О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
.............../13.01.2021г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХLIХ-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от районният съдия гр. дело № 15230/2020г. по описа на
ВРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано е по искове на „Е.“ АД с ЕИК:********* Седалище и адрес:
***, Резервен Промишлено - складов терен, Представлявано от: Радослав Вилхелм Шунк, чрез адв. Цветан Страхилов Диловски, Личен № **********, Адвокатска Колегия - гр.
Варна Съдебен адрес: гр. Варна, бул."Владислав Варненчик"
№79, против „Е.П." АД, ЕИК: *********, Седалище и адрес на управление ***
Представлявано от Пламен
Стоянов Стефанов, Яна Маринова
Димитрова, Георги Коршия с правно основание чл.124
ал. 1 ГПК във вр. с чл.111 в ев.
чл.110 от ЗЗД вр. с чл. 117, ал.2 от ЗЗД, за призванане за установено, че ищцовото
дружество не дължи на ответното сумата в общ размер на 2186.47лв. /две хиляди
сто осемдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки / представляващи, сбор
от суми по фактури за периода от 07.11.2013г. до 16.12.2013г., а именно
начислени фактури с номера № **********/07.11.2013, Сума: 400.83 лв.; №
**********/15.11.2013, Сума: 610.28 лв.; №**********/12.11.2013, Сума: 1.95
лв.; № **********/10.12.2013, Сума: 30.00 лв.; № **********/05.12.2013, Сума:
655.59 лв.; № **********/16.12.2013, Сума: 487.82 лв. начислени на ищеца по
партида с клиентски № ********** и абонатен № 14012152 с титуляр по партидата „Е."
АД с ЕИК: *********, поради настъпила погасителна давност на вземането.
При проверка на
допустимостта на предявените искове съдът констатира следното:
Като процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск за
съществуването на едно право законодателят е предвидил наличието на интерес.
Видно от изложеното в исковата молба, ищецът обосновава правният си интерес от
търсената защита от факта, че електрозахранването му е преустановено и ще бъде
пуснато едва след заплащане на дължимите суми. Така изложените обстоятелства
обаче не обуславят правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, че сумите за ползваната енергия не се
дължат. Спиране на електрозахранването по своята същност представлява
неизпълнение на задължението на ответника по договора. Ищецът твърди, че е
изправна страна по договора, тъй като не дължи суми за неплатени сметки,
доколкото последните са погасени по давност. Предвид горното и предвид целения
правен резултат, а именно ответникът да изпълни поетото по договора задължение,
ищецът разполага с иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за реално изпълнение. Осъдителното
решение по този иск би удовлетворило претенцията му да получи ел.захранване.
Затова и правен интерес от предявяване на установителен
иск, че не дължи сумата за реално потребената енергия
ищецът няма. Факта, че е изправна страна по договора, същият има интерес и
право да установи единствено, претендирайки реално изпълнение от ответника по
предявения осъдителен иск. Наред с това следва и да се съобрази, че установителният иск е форма на защита, когато няма по-силна
форма на защита на правата на ищеца, което в случая не е така.
Следва да се
съобрази и следното:
Установителният иск, че вземане
няма, тъй като е погасено по давност, по характера си представлява иск да се
приеме за установено, че правото на иска на ответника е погасено, тъй като
същият не може да реализира принудителното му реализиране. Дълг продължава да
съществува по аргумент на чл. 118 ЗЗД. Щом при евентуално плащане въпреки
изтеклата давност за ищеца няма да е налице право да претендира връщане на
платеното и същото се приема, че е платено не без основание, то и правното
задължение съществува. Въпросът е, че същото не би могло да бъде реализирано
принудително. Затова и позоваването на изтекла погасителна давност
законодателят е предвидил като защитно възражение срещу осъдителен иск,
предявен срещу ищеца, а не и като основание на предявен от ищеца иск. Следва да
се отбележи, че самия ответник в подадения отговор на ИМ не оспорва, че
действително вземането и погасено по давност и заявява, че не предприема и няма
да предприема действия по принудителното му събиране.
След изтичане на
погасителната давност ответното дружество не е предприемало никакви действия по
принудително или доброволно събиране на вземането, а в отговора на исковата
молба всъщност е признало, че вземането е погасено по давност. Възможността в
бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия е абстрактна и не може да
обоснове наличие на правен интерес. Противното би означавало правният интерес
да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие от
страна на ответника. Тогава правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен,
както изисква практиката на ВКС. В случая между страните липсва правен спор, от
който ищецът да изведе правен интерес от водене на установителен
иск за недължимост на процесната
сума.
По изложените
по-горе съображения съставът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустимо. Производството по него
следва да бъде прекратено.
Съобразно изхода
на спора, направените искания в тази насока и представените доказателства, на ответното
дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 100лв.,
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение
за защита пред първа инстанция.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№15230/2020г. по описа на РС Варна по предявения от „Е.“
АД с ЕИК:********* Седалище и адрес: ***, Резервен Промишлено - складов терен,
Представлявано от: Радослав Вилхелм Шунк, чрез адв. Цветан Страхилов Диловски,
Личен № **********, Адвокатска Колегия - гр. Варна Съдебен адрес: гр. Варна,
бул."Владислав Варненчик" №79, против „Е.П."
АД, ЕИК: *********, Седалище и адрес на управление *** Представлявано от
Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия иск с правно основание чл.124 ал. 1 ГПК във вр. с чл.111 в ев. чл.110 от ЗЗД вр. с чл. 117, ал.2 от ЗЗД, за призванане
за установено, че ищцовото дружество не дължи на
ответното сумата в общ размер на 2186.47лв. /две хиляди сто осемдесет и шест
лева и четиридесет и седем стотинки / представляващи, сбор от суми по фактури
за периода от 07.11.2013г. до 16.12.2013г., а именно начислени фактури с номера
№ **********/07.11.2013, Сума: 400.83 лв.; № **********/15.11.2013, Сума:
610.28 лв.; №**********/12.11.2013, Сума: 1.95 лв.; № **********/10.12.2013,
Сума: 30.00 лв.; № **********/05.12.2013, Сума: 655.59 лв.; №
**********/16.12.2013, Сума: 487.82 лв. начислени на ищеца по партида с
клиентски № ********** и абонатен № 14012152 с титуляр по партидата „Е.“ АД с
ЕИК: *********, поради настъпила погасителна давност на вземането.
ОСЪЖДА „Е.“ АД с
ЕИК:********* Седалище и адрес: ***, Резервен Промишлено - складов терен,
Представлявано от: Радослав Вилхелм Шунк, да заплати на „Е.П." АД, ЕИК:
*********, Седалище и адрес на управление *** Представлявано от
Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия сумата от 100лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред
ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: