РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Бургас, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120105553 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Д. Г. Д. против „ЕОС
МАТРИКС“ЕАД искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумите, за които са били издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 22.12.2010 г. по ч.гр.д. № 10787/2010 г. на РС-Бургас, а именно: 2
000,89 лв. – главница по Договор за кредитна линия от 20.05.2008 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.12.2010 г. до окончателното й изплащане, 297,21 лв. – договорна лихва
за периода 19.01.2010 г. – 15.12.2010 г., 7,39 лв. – наказателна лихва за периода 19.01.2010 г.
– 15.12.2010 г., както и 297,10 лв. – съдебни разноски, поради погасяването им по давност. В
исковата молба се твърди, че за събиране на горните вземания по молба на първоначалния
взискател „Обединена българска банка“ АД е образувано изп.д. № 20118020400005 по описа
на ЧСИ Н. Г., а на 01.06.2018 г. пред ЧСИ е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с
искане за конституирането му като взискател, като е бил представен договор за прехвърляне
на вземания, сключен с първоначалния взискател. Ищецът твърди, че процесните вземания
са погасени по давност, тъй като е изтекъл 5-годишен период от време, през който
взискателят е бездействал и не е предприел действия по принудително събиране на дълга.
Твърди също така, че на 09.07.2018 г. са били извършени последните изпълнителни
действия, годни да прекъснат погасителната давност, като в периода 09.07.2018 г. –
1
17.09.2020 г. такива изпълнителни действия не са били извършвани, поради което
изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. Според ищеца от датата на последното валидно предприето изпълнително действие на
09.07.2018 г. е започнала да тече нова погасителна давност, която към момента е изтекла и
той не дължи процесните вземания. В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща
процесуален представител, но с молба от 04.01.2024 г. е поискано да бъде постановено
решение при признание на иска, както и на ищеца да бъдат присъдени направените разноски
по делото.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, като същият е допустим.
В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който
твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, което възражение съдът
намира за неоснователно по изложените в определение от 27.11.2023 г. мотиви. В случай, че
съдът намери иска за допустим, ответникът е признал иска и факта, че не съществува право
на принудително изпълнение за процесните суми, но счита, че вземането продължава да
съществува, като е погасена само възможността за принудителното му събиране. На
следващо място ответникът заявява, че не е дал повод за завеждане на иска, както и че
счита, че не може да предприеме каквито и да било правни действия по събиране на
задължението В тази връзка в отговора се съдържа покана към ищеца да му бъде върнат
оригиналния изпълнителен лист, като е заявено, че до момента ищецът не е отправял такова
искане. Моли се ако искът бъде уважен, разноските да останат в тежест на ищеца, тъй като
ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Направено е и възражение за прекомерност
на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява
процесуален представител на ответника, редовно призован, не са ангажирани доказателства.
Съдът, съобразявайки изрично направеното от ответника признание на иска, както и
искането на ищеца в тази насока, с протоколно определение от 05.02.2024 г. е прекратил
съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице всички процесуални
предпоставки по чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК за постановяване на решение при признание на
иска, тъй като ответникът е признал иска, признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с него, а ищецът е направил искане
съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
С оглед на така направеното признание на иска и на осн. чл. 237, ал. 2 от ГПК искът
следва да бъде уважен изцяло, така както е предявен, без да се излагат мотиви по
съществото на спора.
Предвид крайното решение на съда и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да понесе отговорността за направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. В тази
връзка съдът намира за неоснователно искането на ответното дружество с правно основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като към момента липсват данни изпълнителното производство
против ищеца, взискател по което е ответникът, да е прекратено.
2
В случая ищецът е бил представлян от адвокат безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, поради което на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния му представител следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 560 лв., изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., което предвид уважаването на иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК се
дължи от ответника.
С Определение № 5297/19.09.2023 г. ищецът е бил освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото, поради което на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на съда дължимата държавна такса, която е в размер на 104,10 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр. С**, ул. **, не
дължи на „ЕОС МАТРИКС“ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С**, р-
н **, следните суми, за които са били издадени заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист от 22.12.2010 г. по ч.гр.д. № 10787/2010 г. по описа на РС-Бургас, а
именно: 2 000,89 лв. – главница по Договор за кредитна линия от 20.05.2008 г., 297,21 лв. –
договорна лихва за периода 19.01.2010 г. – 15.12.2010 г., 7,39 лв. – наказателна лихва за
периода 19.01.2010 г. – 15.12.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от
16.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и 297,10 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление
гр. С**, р-н **, да заплати на адв. В. П. Н. от САК, с адрес: гр. С**, ул. **, партер, в
качеството му на процесуален представител на Д. Г. Д., ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 560,00 лв. (петстотин и
шестдесет лв.).
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. С**, р-н **, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас
държавна такса в размер на 104,10 лв. (сто и четири лв. и десет ст.)
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Бургас в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3