Решение по дело №27080/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 ноември 2023 г.
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20211110127080
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 18492
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110127080 по описа за 2021 година
Ищецът ФИРМА е предявил срещу ответника А. К. Й., по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК, установителни искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че дължи сумата от 1513,52 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2017 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 31.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 427,26 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2017 г. до 24.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.09.2020 г. по ч.гр. дело №
41361/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като е общински
наемател на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в деня след изтичане на периода,
за който е доставена енергията, поради което ответната страна е в забава. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника А. К. Й. чрез назначения й особен представител адв. Р., в който оспорва
предявените искове, като оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на
1
топлинна енергия. Твърди, че договор няма, както и че договорът за наем на общинско
жилище е прекратен и всички задължения са платени. Възразява за изтекла погасителна
давност за вземА.ята. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на стрА.те и след оценка на събрА.те по
делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството ФИРМА е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 31.08.2020 г. г. срещу ответника, за сумите, описА. в
заявлението на посочените там основА.я, по което е образувано ч. гр. дело № 41361/2020 г.
на СРС, II ГО, 178 състав, а на 18.09.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описА.те вземА.я за посочените от съда периоди и
възникнали на описА.те от ищеца основА.я.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което и на основА.е чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указА.я да предяви
установителни искове с предмет вземА.ята, за които в негова полза е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално
допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно съединени
искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия, че
сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършвА.те отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителният
факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай, на основА.е чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувА. в описаното в исковата молба печатно издА.е на посочената дата; че имотът е
топлофициран; количеството и стойността на доставената топлинна енергия за спорния
период; за имота е извършвана услугата „дялово разпределение“ за процесния период, както
и че фактурите за сумите са издадени и обявени съгласно предвиденото в ОУ.
С оглед въведените с отговорите на исковата молба възражения, спорно по делото е
има ли ответницата по иска качеството на потребител на топлинна енергия за спорения
2
период при изрично оспорване на това обстоятелство от страна на назначения й особен
представител.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на огрА.ченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
С оглед изложената правна рамка, ищецът е представил и по делото са приети
писмени доказателства, че в полза на ответницата е била издадена Заповед № 7700-35 от
21.05.2009 г. за настаняван в топлоснабдения имот, както и подписан Договор за наем по чл.
22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на Столична община. По делото обаче не е доказано, че
ответницата, която безспорно не е титуляр на вещно право върху имота, е заела последния
въз основа на заповедта за нзстаняване, тъй като липсва Протокол-опис за фактическото
предаване на жилището, който следва да бъде изготвен съгласно посоченото в нея (л. 116), а
това обстоятелство не е удостоверено и в подписА.я договор за наем. На второ място, не се
установява, че ответницата е в облигационни отношения с ищеца, доколкото по делото
липсват доказателства, че същата лично или чрез неин представител е заявила откриване на
партиди за консумативите за имота на нейно име, както и че е представила такива
документи на собственика на имота при подписване на договора за наем, каквото
задължение има по раздел III, чл. 5, т. 5.4. от Договора за наем.
Действително в чл. 64, ал. 1 от Общите условия на ищеца е уредено, че купувач по
договора може да бъде и физическо лице, което ползва топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване в жилище, на което е наемател, но за да се приложи тази уговорка,
следва да бъде налице изрично писмено съгласие на собственика на имота, както и
3
подадено заявление за откриване на партида на името на наемателя. При кумулативното
наличие на тези предпоставки възниква правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия по правилата на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД между доставчика от една страна и
наемодателя и наемателя от друга, при което, с оглед постигнатото от стрА.те изрично
съгласие, чл. 153 от ЗЕ няма да намери приложение.
В кориците на делото липсва заявление по образец за сключване на договор с ищеца,
подписано от ответницата, като такова не е представено и от третото-неучастващо в процеса
лице Столична община, район „Искър“, от което, по реда на чл. 186 от ГПК с определение
на съда, постановено в открито съдебно заседА.е, проведено на 01.08.2022 г., са били
изискА. наличните документи за имота.
Поради това настоящият състав счита, че фактът, че между стрА.те за спорния период
е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия, не е
доказан по начин, покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК – при условията на пълно и
главно доказване (в този смисъл и Решение № 264189 от 24.06.2021 г. по в. гр. д. №
7959/2020 г. на II „Г“ въззивен състав на Софийски градски съд). Ето защо, предявеният иск
за главница е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При липса на валидно възникнало главно задължение, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за процесния период върху сумата за топлинна енергия.

По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основА.е чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
разноски в производството, но такива не са сторени, тъй като е бил представляван от особен
представител.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от ФИРМА, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ..., срещу А. К. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес в
..., установителни искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1513,52 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 31.05.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 31.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 427,26
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 24.08.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 18.09.2020 г. по ч.гр. дело № 41361/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
4
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5