РЕШЕНИЕ
№ 684
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П. Д. Административно наказателно дело №
20211110213586 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Д.
при участието на секретаря К.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД №
13586 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № 20-4332-
023590/12.01.2021 г.,издадено от началник група към СДВР, Отдел "ПП"-СДВР, с което на
В. М. Д. е наложено административно наказание- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал.З от ЗДП, на
основание чл. 174,ал. 3 от ЗДП.
В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, се явява и ползва проц.
Представител-адв. Ж.Д. от САК, която пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата
съображения. Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за
проц.представителство. В жалбата се релевират доводи за отмяна на НП поради
неосъществен състав на нарушение.
Въззиваемата страна - ОПП СДВР - редовно призована, не изпраща представител и не
релевира становище.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 31.12.2020 г. около 22: 42часа свидетелят З.Х. и С.К.- служители на ОПП-СДВР,
спрели за проверка водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с per. № *******, който се движел
по Околовръстен път с посока от ул. „Суходолска“ към АМ „Струма“, на пътен възел Банкя.
Поводът за спирането бил, че автомобилът по време на движението не се движел направо по
пътното платно, а криволичел. При извършената проверка на водача В.Д. било предложено
1
да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
№ 0207, но той отказал.на водача бил издаден талон за медицинско изследване на за
МБАЛ“Св.Анна“.
Поради това, че водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие
на алкохол в издишания въздух св. Х. приел, че е извършено нарушение и на място съставил
жалбоподателя АУАН № 198650/ 31.12.2020 г. за нарушение на чл. 174, ал.З от ЗДП..
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното Наказателно
постановление.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетелите оран Х. и С.К., както и от наличните по делото писмени доказателствени
материали, приобщени по реда на чл. 283от НПК, които съдът кредитира.
Противоречие се констатира между показанията на служителите на ОПП СДВР - Х. и
К. и изложеното от св. Наталия Миладинова Д.а от друга страна, относно обстоятелството
дали водачът на автомобила е бил употребил алкохол и дали му е предлагано да даде проба
за алкохол. Съдът кредитира показанията на служителите на ОПП-СДВР-З.Х. и св. К., като
ги намери за логични, последователни и незаинтересовани. Свидетелите ясно описват
причината за спиране на водача на л.а „Опел Вектгра“, както и състоянието на ж-ля В.Д.,
което са възприели, че има след спирането на автомобила за проверка. И двамата служители
са категорични, че водачът е поканван да даде проба за алкохол, съответно да бъде тестван,
но той е отказвал. Изолирани в този смисъл се явяват показанията на св. Д.а, която е съпруга
на жалбоподателя, поради което твърденията, доколкото противоречат на изложеното от
полицейските служители, съдът отчита като заинтересовани и неправдиви. Доколкото св.
Д.а не дава информация за факти, които да съответстват на обективната действителност,
съдът приема, че се опитва да облекчи процесуалното поведение на жалбоподателя и не
кредитира твърденията й в посочените части.
Останалите доказателства са непротиворечиви в своята цялост и не следва да бъдат
анализирани подробно.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, видно от
приложените удостоверения и заповеди за компетентност, но при допуснато съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и е
формално основание за отмяна на НП.
В административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН като словесните описания
на нарушенията съответстват на посочената в АУАН и в НП правна квалификация, вменена
на ж-ля за осъществена. В обстоятелствената част на АУАН и тази на НП достатъчно ясно и
конкретно са описани и индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния
състав на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП, така че правото на жалбоподателя да
разбере внеменото му за осъществено нарушение и да организира правото си на защита, не е
накърнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП „Водач на МПС, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство или не изпълни предписанието за
медицинско изследване за концентрацията на алкохол в кръвта, се наказва с "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 2 години и с глоба в размер на 2000 лева." За да е
съставомерен отказът на лице да бъде тествано за употреба на алкохол, то трябва да се
установи, че това лице е водач на МПС. Видно от данните по делото е, че жалбоподателят е
2
притежавал качеството „ водач", тъй като управлявал ППС, по смисъла на & 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което е налице годен субект на
административна отговорност. В случая съдът намери за обективно установено от
наличните по делото доказателства, че В.Д. е управлявал лекия автомобил на процесната
дата 31.12.20г. и след като е спрян за проверка от служителите на ОПП- СДВР, е отказал да
бъде тестван за употреба на алкохол с Алкотест дрегер. От обективна страна
изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие. Деецът
самоволно е отказал да бъде тестван за наличие на употребен алкохол при всичките
алтернативно предвидени в закона способи, били са му разяснени последиците от
евентуалния отказ и въпреки това той е отказал да бъде изпробван както с техническо
средство, така и с останалите способи, визирани в Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози издадена от министъра на вътрешните работи, министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е
съзнавал, че при отказ да бъде изпробван за наличие на употребен алкохол, същият ще бъде
санкциониран като административен нарушител по ЗДвП.
Съдът не споделя възраженията, изложени в жалбата, че полицейските служители не са
предлагали на водача да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в
издишания въздух към момента на проверката. Относно това обстоятелство св.Х. и св. К.
дадоха категорични и единодушни показания. Въз основа на изложеното съдът прие, че
безспорно се доказва, че жалбоподателят е бил водач на МПС, бил е спрян за проверка и е
отказал извършването на алкохолна проба.
Административно наказващият орган правилно е определил правната норма, под чиято
отговорност е бил подведен ж-ля В.Д., което неминуемо води и до налагане на наказанията,
които са в абсолютно определени размери-две години лишаване от право да управлява МПС
и глоба в размер на 2000лева.
Ето защо, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора не се дължат разноски на жалбоподателя за адвокатско
възнажграждение
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-023590/12.0Е2021
г.,издадено от началник група към СДВР, Отдел "ПП"-СДВР, с което на В. М. Д. е наложено
административно наказание- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал.З от ЗДП, на основание чл. 174,ал. 3
от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - гр. София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3