Р Е
Ш Е Н
И Е
№260395
гр. Русе, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 01 април през две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Десислава Великова
при секретаря Василена
Жекова и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гр. д. №6065 по описа на 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Ищецът Л.Т.А. твърди, че работил по
трудово правоотношение от 19.03.1990 г. при ответното дружество „Параходство
Българско речно плаване"АД, като то било прекратено със Заповед № 43 от
01.12.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Длъжността, която заемал
в ответното дружество била „Телефонен техник, обслужване и ремонт и портиер
дневна смяна", като той бил единствен служител на тази длъжност. На
05.10.2020 г. му било връчено Предизвестие № 9 – за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Преди изтичане на срока за
предизвестие с уведомление, връчено на 03.11.2020 г., ответното дружество
оттеглило предизвестието с уточнение, че трудовият договор продължавал да
действа, като ищецът предположил, че причината за това бил отрицателният
отговор на Инспекцията по труда и мнението на ТЕЛК във връзка със закрилата,
която имал по чл. 333 КТ, тъй като бил с 60% трайно намалена работоспособност
поради ***. Работодателят на 03.11.2020
г. издал заповед № 31, с която във връзка с решение на УС от 28.08.2020 г. и
сключен договор от 01.09.2020 г., обявявал престой на длъжността, която заемал,
считано от 04.11.2020 г., като със Заповед № 43/01.12.2020 г. трудовото
правоотношението между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
4 от КТ.
Иска да бъде признато уволнението
му за незаконосъобразно, да бъде възстановен на работа, да му бъде заплатено
обезщетение по чл. 225 от КТ за периода от 01.12.2020 г. до 14.02.2021 г., в
размер на 1990,20 лв., евентуално претендира сумата от 796,08 лв. – обезщетение
по чл. 222 от КТ, ведно със законните лихви върху главниците, считано от
23.12.2020 г. до окончателното й изплащане на сумите.
В отговора на исковата молба
ответникът „Параходство Българско речно плаване"АД счита предявените
искове за неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждание, съобрази доводите на страните и приложимия закон, прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между тях е
съществувало трудово правоотношение, като ищецът изпълнявал
длъжността „Телефонен техник,
обслужване и ремонт и портиер дневна смяна".
Със Заповед №17/01.09.2020 г.
било утвърдено ново щатно разписание на ответното дружество като били закрити
всички щатни бройки, „портиер“, както и тази на ищеца „Телефонен техник,
обслужване и ремонт и портиер дневна смяна", като промените влизали в сила
считано от 01.09.2020 г. и прекратяването на трудовите договори следвало да се
извърши до 31.12.2020 г.
На 01.09.20220 г. ответникът
сключил договор със Зона СОД 2002 ЕООД за извършване на охрана с помощта на
сигнално-охранителна техника и видеонаблюдение, пожароизвестяване и телефонна
централа съгласно ЗЧОДО.
На 05.10.2020 г. на ищеца било
връчено Предизвестие № 9 – за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Преди изтичане на срока за предизвестие с
уведомление, връчено на 03.11.2020 г., ответното дружество оттеглило
предизвестието с уточнение, че трудовият договор продължавал да действа.
Видно от Експертно Решение на ТЕЛК ищецът е с 60% трайно намалена
работоспособност поради ***.
На основание чл.333, ал.1, т.2 от КТ Д“ИТ“-Русе не дало
предварително разрешение на ответника за прекратяване на трудовия договор с
ответника.
Работодателят на 03.11.2020 г.
издал заповед № 31, с която във връзка с решение на УС от 28.08.2020 г. и
сключен договор от 01.09.2020 г. със Зона СОД ЕООД и обявената епидемологична
обстановка, обявявал престой на длъжността, която заемал ищеца, считано от
04.11.2020 г. до 30.11.2020 г.
Със Заповед
43/01.12.2020 на Изпълнителните Директори на дружеството на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ било прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от
01.12.2020 г.
Ищецът получил брутно трудово
възнаграждение за м. 10.20202 г. в размер на 796.08 лв., като за м.11.2020 г.
същият бил отработил 10 работни дни и бил 11 дни в редовен отпуск, видно от фиш
за РЗ за м.11.2020 г.
Според заключението на
назначената по делото експертиза оборотът на „Параходство Българско речно
плаване"АД за м. ноември 2019 г. бил в размер на 867 670,97 лв., за м.
октомври 2020 г. - в размер на 769 536,06 лв.,
и за м. ноември 2020 г. — в размер на 946 519,22 лв. Във влязлото в сила от 01.09.2020
г. В щатно разписание на длъжностите на ,,Параходство Българско речно плаване"АД
- Pуce длъжността „Телефонен техник, обслужване и ремонт и портиер дневна
смяна"липсвала.
Съгласно приетия по делото препис
на трудова книжка на ищеца , в нея липсва друго записване след прекратяване на процесния
трудов договор.
Не е спорно до делото, че ищецът
е започнал работа в Зона СОД 2002 ЕООД на 15.02.2021 г.
При
така установените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.328, ал.1, т.4 от КТ , работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326,
ал. 2 при спиране на работа за повече от 15 работни дни.
Според текста на чл.120в от КТ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка работодателят може със заповед да преустанови
работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и
служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното
положение.
С тази
разпоредба се установява право на
работодателя при обявено извънредно положение със заповед да преустанови
работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и
служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното
положение. До преустановяване на дейността на предприятието може да се стигне и
не само по волята на работодателя, а да бъде резултат от мярка, постановена със
заповед на държавен орган /ал. 2/. Тогава работодателят е длъжен да не допуска
по време на преустановената дейност работниците или служителите до работните им
места за периода, определен в заповедта. Според нововъведения чл. 267а КТ за
времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в КТ работникът или
служителят има право на брутното си трудово възнаграждение. Сравнението на тази
мярка със завареното законодателство показва, че се установява нова форма на
престой или спиране на работата на работодателя, предвидени в завареното
законодателство в чл. 120, чл. 176, ал. 4, чл. 267 и чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.
Особеното в нововъведената мярка, е че може да обхване не само цялото
предприятие или част от него (цех, звено, отдел, засегнат от мерките,
установени при извънредното положение), но и отделен работник или служител.
Освен това може да настъпи не само по решение на работодателя, заради обективно
съществуващи причини (например извършване на планов ремонт, ревизии и др.), но
и да е причинено от постановена от държавен орган мярка, която изисква
недопускане на работниците и служителите до работните им места. Работодателят
може да обяви преустановяване на работата, когато не може да осигури възможност
за работа от вкъщи, самото естество на работата им не позволява или е
преценено, че продължаването на работата би било неефективно, което определя и
затварянето им (например в заводи, цехове, сервизи и др.). До този момент в
теорията и в съдебната практика се считаше недопустимо обявяването на престой
или спиране на работата само за отделен работник или служител. Само при
извънредно положение и по силата на чл. 120в КТ работодателят може да
преустанови дейността и на отделен работник или служител, без да има пълно
преустановяване на работата на неговото предприятие или на звеното, където
работи.
По време на извънредното положение, респ. извънредната епидемиологична
обстановка, работодателят може да обяви престой, да преустанови работата на
предприятието, на част от него или на отделни работници и служители, без да е
нужно да доказва наличието на причини от организационно-техническо и/или
икономическо естество на престоя /чл. 120в от КТ/. Единственият обективен
критерий, който трябва да е налице в случая, е престой – спиране на работата за
повече от 15 работни дни. Това на практика означава, че на 16-тия работен ден
работодателят вече има основание за прекратяване на трудовите правоотношения.
Освен това, без правно значение е дали към момента на прекратяване на договора
работата е била възстановена в пълен или ограничен обем или след прекратяването
на трудовия договор работодателят е предприел пълно преустановяване на
дейността.
Следва да се посочи, че макар и да е ирелевантно, дейността на длъжността
която е заемал в дружеството, ищеца, не е спорно, че не е възобновена и до
настоящия момент.
Основание за уволнение на работници и служители е регламентираното в чл.
328, ал. 1, т. 4 от КТ "спиране на работа за повече от 15 работни
дни". Без значение е причината за спиране на работата.Спирането от работа
предполага за това време работникът или служителят да не изпълнява трудовите си
задължения и работодателят да не е предприел действията, съгласно възможностите
предоставени му от КТ да промени едностранно мястото и характера на работата на
работника или служителя; да му даде част от полагащият му се годишен отпуск без
негово съгласие; да му предложи да ползва неплатен отпуск.За да бъдат извършени
уволнения на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ императивно е поставено
условие в рамките на 15 последователни работни дни работниците и служителите да
не са осъществявали трудовите си функции. В 15-те дни не се включва времето,
което работниците или служителите са ползвали правото си на платен/неплатен
отпуск, както и времето, в което са полагали труд при упражнено право на
работодателя да смени мястото и характерът на работата им.
Видно от представения от работодателя фиш за заплата за м.11.2020 г. през
времето на престоя през м.11.2020 г. ищецът е отработил 10 дни и е ползвал 11
дни редовен отпуск, следователно не може
да се приеме, че е бил в престой 15 работни дни, тъй като е полагал труд 10 дни
и е бил в отпуск 11.
По
изложените съображения, съдът намира че издадената Заповед 43/01.12.2020., с
която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
Поради
горното следва да се уважи и искът за възстановяване на заеманата от ищеца
длъжност преди уволнението „Телефонен
техник, обслужване и ремонт и портиер дневна смяна" при ответното
дружество.
Относно
претенцията по чл.225 от КТ, следва да се посочи, че същата е основателна за
периода 01.12.2020 г. до 14.02.2021 г., в размер на 1990,20 лв.
Предвид
уважаване на исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, съдът не следва
да се произнася по евентуалния по чл.222 от КТ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РРС – сумата от 179.60 лв.- държавна такса за уважените искове чл.
344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, както и 100 лв. за назначената по делото
експертиза. Държавна такса върху прекртената част от претенция по чл.225 от КТ
не се дължи от ищеца, тъй като на основание чл.359 КТ производството по трудови
дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално
качество на ищец или ответник, като безплатността се разпростира върху всички
държавни такси и други разноски по съдебното производство.
Ответникът дължи на процесуалният представител на ищеца – 300 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед
43/01.12.2020 на Изпълнителните Директори на „Параходство Българско речно плаване"АД,
с която Л.Т.А., ЕГН **********,***, е уволнен на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л.Т.А.,
ЕГН **********,*** на заеманата от него преди уволнението длъжност – „Телефонен техник, обслужване и ремонт и
портиер дневна смяна".
ОСЪЖДА „Параходство Българско
речно плаване"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, ул. Отец Паисий №2 да заплати на Л.Т.А., ЕГН **********,*** сумата от 1990,20
лв., представляваща обезщетение по
чл.225 от КТ дължимо за периода 01.12.2020 г. до 14.02.2021 г.вкл., ведно със
законната лихва, считано от 23.12.2021 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Параходство
Българско речно плаване"АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ул. Отец Паисий №2 да заплати да заплати по сметка на РРС държавна
такса за производството в размер на 179.60 лв., както и 100 лв. за назначената
по делото експертиза.
ОСЪЖДА „Параходство
Българско речно плаване"АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ул. Отец Паисий №2 да заплати на адв. И.Д.Д. от РАК сумата от 300
лв.- адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Русенския
Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: