Р Е Ш Е Н И Е №
147
гр. ПЛОВДИВ, 01. 06. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд,
търговско отделение в открито заседание от 15.05.2020 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 700 по описа
на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод
за започването му е изходяща от „Г.“ ЕООД, ЕИК ... с.С., ул. „П.П.“ *, Община
Д.въззивна жалба против постановеното по т. дело № 49/2018 г. по описа на ХОС
решение относно:
ОСЪЖДАНЕТО на „Г.“ ЕООД, ЕИК ... с.С., ул. „П.П.“ *, Община Д.да заплати
на Т.М.Т., ЕГН **********,***, регистриран като Ч.З.П. ЧЗП Т.М.Т., ЕИК BG ********** сумата от 26 665, 79 лв., без ДДС,
представляваща част от цената на следните движими вещи, а именно: плуг чизел –
1 бр.; ремаркета – 2 бр.; сеялка пролетна К. – 1 бр.; фреза – 1 бр.; пръскачка
щангова – 1 бр.; плуг обръщателен „*“ – 1 бр.,
товачар за жито – 1 бр.; дискова брана – 2 бр.; култиватор – 1 бр.; хедер за
слънчоглед – 1 бр.; цистерна 4 куб.м. – 1 бр.; валяк 3 – ка – 1 бр. и
електрожен – 1 бр., закупени с договор от 04.05.2015 г., изменен със
споразумение от 20.09.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 02.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
ОБЯВЯВАНЕТО ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключеният между Т.М.Т., ЕГН
**********,***, регистриран като Ч.З.П. ЧЗП Т.М.Т., ЕИК BG ********** – продавач и Г.“ ЕООД, ЕИК ... с.С., ул. „П.П.“ *, Община
Д.- купувач, договор за покупко - продажба на МПС
и движими вещи от 04.05.2015 г.,
изменен със споразумение от
20.09.2015 г. в имащата
характер на предварителен договор частт
относно постигнато от страните съгласие за продажба на Колесен трактор „****“, рама № ******, рег. № ..., двигател № ... и Колесен трактор „* *
**“,
рама № ..., рег. № ..., двигател № ... за сума в размер общо от 40 634.21 лева, без ДДС /48 761.05 лева с
ДДС/,
ОСЪЖДАНЕТО на „Г.“ ЕООД, ЕИК ...
с.С., ул. „П.П.“ *, Община Д.да заплати на Т.М.Т., ЕГН
**********,***, регистриран като Ч.З.П. ЧЗП Т.М.Т., ЕИК BG ********** сумата от
48 761, 05 лв. с ДДС, представляваща обща покупна цена на
Колесен трактор „****“, рама № ******, рег. № ..., двигател № ... и Колесен трактор „* *
**“,
рама № ..., рег. № ..., двигател № ... съгласно договор за покупко – продажба на МПС и движими вещи от
04.05.2015 г., изменен със
споразумение от 20.09.2015
г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска 02.04.2018 г. до окончателното й
изплащане и
ОСЪЖДАНЕТО на „Г.“ ЕООД, ЕИК ...
с.С., ул. „П.П.“ *, Община Д.да заплати на Т.М.Т., ЕГН
**********,***, регистриран като Ч.З.П. ЧЗП Т.М.Т., ЕИК BG ********** сумата от 7 142 лв. деловодни разноски.
Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
решението, поискана е отмяната му и отхвърляне на исковите претенции.
Въззиваемата
страна намират жалбата за неоснователна
Съдът
след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства
намери за установено следното:
На
02.04.2018 г. в Х. окръжен съд е постъпила изходяща от Т.М.Т., ЕГН **********,
гр.Д.против „Г.“ ЕООД, ЕИК ... с.С., Община Д.искова молба.
В обстоятелсвената част на
същата се сочи, че
ищецът е регистриран като Ч.З.П. - ЧЗП Т.М.Т.. В тази връзка се споменава, че
бил собственик на селскостопанска техника като в началото на 2015 г. решил да продаде
част от същата. За тази цел неговия баща, който имал пълномощно да го
представлява установил контакт
с друго семейство производители от региона /Ф.
Г. Ф. и дъщеря му Е. Ф. Г.А/. Те имали регистрирани две търговски дружества „Г.
„ЕООД и „Е.“ ЕООД занимаващи се със земеделие. Водил преговори и
постигнал съгласие за продажба на селскостопанската техника. Следствие на това на 04.05.2015
г. ищецът в качеството си на земеделски производител подписал с ответното
дружество договор за продажба за общата цена от 21 700
лева, без ДДС на следните движими вещи:
трактор „Л. R*“,рег. № * ** *** трактор „Л.*.“, рег. № ...,
плуг чизел – 1 бр., ремаркета – 2 бр., сеялка пролетна К. – 1 бр., фреза – 1 бр., пръскачка
щангова – 1 бр., плуг
обръщателен „*“ –
1 бр., товачар за жито – 1 бр., дискова брана – 2 бр., култиватор – 1 бр., хедер
за слънчоглед – 1 бр., цистерна 4 куб.м. – 1
бр., валяк 3 – ка – 1 бр. и електрожен – 1 бр.
Сделката била
подписана от дъщерята на управителя на ответното дружество - Е. Ф. Г., като негов пълномощник. След подписване на
договора, двете превозни средства и останалите движими вещи били предадени на
ответника, а
той изплатил договорената сума
от 21 700 лв. без ДДС /26 040 лв. с ДДС/ съгласно фактура № 76 от
02.06.2015 г.
По повод на така
описания договор, ищецът сочи, че той не бил сключен с нотариална заверка на подписите, поради това, че
посочената в него цена не била окончателна. По тази причина след допълнително проведени преговори, на 20.09.2015 г. било подписано споразумение, с което общата цена на
всички вещи, описани в договора от 04.05.2015 г., била увеличена на 89 000
лв. без ДДС, а
ответникът поел задължението да изплати разликата от 67 300 лв., без ДДС в срок до 20.12.2015 г. Това обаче не било сторено въпреки изпратените две покани за доброволно уреждане на спора. Говори се и за проведена среща на 31.01.2018 г. пред
нотариус Р. В.. Тя
била проведена с оглед изпратена до ответника покана. В последната той би
поканен на 31.01.2018 г. да се яви пред нотариуса за сключване на договор в
предвидената от закона форма при условие, че е изплатил остатъка от
споменаваната до тук продажна цена от 67 300 лв. без ДДС. На тази дата
пред Нотариуса се явил представител на фирмата, който заявил,че Е. Ф. Г. не е
имала представителна власт за сключване на споразумението за изменение на
първоначалната продажна цена. В този смисъл имало и изрично изявление в отговор
на изходяща от ищеца нотариална покана за изпълнение на задълженията по
договора, в който изрично се потвърждавали действията на Г. при сключване на
договора от 04.05.2015 г., но не и тези по сключване на споразумението от
20.09.2015 г.
С оглед на доводите
за липса на представителна власт ищецът изхождайки от текста на чл. 301 от ТЗ
твърди, че действията на пълномощника са потвърдени с оглед липсата на
противопоставяне от страна на ответника веднага след узнаване за извършването им. В подкрепа на това се сочи, че
узнаването за сключване на споразумението е станало на 06.12.2017 г. , когато ответникът е получил покана с приложени
копия от договора и от споразумението. Споменава се също, че Е. Ф. имала правомощия да работи от
името и за сметка на ответника, които били обективирани в нотариално заверено пълномощно.
С оглед така
описаната фактическа обстановка ищецът прави изводи, че процесната сделка е породила вещно правния си
ефект по отношение на част от описаните в нея
движими вещи, а именно - плуг чизел – 1 бр.,
ремаркета – 2 бр., сеялка пролетна К. – 1 бр., фреза – 1 бр., пръскачка
щангова – 1 бр., плуг
обръщателен „*“ –
1 бр., товачар за жито – 1 бр., дискова брана – 2 бр., култиватор – 1 бр., хедер
за слънчоглед – 1 бр., цистерна 4 куб.м. – 1
бр., валяк 3 – ка – 1 бр. и електрожен – 1 бр.
поради липса на изискване за форма. По тази причина правото на собственост върху същите е преминало в
патримониума на ответника. По отношение действието на договора в частта му имаща за предмет покупко – продажбата на трактор „Л. R.“,рег. № * ** *** и трактор „Л..“,рег. №
... се сочи, че не е спазена формата за действителност. На това обстоятелство обаче ответникът, в качеството му на неизправна страна не
можел да се позовава с оглед разпоредбите на чл.293, ал.1 и ал.3 от ТЗ. С оглед на
изложеното е
отправено искане съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 67 300 лв без ДДС, представлвяща съответно разликата между окончателно опредЕ. обща цена,
съгласно споразумение от 20.09.2015 г. в
размер на 89 000 лева, без ДДС и платенитеа
21 700 лв. без ДДС в изпълнение на договора от 04.05.2015 г. Върху сумата от 67 300 лв. се претендира и
начисляване на законната лихва за
времето от подаване на
исковата молба.
От страна на ищеца
е отправена и евентуална искова претенция оглед на възможността описания
по-горе договор за продажба да бъде приет за нищожен поради липса на форма в частта касаещата двата трактора.
Твърди се съответно, че в тази му част той има характер на предварителен
договор и е отправено искане да се обяви за окончателен сключения на 04.05.2015 г. и допълнен със споразумение от 20.09.2015 г. договор относно продажбата на трактор „Л. R.,рег. № * ** *** и трактор „Л.* “,рег. № ... и да се постанови осъждане на ответника да заплати на ищеца продвач неизплатената част от продажната цена
на същите без ДДС.Същата с молба уточнение от 23.04.2018 г. е определена на 50 000 лв. без ДДС.
По отношение на
тази сума е направено и изменение допуснато от съда с определение от 27.05.2019
г. и тя е намалена на 48 761, 05 лв. без ДДС.
В отговора на исковата молба ответното
дуржество не оспорва
сключване на договора за продажба от 04.05.2015 г., плащането на цената
уговорена в същия и предаването на стоките, а действията касаещи споразумението
от 20.09.2015 г. за изменение на цената. В тази връзка се твърди, че то не е
подписано от управителя, а в съдържанието му липсвало посочване, че е сключено от пълномощник. Заявено е все пак, че ако съдът
приеме, че от името на дружеството е действало упълномощено от управителя лице
то същото е извършило действия извън представителната си власт. Това се твърди
с оглед на факта, че в пълномощното,
с което управителят
на ответното дружество
делегирал права на
дъщеря си Е. Ф. Г. да извършва действия от името и за сметка на дружеството
било посочено, че същата има
права за сключване на договори в съответната от закона форма, а в случая това изискване не
било спазено. Твърди се също, че дружеството не било надлежно уведомено за
извършените действия без представителна власт, за да е приложима разпоредбата
на чл. 301 от ТЗ. На тази база е направен извод за нищожност на споразумението пради сключването му при липса на
съгласие.
С ДИМ не са правени допълнения и пояснения на
първоначалната искова молба, т.е. изложеното в нея не променя описаната до тук
фактическа обстановка. Подобно е и положението със съдържанието на отговора на
същата подаден от ответника.
Така след събиране на поисканите от страните и
относими към спора според съда доказателства се е достигнало да постановяване
на съдебното решение.
В него от страна на съда е прието за безспорно
сключването между ищеца ответника на договора
от 04.05.2015 г., предаването на вещите от продавача на купувача и
плащането на цената. Посочено е, че предмет на спор е действителността на
споразумението от 20.09.2015 г. и обвързаността на ответника с него. В тази
връзка съдът е посочил, че то от името на ответника е подписано от лицето
подписало и първоначалния договор –Е. Ф. В тази връзка от една страна
анализирайки съдържанието на нотариално заверено пълномощно от 19.06.2015 г. е
приел, че тя е имала необходимата представителна власт за сключване на
сделката. Посочено е също така, че по отношения на нея са приложими и правилата
на чл. 301 от ТЗ с оглед представените доказателства за уведомяване на
ответника за споменатото до тук споразумение.
На база изложеното
е достигнато до извод, че
сключеният между страните договор от 04.05.2015 г., изменен със споразумение от
20.09.2015 г. е
действителен в частта
си имаща за предмет
движимите вещи различни от двата трактора и по силата на същия, ответникът е
придобил правото на собственост върху тях. На тази база е направено и заключение за
частична основателност на главния иск по чл. 327 от ТЗ. Същият е бил уважен за сумата от 26 665.79 лева без ДДС равняваща се на разликата между
договорена обща цена на всички движими вещи описани в договора от 89 000 лв., извършеното частично плащане в размер на 21 700 лв. без ДДС и стойността на двата трактора опредЕ. от вещо лице.
Главният иск в
останалата си част до размера от
67 300 лв. без ДДС е отхвърлен поради формиране на извод, че договорът за покупко
– продажба на МПС от 04.05.2015 г. и сключеното към него споразумение от
20.09.2015 г. в частта имаща за предмет продажбата на
трактор „Л. R.“, рег. № * ** *** и
трактор „Л.*.“, рег. № ... е нищожен, защото не е сключен в
предвидената от закона форма- писмена с нотариална заверка на подписите
съгласно чл.144, ал.2 от ЗДП и чл. 12 от ЗРКЗГТ. В тази
връзка с оглед търговският характер на сделката е посочено, че страните са
оспорили действителността й на това основание и са налице предпоставките предвидени
в чл. 293 от ТЗ да се приеме нищожност на това основание.
Отхвърлянето на
главният иск за заплащане цената на тракторите е дало основание да се разгледа
този по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на материализирания в договора от
04.05.2015 г. и споразумението от 20.09.2015 г. предварителен договор за
продажбата им. В тази връзка е посочено, че формално опороченият договор за покупко – продажба може да се конвертира в предварителен договор с предмет
същите МПС, при същите условия, които са били уговорени. Посочено е, че в процесния договор се съдържа описание на вещите и тяхната цена,
с което е изпълнено изискването за съществено съдържание на договора
за покупко – продажба. По отношение на обстоятелството,
че цената била посочена общо е направен извод, че ве води до недействителност на уговорката за цена с оглед възможността за вяска
вещ тя да бъде определена. Това е сторено от вещо лице и цената, като според
съда то определило цена от общо 48 761,05 лв. с ДДС. Така с решението бил обявен за
окончателен договор за продажба на тракторите за тази, като ответникът е бил осъден и да
заплати същата на
ищеца.
Недоволен от решението е останал ответникът по делото
и е обжалвал частта от същата уважаваща главният иск, като и частта обявяваща
предварителния договор за окончателен и осъждаща го да заплати дължимата по
него цена.
В жалбата от страна на „Г.“ ЕООД отново се преповтаря
казаното и пред ХОС, че дружеството не оспорва факта на сключване на договора
от 04.05.2015 г. и изпълнението на задълженията по този договор и от двете
страни- предаване на движимите вещи и плащане на договорената цена за тях.
Посочено е че предмет на спора е това дали се дължи от страна на купувача
допълнителна цена с оглед уговорките материализирани в споразумението от
20.09.2015 г. В тази връзка в жалбата са изложени съображения , че това
споразумение не обвързва дружеството с оглед сключването му от лице без
представителна власт. В подкрепа на това е направен анализ на пълномощното,
което е дало на ХОС да стигне до извод за наличието на такава. Сочи се също,
че по отношение на споразумението не
намира приложени и разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.
Наред с това се споменава, че съдът неправилно е
решил, че може да определи цената на всяка от вещите описани в договора
поотделно със съдебно техническа експертиза. В тази връзка е направено
позоваване на чл. 326 от ТЗ. Сочи се ,че според този текст цената се определя
от страните при сключване на договора и само ако тя не е определена или не е
уговорено как да се определи може да се приеме, че постигнато съгласие, че
вещите се продават на цената, която обикновено се плаща за същия вид стока при
подобни обстоятелства. В хода на тези разсъждения се говори, че ХОС неправилно
сам е разпределил на база общата цена каква е стойността на вещите за продажбата
, на които не се изисква сключване на договор в определена форма и на тези, за
които се изисква. В тази връзка е споменато, че
според приетата експертиза цената на тракторите била 69 783, 42
лв., което правело, че общата цена на останалите вещи по договора следва да е
равна на нула и за тях да не се дължи нищо.
По отношение на претенцията по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е
казано, че само изправната страна можела да иска обявяването на договора за
окончателен. Това се свързва с издаване от страна на продавача на нужните за
прехвърлянето документи, вкл. и декларации по 264, ал. 2, ДОПК, данни за
семейното състояние на продавача и т.н.
Наред с това е посочено, че съдът се бил произнесъл
свръх петитум, защото искането било за осъждането на купувача да заплати на
продавача цената на двата трактора без ДДС. Вместо това била присъдена сумата
от 48 761, 05 лв. с ДДС, а не 40 634, 21 без ДДС.
Във връзка с тази
жалба ПАС дължи отговор за валидността, допустимостта и правилността на
съдебното решение.
По повод на тази преценка е нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е
постановено в предвидената от закона писмена форма, когато решението е
постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не са налице т.е. за нищожност на
същото не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието
на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
Пред ПАС е обжалва постановеното от Пз ОС решение в частта, с която са
уважени искови претенция по чл. 327 от ТЗ и по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, респ. в
частта, с която купувачът по обявения за окончателен договор е осъден да
заплати дължимата според съд цена по същия.
Първата е разгледана на база
изложените в исковата молба факти и обстоятелства. В случая е без значение , че
пред ПАС са отстранени нередовности на този иск свързани с посочване на
продажната цена на всяка една от вещите по причина, че след същото не се
достига до извод, че ХОС се е произнесъл
по непредявен иск, даже напротив
Втората е евентуална и разглеждането й е обусловена от отхвърляне на иска
по чл. 327 от ТЗ относно заплащане цената на два трактора. Отхвърлянето е факт,
което прави разглеждането и произнасянето по този иск за допустимо. По
отношение на същия пред ПАС са предприети действия по отстраняване нередовности
поради липсата на ясна индивидуализация в исковата претенция на дължимата цена на двата
трактора по договора, за който се претендира да бъде обявен за окончателен при
условие, че същата е съществено условие
на договора за продажба. След тези действия е видно, че ХОС е посочил в
обявения за окончателен договор цена различна от договорената между страните.
Това обаче, за ПАС не е предполага извод за разглеждане на непредявена искова
претенция, т.е. не е порок водещ до недопустимост на обжалваното решение.
Уважаването на иска по 19, ал. 3 от ЗЗД е накарало първоинстанционният съд
да осъди купувачът да заплати неплатения остатък от продажната цена.
В случая ПАС не счита, че това произнасяне не е част от иска по чл. 19,
ал.3 от ЗЗД по причина, че с него се постига следващата от разпоредбата на чл.
362 от ГПК воля на законодателя, решението обвяващо за окончателен договор по
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да създава възможност за пълно уреждане на насрещните
права и задължения на страните. Реално тя при предявен иск от купувача следва
от текста на чл. 362, ал.2 от ГПК даващ право на кредитора продавач да иска
обезсилване на решението при неплащане на цената в 2 седмичен срок от влизането
му в сила. При иск предявен от продавача същата ще е налице ако той има право
да се снабди с изпълнителен титул за неплатената продажна цена. Това от своя
страна сочи, че с уважаване на иск предявен от продавача е логично да се
постанови и такъв осъдителен диспозитив, вместо да се изисква предявяване на
нов осъдителен иск или молба по чл.417, т. 3 от ТПК/решението замества НА/.
По отношение на възражението в жалбата, че присъдената част от цената на
тракторите била с ДДС, а исканата била без ДДС следва да се посочи, че
задължението за плащане на ДДС следва от разпоредбите на ЗДДС, т.е.
начисляването му е задължително. От друга страна по въпроса дали претендираната
сума е с или без ДДС е направено уточнение при отстраняване на посочените от
ПАС нередовности на исковата молба, т.е. не е налице недопустимост на съдебния
акт в тази му част.
Относно правилността
на същия съобразно чл. 271 от ГПК съдът следва да реши спора по същество
съобразявайки се с нормата на чл. 269 изр. 2 от ГПК и ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По иска с правно
основание чл. 327 от ТЗ.
Предмет на
разглеждане от ПАС е пренесения пред него спор за запалщане на сумата от 26 665, 79
лв. представляващи неизплатена от ответника част от цената на предплуг чизел – 1 бр.; ремаркета – 2 бр.;
сеялка пролетна К. – 1 бр.; фреза – 1 бр.; пръскачка щангова
– 1 бр.; плуг обръщателен „*“
– 1 бр., товачар за жито – 1 бр.; дискова брана – 2 бр.; култиватор – 1 бр.;
хедер за слънчоглед – 1 бр.; цистерна 4 куб.м. – 1 бр.; валяк 3 – ка – 1 бр. и
електрожен – 1 бр.
Дължима по договор от 04.05.2015 г. с оглед измеменението му
със споразумение от 20.09.2015 г.
В чл. 327 от ТЗ е
казано, че купувачът е длъжен
да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Това от своя страна сочи, че основателността на
процесния иск е обусловена от наличието на сключен между страните договор за
покупко- продажба и на доказателства за предаване на вещите предмет на сделката
от продавач на купувач.
В тази връзка е нужно да се спомене, че по делото за
установяване съществуването на договора за продажба са представени да писмени
документа.
Първият е от 04.05.2015 г. и е наименуван договор за
покупко-продажба.
В него са материализирани волеизявления на Т.М.Т., ЕГН
**********, гр.Д.в качеството му на продавач и „Г.“ ЕООД, ЕИК ..., с.С. в
качеството му на купувач.
Видно
от съдържанието им за ПАС следва извод, че двете страни са постигнали съгласие
за продажбата на трактор „Л. R.“, рег. № * ** ***, трактор „Л.*.“,
рег. № ..., предплуг чизел – 1 бр.; ремаркета – 2 бр.;
сеялка пролетна К. – 1 бр.; фреза – 1 бр.; пръскачка щангова – 1 бр.; плуг
обръщателен „*“ – 1
бр., товачар за жито – 1 бр.; дискова брана – 2 бр.; култиватор – 1 бр.; хедер
за слънчоглед – 1 бр.; цистерна 4 куб.м. – 1 бр.; валяк 3 – ка – 1 бр. и
електрожен – 1 бр.
Договорено
е, че цената на на двете МПС-та и другите движими вещи е 21 700 лв. без
ДДС и че същата ще бъде платена в срок от 1 работен ден от подписване на
договора и издаване на фактурата.
Във
връзка с този договор следва да се посочи, че видно от изложеното в самата
искова молба, а и от показанията на свидетелката Е. Ф. Г. става ясно, че воля за сключването му от
името на дружеството купувач е изразена не от управителя му, а от неговата
дъщеря /Е. Ф./. Това обаче за ПАС е без значение досежно формиране на извода за
наличие на сключен между страните договор с оглед на това, че по делото не се
спори, че вещите предмет на договора са предадени на купувача, издадена е
данъчна фактура и той е платил договорената цена и дължимото ДДС, т.е. по
отношение на тази сделка е приложима хипотезата на чл. 301 от ТЗ.
При
така описаното съдържание на сключения договор за продажба и факта, че
договорената по него цена е платена би следвало да се направи извод, че
претенцията за плащане на допълнителна сума като цена е без основание.
По делото обаче е представен,
както се спомена по горе втори писмен документ материализиращ волеизявления на
продавача и купувача.
Той е от 20.09.2015 г. и е
наименуван СПОРАЗУМЕНИЕ.
В същото са материализирани
съвпадащи волеизявления на продавача и купувача, с които от една страна се
признава факта на сключване на договора от 04.05.2014 г. за продажба на
посочените в него движими вещи, както и за това, че страните се споразумяват за
изменение на договорената в споменатата сделка продажна цена от 21 700 лв.
без ДДС на 89 000 лв. без ДДС. Материализирано е и съгласие, че сумата от
67 300 лв. без ДДС следва да се плати от купувач на продавача до
20.12.2015 г.
По повод на това споразумение
също се признава от ищеца, а се установява и от показанията на спомената по-
горе свидетелка, че тя, а не управителя на дружеството купувач е изразил
съгласие за сключване на договора.
Единствената разлика в случая е,
че плащане на тази допълнителна цена не е последвало и че купувачът оспорва да
е обвързан от споразумението позовавайки се на лиса на изразена воля от негово
име.
Във връзка с това оспорване още с
исковата молба ищецът е представил пълномощно от 19.06.2015 г. с нотариална заверка на подпис и съдържание.
С него Ф. Г. Ф. лично и в качеството си на управител и едноличен собственик на
„Г.“ ЕООД, с.С. е упълномощил Е. Ф. Г. и Г. Ф. Г. заедно и поотделно с
определена група права. Това сочи, че
при наличие на упълномощаване за сключване на сделки следва извод, че
споразумението от 20.09.2015 г. е сключено от лице с нужната представителна
власт.
Именно
в тази връзка с въззивната жалба от страна на дружеството се прави анализ на
съдържанието на пълномощното и се твърди, че в него не е изразена воля за
упълномощаване на Е. Ф. да сключва договори от името и за сметка на
дружеството. В подкрепа на твърдението е споменато, че в първите три точки на
пълномощното, в които реално се говори за възможност да се сключват договори,
делегирането на права били от лицето Ф. Ф. в лично качество и в качеството му
на едноличен собственик на капитала на „Г.“ ООД. Липсвала воля упълномщените лица
да извършват действия и от името на самото држество.
ПАС не споделя така направеното
тълкуване от страна на жалбоподателя. Тълкуване на волята на упълномощителя
следва да се прави на база всяка една дума и всяко едно изречение на
пълномощното. В тази връзка от съдържанието на първите редове на същото става
ясно, че в него физическото лице Ф. Ф. изразило воля за упълномощаване на две
лица.
Упълномощаването само по себе си е едностранна сделка,
с която едно лице (упълномощител) учредява представителна власт в полза на
друго лице, като го овластява от негово име да извършва правомерни правни
действия, последиците от които да настъпват направо за упълномощителя. В случая този упълномощител изрично е
посочил, че упълномощените лица могат да изразяват вола от него име в лично
качество. Посочено е съответно и че той ги е упълномощил да изразяват воля и в
качеството му на управител на „Г.“ ЕООД, т.е. за действията които извършва от
името на дружеството, както и в качеството му на едноличен собственик на
капитала на това дружество. Възможността да волеобразуват в качеството му на
едноличен собственик на капитала респективно следва да се разглежда с оглед
правата и задълженията, които има дадено лице в това му качество, т.е. те са
съобразени с оглед предвижданията в ТЗ. Последното се споменава по простата
причина, че в т. 1 от пълномощното, на която се позовава жалбоподателят се
споменава за възможност за разпореждане с примерно изброено движимо и недвижимо
имущество притежавано в лично качество и в качеството на ЕСК. Реално обаче единственото имущество,
което притежава ЕСК са дяловете от
дружеството „Г.“ ЕООД. Това, направено описание на по-широко по обхват
имущество и факта, че в началото на пълномощното е изразена воля за овластяване
да се извършват действия и от името на
дружеството навеждат ПАС до извод, че в случая упълномощаването касае
учредяване на представителна власт за разпореждане с имуществото на
дружеството.
От друга страна във второто изречение на т. 1 се
предоставят права за подписване на договори. В него не се прави разграничение
досежно качеството на Ф. по същите, т.е. те може да са сключени от него и в
качеството му на представляващ „Г. „ЕООД и последното да е страна по тях.
Така за ПАС е безспорен извода, че Е. Ф. Г. е имала представителна власт да сключи на
20.09.2015 г. от името на „Г.“ ЕООД споразумението променящо продажната цена по
договора за продажба от 04.05.2015 г.
В това пълномощно е направена ясна конкретизация на
упълномощените лица. Има и изрично посочване, че придобитата от тях представителна
власт може да се упражнява заедно и поотделно. В случая за ПАС е без значение,
че едно от имената на упълномощените лица е повторено на два пъти при условие,
че същото не налага извод за отпадане волята за упълномощаване на другото
посочено лице. В подкрепа на това следва
да се има предвид и факта, че при изброяване на съответните действия които
могат да се извършват от пълномощника е използвано множествено, а не единствено
число, т.е. за упълномощителя те са двама.
Така изложеното води до извод, че с постигнатото
споразумение ответника по настоящето дело е поел задължение за плащане на
допълнителна цена на описаните в договора вещи и при неизпълнение на това
задължение предявената искова претенция за частта касаеща вещите различни от
МПС се явява основателна.
Тук за яснота с оглед твърденията в показанията на
пълномощника Е. Г.а следва да се посочи, че по делото годни доказателства за
привидност на това допълнително споразумение не са събрани.
Интересното в случая е, че цената в първоначалния
договор, а и в изменението към него е посочена общо за всички описани в него
вещи-две МПС-та и други движими вещи. От договора и допълнителното споразумение
за ПАС не следва извод, че волята на страните е договора за продажба да породи
действие при разпореждане с движимите вещи в съвкупност. Не следва и извод, че
вещите различни от двата трактора са обслужващи същите и не могат да бъдат
ползвани без придобиване собствеността на двете МПС-та. Това обаче не е
основание да се говори за липса на съществен елемент от договора за продажба на
всяка една от продаваните вещи-цена на същите. Това е така по причина, че
цената на всяка от вещите е определяема. Това става чрез елементарна
математическа операция извършена база отнасяне на общата пазарна цена на вещите
за периода към общата договорна. Така се определя коефициент на редукция и той
съответно се умножава към реалната пазарна цена на вяска вещ. Произведението
съответно е равно на сумата, с която тя участва в общата договорна цена. В
случая за ПАС определянето на цената по този начин не е в нарушение на
текстовете на чл. 326 от ТЗ, даже напротив именно същите са основание за
прилагане на този математически принципи.
От приетото по делото заключение е видно, че цента на вещите различни от двата
трактора е в общ размер на 35 264, 29 без ДДС или 42 317, 15 с ДДС. От нея
са платени 8598, 50 лв. без ДДС или 10318, 20 с ДДС. Неплатени остават 26 665,
79 лв. без ДДС , респ. 31998, 95 лв. с ДДС.
В случая от страна на ищеца се претендира дължимата
сума без ДДС, т.е. само 26 665, 79 лв. и искът може да се уважи единствено за този размер, независимо от
факта, че ДДС подлежи на задължително начисляване с оглед ЗДДС.
В този размер е уважен и иска от ХОС, което налага
решението в тази си част да бъде потвърдено.
По иска с основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
В тази разпоредба е казано, че всяка от страните по предварителния договор може да предяви
иск за сключване на окончателен договор и че договорът се счита сключен в
момента, в който решението влезе в законна сила.
От казаното следва извод, че
основателността на искът е обусловена от наличието на предварителен договор за
покупко-продажба на два броя трактори и несключването на окончателен такъв в
предвидената от закона форма.
Във връзка с отговора на първия въпрос от
изложеното по- горе стана ясно, че между дружеството ищец и ответника на
04.05.2015 г. е сключен писмен договор за продажба на движими вещи. Сред тези
вещи са и два трактора.
Според чл. 144, ал.2 от ЗДП прехвърляне на
собсветността на колесни трактори се извърша с писмен договор с нотариална
заверка на подписите на страните.
В този смисъл е и разпоредбата на чл.12 от
ЗРКЗГТ, в който е казано, че прехвърляне на собствеността на самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW се
сключват в писмена форма с нотариална
заверка на подписите. В §1, т.12 от ДР на този закон е посочено, че колесния
трактор е вид самоходна техника, а процесните са с обем на двигателя над 10 kW.
Казаното води до извод, че с процесния договор
прехвърляне на собствеността не е извършено по причина, че не е сключен в
предвидената от закона форма-писмена с нотариална заверка на подписите. В
случая обсъждане на въпроса за приложимост на чл. 293, ал.3 от ТЗ не е нужно с
оглед на факта, че решението по- главния иск в тази му част е влезнало в сила.
Това води до извод, че реално с този договор сключен във формата посочена в чл.
19, ал.1, изр. последно е поето задължение за сключване на окончателен договор
за продажба на тракторите в предвидената от закона форма.
Цената на двата трактора е посочена общо с цената на
останалите движими вещи, но с оглед изложеното по- горе ПАС не счита, че има
пречка чрез експертиза тя да се определи за всяка отделна вещ.
Видно от тази експертиза цената на тракторите по
договора от 04.05.2015 г. е 6384, 13 лв. без ДДС /7660,96 с ДДС/ за трактор
„Л.l.“, рег. № ... и 6717, 74 без ДДС /8061,29 с ДДС/ за трактор „Л. R.“, рег. № * ** ***. Цената с ДДС и на двата е
била платена, а те са били предадени на купувача. Договор в предвидената в
закона форма не е бил сключен.
Със споразумението от 20.09.2015 г. имащо действие
между страните по изложените по- горе съображения е постигнато съгласие за
изменение в цената на движимите вещи предмет на продажба. Това изменение е било
посочено общо, но няма пречка по изложените до тук съображения за всяка вещ да
се определи отделно размера на увеличението и респективно общият размер на
продажната й цена.
Така за трактор „Л.*.“, рег. № ... същата се е
увеличила с 19 799, 77 лв. без ДДС/ 23 759, 72 лв. с ДДС/. Общата продажна
цена съответно е станала на 26 183, 90 лв. без ДДС /31 420, 68 с ДДС/. За
трактор „Л. R.“, рег. № * ** *** същата
се е увеличила с 20 834, 44 лв. без ДДС /25 001, 33 лв. с ДДС/. Общата
продажна цена на този трактор е станала 27 552, 18 без ДДС /33062,62 лв. с
ДДС/.
От казано следва, че е уговорено двата трактора да
бъдат продадени за общата сума от 53 736, 08 лв. без ДДС /64483,30 лв. с
ДДС/.
От нея са били платени сумите с ДДС посочени в
договора от 04.05.2015 г., но не и тези предмет на увеличението. Това сочи, че
към настоящия момент все още не е платена сумата от 23 759, 72 лв. с ДДС за „Л.l.“, рег. №
... и 25 001, 33 лв. с ДДС/ за „Л. R.“, рег.
№ * ** ***. Общата неплатена сума за двата трактора е 48761, 05 лв. с ДДС
Изложеното съобразено с липсата на доказателства за
сключване на окончателен договор, наличието на доказателства, че
ищецът-продавач е собственик на двата трактора и такива за липса на данъчни
задължения сочи, че сключеният на 04.05.2015 г. и изменен със споразумение от
20.09.2015 г. между Т.М.Т., ЕГН **********, гр.Д.в качеството му на продавач
и „Г.“ ЕООД, ЕИК ... с.С. в качеството
му на купувач предварителен договор за продажба на трактор „Л.l.“, рег. № ...
за 26 183, 90 лв. без ДДС/31 420, 68 с ДДС/ и на трактор „Л. .“, рег. № *
** *** за 27 552, 18 без ДДС /33062,62 лв. с ДДС/ следва да бъде
обявен за окончателен.
При съпоставка на тези изводи с постановеното от ХОС
първоинстанционно решение е видно, че съдът е обявил за окончателен сключеният
на 04.05.2015 г. и изменен със споразумение от 20.09.2015 г. между Т.М.Т., ЕГН
**********, гр.Д.в качеството му на продавач и
„Г.“ ЕООД, ЕИК ..., с.С. в качеството му на купувач предварителен
договор за продажба на трактор „Л.l.“, рег. № ... трактор „Л. R.“, рег. № Х 04 076, но не е посочил правилната
цена договорена по същия. Това налага отмяна на решението в тази му част и
постановяване на друго обявяващо договора за окончателен, но при уговорените
между страните условия досежно цената.
Към момента на обявяване на договора за окончателен е
видно, че купувачът не е платил от нея общо 48761, 05 лв. с ДДС или по
23 759, 72 лв. с ДДС за „Л.l.“, рег. № ... и 25 001, 33 лв. с ДДС за „Л. REX“, рег. № Х 04 076. Това съобразено с факта, че
от съдържанието на чл. 362 от ГПК следва извод, че волята на законодателя е да
лисват неизпълнени задължения между страните при влизане в сила на решението и
пораждане действие на договора сочи, че последица от обявяване на договора за
окончателен е и присъждане на неплатената от купувача на продавача договора към
момента на постановяване на решението. За ПАС няма пречка този осъдителен
диспозитив да се постанови в самото решение и да е основание за издаване на ИЛ
при влизането му в сила.
Такива по принцип са и изводите на ХОС, но той с оглед
грешката в цената, за която стана реч по- горе е осъдил купувача да плати сума
представляваща обща покупна цена по обявения за окончателен договор. Това
налага отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго осъждащо
купувача да заплати 48 761, 05 лв. с ДДС, представляваща неплатена част от
дължимата обща цена от 53 736, 08 лв. без ДДС /64483,30 лв. с ДДС/.
С оглед постановения краен резултат по предявените от
ищеца главен и евентуален иск решението на ХОС в частта за разноските следва да
се потвърди., а също така жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените от нея разноски пред ПАС от 3000 лв.
С оглед обявяване на договора за окончателен
дружеството купувач с оглед приетото в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК но ВКС дължи по
сметка на ПАС нотариална такса съласно
т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД в размер на 552, 92 лв., както
и местен данък по сметка на Община Д.определен на база застрахователната
стойност на тракторите видно от представените пред ПАС удостоверения в общ размер
от 1500 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 49/2018 г. по описа на ХОС
решение относно:
ОСЪЖДАНЕТО на „Г.“ ЕООД, ЕИК
... с.С., ул. „П.П.“ *, Община Д.да заплати на Т.М.Т., ЕГН
**********,***, регистриран като Ч.З.П. ЧЗП Т.М.Т.,
ЕИК BG
********** сумата от
26 665, 79 лв., без
ДДС, представляваща част от цената на следните движими вещи, а именно: плуг
чизел – 1 бр.; ремаркета – 2 бр.; сеялка пролетна К. – 1 бр.; фреза – 1 бр.;
пръскачка щангова – 1 бр.; плуг обръщателен „*“ – 1 бр., товачар за
жито – 1 бр.; дискова брана – 2 бр.; култиватор – 1 бр.; хедер за слънчоглед –
1 бр.; цистерна 4 куб.м. – 1 бр.; валяк 3 – ка – 1 бр. и електрожен – 1 бр.,
закупени с договор от 04.05.2015 г., изменен със споразумение от 20.09.2015 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 02.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 49/2018 г. по описа на ХОС
решение относно:
ОБЯВЯВАНЕТО ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключеният между Т.М.Т., ЕГН
**********,***, регистриран като Ч.З.П. ЧЗП Т.М.Т., ЕИК BG ********** – продавач и Г.“ ЕООД, ЕИК ... с.С., ул. „П.П.“ *, Община
Д.- купувач, договор за покупко - продажба на МПС
и движими вещи от 04.05.2015 г.,
изменен със споразумение от
20.09.2015 г. в имащата
характер на предварителен договор част относно
постигнато от страните съгласие за продажба на
Колесен трактор „****“, рама № ******, рег. № ..., двигател № ... и Колесен трактор „* *
**“,
рама № ..., рег. № ..., двигател № ... за сума в размер общо от 40 634.21 лева, без ДДС /48 761.05 лева с
ДДС/ и относно
ОСЪЖДАНЕТО на „Г.“ ЕООД, ЕИК ...
с.С., ул. „П.П.“ *, Община Д.да заплати на Т.М.Т., ЕГН
**********,***, регистриран като Ч.З.П. ЧЗП Т.М.Т., ЕИК BG ********** сумата от
48 761, 05 лв. с ДДС, представляваща обща покупна цена на
Колесен трактор „****“, рама № ******, рег. № ..., двигател № ... и Колесен трактор „* *
**“,
рама № ..., рег. № ..., двигател № ... съгласно договор за покупко – продажба на МПС и движими вещи от
04.05.2015 г., изменен със
споразумение от 20.09.2015
г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска 02.04.2018 г. до окончателното й
изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключеният на
04.05.2015 г. и изменен със споразумение от 20.05.2015 г. между Т.М.Т., ЕГН **********,***, регистриран
като Ч.З.П. ЧЗП Т.М.Т., ЕИК BG ********** в
качеството му на продавач и Г.“ ЕООД,
ЕИК ..., с.С., ул. „П.П.“ *, Община Д.в качеството му на купувач в имащата характер на
предварителен договор част, с която е
постигнато съгласие продавачът да прехвърли на купувача собствеността
върху Колесен трактор „****“, рама № ******, рег.
№ ..., двигател № ... за сумата от
27 552, 18 без ДДС /33062,62 лв. с ДДС/ и
Колесен трактор „* * **“, рама № ..., рег. № ..., двигател № ... за сумата от 26 183, 90 лв. без ДДС/31 420, 68 с
ДДС/, т.е. при цена общо за двата от 53 736, 08 лв. без ДДС /64483,30 лв. с
ДДС/, от която при подписване на договора на 04.05.2015 г. са платени общо
15 722, 25 лв. с ДДС и остават за плащане 48 761, 05 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ЕИК ... с.С., ул. „П.П.“ *, Община Д.да заплати на Т.М.Т., ЕГН **********,***, регистриран като Ч.З.П. ЧЗП Т.М.Т., ЕИК BG **********
сумата от 48 761, 05 лв. с ДДС ведно със законната лихва от 02.04.2018 г., представляваща неплатена част от общата цена
от 53 736, 08 лв. без ДДС
/64483,30 лв. с ДДС/ на Колесен трактор „****“, рама № ******,
рег. №
..., двигател
№ ...
и Колесен трактор „* * **“, рама № ...,
рег. № ..., двигател № ... дължима по обявен за окончателен
договор от 04.05.2015 г. изменен със споразумение от 20.05.20115 г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело №
49/2018 г. по описа на ХОС решение относно
ОСЪЖДАНЕТО на „Г.“ ЕООД, ЕИК ... с.С., ул. „П.П.“ *, Община
Д.да заплати на Т.М.Т., ЕГН **********,***, регистриран като Ч.З.П.
ЧЗП Т.М.Т., ЕИК BG ********** сумата от 7 142 лв. деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ЕИК ...
с.С., ул. „П.П.“ *, Община Д.да заплати на Т.М.Т., ЕГН
**********,***, регистриран като Ч.З.П. ЧЗП Т.М.Т., ЕИК BG ********** сумата от 3000 лв. направени разноски пред ПАС.
ОСЪЖДА „Г.“
ЕООД, ЕИК ... с. С., ул. „П.П.“ *, Община Д.да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Пловдивския апелативен съд нотариална такса с оглед
уважаване на иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД в размер на 552, 92 лв.
ОСЪЖДА „Г.“
ЕООД, ЕИК ... с. С., ул. „П.П.“ *, Община Д.да заплати по сметка на ОБЩИНА Д.местен данък по чл. 44 ЗМДТ с оглед придобиването на 2 бр. МПС-та предмет на обявения за окончателен
предварителен договор в размер на 1500 лв.
Решението може да се обжалва в 1
месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател:
Членове: 1. 2.