Определение по дело №439/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 38 от 22.03.2010 г., постановено по Г.д.№ 888/2008 год., Кърджалийският районен съд е изнесъл на публична продан недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в Г.К., У.”П., бл. „К.”, В.Б, .2, в южната част на сградата от дясната страна на В.Б, състоящ се от две стаи, хол, кухня с бокс, баня, тоалетна и коридор, със застроена площ от 95 кв.м., при граници – Г.К., М.С., К.К. и Е.П., ведно с избено помещение № 9 с полезна площ от 8.50 кв.м., при посочени граници, както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който имот по кадастралната карта на Г.К., одобрена със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра е с идентификатор 40909.118.226.8.3, с площ 95 кв.м., с административен адрес: Г.К., У.”П. 1, В.Б, .2, ап.3, със съответни граници, като е постановил получената от продажбата цена да се разпредели между съделителите А. П. П., Г. И. К., И. И. Г., М. А. Н. и А. И. И., при дялове както следва: 1/18 ид.ч. за А. П. П., 1/18 ид.ч. за Г. И. К., 1/18 ид.ч. за И. И. Г., 14/18 ид.ч. за М. А. Н. и 1/18 ид.ч. за А. И. И.. С решението си съдът е осъдил съделителите А. П. П., Г. И. К., И. И. Г. и А. И. И. да заплатят държавна такса върху стойността на дела на всеки един от тях в размер на 150.15 лева, а М. А. Н. – да заплати държавна такса върху стойността на своя дял в размер на 2 102.08 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата М. А. Н., която го обжалва в срок. Счита, че същото е неправилно – незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и необосновано. Неправилно съдът приел, че щом съсобствеността на страните е възникнала в резултат на повече от един юридически факт, в случая – наследяване и дарение за нея, то не били налице предпоставките за уважаване на претенцията й за възлагане на имота. В жалбата се излагат подробни съображения, че в случая са били налице предпоставките на закона за възлагане на имота на нея, независимо, че е налице съсобственост, възникнала от повече от един юридически факт – дарение и наследяване, доколкото имота имал наследствен характер, не притежавала друго жилище на нейно име, живяла в имота при откриване на наследството и липса на възлагателни претенции от другите съделители. Моли съда да отмени обжалваното решение, като допуснатия до делба имот бъде поставен в неин дял, а делът на останалите съделители бъде уравнен с пари. Претендира направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите А. П. П., Г. И. К., И. И. Г. и А. И. И. не са подали отговор.

В съдебно заседание въззиваемите А. П. П., Г. И. К. и И. И. Г., чрез своя представител по пълномощие, оспорват продадената жалба и молят съда да остави в сила атакуваното решение.

В съдебно заседание въззиваемата А. И. И. изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е извършил делба на процесния недвижим имот, като на основание чл.348 от ГПК го е изнесъл на публична продан.

От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем съгласно нормативните изисквания на ЗУТ за минималното съдържание на едно жилище.

Установено е също така, че допуснатият до делба недвижим имот е съсобствен на страните, като съделителите А. П. П., Г. И. К., И. И. Г. и А. И. И. притежават по 1/18 идеална част от него по наследство, а съделителката М. А. Н., направила искане за възлагане в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата, притежава 14/18 идеални части от него, от които 13/18 идеални части – придобити чрез дарение и 1/18 идеална част – придобита по наследство.

При така установените по делото обстоятелства, настоящият състав намира въззивната жалба на съделителката М. А. Н. за неоснователна. Разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, визираща предпоставките за възлагане на имота на някой от съделителите, изисква съсобствеността върху допуснатият до делба имот да е възникнала само в резултат на наследяване. Ако е налице смесена /комбинирана/ съсобственост – възникнала в резултат на повече от един юридически факт, както е в настоящия случай – дарение и наследяване за съделителката М. А. Н., делбата следва да се извърши на основание чл.348 ГПК, чрез изнасяне имота на публична продан. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС на Република България. Съгласно т.8 от цитираното тълкувателно решение, при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата чрез възлагане, а същата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан. В тази връзка, несъстоятелен е направеният във въззивната жалба довод, че т.8 от тълкуватÕлно решение № 1/19.05.2004 г. се прилага само в случаите, когато съделителят, който е направил валидна възлагателна претенция, е придобил части от имота въз основа на възмездна сделка и когато същият не е от кръга на наследниците на наследодателя, а е трето лице, състоящо извън наследниците по закон. Изрично в т.8 на тълкувателното решение е посочено, че при комбинирана /смесена/ съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, в това число такава, възникнала от сделка за част от имота и наследяване, както е и в настоящия случай, съдът не може да извърши делбата чрез възлагане, а същата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.

Ирелевантно в случая е посоченото във въззивната жалба обстоятелство, че останалите съделители не са направили възлагателна претенция, доколкото се касае за комбинирана съсобственост, при която, съгласно гореизложеното, делбата не може да се извърши чрез възлагане на имота.

Несъстоятелно е и позоваването на т.7 от тълкувателно решение № 1/ 19.05.2004 г. в частта, с която е прието, че в делбата на имот – съпружеска имуществена общност, преживелият съпруг има двойно качество: на наследник и на съсобственик на лично основание, като в този случай са налице предпоставките за възлагане на имота на основание чл.288, ал.2 от ГПК /отм/, респективно – чл.349, ал.1 от ГПК. В т.7 от тълкувателното изрично е посочено, а това е и текста на закона, че привилегията по чл.288, ал.2 от ГПК /отм./, респективно – чл.349, ал.1 от ГПК, за възлагане на имота е създадена само в полза на преживелия съпруг – съсобственик, какъвто безспорно не е съделителката М. Н..

Поради изложеното неоснователни са направените във въззивната жалба доводи за приложимост на разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК. Ето защо като е постановил изнасяне на допуснатия до делба недвижим имот на публична продан, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271, а.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 38 от 22.03.2010 г., постановено по Г.дело № 888/ 2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.