№ 127
гр. Харманли, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20245630200177 по описа за 2024 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от М. С. М. с ЕГН:
********** от гр. Х. ул. Я. С. № ** ет. * против НП № 23-0271-
001177/10.01.2024г. издадено от Началник група в ОДМВР-Хасково, РУ-
Харманли, с което за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 53
ЗАНН и чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В нея жалбоподателят твърди, че атакувания административен акт е
неправилен, незаконосъобразен, необоснован и немотивиран. Отразената в
АУАН фактическа обстановка не отговаряла на действителността. При
съставянето и връчването на АУАН били допуснати процесуални нарушения,
които опорочавали крайния акт. Жалбоподателят моли, атакуваното НП да
бъде отменено или изменено. Прави се искане за присъждане на разноските
по доказания размер.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява.За него се явява адв. Г. С. от АК – Хасково, с
пълномощно по делото.
Административно – наказващият орган, редовно призован не
изпращат представител и не се представлява. В изразено писмено становище
представено по делото моли в случай на отмяна на наказателното
1
постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на
възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар и при възможност
същият бъде определен в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 28.08.2023 година, около 16:35ч М. С. М. ЕГН: ********** от гр.
Х. ул. Я. С. № **, ет. *, управлявала моторно превозно средство- лек
автомобил марка “Пежо 307“ с рег.№ X **** КМ, собственост на Т. М.
ПехлИ.а ЕГН:********** от с. М. общ. Х., което МПС било с прекратена
регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП, от дата 07.07.2023г.Същата била спряна
за проверка от служители в РУ- Харманли и бил съставен АУАН по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
На собственика на автомобила - Т. М. ПехлИ.а ЕГН:********** от с.
М. общ. Х. не било изпратено уеведомление по чл. 186 от Наредба 1-45, както
и уведомление по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането.
Снети са били обяснения от водача на лекия автомобила М. С. М.. От
същите става ясно, че той не е знаела, че автомобила е с прекратена
регистрация. Същият му бил предоставен за управление от Е. Е. А. , а тя била
само шофьор.
За това деяние и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3,
предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя М. С. М. ЕГН: ********** от гр. Х. ул. Я.
С. № **, ет. * бил издаден АУАН серия GA бл.№14507 и въз основа на него
било издадено НП № 23-0271-001177/10.01.2024г. от Началник група в
ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли. С издаденото НП била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 28.08.2023г. управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП и била наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и отнемане на 10
контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539. В диспозитивната част, че е
издаден на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с постановление на РП
- Хасково.
Срещу Акта в законно установения срок не е постъпило писмено
възражение.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
26.03.2024г., видно от отбелязването в разписката, инкорпорирана в самият
документ.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
05.01.2024г., пр. преписка вх.№ 3868/2023 година по описа на Районна
прокуратура- гр.Хасково, ТО-Харманли, прокурор в РП – Хасково, след като
приел, че в настоящия случай липсва умисъл в действията на жалбоподателя
2
М. С. М., за да бъде прието, че е осъществено от субективна страна престъпно
деяние. Наред с това счита, че дори и да приемем, че извършеното деяние
формално осъществява признаците на престъпление по смисъла на чл.345,
ал.2 вр. с ал.1 от НК, то може да бъде определено, като деяние с явно
незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, а
виновното лице да бъде административно санкционирано по реда на ЗДвП и
отказал да образува досъдебно производство и прекратил образуваната пр. пр.
вх.№ 3868/2023г по описа на РП – Хасково, и е посочено препис от
постановлението, ведно с акта за установяване на административно
нарушение да се изпратят на Началника на РУ – Харманли при ОД на МВР -
Хасково.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
наложил процесните санкции за това деяние, вписвайки че издава
наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и
реализиране на административно – наказателна отговорност от 27.06.2023 г.,
представляващо пр. пр. №3301/2022 г г. по описа на РП – Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена
от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля П. И. К. и свид. М. А.
И. относно фактите, които са възприети от тях при извършването на
процесната проверка – пряко и непосредствено, а така също и тези касаещи
процедурата по съставяне на акта за установяване на административно
нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви,
включително относно факта на управлението на МПС от страна именно на М.
С. М.. Всъщност, относно качеството на жалбоподателя "водач" на спряното
за проверка МПС не се и възразява от него по делото. Гласните доказателства
в тази насока са убедителни и логически последователни, като показанията на
изброените свидетели в тази част се кредитират с доверие. За другата група
факти, отнасяща се до субективния момент, съдът ще анализира гласните
доказателствени източници в изложението по същество.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията,
относима към датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
3
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя
е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно
необходимото съдържание, като визираното нарушение, макар и лаконично, е
описано в достатъчна степен ясно откъм характеризиращите го от обективна
страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на
жалбоподателя в аспекта да разбере всички факти от състава на нарушението,
за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да
може да организира защитата си. Още повече, предвид хипотезата на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно
нарушение не е било и необходимо за едно от нарушенията, но все пак това
изисква известни уточнения от процесуално естество, които ще бъдат
направени по – долу при необходимост.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при
преценка дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да
бъде отбелязано, че наказващият орган не е прекратил
административнонаказателното производство, отпочнато на 28.08.2023г. със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателя М. С. М. за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради това,
че деянието съдържа признаци на престъплението по чл.345, ал.2 от НК.
Такова прекратяване на административнонаказателното
производство по отношение на описаното в процесния АУАН нарушение е
необходимо, поради реализиране на основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и
конкуренцията между наказателната и административно наказателната
отговорност в аспекта на спазване на принципа non bis in idem и съобразяване
на примата на наказателната отговорност, което е сторено. Не е изтекла и
абсолютната давност за привличане и реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отделно, от
отпочване първоначално на административнонаказателното производство,
станало със съставяне на акта за установяване на административно нарушение
до прекратяване и изпращане на преписката от прокурора не е изминал срок,
4
надхвърлящ преклузивния 6 – месечен срок за издаване на наказателното
постановление и реализиране по този начин на
административнонаказателната отговорност. По този начин, успешно е
реализиран механизма за избягване нарушението на принципна non bis in
idem за деянието по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт за деянието, квалифицирано по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, е необходимо да бъде отбелязано и следното:
Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 05.01.2024 г., прокурор в РП – Хасково,
след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има
признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че деянието,
макар и установено от обективна страна, не е осъществено от субективна. И
тук следва да бъде напомнено, че преценката на прокурора за доказаност от
обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на
деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, а всеки от
решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата
обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност
лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган е
преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на
деяние.
По делото е безспорно установено, че въззивникът М. С. М. е
управлявала посочения лек автомобил, поради което е имала качеството водач
на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено
ползване в град Харманли по ж.к.Тракия на кръстовището образувано с
ул.Македония до снек бар "Турист" в посока към ул.Районна управлява и към
датата 07.07.2023г. е бил с прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП регистрация.
Макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то по делото не се доказва състава на нарушението
да е осъществен и от субективна страна.
За да е налице нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което да може
надлежно да се наложи наказание по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, е
необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието
управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по
надлежния ред.
Формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението
по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, могат да бъдат извършени само
умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от
определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл. 11, ал. 3 от
Наказателния кодекс, според което деянието е такова, когато деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
5
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на
тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици
(престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието –
поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен
в състава на нарушението (престъплението), а съответно такъв елемент в
състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния.
Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия
факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящият случай е
именно такъв, тъй като в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е описано формално
нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на
обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от
изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при
условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага деецът да съзнава
всички елементи от обективната страна на състава на престъплението
(нарушението) – в случая, че МПС-то, което управлява, е с прекратена
регистрация от определена дата, респ. че към датата на управлението му то не
е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от
обективните признаци на състава на нарушението, изключва умисъла за
извършването му.
В случая регистрацията на автомобила е била прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т. е. служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията
на автомобила в тази хипотеза не настъпва автоматично по силата на закона
(ex lege), или при изтичане на предвидения в нормата двумесечен срок от
придобиването, а се извършва фактически от компетентно длъжностно лице
(след установяване наличието на предпоставките по чл. 18б, ал. 2, т. 10 от
Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства) и
като за целта се прави съответното отбелязване в автоматизираната
информационна система. Лицето, на което собственикът на лекия автомобил
го е предоставил за управление, няма как да знае кога конкретно ще бъде
прекратена служебно регистрацията на автомобила, и в процесния случай от
събраните по делото доказателства не се установява водачът на автомобила,
който не е негов собственик, да е бил запознат с този факт.
Следва да се има предвид също, че съгласно определението, дадено
в § 2, т. 4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., "регистрация" е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните
табели на автомобила са били поставени/монтирани на същия, и не са били
налице външни признаци, по които административнонаказаното лице да би
могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е
6
прекратена. Не се установяват и други фактически действия от страна на
санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е
имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.
Следователно преки доказателства, или съвкупност от косвени
доказателства, от които да може да бъде направен единствен, непротиворечив
и категоричен извод относно виновността на дееца, и конкретно, че към
датата на твърдяното нарушение на същия е било известно, че регистрацията
на управляваното от него МПС е било служебно прекратена, не са налице по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
жалбоподателят не е извършил визираното в акта и в НП нарушение от
субективна страна. Съдът намира, че не е налице виновно поведение у
жалбоподателя за извършване на процесното нарушение, изискуемо съгласно
разпоредбата на чл. 7 от ЗАНН, за да е налице извършване на
административното нарушение от субективна страна.
При това положение незаконосъобразно и необосновано е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М.
С. М. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, въззиваемата страна дължи в полза на въззивника по
въззивната жалба направените разноски за въззивното производство.
Доколкото във въззивното производство жалбоподателя е бил представляван
от адвокат с оказване на адвокатска помощ и съдействие, видно от
приложените по делото пред районния съд Пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие от дата 28.03.2024г., в което е посочено, че е договорено
и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, което
представлява минималният такъв по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
отчетена фактическа и правна сложност на делото от съда.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2,т. 1, вр. ал.3, т.2, вр.
ал.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 23-0271-001177/
10.01.2024г. издадено от Началник група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли
на Началник група в ОДМВР Хасково, сектор „Пътна полиция“ гр. Хасково, с
което на М. С. М. с ЕГН: ********** от гр. Х. ул. Я. С. № ** ет. * за
нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 53 ЗАНН и чл.175 ал.3
пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
500 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” от 12 месеца и на
основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнети общо 10 –
7
точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на М. С. М. с ЕГН:
********** от гр. Х. ул. Я. С. № ** ет. * сумата от 400,00 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Административен съд-гр.Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8