец депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г.Д.Д. с ЕГН ********** и Н.Г.И. с ЕГН ********** поради следните съображения:

Към момента на извършване на проверката /24.03.2020г./ в системата на „E. С.“ АД титуляр на процесната партида за имот, находящ се в *, с абонатен №*и клиентски №* бил Н.Г.И..В Констативен протокол № 5100481/24.03.2020г., издаден от ЕПРМ било обективирано извършено демонтиране на СТИ, което СТИ било предадено за проверка от БИМ. Констативният протокол бил съставен на името на титуляра на партидата Н.Г.И. и подписан от един независим свидетел, който не бил служител на ответното дружество. С Констативен протокол № 288/27.03.2020г. от БИМ - гр. Варна било установено наличие на преминала енергия, която не била визуализирана на дисплея. Издадено било становище за начисление на електрическа енергия за периода 17.03.2016 г. до 24.03.2020 г. В тази връзка „E. С.“ АД на основание чл. 6, ал. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия издало корекционната фактура на вписания към този момент титуляр на партидата Н.Г.И., с когото дружеството било в договорни отношения.

Ищецът твърди, че изпълнявал поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в *, с абонатен №*и клиентски №*.

След извършена проверка в имотен регистър към Агенция по вписвания било установено, че в периода от 17.03.2016г. до 24.03.2020г. процесният обект бил собственост на две лица : Н.Г.И. с ЕГН ********** /от 2016г. до 2018г./ и Г.Д.Д. с ЕГН ********** /от 2018г. до 2020г./.

Едва на 19.06.2020 г. сочи ищцовото дружество, че било депозирано заявление № 5425518, от Г.Д.Д. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „E. С.“ АД при Общи условия. Крайният снабдител „E. С.“ АД, заявява, че не би могъл да знае каква е актуалната собственост на имота и дали носители на правото на собственост и респективно на правото да им бъде открита партида за снабдяване с електроенергия към момента не са няколко лица (чл.11 и 12 от ОУ на „Е. П. П.“АД). Именно затова било предвидено задължението по чл. 17, т.3 от ОУ на „Е. П. П.“ АД за лицата, които поради наследяване, промяна в собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с правото да получат партида за снабдяване и продажба на електроенергия за даден обект, в 30-дневен срок от настъпване на съответното основание да уведомят крайния снабдител за настъпилата промяна като представят съответните документи удостоверяващи това.

С оглед горепосоченото, процесната фактура №**********/06.04.2020 г. била с титуляр Н.Г.И., а реален собственик и ползвател на електроенергия бил Г.Д.Д.. Налице било правно основание за възникването на оспорваното материално право, а именно вземането на „E. С.“ АД към Г.Д.Д. за потребена електрическа енергия, конкретизирано по размер с фактура №**********/06.04.2020г. и се дължало на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Към датата на проверката, сочи още ищцовата страна,че действали  Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ, когато при проверка се установяла грешка в измерването извън допустимата, при неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, количеството електрическа енергия се определяло съгласно процедура, установена в ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ гласял, цитира ищцовата страна, че: „В случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия“.Поради тази причина, фактурата се издавала от „E. С.“ АД, а не от „Е. П. П.“АД.Неправомерното въздействие върху схемата на измерване не било необходимо да е пряк резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото на „Е. С.“ АД да извърши корекция в сметката на абоната, не включвало като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия спор било дали действията, довели до неизмерването, са извършени от абоната или от друго лице. Извършената процедура не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя - ответник в настоящото производство, а конкретизирала цената на доставена и реално потребена електрическа енергия. Въпреки това, несъмнено за „Е. С.“ АД, единствено потребителят имал интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него електрическа енергия с оглед задължението му за заплащане на стойността й.В раздел втори от исковата молба ищцовата страна сочи, че било налице основание за възникване на вземането на „E. С.“ АД за потребена електрическа енергия. Извършено било начисление на измерено след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Всички предпоставки за възникване на правото на дружеството-ищец да извърши тази законосъобразна процедура били изпълнени като бил осъществен правопораждащият фактически състав: 1. Ответникът и „E. С.“ АД били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „E. С.“ АД. 2. Дружеството изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с електрическа енергия обект,находящ се в *, с абонатен №*и клиентски №*. 3. На 24.03.2020 г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ответника от служители на „E. С.“ АД, в присъствието на свидетел, за което бил съставен Констативен протокол № 5100481. „E. С.“ АД, пояснява същото в исковата си молба, че е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „E. С.“ АД изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД. 4. При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в невизуализираните регистри 1.8.3. и 1.8.4. имало показания в общ размер на 18995. В регистър 1.8.1. били отчетени 003445 кВТч, в регистър 1.8.2. - 013281 кВТч, в регистър 1.8.3. - 010979 кВТч., а в регистър 1.8.4.-008016 кВТч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №587994 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за техническа проверка,твърди „Е. С.“ АД, че отразявал действителното фактическо положение, бил съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Извършената проверка на електромера, на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност, а съставеният протокол с обективираните в него констатации, представлявал годно основание за изготвяне на справка за корекция на електрическа енергия. Безспорно за Е. С. АД в имота на ответника била консумирана електрическа енергия, която не била заплатена. 5. Експертизата била извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол №288/27.03.2020г. При софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия по тарифа ТЗ - 010979,4 кВТч. и Т4 -008016,6 кВТч., която ел.енергия не била визуализирана на дисплея. Отбелязано било, че електромерът не съответствал на техническите характеристики.Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Варна, сочи още ищцовата страна, че е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена сила.6.На 03.04.2020г. „E. С.“ АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. и регистър 1.8.4. - 18995 квтч.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установяло, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислявал измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Този тип вмешателство имал за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали. 7. На 06.04.2020г. „E. С.“ АД издало фактура №********** на стойност 3393,35лв. за периода от 17.03.2016г. до 24.03.2020г. Началният период бил определен от деня след монтажа на електромера на 16.03.2016г. до датата на констатиране на вмешателството на 24.03.2020г., съобразно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ.

Мораторната лихва в размер на 63,16 лв. била изчислена за периода от 27.04.2020г. (денят, в който ответника изпада в забава) до 03.07.2020г.

Чл. 56, ал. 1 от ПИКЕ, цитира отново „Е. С.“ АД, че гласи: „ В случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия“. Поради тази причина, фактурата се издавала от „E. С.“ АД, а не от „Е. П. П.“ АД. 8. С писмо №57873/28.03.2020г. дружеството сочи, че изпратило констативния протокол от техническата проверка и фактурата, в изпълнение на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ, ответникът бил уведомен за извършената корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното неизмерване.

Въпреки, че било извършено начисление на измерена в невизуализирани регистри електрическа енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри твърди „Е. С.“ АД, че била реално доставена и потребена от потребителя, но същата не била заплатена от него.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължала от ответника на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. При горните твърдения ищцовата страна е обосновала правния си интерес от търсената установителна защита, отправила е искането по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, уточнено с последваща уточнителна молба и искане за присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовото дружество  „Е. С.“ АД, с исковата си молба е направило  искания за събиране на доказателства.

В сроковете по чл.131 ГПК, всеки от ответниците е възразил против основателността и доказаността на предявените искове , а именно :

Ответникът по иска Г.Д., чрез надлежно упълномощен процесуален представител адвокат И.А. от ВАК счита, че предявената претенция с правно основание чл.422 от ГПК против Гр.Д., по която е образувано гр.д.№12932/2020г. по описа на XLII –ри състав на ВРС е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена. Съображенията на процесуалния представител на ответника са следните: 1. Оспорват се изцяло констатациите в Констативен протокол №5100481/24.03.2020г., съставен от „предполагаеми“ служители на „Е.С.“ АД, оспорва се и изготвената в БИМ експертиза. Оспорва се изправността на електромера.2. Видно било от представената по делото справка от Агенцията по вписвания,че ответникът Д. е собственик на имота от 10.11.2018г., предвид което той не отговарял за задълженията за електроенергия за периода преди тази дата, доколкото не е титуляр на правото на собственост, нито пък страна по правоотношение с „E. С.“ АД .3. Съгласно чл.120, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.29, ал.8 от Наредба №6/09.06.2004г. средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, подчертава ответника в отговора на искова молба, че са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Съгласно чл. 112 от НАРЕДБА № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии на местата с опасност от механични повреди или замърсяване на електромерите, както и на достъпни за външни лица места (проходи, коридори, стълбища и др.) електромерите за търговско измерване се поставяли в заключващ се шкаф (табло) с прозорче на височината на цифровите механизми. Именно задължение на дружеството-собственик било да защити СТИ с пароли, ключове, пломби и други, които не позволяват нерегламентиран достъп до тях на неоторизирани лица. Съгласно чл. 31 от ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, сочи ответника, че са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли и/или други софтуерни ключове, определени от собственика на измервателната система, или чрез защитени с пломби хардуерни ключове. Ищцовот дружеството се твърди, че не можело да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като в тази  връзка ответника отбелязва, че било видно и от самия констативен протокол на ***– че таблото било пломбирано.4. Законът за енергетиката изрично допускал създаването на правила, регламентиращи „принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия“- чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Тези правила, обаче, следвало да кореспондират със Закона за защита на потребителя и основните начала на правото. Действащите корекционни процедури, според ответника, представлявали неравноправна клауза по отношение на потребителите. С тях се прехвърляло върху потребителите понасянето на загуби от дейността на „Е. С.“ АД , като се нарушавал принципа, че който извлича ползите от една дейност, той трябва да понесе и загубите от нея. На следващо място потребителите нямали никакъв способ да се защитят срещу евентуални злоупотреби от страна на служители на Е. С. АД, които имали достъп до средствата за измерване и техническите познания за извършване на съответните манипулации. ПИКЕЕ според ответника са неравноправни по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите, макар и установени с подзаконов нормативен акт.Отделно от горното приетите ПИКЕЕ противоречали и на разпоредбата на чл.13 , т.2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, съгласно която държавите-членки гарантират, където било посочено, че сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин.5. Ищецът сочи ответника в срока по чл.131 ГПК,че следва чрез пълно и главно доказване (по правилата на чл. 154, ал. 1 ТПК) да установи правнорелевантното обстоятелство, че е доставил на крайния клиент твърдяното от него и обективирано в корекционните сметки количество електрическа енергия. Позоваването само на факта „наличие на данни в скрити регистри“, означавало да бъде задължен потребителят със сума за нещо, което не е потребил, което водело до неправомерно разместване на имуществени права и нарушава принципа на равноспоставеност. Не било достатъчно да се установи в процеса на доказване само и единствено, че към един определен момент в скрити регистри на електромера има цифрови данни за натрупано определено количество електрическа енергия, а следвало да бъде установено и че посочените количества са действително преминали през СТИ. В тази връзка следвало да се докаже и моментът, в който започнало натрупването на данни в т.нар.скрити регистри. Липсата на конкретен момент, от който започнало неточното отчитане, водело до невъзможност да се определи реално доставената електрическа енергия за минал период и в този смисъл извършените от крайния снабдител корекции за минал период,обобщава ответника,че се явявали произволни, като това обстоятелство водело до запретен от закона резултат -доставчикът да получи цена за недоставена от него електрическа енергия, т.е. до неоснователно обогатяване. В тази връзка се твърди, че липсват данни за това какви са били показанията на скритите регистри към момента на монтиране на електромера. Напълно възможно за ответника било електромерът да не е бил монтиран с нулеви показания в тези регистри, да е налице софтуерен проблем, който да води до записване на данни в електромера, без да е налице преминала електроенергия. Не можело да се отчете какво точно е отчитал този електромер, в какви часови диапазони, което водело до извод, че не може да се установи реално потребеното количество електроенергия само по данни, извлечени от този регистър.Вярно било, не отрича ответника, че съгласно разпоредбата на чл.55 от новите ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, но тези правила се използвали за извършване на корекционна процедура при доказано доставено определено количество електроенергия за конкретен период от време. В тази правна норма било посочено, че тя е приложима „в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри“, а не „при наличие на числови данни в тези регистри“. Т.е., според ответника, следва да се установи, че тези данни отразяват реално преминала електроенергия през СТИ. Следователно, съобразно действащото законодателство при констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, вкл. и при наличие на данни в скрити регистри за преминала през електромера електроенергия, на крайния снабдител или разпределител принадлежало процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи чрез пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, че посоченото в регистрите количество електроенергия е действително преминало през електромера (респ. че е потребено), като при наличие на оспорване следвало и  да установи и към кой момент е започнала да се натрупва електроенергия в скритите регистри. В крайна сметка както софтуерно би могла да се отклони електроенергия към скрити регистри, така и в един последващ момент би могла да се „добави“ такава, с цел извличане на печалба - възразява още ответника.Т.е. твърдението на ответника е,че след като в закона било предвидено, че се заплаща цената на реално потребената електроенергия - чл.38 от ЗЕ, то не можело с подзаконов нормативен акт, каквито са ПИКЕЕ, на база само установяване на факта на неизправност на СТИ, да се задължава крайния потребител да заплаща цената на корекционно определеното количество електроенегия и да се приема, че това е реално потребеното количество.6. Отделно от горното, но не без връзка с него, възразява още ответника, предоставянето на възможност на енергийните дружества да извършват едностранни корекции и да преизчисляват количеството енергия на база приети ПИКЕЕ без определяне на периода и без отчитане на реално доставената електрическа енергия, било нищожна норма поради противоречие с повелителни разпоредби на закона, а именно с правилото, уредено в чл. 38 б, ал. 1, т. 3 ЗЕ, който предписвал, че енергийните предприятия по смисъла на чл. 38а ЗЕ са длъжни не само да отчитат реално доставената електрическа енергия, но и да представят обективна, вярна информация на потребителите за реално доставената електрическа енергия.7. Оспорена е фактура №********** от 06.04.2020г. на стойност 3393,35 (три хиляди триста деветдесет и три лева и тридесет и пет стотинки) лв., а отделно от последното същата била изготвена на база становище за начисление на електрическа енергия, което също се оспорва. Абсолютно неясно за ответника било как е извършено изчислението в представената корекционна справка. Простото посочване на някакви потребени киловати за период от време без посочване какво е било началното показание на електромера и крайно такова за конкретен период от време, осуетявало правото на защита на потребителя, както и не му позволявало да прецени действителното преминало през електромера количество електроенергия и дали същото бил отчетено през сочения период. Извън всичко изложено отново ответникът насочва вниманието на съда към разпоредбите на чл. 13 от Директива №2006/32/ЕО от 05.04.2006г. на Европейския парламент държавите членки гарантират чрез вътрешни нормативни механизми, че сметките се изготвят от електроразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реално енергийно потребление и информацията следва да бъде предоставена по ясен и разбираем начин. Със сметките се осигурявала необходимата информация, която да даде възможност на крайния потребител да получи подробно описание на текущите енергийни разходи, така че при желание да може да ги контролира. В тази връзка следвало да се отбележи, че съгласно чл.56, ал. 3 от ПИКЕЕ преизчислените количества електрическа енергия се фактурирали по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор. Нямало данни дали посочените стойности представлявали прогнозна пазарна цена, което осуетявало възможността на икономически по-слабата страна да провери съобразена ли е претендираната от снабдителя продажна цена с обявените прогнозни цени. Дори и да се приемело за реално преминало количеството електроенергия, отчетено в „скритите регистри, било невъзможно да се определи в кой момент колко от него е преминало, а цената на електроенергията за технологичните разходи била различна през различните периоди от време. Не ставало ясно как операторът преценил каква част от общо отчетеното количество електроенергия в „скритите“ регистри следвало да се отнесе към отделните различни по времетраене периоди. Очевидно било за ответника , че ако количествата се разпределят по друг начин в подпериодите, предвид различните цени за тях ще се получи различна крайна стойност на дължимата цена.8. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия били обнародвани на 30.04.2019г. в ДВ, бр.35. Всички нормативни актове влизали в сила три дни след обнародването има в ДВ, освен ако в тях не е предвидено друго. Следователно ПИКЕЕ влезли в сила на 04.05.2019г. За частта от периода (26.01.2017г. - 04.05.2019г.), за който е коригирана сметката за ел. енергия на ответника, правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ все още не били влезли в сила. По тази причина в конкретния казус коригирането на сметката за част от периода, а именно от 26.01.2017г. - 04.05.2019 г., не можело да бъде осъществено на база ПИКЕЕ, доколкото към този период те не били действали. Ако се приемело, че същите са приложими и към минали периоди, следвало да се отчете и обстоятелството, че съгласно чл. 42, ал.5 от ПИКЕЕ обслужването на измервателните системи се извършва най-малко веднъж на три месеца и включва проверка на същите. Следователно корекцията в скритите регистри не би могла да надвишава период от три месеца, доколкото операторът не можел да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а и не би следвало част от правилата, касаещи извършване на корекционна процедура да се прилагат за минал период, а частта от правилата, касаещи задълженията на ЕРП да се прилага за в бъдеще. Не било спазено изискването на чл.42, ал.5 от ПИКЕЕ.9. Наведено е възражение затова,че част от претендираните задължения са погасени по давност.10. Съгласно разпоредбата на чл. 10 на Директива 2003/54 на Европейския парламент, подчертава на последно място ответника, дейността на електроразпределителните дружества следва да бъде самостоятелна и отделена от всякаква друга дейност. Това правило било възпроизведено и в действащото законодателство, а именно чл. 44, ал. 3 от ЗЕ, съгласно който на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензни за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон. Следователно дружеството- Е. С. АД  не можело да бъде страна по облигационните отношения с потребителите, имащи за предмет продажба на ел.енергия и не можело да издава фактури. Това не се променяло и предвид разпоредбата на чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ предвид правилото на чл.15, ал.3 от ЗНА. Нещо повече,твърди ответника: цитат: „В чл. 37, ал. 2, вр. ал. 1 от  Общите  условия на „E. С.“ АД в случаите на неточно измерена ел.енергия „E. С.“ АД изготвя справка и в 7 (седем) дневен срок предоставя данните на „Е. П. П.“ АД, за коригираните количества пренесена електрическа енергия на ползвателя. След това фактурата се издава от дружеството доставчик и продавач - „Е. П. П.АД.“

При така направените възражения от т.1 до т.10 в срока по чл. 131 ГПК, ответникът моли ВРС да отхвърли предявения иск ведно с присъждане на разноските по делото. В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба ответникът е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК отв. Н.И., чрез надлежно назначения му особен представител адвокат от АК Варна А.Х. изразява становище че иска е допустим, но неоснователен. С изричното уточнение, направено от адв.А.Х., че има качество на особен представител и не разполага с никаква информация освен посочената в исковата молба и доказателствата към нея, счита иска за неоснователен, като  излага следните мотиви: На първо място адв.А.Х. счита, че този иск абсолютно неоснователно се отправя към Н.И.. За адв. Х. било видно от исковата молба и приложените към нея доказателства, че считано от 20.11.2018 г. отв. И. не бил собственик на апартамента нито ползвал същия или доставена до имота ел.енергия. Действително, не отрича адв.Х., че И. бил титуляр на партидата по съответния клиентски номер, но това било единствено и само защото новият собственик Г.Д.Д. не изпълнил задължението си за заяви промяна в собствеността в електроразпределителното дружество.

Съобразно предвижданията на закона, се твърди още в отговора на искова молба, че корекционната процедура се извършвала за реално доставена ел.енергия за определен период от време. За особения представител на отв. И. било неясно дали Н.И. или Г.Д. са били потребили съответното количество ел.енергия и в какъв период, каква е била цената на същата за киловатчас и кой каква сума следвало да заплати.

На второ място, сочи адв.А.Х., че на Н.И. било изпратено единствено писмо за дължима сума в размер на 1961,33 лв. по фактура № **********/27.03.2020 г., което по никакъв начин не било доказано,че той получил.

Адв.Х. твърди още, че от доказателствата по делото по никакъв начин не можело да се съди, че Н.И. получил фактурата от 27-ми март 2020 г., нито фактура № **********/06.04.2020 г. за периода 17.03.2016 г. до 24.03.2020 г. В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на отв.И. е оспорил и двете фактури и твърденията, че Н.И. не бил уведомен за издаването на същите. Не било ясно по какъв начин били формирани сумите по съответните фактури , нито как били извършени изчисленията в представената корекционна справка.

На трето място адв. Х. твърди, че доколкото претенцията била за 18.03.2016 г. до 24.03.2020 г., но за предполагаемите задължения за доставена и потребена ел.енергия била изтекла тригодишната давност, поради което и прави възражение за изтекла погасителна давност за периода 17.03.2016 – 06.04.2017 г.

Отделно от горното в срока по чл. 131 ГПК адв.Х. е оспорил напълно и изцяло твърденията изложени в Констативен протокол № 5100481/24.3.2020 г.Твърди се, че не било ясно от кого бил изготвен КП. В протокола не бил посочен номер на индивидуална опаковка в която било поставено демонтираното СТИ. Оспорва както КП от 24.3.2020 г., така и КП № 288/27.03.2020 г.На следващо място твърди, че по делото не бил установен точния момент от който започнало неточното отчитане, нито за какво се дължало това. Твърди, че няма никакви данни и относно това какви са били показанията на регистри Т3 и Т4 при първоначалния  монтаж на СТИ. Това само по себе си, обобщава особеният представител, че не давало възможност да се изчисли какво е предполагаемото доставеното и потребеното, но неотчетено количество ел.енергия, т.к. не ставало ясно дали тези регистри са били с нулева стойност или са имали други стойности.В допълнение адв. Х. се позовава на факта, че не било ясно в кой момент какво количество ел.енергия преминало а в различните години цената на ел.енергията била различна, респ. правело невъзможно ясното отчитане какво количество ел.енергия било доставено, на кой потребител, за какъв период и каква следвало да бъде цената на съответния потребител. В допълнение адв. Х. отбелязва, че ПИКЕЕ сами по себе си представлявали неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите и като такива не следвало да бъдат прилагани по настоящото дело. Нещо повече, заявява адв. Х., за част от периода – до -04.05.2019 г. ПИКЕЕ не били в сила и не били действали, поради което и не следвало да бъдат прилагани със задна дата. Ето защо адв. Х. счита, че исковата молба спрямо Н. И. се явявала напълно неоснователна и като такава следвало да бъде отхвърлена напълно и изцяло.

В проведеното по делото на 28.1.2022г. последно открито съдебно заседание ишцовото дружество „Е. С.“ АД , чрез адвокат Н. Н., желае съда да уважи иска, така както е предявен ведно със присъждане на разноските по делото .

В същото съдебно заседание адв.И.А. в качество на процесуален представител на отв.Д. моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, препращайки към съображенията изложени в отговора на искова молба, желае присъждане на сторените от ответника съдебно деловодни разноски и завява в условията на евентуалност възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

В последното открито съдебно заседание , отв.И., представляван от назначения му особен представител при условията на чл. 47, ал.6 ГПК – адв.А.Х. моли за отхвърляне на иска и преразглеждане на възнаграждението на особения представител предвид многократното количество съдебни заседания, по преценка на съда .

В рамките на предоставения от съда срок на ищцовата страна и на отв. И. за писмени бележки, по делото са депозирани писмени бележки само от адвокат А.Х. .

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :

От приобщеното по настоящото исково производство частно гражданско дело № 8719/ 2020 г.по описа на Варненски районен съд, ХLIІ–ри състав безспорно се установява и изяснява, че на 27.07.2020 г. , във ВРС е било депозирано заявление по чл. 410 ГПК от „E. С.” АД, ЕИК ***, ПРОТИВ длъжниците Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против двамата длъжника са паричните вземания посочени в т.9 от заявлението / л.2 от заповедното дело / ведно със сторените съдебно –деловодни разноски, на база обстоятелствата вписани в т.12 и при изричното уточнение в т. 13 от заявлението, че не се търси солидарна отговорност, на длъжниците а се претендират вземанията от всеки от длъжниците.

Въз основа на Разпореждане № 26833/29.07.2020 г. заповедният съд е приел, че подаденото заявление отговоря на формалните изисквания за редовност,както и че не са налице пречките визирани в чл. 411,ал.2 , т.2 , т.3 , т.4 и 5 ГПК , като е разподелил да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение за вписаните в т. 9 парични вземания ведно със законната лихва,както и сторените съдебно деловодни разноски против длъжниците./л. 23 от ч.гр.д./ .Видно от л. 24 –ти от заповедното дело със Заповед № 3876/29.7.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по чгд № 8719/2020 г., по описа на  ВРС,42 състав,  заповедният съд е разпоредил длъжниците Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на кредитора  „E. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от А. К., Р. Л.и И. Г., СУМАТА от 3393,35 лв. (три хиляди триста деветдесет и три лева и тридесет и пет стотинки), представляваща общо дължима главница за потребена и незаплатена ел. енергия по фактура № ФМ0106183789/06.04.2020 г., за обект с абонатен № *и клиентски № *, находящ се в *,СУМАТА от 63,16 лв. (шестдесет и три лева и шестнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.04.2020 г. до 03.07.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 27.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК ведно със сторените от заявителя съдебно –деловодни разноски от които 69,13 лв. за заплатена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК , вр. чл.37 ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.

В заповедта по чл.410 ГПК е посочено изрично, че претендираните парични вземания произтичат от следните обстоятелства : потребена и незаплатена ел. енергия по фактура № ФМ0106183789/06.04.2020 г., за обект с абонатен № *и клиентски № *, находящ се в *.

Приложените на л. 26, 27 ,28 и 29 по заповедното дело книжа отразяват факта, че длъжникът Гр.Д. е получил лично преписа от заповедта на 5.8.2020 г., на 31.8.2020 г. подал възражение по чл.414 ГПК, чрез адв.И.А., представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 300,00 лв.

С разпореждане №262601/1.9.2020 г./ л.30 от заповедното дело / заповедният съд е приел възражението на длъжника Д., давайки указания на заявителя за възможността да предяви специалния си положителен установителен иск в едномесечен срок, считано от получаване на преписа на разпореждането . Видно от л. 34, 35 от заповедното дело „Е. С. „ АД в срок , на 12.10.2020 г. е предявило иска по чл.422 ГПК против възразилия длъжник, с представяне на писмени доказателства затова . Видно от л. 54 – ти от заповедното дело с Разпореждане № 263020/ 26.1.2021 г. заповедният съд е констатирал, че заповедта спрямо длъжника Н.И. се счита връчена при условията на чл. 47,ал.5 ГПК, като е указал на заявителя за възможността да предяви установителния си иск и против И.. Приложените на листи 56 ,57 -65 книжа отразяват факта, че заявителя е получил преписа от разпореждането от 26.1.2021 г. на 28.1.2021 г. и предявил в срока по чл.415 ГПК установителен иск и против Н.И. , представяйки препис от исковата молба от дата 12.2.2021г. съдържаща и искането по чл.213 ГПК за съединяване в едно производство на отделно образуваните искови производства против отв.Д. и отв. И. в едно .

От така изложеното по-горе се налага извод, че производството по обективно, кумулативно, субективно съедините специални положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 , вр.чл.415 , ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД е процесуално допустимо, поради което и исковият съд дължи произнасяне по същество. Извода за процесуална допустимост на исковете исковият съд прави на база анализ на писмените доказателства – а именно приобщеното като писмено доказателство частно гр.д. № 8719/2020 г. по описа на РС Варна, идентичността на страните по исковото и заповедно производство , предмета на исковата защита и спазването на преклузивния срок по чл.415 ГПК от дружеството „Е. С. „АД.

Спорни по делото са въпросите кой от ответниците е имал качество потребител на ел.енергия за процесния имот и за какъв период от време, потребили ли са ответниците служебно начисленото от електропреносното дружество количество ел.енергия, налице ли е правно основание на дружеството „ Е. С.“ АД да извърши корекция на сметка на потребителя на ел.енергия за минал период и ако „ да „ основателни ли са възраженията на ответниците за погасяване на част от претендираните вземания по давност.

Съвкупния и поотделен анализ на събраните по делото писмени доказателства, налага от фактическа страна следните изводи:

На 24.03.2020г. в *, т.е. на адреса на потребление на ел.енергия за ап. 14 е била извършена проверка от служители на „Е. С.“ АД на СТИ , обслужващо процесния апартамент. Проверката е обективирана в констативен протокол № 5100481/24.3.2020 г., приобщен в заверено за вярност с оригинала копие на л. 11,12 от исковото производство. Видно от вписаното в протокола, проверката е била извършена от двама служители на ищовото дружество, в присъствието на лицата посочени като свидетели на проверката и положили подписи върху КП – Г.Д.Д. и В. А. И..

При проверката на СТИ с номер 1119021666145132 в раздел втори от протокола е записано, че СТИ е предадено за експертиза в БИМ , като са посочени показанията на същото по отделните тарифи : 1.8-1- 003445, 1.8.2 – 013281 ,1.8.3 -010979, 1.8.4 – 008016 , 1.8.0. -035723 .Проверяваното СТИ в раздел четвърти от КП е записано ,че е било пломбирано с пломба №  587999, подменено с ново изправно с номер 112702194275, таблото монтирано с пломба ЕК01/4376 .

От приобщеното по делото на л .13,14 заверено за вярност с оригнала копие на Констативен протокол от метрологична експертиза на електромер №  288/27.03.2020 г. – АУ – Е – 00029 – 15468/27.03.2022 г. на БИМ – ГД МИУ РО ВАРНА се констатира, че СТИ е било предадено на Българския институт по метрология въз основа на заявление на „Е. С.“ АД с номер 00029 – 15468/25.03.2020, с абонат Н.И., абонатен номер **********/*. В т. 3 от КП на БИМ е посочено , че електромерът /СТИ/ е бил предоставен на 25 март 2020 г. в плик, пломбиран с пломба № 587999, а при огледа е констатирано съответствие с протокола за демонтаж №  5100481/24.03.2020 г. Показанията на тарифите Т1 и Т2 са посочени като 00344,05 кВтч и съответно 013282,3 кВТч , като изрично е посочено отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера,наличие на необходимите означения на табелата на електромера. В т.4 от КП на БИМ са посочени в табличен вид резултатите от извършеното при експертизата при проверка на точността на електромера отчитащ в рамките на допустимата грешка. Изрично в т. 4.6 от същия КП е вписано, че има наличие на индикация на дисплея на съответната тарифа , а в т.5 техническото състояние на частите и механизмите : защитени от нерегламентиран достъп . Също в последната пета точка от КП на БИМ е посочено ,че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера , която за типа електромер ISKRA МЕ 162 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2 . Действителното потребената енергия , са посочили от БИМ , че се разпределя и върху невизуализираните тарифи а именно Т3 – 010979,4 кВТч и Т4 -008016,5 кВТч , не е бил осъществяван достъп до вътрешността на електромера и последният съответства на метрологичните характеристики, отговоря на изискванията за точност .

Безспорно се установява по делото от приложеното на л. 15-ти заверено за вярност с оригинала копие на СТАНОВИЩЕ  за сторно и начисление на електрическа енергия, издадено от „Е. С.“ АД , че на дата  03.04.2020 г. от страна на дружеството „Е. С. „ АД относно КП №  288/ 27.03.2020 г. , че на абонатен № **********/ клиентски номер * е одобрено да се сторнира общо количество ел.енергия  в размер на 10979 кВТч и да се начисли общо количество ел.енергия в размер на 18 995 кВТч , както следва: от 17.3.2016 до 30.06.2016 – 1371 кВТч , от 1.7.2016 г. до 6.4.2017 г. – 3620 кВТч,от 7.4.2017 г.до 30.6.2018 г. 4720 кВТч , от 1.7.2018 г. до 30.6.2019 г. 4720 кВТч и от 1.7.2019 г. до 24.3.2020 г. 3465 кВТч , като е изписано изрично,че корекцията е извършена на основание чл.55 ПИКЕЕ .

На база и становището за корекция, по несъмнено осъществената от ищцовото дружество корекционна процедура , е бил издаден първичен счетоводен документ – фактура № ********** от дата 06.04.2020г. , от „Е. С.“ АД към ответника Н.Г.И. , за адреса на потребление на ел.енергия , находящ се в *.

От приобщеното по делото на листи 16 и 17 заверено за вярност с оригинала копие на цитираната фактура се констатира ,че за периода от дата 17 март 2016 г. до 24 март 2020 г. за кл. номер * за общо шест подпериода е било начислено количество ел.енергия, на стойност 2 827, 79 лв. без ДДС или  3 393,35 лева с данък добавена стойност и срок за плащане 27 април 2020 г.

Спор по делото , че исковата сума не е платена няма , а и този факт се установява и от относимото към предмета на искова защита и приложено на лист 22 –ри заверено за вярност с оригнала копие  на извлечение за фактури и плащания към дата 14 септември 2020 г. , за клиент отв.Н.И. , адрес *** 16, клиентски номер * , сторинировъчен код ЗП_0420_0420 .  

От трите записа в извлечението се установява, че „Е. С.“ АД, със ФМ **********/27.3.2020 г. е сторнирало ФМ ********** със стойност 1 961,33 лв., поради което и оставаща сума за плащане е нулева. По ФМ № **********/6.4.2020 г. посочена сума по фактурата  3 393,35 лв., падеж 27.4.2020г. , оставаща сума в същия размер, т.е. неплатена изцяло към датата 14.9.2020 г. От третия запис се констатира, че е издадено ТМ **********/ 18.6.2020 г. на стойност ф. , падеж 18.6.2020 г., оставаща сума 19,00 лв., т.е към този момент на абоната с номер *е била начислена сумата от 19,00 лв., за която сума на съда е служебно известно, че се начислява при преустановяване на ел.захранването .

От приобщените по делото на листи 23 и 24 уведомително писмо и обратна разписка се установява, че на 28.3.2020 г. ищцовото дружество е изпратило до абоната Н.И. копие на фактура №  **********/27.3.2020 г. , на стойност 1 961,33 лв. със срок на плащане 16 април 2020 г., представляваща корекция на сметката на абоната за потребена ел.енергия по повод извършената проверка на СТИ от 24.3.2020 г., но уведомителното писмо видимо не е достигнало до адресата.

Установено по делото е още на база приложения на лист 25 –ти в заверено за вярност с оригинала копие на Протокол № М 1068188  ,че процесния електромер обект на проверката от 28.3.2020г. е бил монтиран на адреса на потребление на дата 16 март 2016 г. , като са вписани при монтажа извършен от „ЕНЕРГО ПРО „ нулеви показания на  дневна и нощна тарифи , а протокола е подписан от двамата служители монтирали СТИ и един свидетел.

Напълно относимо към спора по същество е и следващото по хронология приложено на листи  от 26 до 30 вкл. заверено за вярност с оригинала копие на извлечението от АВ СВ  - Справка по лице за периода от 1.1.1992 г. до 15.7.2020 г.

От вписванията в АВ СВ Варна за ответника  Н.Г.И. ЕГН  ********** по персонална партида № 114974 се установява, че имот с идентификатор 10135.1030.136.1.14 / ап. № 16, находящ се във Варна, на */ е бил придобит на 29.12.2014 г. от Н.И. по силата на договор за доброволна делба,  а на 20.11.2018 година по силата на правна сделка покупко –продажба е отчуждил имота си, като го е продал на ответника Г.Д.Д. ЕГН ********** и на лицето С. В. Д. - Д- ЕГН ********** .

Видно от приложеното на л. 31 – ви по делото заверено за вярност с оригинала копие на Заявление № 5425519 / 29.6.2020 г. отв.Г.Д. е подал писмено заявление до ЕНЕРГО ПРО с искане за продажба на ел.енергия за обекта на потребление на ел.енергия – ап. * на ул.**** във Варна , като е посочено , че досега имота се е ползвал от Н.Г.И. , със съществуващ кл. номер * , абонатен номер **** .

Изрично в заявлението се съдържа вписване на номера на документа за собственост – нотариален акт №  * , том * , рег. №  *, дело № * г. , акт вписан в АВ СВ  с вх.рег. № * от ********. Заявлението носи и подписа на Г.Д. и изписано собственоръчно и подписано съгласие на С. В. Д.–Д.партидата да се заведе на Г.Д.Д. .

Т.е.установено е на база записите в АВ СВ Варна и заявлението депозирано до Е. П., че на дата 29.6.2020 г. ответникът Г.Д. е отправил писмено искане за сключване на договор за доставка и продажба на ел.енергия до електроразпределителното дружество за обекта на потребление на ел.енергия с вече съществуващи абонатен и клиентски номер, ползван от предходния собственик - ответника Н.И..

Искането до енергийното дружество от ответника Г.Д. е било направено като бе посочено на дата 29.06.2020 г. , или около три месеца след извършване на проверката на СТИ (24.03.2020г. ), на която проверка като свидетел е положил подписа си самия Г.Д. .Или считано от  20.11.2018 година собственик на имота е бил Г.Д., като от придобиване на имота на 20.11.2018 г. до 26.6.2020 г. не е поискал партидата водена при ищцовото дружество да бъде прехвърлена на негово име .

По делото е установено, че за периода от дата 29.12.2014 г. до 20.11.2018 година процесния обект на потребеление на ел.енергия е бил собствен на ответника Н.И..Тези надлежно установени по делото факти и обстоятелства исковият съд следва да съобрази при извеждане на изводите си от правна страна .

За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото са допуснати и приобщени необходимите съдебно – електротехническа и съдебна софтуерна експертизи, изискана и приобщена е и официална информация от трето на спора лице относно предоставения на „Е. С. „ АД софтуерен продукт .

На база заключението на вещото лице инж. В. по допуснатата СЕТЕ , приобщено на листи от 108 до 113 вкл., по същество на спора се констатира , че при проведената проверка на СТИ от 24.03.2020 г. , на база КП на Е. С. АД и КП от метрологична експертиза на БИМ от 27.03.2020 г. е установена външна намеса в софтуера на електромера , в тарифната схема, наличие на преминала ел.енергия на тарифа 1.8.3 от 10 979 кВТч и а тарифа 1.8.4. от 8 016 кВТч, която не се визуализира на дисплея , както и че действително потребената ел.енергия се разпределя и върху невизиуализираните  тарифи Т3 и Т4 .

Заключението на в.л. инж.В. е, че е налице софтуерно претарифиране по отделните регистри , като е било въздействано през инфрачервения  порт на електромера, а количеството ел.енергия от 18 995 кВТч, отразено в приложената по делото фактура №  0106  1837 89 от 06.04.2020 г.  на стойност 3 393,35 лв. представлява сбора от показанията в регистри 1.8.3 и 1.8.4.

Видно от т.1 от заключението на СЕТЕ , процесния електромер тип МЕ 162  ISKRA ,с фабричен номер 1114 0216 6614 5132 е произведен през 2016 г., като същата година е минал задължителна проверка за годност в БИМ, на 17 март 2016 г. е бил монтиран на обекта на потребление на адрес *********, а срокът на метрологична годност на същото СТИ от 6 години изтича през 2020 г., т.е. към датата на проверката 24 март 2020 г.уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел-енергия . Видно от т.2 на СЕТЕ извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера – 1.8.1 –нощна енергия и 1.8.2. дневна енергия, като софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания в следствие на консумация на ел.енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скритите регистри 1.8.3 и 1.8.4.

От стр. 3-та на СЕТЕ, т.3 от заключението на в.л. В. / л.111/ се изяснява несъмнено, че ел.енергията натрупана в двата невизуализирани регистъра на СТИ 1.8.3 и 1.8.4. в размер на 18 955 кВТч е отчетена от процесното СТИ, а натрупаното количество ел.енергия в двата регистъра е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера, като по този начин при редовен отчет от инкасатора, количеството ел.енергия в скритите регистри не се визуализира и не се заплаща .

В т.4 от СЕТЕ в.л. констатира отново, че са начислени 18 955 кВТч за процесния период от 17.03.2016 г. до 24.03.2020 г. по фактура №  0106 1837 89 от 6.4.2020 г., като при действащите към момента цени на ел.енергия , утвърдени от ДКЕВР 0,178644 за 1 кВТч  по технологични разходи /средно за периода / се получава обща сума за плащане 3 393,35 лева с начислен ДДС .

Съгласно заключителната част на СЕТЕ – стр.5 ,6 / л.112, 113 / извършените математически изчисления във фактурата № 0106 1837 89 са коректни,направени след прочитане на скритите регистри 1.8.3 и 1.8.4 на СТИ, като са използвани правилните цени на електроенергия, определени от КЕВР – по технологични разходи.

И на последно място от заключението на вещото лице инж.В. по т. 6 се установява, че в процесната фактура са вписани два периода: първи период от 20.11.2018 г. до 30.06.2019 г. , със следните количества ел.енергия : за периода 1.7.2018 – 30.6.2019г.- 365 дни, с начислени 4720 кВТч или по 12,9315 кВТч на ден; 20.11.2018 – 30.6.2019 общо 223, умножени по 12,9315 кВТч даващи 2 884 кВТч за първи период, а за втори период по фактурата от 1.7.2019 г. до 24.3.2020 г. начислени служебни 3 465 кВТч , или общо от 20.11.2018 г. до 24.03.2020 г. 6 349 кВТч.

В т. 7 на база пресмятанията направени и в табличен вид, вещото лице В. заключава, че левовата равностойност на служебно начислените кВТч за периода от 20.11.2018 г. до 24.03.2020 г. е сбора на сумата 475,09 лв. за първи период / за 2884 кВТч/ и 576,48 лв. за втори период / 3465кВТч / или общо 1 051,67 лева без ДДС , а с ДДС 1262 лв.

От заключението на вещото лице Св.Д. по допусната съдебна софтуерна експертиза / л. 149 -153 / по същество на спора е даден еднозначен отговор от IT експерта, че е извършено претарифиране на електромера да отчита и в четирите регистъра, не може да бъде определен периода, в който е било извършено софтуерното вмешателство, т.к. дори и да има наличие на лог запис с дата на параметризирането , то самата се взима от ненадежен източник – самия електромер , а то се сверява от системната дата на подключен компютър .

 По същество на спора в т.3 от заключението си / л.153 / в.л. инж.С.Д. дава заключението, че претафирирането на СТИ се прави с цел да натрупва консумирана енергия освен в официалните тарифи за дневна и нощна консумация в други тарифи, които не са визиуализирани на екрана.Интересът отстрана на потребителя, пояснява още в.л. Д. , се състои в това , ако в случай ,че доставчикът не може да провери стойностите на допълнителните регистри, то енергията в тях няма да бъде заплатена .Интерес от страна на доставчика заключава същото вещо лице, би могло да има , ако консумацията в тези регистри е натрупана в евтина часова зона, а респективно да бъде служебно фактурирана като по-скъпа.

            Освен цитираните по – горе и събрани доказателства , относимо към спора и приобщеното в оригинал на л. 172 –ри  уведомително писмо от трето на спора лице „Ф.Т.“ ООД. От вписаното в цитираното уведомително писмо, подписано от управителя на третото на спора лице се констатира, че това ООД при изпълнение на договорите за доставка на електромери на електроразпределителните дружества предоставя неизключително право на ползване на софтуер и параметризиране на доставяни електромери .Съгласно сключените договори за доставка , този софтуер е предоставен от “ Ф.„ООД – дружество, което е представител на производителя Искраемеко, Словения за РБ в периода на доставките по тези договори . Регистрите на отчетената ел.енергия се сочи в същото уведомително писмо , че не подлежат на запис , ограничението не за запис в тези регистри било реализирано в електромерите , а не в софтуера. На последно място дружеството представител на производителя Искраемеко е посочило, че при отваряне на електромера и директен достъп до електронните компоненти вероятно би могло да се запише всичко, вкл. и да се подмени цялата програма на електромера, но това няма нищо общо със софтуера за отчитане и параметризиране – за целта биха били според същото ООД необходими друг инструменти – както софтуерни така и хардуерни и документация на завода производител.

Предвид така установеното от фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :

Предявеният от „Е. С. „ АД ОСИ ( специален положителен установителен иск ) е с правна квалификация чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал. ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, заявен при наличие на правен интерес – установяване със СПН съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане спрямо ответниците Н.И.И. и Г.Д.Д. ,за които се твърди че са потребители на ел.енергия в исковия период от време, но в различни периоди – до 20.11.2018 г. и след тази дата.

Паричното вземане като главница е отразено както в издадената заповед по чл.410 ГПК, така и във фактура с № 0106 1837 89/06.04.2020г. за периода от 17.03.2016 г. до 24.03.2020 г. за обект на потребление , находящ се в *************, с абонатен номер *и клиентски номер * в размер на сумата от 3 393,35 лв. представляваща главницата за потребена, но неотчетена ел.енергия, сумата от 63,16 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.04.2020 г. до 03.07.2020 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и до окончателното изплащане на вземането, т.е . паричните вземания за които заповедният съд по частно гр.дело № 8719/ 2020 г. е издал в полза на Е. С. АД против двамата длъжници Заповед № 3876/29.7.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  по ч.гр.д. №  8719/2020 г. по описа на ВРС ,42 –ри състав .

При отчитане на твърденията на дружеството заявител и ищец и данните затова , че паричните вземания се търсят от двамата длъжника, при спазване на реда и срока по чл.414 и 415 ГПК исковото производство за настоящия съдебен състав е допустимо, заведено при ясен правен интерес за ищцовото дружество – установяване на дължимостта на паричните вземания . Приемайки иска за допустим, при липсата на отрицателни процесуални предпоставки, съдът намира,че следва да се произнесе по същество на спора.

На първо място исковият съд следва да даде отговор на основния въпрос кой от двамата ответника и в какъв период е имал качеството потребител на ел.енергия за битови нужди.

Както бе посочено и по-горе първоначално ответника Н.И. за периода от дата 29.12.2014 г. до 20.11.2018 година е бил собственик на  процесния обект на потребеление на ел.енергия , а от 20.11.2018 г. правото на собственост върху самостоятелния обект представляващ апартамент е преминало върху втория ответник Г.Д. по силата на правна сделка покупко –продажба, като данните затова се съдържат в АВ СВ Варна .

При посочен период за който се търси заплащане на паричните вземания за главница 17.03.2016 г. до 24.03.2020 г., мораторна лихва от 27.04.2020 г. до 03.07.2020 г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 37.07.2020 г., сравнение с писмените доказателства по делото , кредитираните напълно от съда САТЕ и ССЕ , настоящият съдебен състав приема, че ищцовото дружество е установило и доказало твърденията си, че всеки от ответниците в различен период от време е имал качеството потребител на ел.енергия , а именно : за периода от 29.12.2014 г. до 20.11.2018 г. ответника Н.И. , а от 20.11.2018 г. ответника Г.Д..

Исковия период включен в процесната фактура прави впечатление, че започва от 17.03.2016 г. Или от началото на исковия период от 17.3.2016 г. до 20.11.2018 г. потребител на ел.енергия за битови нужди е бил ответника Н.И. и от него ищцовото дружество би могло да претендира дължимите се суми за потребена и неплатена енергия за периода в който И. е бил собственик на имота.

За периода от 20.11.2018 г. до 24.03.2020 г. ищцовото дружество разполага със субективното право да търси заплащане на стойността на потребена ел.енергия от отв.Г.Д.., придобил вещното право на собственост от предходния потребител на 20.11.2018 г.

Доказано е по делото, че проверката на процесния СТИ е извършена на дата 24.03.2020 г., като при проверката в качество на свидетел е присъствал и се е подписал ответника Г.Д..

Доказано е също, че едва на 19.06.2020 г. /л. 31/ ответника Д. е уведомил енергийното дружество затова, че собственик на имота от 20.11.2018 г. и е поискал смяна на титуляря на вече водената при ищцовото дружество партида с посочените по-горе абонатен и кл.номер на името на предходния собственик и ответник по делото Н.И. .

Т.е. всеки един от ответниците в различни периоди от време е бил във валидна облигационна връзка с ищцовата страна , а като потребител на ел.енергия е имал задължението да заплаща в срок цената на доставената му ел.енергия през ЕРМ .

От правна страна, обаче съдът следва да отчете не само доказаността на качеството потребител на ел.енергия за битови нужди за всеки от ответниците, но и периода за който се претендира на първо място главното вземане – сумата от общо 3 393,35 лв. от 17.3.2016 г. до 24.3.2020 г., т.к. в тази времева рамка са действали различни правни норми , от чието точно приложение следва да бъдат изведени изводите затова доказан и основателен ли е иска.

Приложими към процесния период от време са не само Закона за енергетиката , но и действащите ПИКЕЕ с оглед датата на която е извършена проверката на СТИ – 24.03.2020 г.

На 30.04.2019г. са обнародвани в ДВ бр. 30 приетите от КЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия.

Ищцовата страна се позовава на нормата на чл.55 ПИКЕЕ за да обоснове наличието на годно правно основание на което претендира исковата сума , а в условията на евентуалност на чл.183 и чл.200 ЗЗД .

Съгласно чл. 55 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Доколкото окончателното установяване на регистрирана ел. енергия в скрит регистър става посредством изискуема метрологична проверка, която е извършена след влизане в сила на ПИКЕЕ, по отношение на направената въз основа на нея корекция намират приложение правилата на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр.30 на 30.04.2019г., в частност – разпоредбите на чл.55 от същия.

Съставеният констативен протокол № 5100481 /24.03.2020 г./ л. 11,12/ отговаря на изискванията на чл.49 ПИКЕЕ, като същият е подписан освен от оператор на мрежата/ двама служители на „Е. С.“ АД /, но и лично от потребителя Г.Д. , който е бил придобил имота на 20.11.2018 г.от предходния потребител и ответник Н.И. .

С оглед на това, исковия съд извежда извод, че протокола от извършена проверка отразява фактите и обстоятелства вписани в него, обвързва и ответника Д. .

Нещо повече чрез КП на БИМ ,както и при проверката на СТИ от 24.3.2020 г. по надлежния ред е било установено наличието на преминала ел.енергия през процесното СТИ в невизуализираните регистри 1.8.3 и 1.8.4.

Установено и доказано е по делото на база протокола за първоначален монтаж и кредитираното от съда като компетентно и обективно дадено заключение на в.л. В. по допуснатата СЕТЕ, че процесния електромер е бил произведен през 2016 г., монтиран нов на адреса с нулеви показания по двете основни тарифи – дневна и нощна, а и в метрологична годност към датата на проверката .

Безспорно на база КП от проверка на СТИ, Метрологичната експертиза на БИМ ,заключенията по допуснатите СЕТЕ, е доказано неправомерното софтутерно претарифиране на СТИ , а и целта на същото – отклоняване на ел.енергията към невизуализираните регистри с цел да не бъде видима на дисплея при редовен отчет, респ. и да не бъде заплащана.Извода на исковия съд за доказаност на осъщественото софтуерно претарифиране на процесното СТИ почива и на база кредитираното като обективно и безпристрастно заключение на вещото лице Д. по допуснатата софтуерна експертиза . Всъщност СЕТЕ и ССЕ дават независимо една от друга едно и също заключение, че процесното СТИ е манипулирано с цел да не бъде заплаща ел.енергия, като и двете вещи лица на поставени въпроси отговорят, че обективно не би могло да се установи началния период нито времето в което е било извършвано софтуерното претарифиране.

Спорен е въпроса следва ли бъде доказана дата на извършена неправомерна намеса в тарифната схема или на началния момент на натрупване на данни в тарифа Т3 / Т4- ненастроени за отчет,  измерена в невизуализирания регистър 3 и 4 на СТП. По този въпрос е налице актуална практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, съгласно която фактът, че не е установено в кой часови диапазон действително са консумираните и натрупани в скрития регистър показатели, е ирелевантен, в случаи като настоящия -  при остойностяването на електрическата енергия, извършено по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа, като вкл. начислените цени са и за минал период, поради което са по-изгодни за потребителя./ така Решение №  60116/17.2.2022 г. а ВКС, Второ т.о., ТК по т.д. № 971/2020 г. постановено по т.д. № 971/2020г. с докладчик съдията Костадинка Недкова. /

Сред последните публикувани на сайта на ВКС актове по чл.290 ГПК е и Решение № 33 /16.2.2020 г. на ВКС, Четвърто г.о., ГК, постановено по гр.д.№  1829/2021 г. с докладчик съдията Велислав Павков .

По правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС е приел следното: „

Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.“ Горното разрешение на правния въпрос се застъпва в редица от последните актове на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК, респективно е и задължително за настоящия първоинстнационен състав. ВРС буквално цитира мотивите на съдия Велислав Павков, т.к. от същите се установяват не само действалите по време ПИКЕЕ, приложими към настоящия казус по време, но и са изложени във връзка с въззивен акт именно на ОС Варна .

По същество на спора, водим от установените факти по делото и съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК досежно приложимостта на последните приети по време и неотменени ПИКЕЕ, ВРС приема, че ищцовото „Е. С.“  АД  е доказало основанието на специалния си положителен установителен иск- нормата на чл.55 ПИКЕЕ.Именно тази норма дава вече право (за разлика от преди) и на това дружество не само да извършва корекция на сметка на абоната за минал период от време, но и да фактурира цената на реално потребена ел.енергия под формата на корекционна процедура . При проведеното от ищцовата страна пълно и главно доказване на фактическия състав на чл.55 ПИКЕЕ/ визиран по-горе/ , на база целия събран доказателствен материал исковия съд приема, че е доказано основание на иска . При установеното измерване на количества електрическа енергия в невизуализираните регистри на средството за търговско измерване, е налице основание по чл.55 ПИКЕЕ за начисляване от оператора на съответната мрежа на измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в този регистър.

При установеност и доказаност , че за периода  до 20.11.2018 г. потребител на ел.енергия е бил ответника Н.И., а след тази дата отв.Г.Д. , съдът следва да прецени правилно доказана ли е цената на иска ,а и от кого,в какъв размер за какъв период се дължи цената на реално потребена ел.енергия при хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ.

Претенцията на “ Е. С.“  АД и против двамата ответника е за главница от общо 3393,35 лв. за периода от 17.03.2016 г. до 24.03.2020 г., индивидуализирана и в първичния счетоводен документ – данъчна фактура от дата 6.4.2020 г./ л. 16 от делото /.

Установено е на база СЕТЕ ,че с цитираната фактура са били начислени 18 955 кВТч ел.енергия  за периода от 17.3.2016 г. до 24.3.2020 г., че цената на това количество ел.енергия за целия период, по технологични разходи правилно е определена като  3 393,35 лв. с ДДС ,след прочит на скритите регистри 1.8.3 и 1.8.4 на електромера .

Съгласно заключението на вещото лице по СЕТЕ - т. 7, левовата равностойност на служебно начислените кВТч а периода от 20.11.2018 г. до 24.3.2020 г. /л.112,113/ - общо 6 349 кВТч възлиза на точно 1262 лв.

Отчитайки началния период от който се претендира цялото парично вземане за главница 17.03.2016 г. ,съдът съобразява факта, че след като едва на 27.7.2020г. е било депозирано Заявлението по чл.410 ГПК вероятността част от вземанията да са погасени по давност съществува в голяма степен , каквито възражения са навели ответниците.

Съгласно нормата на чл.111, б. „в ЗЗД с изтичане на 3 годишна давност е погасяват : вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Спор в съдебната практика няма ,че вземанията за ел.енергия са периодични плащания, поради което считано от дата 27.07.2020 г. /датата на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК / за три години назад всички претенидирани от „Е. С.“ АД парични вземания и за главници и за лихви се оказват погасени по давност, а възраженията на ответниците в тази част – основателни .

За периода до 27.7.2017 г. вкл. претендираните от ищцовата страна главници и мораторни лихви са погасени по давност съгл. чл.111 б. в ЗЗД, респективно непогасени са главниците и мораторните лихви , претендирани от 27.7.2017 г.

По отношение на ответника Н.И. съдът намира претенцията за главници за целия период от 17.3.2016 г. до 24.3.2020 г.,за останала недоказана ,независимо че е доказано основанието на иска.Това е така, т.к. отв.И. е имал качеството потребител на ел.енергия само до дата 20.11.2018г., а проверката на СТИ е извършена на 24.3.2020 г.  Формалната логика налага извод, че след като още на 20.11.2018 г. Н.И. е продал имота си на отв. Д., то след тази дата ползването на имота е било извършвано не от Н. И., а от отв. Д. . За периода от 20.11.2018 г. до 19.06.2020г. партидата по кл.номер * се  е водела при енергийното дружество на името на Н.И., т.к. до 19.06.2020 г. Н.Д. не е поискал промяна на партидата на база нотариалния му акт за собственост.

Реално единствения период от време, в който отв.Н.И. като потребител на ел.енергия би дължал на ищцовото дружество цена на реално потребена ел.енергия през СТИ е само от 27.7.2017 г. до 20.11.2018 г.

Видно от становището на Е. С. АД /л.15 / за този само период от общо шест подпериода а именно 1.7.2018 – 30.6.2019 г. от общото определеното начислено количество ел.енергия от 18995 кВТч служебно са начислени 4720 кВТч . Пресметни по цени за технологичен разход,съгл. т. 6 и т.4 от СЕТЕ за 365 дни по 12,9315 кВТч на ден или 12,9315 х 0,7864 за 1 кВТч ,цената на това количество ел.енергия възлиза на 843,18лв.

Данъчната фактура № ********** на стойност общо 3933,35 лв. е била издадена към Н.И. на 6.4.2020 г.за целия период от 17.3.2016 г. до 24.3.2020 г. Самият ищец обаче представя становище и за сторниране и за корекция на сметка на л. 15 –ти, уведомително писмо към Н.И. и извлечение от фактури и плащания от които се установява, че с ФМ от 27.3.2020 г. е било извършено сторниране на сума 1961,33 лв. с падеж на фактурата 27.3.2020 г./л 22/ а в уведомителното писмо от 28.3.2020 г., отв.Н.И. е уведомен че дължи сумата от 1961,33 лв. със срок на плащане 16.4.2020 г. по фактура №  **********/27.3.2020 г.представляваща корекция на сметка по КП № 5100481.

При тези писмени доказателства представени от самия ищец,исковия съд приема, че единствената сума която би дължал отв.Н.И. за потребена ел.енергия е в размер на 843,18 лв. , но тази сума с оглед данните в становището на Е. С.,фактурата и уведомителното писмо се  включва в общата от 1961,33 лв. при извършено сторниране на 27.3.2020 г., поради което и се оказва,че отв.Н.И. обективно няма непогасени задължения към Е. С. АД, т.к. едната част са погасени изяло по давност а за втората е извършено сторниране от дружеството ищец.Ето защо , исковия съд отхвърля изцяло предявения иск против ответника Н.И. като неоснователен и недоказан.

По отношение на ответника Г.Д. , съдът намира че искът на „Е. С. „АД за частично недоказан .

Видно от данъчната фактура приложена на листи 16 17, във ф-ра №  ********** от 6.4.2020 г. за периода от 17.03.2016 г. до  24.03.2020 г. е начислено служебно количество ел.енергия остойностено като 3 393,35 лв. с ДДС . Фактурата липсва спор между страните , че е била издадена към отв.Н.И., т.к. „Е. С.“ АД не са имали информация за промяна на собствеността .От дата 20.11.2018 г. като носител на вещното право на собственост върху ап. 16 отв.Г.Д. е бил длъжен да заплаща потебената от него ел.енергия на цени утвърдени от КЕВР.

Факт е, че проверката на СТИ е извършена в присъствието на Д. и протокола от проверка го обвързва,като липсва оспорване по реда на чл.193 ГПК от отв.Д. досежно автентичност на подписа му в КП от проверката .

Доказано е софтуерното претарифиране на база заключенията на вещите лица по СЕТЕ и ССЕ , което както става ясно от практиката на ВКС не налага установяване на началния момент .

Въпреки всички налични доказателства по делото, ВРС счита, че отв. Д. не дължи на Е. С. АД главницата от 3 393,35 лв. начислена под формата на корекция на сметка на осн. чл.55 ПИКЕЕ за периода от 17.3.2016 г. до 24.03.2020 г. Коректния период в който е доказано и несъмнено установено , че  отв.Д. е имал качество потребител на ел.енергия е посочен в СЕТЕ в т. 6 и т. 7, кореспондиращ напълно и със становището за корекция на сметка . Видно от т. 7 на заключението на в.л.В. за периода от 20.11.2018 г./ т.е. датата на която отв.Д. е придобил правото на собственост върху процесния обект на потребление на ел.енергия до 24.03.2020 г. /датата на която е проведена проверката на СТИ / количеството ел.енергия , начислено съгласно нормата на чл.55 ПИКЕЕ е точно 6 349 кВТч с цена 1 262, 00 лева с ДДС .

Ето защо, съдът приема, че за периода от 20.11.2018 г. до 24.03.2020 г. ответникът Д. дължи на Е. С. АД сумата от 1262 лева с ДДС като цена на ел.енергия, а за разликата до пълния размер на главницата иска е недоказан по размер . Отделно от горното съдът при така установен размер и период на дължимо от отв.Д. пресмята, че до 20.07.20202 г. ,датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК за главницата от 1262 лв. не е изтекъл давностния срок по чл.111 б. в ЗЗД , поради което и главницата е дължима ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на сезиране на заповедния съд – 20.07.2020 г. и до окончателното изплащане на вземането.

По въпроса относно дължимостта на мораторната лихва в размер от 63,16 лв. за периода от 27.04.2020 г. до 03.07.2020 г., то този размер и за визирания период е изцяло недължим от отв.Н.И. поради недължимост на главното вземане , но може да бъде определен от съда посредством програмния продукт АПИС изчислителни системи – изчисляване на закона лихва .

Мораторна лихва върху главницата от 1262,00 лева се дължи от отв.Д., т.к. е налице забава в плащанията и няма данни а и твърдения ответникът да е погасил чрез плащане дължимата главница . Размерът на мораторната лихва,пресметнат от съда възлиза на точно 23,84 лв., при отчитане на действието на чл.6 ЗМДВИП и характера на правоотношението между потребителя на ел.енергия и доставчика.

В обобщение, исковият съд приема за установено и доказано, че специалния положителен установителен иск на „Е. С.“ АД против отв.Д. е частично доказан по основание и размер за главницата от 1262,00 лв. с вкл. ДДС, дължима за периода от 20.11.2018 г. до 24.03.2020 г.,мораторната лихва за забава от 23,84 лв. върху главницата от 1262,00 лв. за периода от 27.04.2020 г. до 03.07.2020 г.,ведно със законната лихва върху тази главница ,считано от датата на подаване на заявлението в съда -27.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането .В останалите части искът по чл.422 ГПК против отв.Д. е останал неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен .

Искът по чл.422 ГПК спрямо отв. Н.И., като бе посочено и по-горе следва изцяло да се отхвърли .

При този изход на спора съдът е длъжен да се произнесе и по въпроса за отговорността за разноските, както в заповедното така и в исковото производство .

В заповедното производство заявителят е сторил съдебно деловодни разноски за платена д.т. от 69,13 лв. и са били определени разноски за юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., т.е. общия размер на разноските сторени от заявителя в заповедното дело възлиза на 119,13лв.

Предмета на установителната защита е равен на сбора от паричните вземания за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК – 3393,35 лв. плюс 63,16лв. или общо 3456,51лв.

Уважената част на иска е равна на сбора от 1262 лв. плюс 23,84 лв.,общо 1285,84 лв. В процентно съотношение, уважената част на иска е равна на 0,37 % или това е общия размер на разноски, които се дължат в полза на „Е. С.“ АД ,както по заповедното дело , така и по исковото производстпво. Тези разноски с оглед изхода на спора следва да се възложат съразмерно на уважената част в полза на „Е. С.“ АД и в тежест на ответника спрямо когото съдът намира , че искът е частично доказан – Д. .

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК исковият съд присъжда съдебно-деловодни разноски в полза на „Е. С. „ АД и в тежест на отв.Д. 0,37 % от 119,13 лв. – 44,08 лева.

Ответникът Д. също е претендирал разноски в заповедното производство – сумата от 300,00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение, установено по основание и размер с приложения на л. 29 по заповедното дело договор за правна защита.На осн. чл.78, ал.3 ГПК съразмерно на отхвърлената част на иска , съдът присъжда 0,63 % от 300,00 лв. съдебно- деловодни разноски в полза на отв.Д. сторени в заповедното дело и в тежест на „Е. С. „ АД, а именно сумата от 189 лв., без да извършва съдебна компенсация на разноски, т.к. такава не е поискана.

В исковото производство видно от л.178 –ми „ Е. С.“ АД претендира сумата от общо 1683,60 лева ,представляваща реалния сбор на всички внесени такси и депозити ведно с адвокатския хонорар , който размер съдът констатира че съответства на доказателствата по делото, съобразен е и с Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Съгласно нормата на чл. 78, ал.1 ГПК в исковото производство съдът присъжда в полза на „Е. С.“АД и в тежест на отв.Д. съразмерно на уважената част на иска съдебно –деловодни разноски от общо 622,93 лв.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК съдът присъжда в полза на отв.Д. съдебно деловодни разноски от 0,63 % от реално сторените и описани в списъка по чл. 80 ГПК /л.175 / 0,63 % от 670,00 лв. = 422,10 лв. , като по изложените и по-горе съображения не извършва съдебна компенсация на разноски .

На последно място съдът следва да разпореди издаване на РКО в полза на адв.А.Х., в качеството му на особен представител на отн.Н.И. за сумата от 471,96 лв. РКО следва да се издаде от внесения на 2.4.2021 г. от ищцовото дружество депозит, определен с Определение № 263119/26.3.2021 г. Доколкото особения представител на отв. Н. И. е предоставил на съда преценката относно определяне на окончателен депозит, независимо от броя на заседанията и активното участие на особения представител по делото, съдът намира че не се налага увеличаване на определения първоначално депозит, т.к.същия е съобразен с цената на иска .

 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищовото дружество „E. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от А. К., Р. Л.и И. Г. и ответника Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** , че в полза на Е. С. АД съществуват парични вземания, дължими от Г.Д.Д., ЕГН **********, за които заповедния съд е издал Заповед № 3876/29.7.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д № 8719/2020 г., по описа на ВРС,42 състав,а именно

СУМАТА от 1262,00 лева с вкл. ДДС (хиляда двеста шестдесет и два лева) – главница за периода от 20.11.2018 г. до 24.03.2020 г. ,

ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявленето за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в съда – 27.07.2020 г. и до окончателното изплащане на вземането,

както и СУМАТА от общо 23,84 лева (двадесет и три лева и осемдесет и четири стотинки ) сбор от мораторна лихва върху главницата от 1262 лв. за периода от 27.04.2020 г. до 03.07.2020 г., дължими парични вземания за потребена и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/06.04.2020 г., за обект с абонатен № *и клиентски № *, находящ се в *********, на основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415,ал.1 ГПК чл. 86, ал.1 ЗЗД ,

като ОТХВРЪЛЯ ЧАСТИНО специалния положителен установителен иск предявен против ответника Г.Д.Д., ЕГН **********, като неоснователен и недоказан в следните части

за разликата от установения размер на главницата 1262,00 лв. за периода от 20.11.2018 г. до 24.03.2020 г. до претендирания размер на главница от 3933,35 лв. за периода от 17.03.2016 г.до 20.11.2018 г.,

за разликата от установения размер на мораторната лихва за забава 23,84 лв. за периода от 27.04.2020 г. до 03.07.2020 г. до петендирания размер на мораторна лихва от 63,16 лв. за периода от 27.04.2020 г. до 03.07.2020 г.

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения специален положителен установителен иск от „E. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от А. К., Р. Л.и И. Г. против ответника Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** с ИСКАНЕ да бъде прието за установено със СПН в отношенията между страните, че в полза на ищцовата страна съществуват паричните вземания за които заповедния съд е издал Заповед № 3876/29.7.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д № 8719/2020 г., по описа на  ВРС,42 състав, дължими от ответника Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** :

СУМАТА от 3393,35 лв. (три хиляди триста деветдесет и три лева и тридесет и пет стотинки), представляваща общо дължима главница за потребена и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/06.04.2020 г., за обект с абонатен № *и клиентски № *, находящ се в ***************,

СУМАТА от 63,16 лв. (шестдесет и три лева и шестнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.04.2020 г. до 03.07.2020 г.,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 27.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан, на осн. чл.422 ,ал.1 вр.чл. 415 , ал.1 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „E. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от А. К., Р. Л.и И. Г. СУМАТА от общо 44,08 лв. (четиридесет и четири лева и осем стотинки ) – представляваща сторени от ищцовото дружество съдебно – деловодни разноски в заповедното производство – частно гр.дело №  8719/2020 г., по описа на ВРС,42 състав, съразмерно на уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .

 

ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „E. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от А. К., Р. Л.и И. Г. СУМАТА от общо 622,93 лв.  (шестстотин двадесет и два лева и деветдесет и три стотинки ) – представляваща сторени от ищцовото дружество съдебно – деловодни разноски в исковото производство производство,пред първа инстанция, съразмерно на уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .

 

 

ОСЪЖДА„E. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от А. К., Р. Л.и И. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 189,00 лв (сто осемдесет и девет лева) – представляваща сторени съдебно – деловодни разноски от ответника в качеството му на длъжник в заповедното производство – частно гр.дело № 8719/2020 г., по описа на  ВРС,42 състав, съразмерно на отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК .

 

ОСЪЖДА„E. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от А. К., Р. Л.и И. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 422,10 лв. (четиристотин двадесет и два лева и десет стотинки) – представляваща сторени съдебно – деловодни разноски от ответника в исковото производство, пред първа инстанция,съразмерно на отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК .

 

РАЗПОРЕЖДА ИЗДАВАНЕ на РКО в полза на адвокат от АК ВАРНА А.Т.Х., вписан в НРПП под номер ******,  със съдебен адрес *** за СУМАТА от 471,96 лв. четиристотин седемдесет и един лева и девтедест шест стотинки, за осъщественото процесуално представителство при условията на чл. 47, ал.6 ГПК на ответника Н.Г.И. , по исковото производство, пред настоящата първа инстанция.

 

Разпореждането за издаване на РКО не подлежи на обжалване.

 

РКО да се връчи на адв.А.Х. след издаването .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му страните пред Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО в частите имащи характер на определение по чл.78 ГПК подлежи на изменяване по реда на чл.248 ГПК в срока за обжалване на акта по същество.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :