О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..160.......... 21.05.2019г. гр.Шумен
Шуменският окръжен съд наказателна колегия
На двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: София Р.а
Членове:1.Димчо Луков
2.Ненка Цветанкова-Ташева
сложи за разглеждане внесеното по
реда на чл. 243 от НПК
в закрито заседание докладваното от председателя София Р.а
ВЧНД № 189 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Окръжен съд гр. Шумен е образувано по протест на прокурор при Районна
Прокуратура – Нови пазар, против Определение № 38 от 01.04.2019г. на Районен
съд – Нови пазар, постановено по ЧНД № 58/2019г., с което е отменено
Постановление на НПРП от 15.02.2019г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 65/2018г. по описа на РУ-Нови пазар,
водено за престъпление по чл.314 от НК.
С протеста
се изразява становище за незаконосъобразност. Представителят на прокуратурата
счита, че отменяйки постановлението на НПРП съдът е постановил недопустим акт.
Мотивира този си довод с факта, че разследването е водено за престъпление по
чл.314 от НК и съобразно правната специфика на родовия обект на документните
престъпления не би могло да има пострадал в тесния смисъл на чл.74, ал.1 от НПК. На тази плоскост прави извод, че лицето С.И.С. не би могъл да притежава
качеството на жалбоподател и съответно съдът въобще не е следвало да приема за
разглеждане подадена от него срещу постановлението на НПРП жалба. Недопустимо
според прокурора е съдът да дава указания за повдигане на обвинение, в случая
по чл.290, ал.1 от НК, позовавайки се на изричните посочените за това
правомощия на прокурора.
С протеста
са изложени доводи и от материалноправен аспект. Освен мотиви защо в разглежданият случай не е
налице престъпление по чл.314 от НК се излагат такива и по посока на липса на
състав на престъпление и по чл.290, ал.1 от НК. Като основен довод се сочи, че
нотариуса не е надлежен орган на власт, каквато задължителна предпоставка е
изискуема за съставомерността на
лъжесвидетелстването.
На тези основания
предлага определението на Районен съд – Нови пазар да бъде отменена, а
постановлението за прекратяване на настоящото наказателно производство да бъде
потвърдено.
След като се
запозна с доводите изложени в протеста и приложените към ВЧНД № 189/2019г. на
ШОС материали, съдът намира, че протеста на НПРП е процесуално допустим, а
разгледан по същество неоснователен поради следните съображения на настоящия въззивен състав:
Преди да се
занимае с предмета на настоящото дело по същество, ШОС следва да отговори на
поставения в протеста въпрос за процесуалната невъзможност лицето С.И.С. да
обжалва постановлението на прокурор. Представителят на НПРП прави този извод от
самият характер на престъплението по чл.314 от НК, което не предвижда в своя състав
причиняването на вреди на някого, т.е. не е налице възможност от това деяние да
има пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК. Анализа на съдебната практика
сочи, че действително този въпрос е спорен. Едната позиция е, че поначало не
може да има пострадал не само от престъплението по чл.314, но и от всяко друго
престъпление, което не предвижда в своя състав причиняването на съставомерни вреди на някого. В противоположен смисъл е
налична и друга практика на ВКС.
Основанието на гражданският иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия,
предмет на обвинението и за него се носи гражданска отговорност дори то да се окаже
несъставомерно, съответно и вредите от него. Това
задължително тълкуване за гражданския ищец би трябвало да бъде отнесено на общо
основание и към частният обвинител, а те двете са разновидност на пострадалия
по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК – П. 7/85г. – Пл., П 9/1961г. – Пл.,
Р-346/11г. на ВКС по н.д. № 1787/11г. І н.о. Конкретния случай е точно такъв. С.
е изгубил собствеността върху недвижимите си имоти в следствие на деяние на
други лица.
Поради изложеното
настоящата инстанция намира, че отричането на това лице като пострадал би било
незаконосъобразно и правилно районният съд е приел, че като такъв С. има право
на жалба и разгледал същата като процесуално допустима.
За да постанови
обжалваното определение, районният съд въз основа на всички събрани по делото
доказателства приел от фактическа страна следното:
Досъдебно
производство № 65/2018г. по описа на РУ - Нови пазар е образувано с
Постановление на НПРП от 31.01.2018г., за това, че на 07.03.2014г. в гр.Нови пазар, обл.Шумен, умишлено станал причина да се
внесат неверни обстоятелства и изявления в официален документ, нотариален акт № 54, том IV рег. № 1850 дело № 360/07.03.2014г. по описа на нотариус П.А. с рег. № 346 на
нотариалната камара и район на действие –
РС - Нови пазар, съставен съгласно установения ред
въз основа на заявление от частно лице, като невярното обстоятелство е, че К. Р. К.владее 5/пет/ бр.ниви, находящи се в землището на с.К., обл.Шумен - престъпление по чл.314 от НК.
По делото няма привлечени
обвиняеми лица.
С постановление от
15.02.2019г., наблюдаващият прокурор е прекратил воденото ДП, като е приел, че
липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер както такова
чл.314 от НК, така и по чл.290 ал.1 от НК. Изложени били подробни съображения.
С НА № 54 том IV дело № 360/07.03.2014г.
по описа на нотариус П. А. с рег. №346 на НК и район на действие РС-Нови пазар,
К. Р. К.е признат за собственик по давностно владение
на следните недвижими имоти, находящи се в землището
на с.К.,землището на с.М. и землището на гр.П., всички в общ.К., както следва:
1/Поземлен имот – нива,
съставляваща имот №018049, с площ от 8.801дка, трета категория, находяща се в землището на с.К., общ.К., обл.Шумен, м.“М. к.“;
2/Поземлен имот – нива, съставляваща имот с
№088002, с площ в размер на 9.793 дка, IV категория, находяща
се в землището на с.К., м. „П. й.“, идентичен с имот №018002 по КВС на с.К.,
общ.К.;
3/Поземлен имот – нива,съставляваща имот с
№021009, с площ в размер на 3.700дка, IV категория, находяща
се в землището на с.М., общ.К., м. „Т.“;
4/Поземлен имот – нива, съставляваща имот с
№040011, с площ в размер на 5.300дка, IV категория, находяща
се в землището на с.М., общ.К., м. „О.“;
` 5/Поземлен
имот – нива, съставляваща имот с №034013, с площ в размер на 13.882 дка, III
категория, находяща се в землището на гр.П., м. „П.
Д..“
С НА за
покупко-продажба на недвижими имоти №167 том IV рег.№2282 дело № 458/19.03.2014г.
по описа на нотариус П. А., К. продал гореописаните недвижими имоти под № 1,2,3
и 4 на С. В. С..
При извършената обстоятелствена
проверка, предхождаща издаването на констативния нотариален акт за собственост
по давностно владение в полза на К., пред нотариуса
били разпитани свидетелите Р. Г. Р., С. И. Д.и И. К. Б. /протокол от
07.03.2014г./.
В показанията си
св.Р. е заявил: “Познавам К. Р. К.от 20 години. Знам, че владее и ползва свои 5
броя ниви, които се намират в землището на община К., 2 ниви, намиращи се в
землището на с.К.. Едната е 10 декара и
се намира в местността – „П. й.“, а другата е 8 декара и се намира в местността
„М. К.“. Владее и ползва една нива в землището на гр.П. с площ около 14 декара,
находяща се в местността „П. Д.“. Нивата е трета
категория. Владее и ползва две ниви, находящи се в
землището на с.М., общ.К.. Едната се намира в местността „Т.“ и е голяма около
4 декара. Засята е с царевица и ечемик. Другата се намира в местността „О.“ и е
голяма около 5 дка. Откакто ги владее, не знам някой да му оспорва
собствеността на нивите. Не знам през този период да е прекъсвано владението
върху имотите.
С ръкописен текст под машинописния
е добавено изявлението: “Владее ги повече от 10 години“.
Свидетелят С. И.
Д.: “ Познавам К. Р. К.от 15 години. Знам, че обработва 5 ниви, които се намират в землището на община К.,
както следва: Владее и ползва 2 ниви, намиращи се в землището на с.М., общ.К..
Едната се намира в местността „Т.“ и е голяма около 4 декара, засята е с
ечемик. Другата се намира в местността „О.“ и е голяма около 5 дка. Владее е
ползва 2бр.ниви, намиращи се в землището
на с.К. - едната е 10 декара и се намира в местността „П. ю.“, а другата е 8
декара и се намира в местността „М. К.“. Владее и ползва една нива в землището
на гр.П. с площ около 14 декара, находяща се в
местността „П. Д.“. Откакто ги владее, не знам някой да му оспорва
собствеността на нивите. Не знам през този период да е прекъсвано владението
върху имотите.
С ръкописен текст под
машинописния е добавено изявлението: “Владее ги повече от 10 години“.
В изявлението на
св.И. К. Б. е обективирано: Познавам К. Р. К.от 15-20
години. Знам,че владее ползва и свои 5 броя ниви, които се намират в землището
на община К., 2 ниви, намиращи се в землището на с.К.. Едната е 10 декара и се намира в
местността „П. ю.“, а другата е 8 декара и се намира в местността „М. К.“. Владее
и ползва една нива в землището на гр.П. с площ около 14 декара, находяща се в местността „П. Д.“. Нивата е трета категория.
Владее и ползва две ниви, находящи се в землището на
с.М., общ.К.. Едната се намира в местността „Т.“ и е голяма около 4 декара. Засята
е с царевица и ечемик. Другата се намира в местността „О.“ и е голяма около 4.5
дка. Откакто ги владее, не знам някой да му оспорва собствеността на нивите. Не
знам през този период да е прекъсвано владението върху имотите.
С ръкописен текст
под машинописния е добавено изявлението :“Владее ги повече от 10 години“.
Под всеки
машинописен и ръкописен текст са изписани на ръка трите имена на свидетелите и
са положени подписи.
Разпитани като свидетели във
воденото ДП, тези свидетели заявяват:
Св.С. Д./л.83
/сочи, че изявлението, отразено в протокола за обстоятелствена проверка е
негово и той лично се е подписал. Познавал К. К., били от едно село. Преди
10-15 години той се занимавал със земеделие, като обработвал ниви на Могилския сърт, в местността „О.“.
Нивите му ги обработвал Н. от с.К., но той починал. След това К. престанал да
се заминава със земеделие. В началото на 2014 година отишъл в дома на Д. и го
помолил да му стане свидетел за нивите, които е обработвал. Свидетелят не знае
дали процесните ниви са наследствени. Нотариусът го
попитал дали познава К. и дали е обработвал земя в землището на с.М., Д.
потвърдил, написал трите си имена и се подписал.
В протокола за
разпит /на л.84 по ДП/ св.И. Б. заявява, че е виждала протокола за
обстоятелствена проверка, изявлението, отразено в него не било нейно, тя се
подписала и лично написала трите си имена. Въобще не познавала лицето К. К. от с.К..
Мъжът й Р.Р. тогава й казал, че трябва да направят
услуга на един приятел, по-точно „да сложат един подпис“. Тя си сложила
подписа, тъй като се доверила на Р., с когото живеели 21 години.
От своя страна
свидетелят Р.Р. твърди /л.85/, че изявлението в
протокола и подписа са лично негови. Познавал К. още от училище и от него
знаел, че има ниви на М., но не знае къде се намират точно и колко декара са. От
К. знаел, че имал и другаде земи, но не му е известно къде точно. К. отишъл в
дома им и помолил Р. и жена му И. да му станат свидетели за някакви ниви. Казал
им, че няма проблеми, нивите били негови. Влезли при нотариуса, където имало
две жени, посочили им къде да се подпишат, като преди това им прочели
протокола. Св.Р. пояснява, че за три ниви К. му казал, че ги обработва, но дали
е така, той не може да потвърди, тъй като не е виждал.
По воденото ДП е
представено Решение №10110/07.02.1996г., издадено от ПК гр.К., с което на наследниците
на С. И. Е., б.ж. на с.М., общ.К. е възстановено правото на собственост
съгласно плана за земеразделяне в землището на с.М., както следва:
1/НИВА от
3.700дка, четвърта категория, местността „Т.“, имот №021009;
2/ИЗОСТАВЕНА НИВА от 5.000дка, шеста
категория, местността „Стража“, имот №037057;
3/НИВА от 3.500дка, четвърта категория, местността
„О.“, имот №040011.
Жалбоподателят С.И.С.
е низходящ по права линия /внук/ на наследодателя С. Е. и като такъв черпи
материални права на собственост върху описаните по-горе земеделски имоти на
основание цитирания титул за собственост, до опровергаването им по надлежния
ред по съдебен ред.
За два от съсобствените му недвижими имота, К. К. се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост по давностно
владение, съответно за:
1/Поземлен имот – нива, съставляваща имот с
№021009, с площ в размер на 3.700дка, IV категория, находяща
се в землището на с.М., общ.К., м. „Т.“ и
2/Поземлен имот –
нива, съставляваща имот с №040011, с площ в размер на 5.300дка, IV категория, находяща се в землището на с.М., общ.К., м. „О.“.
По нотариалното
дело е приложено удостоверение от 05.03.2014г., издадено от Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Шумен на К. К., в което е отразено, че Поземлен имот – нива,
съставляваща имот №040011, с площ от 5.300дка, по КВС на с.М. е собственост на
наследници на С. И. Е., Поземлен имот –нива, съставляваща имот №021009 с площ
от 3.700дка по КВС на с.М., общ.К. е собственост на наследници на С. И. Е..
Разпитани като
свидетели по воденото ДП, наследниците на С.С. –Д.И.С.,
К. И.С., Н. С. М., Д. П. С., М. Д. Н., И. В. Й., В. Д. М., Х. Е.а С., К. Е. С.,
Д. Т. Е., Н. Т.ГЕ.а, С. Н.С., С. П. К., К. М. Н., С. Т. Г., като повечето от тях заявяват, че нямат
претенции като собственици по отношение на земеделските земи, за които К. се е
снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно
владение.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, пресъздавайки по-голямата част от събраната
в хода на разследването доказателствана маса
районният съд направил извод, че тримата свидетели, разпитани в хода на
обстоятелствената проверка не са били наясно какви точно земеделски земи е ползвал,
владял и своил К. К., за които се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост, като на св.Д. било известно, че се
касае за нива в местността „О.“, а Р.
узнал от самия К., че същите са се намирали в землището на с.М., но не и каква
е тяхната площ и местностите, в които
същите се намира. Св..Б. от своя страна нито познава К., нито й е известно дали
е притежавал и какви недвижими имоти, кога и как ги е придобил и изобщо индивидуализацията
на същите.
Въпреки, че не са
били наясно с индивидуализацията на всяка от нивите, за периода на осъществено
владение върху тях от страна на К. и наличието на такова изобщо, за което са
свидетелствали пред нотариуса, свидетелите са потвърдили неистина, “за да
направят услуга на К.“, както сами сочат в протоколите за разпит, т.е. при
наличието на пряк умисъл от субективна страна.
Този извод на първоинстанционния
съд е правилен, изведен при подробен анализ на доказателствата по делото и въззивният съд го споделя изцяло.
Извън обсега на
съдебния първоинстанционен контрол на проверяваното
прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство е
останало деянието по чл.314 от НК, за което е образувано досъдебното
производство. За прецизност следва за се посочи, че настоящата инстанция
възприема изложените от представителя на прокуратурата доводи за липса на съставомерност на горепосоченото престъпление. То се отнася
за случаите, в които по закон се предвижда определени официални документи да се
съставят от длъжностни лица въз основа на изявления за факти на частни лица,
без при това длъжностните лица да имат задължение за извършват проверка за
истинността на направените изявления.
Иначе казано предмет на лъжливото документиране са само ония документи,
които се съставят от длъжностно лице единствено и само въз основа на изявление
на частно лице. Случаят не е такъв. Характерът на това нотариално производство
за извършване на обстоятелствена проверка включва и други доказателства, а не
само устните изявления на свидетелите в съответния протокол, за съставянето на
нотариален акт по давностно владеене.
Основен
довод в протеста на прокурора, за да обоснове липса на престъпление по чл.290,
ал.1 от НК в деятелността на участвалите в нотариалното производство лица е, че
нотариуса не е надлежен орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК, каквато
задължителна предпоставка е изискуема за съставомерността
на лъжесвидетелстването.
Доводът е
неоснователен. Районният съд е обсъдил с достатъчно внимание този въпрос.
Подробно е изложил мотиви защо в разглежданият случай следва да се приеме, че
нотариусът, пред който се е развило цитираното производство, фактически е
осъществил функции, сходни с тези на органите на съдебната власт, от което
следва и изводът, че той покрива изискването за понятието „орган на власт“,
независимо от факта, че не е измежду изрично посочените в чл.93, т.2 от НК.
Тази „празнина“ в закона е запълнена с достатъчна по обем съдебна практика на
ВКС, която е еднопосочна по този въпрос, а част от нея е намерила място и в
проверяваният първоистанционен съдебен акт.
Правилен е
извода на районният съд, че по делото са събрани доказателства, въз основа на
които да се обоснове извод за деяние, което от обективна и субективна страна покрива
признаците на чл.290, ал.1 от НК, включително и за подбудителство
към извършването на това престъпление по смисъла на чл.20, ал.3 от НК. Няма
спор, че преценката на кого и за какви престъпления да бъдат повдигани
обвинения е правомощие на прокурора. Също така обаче няма спор и относно
въпроса, че тази преценка следва да бъде направена след едно пълно и всестранно
и обективно разследване, каквото в конкретния случай не е извършено. Непълнотата в разследването и
еднопосочния и едностранчив подход при анализа на събраните до настоящия момент
доказателства от страна на прокурора са опорочили постановения акт и съвсем
оправдано и в синхрон със закона са мотивирали първоинстанционният
съд да го отмени.
По делото
не е разпитан инициатора на нотариалното производство, в чиято реална полза е
издаден нотариалния акт по давностно владение, лицето
К. К.. Не са изяснени въпроси като от кога и до кога се е занимавал със
земеделие, коя точно нива е обработвал
през годините и на какво основание. Не е направен опит да се събират документи
в тази насока. Кои лица биха могли на потвърдят евентуално изложеното от него
по горепосочените въпроси. Не е изяснен и факта в какви отношения се е намирал
с арендатора С. В. С.. Разпитът на последния също е изключително повърхностен и
не допринася за изясняване на обективната истина. Тук следва се посочи и факта, че само няколко
дни след като се сдобил с нотариален акт за сочените земеделски земи, К. ги е
продал на С.. В този смисъл възниква въпроса чия изначално е идеята за
иницииране на това нотариално производство и в крайна сметка в чия полза е
резултата от него. От вниманието на разследващите са убягнали и събраните по
време на разследването документи, в които се сочи кой и на какво основание през
годините е ползвал тези земеделски земи. Следва да бъде изискана справка дали
са регистрирани като земеделски производители и ако, от кога до кога лицата К.
и С.. По отношение на нивите предмет на покупко
продажба не е изяснено дали за същите са изплащани субсидии и помощи от ДФ
„Земеделие“ за посочения период на давностно владение
, на кое лице са изплащани. За установяване на това обстоятелство да се изиска
такава справка от ДФЗ – Общинска служба „Земеделие“.
Извън
обсега на разследването са останали земеделските земи, за които К. се сдобил с
нотариален акт по давностно владение, но не са обект
по жалбата на С.И.С.. Следва да бъдат предприети процесуално-следствени
действия и в тази насока, доколкото в доказателствата по делото се съдържат
данни за техните собственици, преди да бъде инициирана от К. обстоятелствената
проверка.
Органите на
досъдебно производство не следва да се ограничават само с изрично посочените в
настоящия съдебен акт указания за продължаване на разследването. Същите
разполагат с процесуалната възможност по собствена преценка да бъдат извършени
и други следствени действия за постигане на пълнота и обективност при воденото
от тях разследване.
Ето защо въззивната инстанция намира, че определението на Районен
съд – Шумен е правилно и обосновано и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 38 от 01.04.2018г. на Районен
съд – Нови пазар, постановено по ЧНД № 58/2019г.
Настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл.340 ал.2 предл.2
от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото определение.
Председател: Членове: 1.
2.