Р Е Ш Е Н И Е
№ 319
Плевен, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори състав, в публично
съдебно заседание на шести юни ноември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при
секретар Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело
№ 966 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.215, ал.1 от
Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Делото е образувано по жалба на Р.П.Д. ***, против Заповед № 1355/11.11.2022 г. на кмета на Община Белене, с която
на основание чл. 225а от ЗУТ е разпоредено премахване като незаконни строежи на три обекта, разположени УПИ VI-27, кв. 157 по плана на гр. Белене,
а именно: външна тоалетна, навес 1 и навес 2.
Жалбоподателят прави искане да бъде отменена
оспорената заповед като незаконосъобразна, алтернативно прогласена за нищожна поради
съществено нарушение на административно производствените правила и противоречие
с материалния закон. Излага доводи, че е бил съставен констативен акт /КА/ №
2/12.07.2022 г. за същите обекти и при условията на висящо производство е
съставен КА № 2/01.11.2022 г. с идентично съдържание, въз основа на който е
издадена заповедта. Твърди, че е нарушен чл.4, ал.1 от АПК, доколкото
съставилите КА не са служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, както и чл.12, ал.1 от АПК, тъй като в КА не е посочено дали е съставен въз основа на документи или
оглед на място. Излага съображения, че е нарушен и чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
доколкото липсва посочване на фактите, включително дали са налице строежи, дата
на изграждането им, преценка за търпимост, както и не са изложени мотиви дали
не се касае за обекти по чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ, респективно необходими ли са
строителни книжа по чл.148 или чл.147 ЗУТ.
Изложени са твърдения, че се касае за обекти по
чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ, за които не са необходими строителни книжа, както и че
имотът с всички описани обекти е бил предмет на отчуждаване през 1986 г., когато
всички обекти, предмет на оспорената заповед са били описани като съществуващи
и са оценени като законни. Алтернативно се излагат съображения, че ако
процесните обекти представляват строежи по смисъла на ЗУТ, то същите са
търпими, защото са изградени са още през 60-те и 70-те години на миналия век. Прави
се оплакване, че АО не е изследвал въпроса за съответствието на строежа със
строителните правила към датата на реализирането му или с действащите
понастоящем.
В заключение е направено искане да бъде отменена заповедта
като незаконосъобразна, алтернативно да бъде прогласена за нищожна. Претендира
се присъждане на деловодни разноски, а алтернативно е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ответника.
С Определение № 2527/13.12.2022 г. /л.9/ жалбата е
била оставена без движение за внасяне на държавна такса, като такава е внесена в посочения от съда срок /л.15/.
Ответникът – кмет на община Белене, не е подал писмен
отговор на жалбата, въпреки предоставената му възможност с Определение № 160/17.01.2023
г. /л.37/.
В съдебно заседание жалбоподателят Р.П.Д. се представлява от адв. С. Н., който поддържа жалбата
по изложените в нея съображения. Подробни доводи и аргументи излага в писмени
бележки, в които излага съображения, че от заключението на вещото лице се
установява съответствието на процесните обекти с изискванията на ЗУТ и оспорва
същото по отношение на посочените години на изграждането им, за което
обстоятелство се позовава на свидетелските показания. Изложени са подробни
съображения за търпимостта на обектите и за обстоятелството, че за горното е
без значение наличието или липсата на съгласие на съседите. В заключение
изразява становище, че в рамките на съдебното производство е доказано, че се
касае за търпими строежи, отговарящи на изискванията на сега действащия ПУП, с
оглед което оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Ответникът не изпраща процесуален представител и не
ангажира становище по основателността на жалбата.
Административен съд - Плевен,
втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на настоящото
производството е Заповед № 1355/11.11.2022 г. на кмета на Община Белене /л.л.26-28/, с която е наредено премахването на незаконен строеж,
а именно изградени
постройки на допълващо застрояване:
1.
Външна тоалетна - полумасивна постройка, изградена от тухли, основи от бетон и
плоча;
2. Навес
1 - дървена конструкция покрита с керемиди;
3. Навес
2 - дървена конструкция покрита с керемиди, находящи се в поземлен имот с
идентификатор 03366.602.27, УПИ VI - 27, стр.кв. 157, по регулационния план на
гр. Белене, намиращ се в гр. Белене, ул. ***.
В
заповедта е посочено, че изградените постройки на допълващо застрояване са без
строителни книжа и без съгласие на съседите, поради което и съгласно чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ са незаконни. На основание чл.225а от ЗУТ във вр. с чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и КА № 2/01.11.2022 г. е наредено премахването им. Даден
е срок за доброволно изпълнение, при неспазване на срока е посочена
възможността за принудително премахване, посочена е възможността за обжалване
на заповедта.
От
представените доказателства се установява следното:
В КА №2/12.07.2022 г.
/л.л.31-33/ е отразено, че работна група от общината е извършила проверка за
съответствието на строеж, представляващ външна
тоалетна, навес - 1 и навес
– 2, намиращ се в гр.Белене, ул. ***, поземлен имот 03366.602.27, УПИ VI - 27, кв.157, собственост
на Р.П.Д. с ЕГН **********. Посочено
е, че действащият подробен устройствен план /ПУП/ е одобрен със заповед № 569
от 2000 г. Изградени са постройки на допълващо застрояване без строителни книжа
и съгласие от съседите: външна тоалетна - полумасивна постройка, изградена от
тухли, основи от бетон и плоча; навес 1 - дървена конструкция, покрита керемиди;
навес 2 - дървена конструкция покрита с керемиди.
По преписката и делото
липсват доказателства кога КА е съобщен на Д., не е приложено и цитираното в
жалбата възражение срещу същия КА. Приобщена е Заповед № 1179/26.09.2022 г.
/л.30/, с която се назначава комисия, която да отмени този КА. Приобщен е
протокол от 27.09.2022 г. на комисията /л.29/, с който КА е отменен с оглед
възражението на Д..
Със Заповед № 1130/15.09.2022
г. /л.43/ на кмета на Община Белене са определени длъжностните лица, които са
оправомощени да осъществяват контрол по незаконното строителство в Община
Белене съгласно длъжностните им характеристики, а именно главния архитект на
общината, началник отдел „УТОС“ и старши специалист „ИДСК“ при Община Белене .
Назначените с тази
заповед лица са съставил КА № 2/01.11.2022 г. /л.л.18-20/, в който са отразили,
че са извършили проверка за съответствието на строежа, представляващ външна
тоалетна, навес - 1 и навес – 2, намиращ се в гр.Белене, ул. ***, поземлен имот
03366.602.27, УПИ VI - 27, кв.157. Посочено е, че имотът е собственост на Р.П.Д.
с ЕГН **********, както и че действащият
подробен устройствен план е одобрен със Заповед № 569 от 2000 г. Направени са
констатации, че са налице изградени постройки на допълващо застрояване без
строителни книжа и съгласие от съседите, а именно: външна тоалетна -
полумасивна постройка, изградена от тухли, основи от бетон и плоча; навес 1 -
дървена конструкция, покрита керемиди; навес 2 - дървена конструкция покрита с
керемиди. Посочено е, че установените нарушения са съществени по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ, не могат да бъдат отстранени и безспорно
квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.225а, ал. 2 от ЗУТ, което е
основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 ЗУТ.
В самия КА не е налице изложение, от което да
е видно дали същият е изготвен въз основа на документи или след оглед на място.
Също така не е посочено дали собственикът Д. е присъствал, а в него липсва и
подпис на жалбоподателя. Липсват доказателства кога му е връчен, но по
преписката и делото е приобщено възражение от 11.11.2022 г. срещу този КА /л.21/,
с което е напрано оплакване, че за същите обекти е налице предходен КА,
производството по който не е приключило и се иска новото производство,
образувано за същите констатации да бъде прекратено.
Издадена е процесната Заповед
№ 1355/11.11.2022 г. на кмета на Община Белене /цитирана по-горе/. Същата е
изпратена с писмо от 21.11.2022 г. до г-н Д. /л.42/, получено от него на
21.11.2022 г. /разписка на л.44/. Жалбата срещу заповедта е подадена в съда на
02.12.2022 г., което е видно от поставения върху нея входящ номер /л.2/.
По делото е приобщена Заповед за отчуждаване
на недвижим имот № 3181/15.09.1986 г. /л.49/, както и протокол
/л.л.49,гръб-л.51/, в който освен другите обекти са посочени като оценени два
навеса и клозетна кабина.
По делото по искане на
жалбоподатеря и неговия процесуален представител са разпитани двама свидетели.
Свидетелят Р. И. Д. твърди,
че живее на ул. *** 1, през един двор от жалбоподателя. Собственик на процесния
имот е Р., но не знае как е прехвърлено правото на собственост. Свидетелката
заявява, че познава Р.Д. от дете, познава родителите му, съседи са, виждат се
често. Знае, че в неговия двор освен къщата има навеси, стопанска постройка,
гараж с тоалетна. Навесите ги помни от детството си /св. е родена 1948 г./, тоалетната
е някъде от 70-те години, рушала се е и са я подкрепили. Правили са ремонт на
тоалетната, сменили са вратата, защото е прогнила. В имота няма други тоалетни.
Свидетелят В. И. Д. е
майка на жалбоподателя, родена е 1953 г. Заявява, че имотът в момента е
собственост на сина ѝ, прехвърлен му е през 2001 год. През седемдесетте
години се е омъжила в това семейство и към 1970 година навесите са си били там.
През 1972 г. е имало тоалетна, направили са гараж. Тоалетната все още си стои,
освен нея има и една стопанска сграда, която е законна. През 1972 г. в навесите
са гледани кози и магаре. На тоалетната са сложили нова врата, защото старата
се е била издънила. Една и съща тоалетна е, друга тоалетна в имота няма.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с ВЛ – строителен инженер, като заключението
е приобщено на л.л.64-67 от делото. Съгласно същото, действащият към настоящия
момент Застроителен и регулационен план за УПИ VI-27 е одобрен със Заповед
№569/2000 год. и съгласно него имотът е „нискоетажно застрояване с двуетажна
жилищна сграда“. От 1950 г. до датата на одобряването на сега действащия план е
действал застроителен, регулационен и кадастрален план, одобрен със Заповед
№1405/1979 год., съгласно който имота е „за озеленяване“. В имот с
идентификатор 03366.602.27, УПИ VI-27,
стр.кв.157, има построени: Външна тоалетна с размери
в план 1,70/1,40 м (2,38 кв.м) и височина 2,00 м- 2,24 м, на север от гараж.
Постройката е изпълнена от тухлени стени, бетонова основа и едноскатен покрив
стоманобетонова плоча. Навес с дървена конструкция, с едноскатен покрив, покрит
с керемиди, изграден на юг от масивна жилищна сграда с идентификатор
03366.602.27.5. Навесът е с размери в план 3,36/2,50 м (8,4 кв.м) и височина
1,54 м-2,30 м. Навес с дървена конструкция, с едноскатен покрив, покрит с
керемиди и етернит, изграден на север от масивна жилищна сграда с идентификатор
03366.602.27.5. Навесът е с размери в план 4,30/2,50 м (10,75 кв.м) и височина
1,67 м- 2,30 м. Трите обекта са разположени на регулационната граница със
съседния УПИ VII-26. Трите обекта представляват строежи - постройки на
допълващото застрояване, VI категория. Двата навеса са изградени преди 1980 год.,
а тоалетната след 2007 год., тъй като не е заснета в кадастралната карта. В
действащия план за застрояване не е предвидено допълващо застрояване. Такова се
предвижда от гл. архитект с виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ. За
изграждането на процесиите обекти е необходимо издаване на разрешение за строеж
от гл. архитект на Община Белене, след представяне на становище от инж.
конструктор и съгласие на собственика на УПИ VII-26. Постройките са изградени
съобразно изискванията за височина на постройки на допълващото застрояване, но липсва
представена декларация съгласие от собственика на УПИ VII-26. Допускането на това
застрояване става с виза за проектиране от гл. архитект и същото е било
допустимо към момента на изграждането им, тъй като по общата имотна граница
между УПИ VI-27 и УПИ VII-26 през годините са съществували такива постройки и в
двата имота, видно от отразеното в двата плана. Собствеността на терена, върху
който са изградени процесиите постройки принадлежи на Р.П.Д.. Постройките са
изградени на имотна граница между УПИ VI-27 и УПИ
VII-26
и затова е необходимо единствено съгласие от
собственика на УПИ VII-26. Процесните постройки биха били допустими както към
момента на изграждането им, така и към настоящия момент, при наличие на
съгласие на собственика на УПИ VII-26.
В констативно
съобразителната част на заключението е посочено, че навесите и тоалетната не са
нанесени в кадастралната карта. В о.с.з. ВЛ поддържа заключението.
Така установеното от фактическа страна, води до
следните правни изводи:
По отношение срока на обжалване е приложим този по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, а именно 14-дневен от деня на съобщаването. Настоящият състав
намира, че жалбата на Д. е подадена от активно легитимирана страна и при
наличието на правен интерес от търсената защита. Същата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ обжалване административен акт и пред
компетентния съд, поради което и е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесните обекти, според описаното в
заповедта, представляват три сгради – два навеса и външна тоалетна, като
съгласно заключението на ВЛ са строежи - постройки
на допълващото застрояване, VI категория. Оспорената
заповед е издадена от кмета на общината, в която същите се намират.
Следователно заповедта е издадена от компетентен по степен, място и материя
административен орган.
Оспорената заповед е писмена, но изискуемата от закона
писмена форма не е спазена с оглед липсата на мотиви, изразяващи се в непълнота
на фактическите установявания и оттам и на правните основания за издаване на
заповедта.
По отношение на мотивите, спазването на
административно производствените правила и материалния закон, съдът съобразява
следното:
В случая липсват доказателства за съставянето на КА
след оглед, липсват и такива, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен за
такъв оглед. В заповедта не са посочени и размерите на обектите, с оглед на
което съдът приема, че липсват доказателства за реално извършен оглед от
назначената комисия, която е следвало да извърши проверката. В преписката и
делото липсват доказателства за датата на връчване на КА, с оглед което съдът
приема, че същият е станал известен на Д. на 11.11.2022 г., когато последният е
подал възражение срещу него. По тази причина съдът счита, че заповедта е
издадена преди края на седемдневния срок за възражение съгласно чл.224а, ал.2
от ЗУТ. Издаването на заповедта преди този срок представлява съществено
нарушение на административно производствените правила.
Не се спори между страните, че за строежите - обект на
премахване с оспорената заповед няма издадени одобрени проекти и разрешение за
строеж. Последното ги категоризира като незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. За да не подлежи един незаконен строеж на премахване е налице изключение,
предвидено в § 127, ал.1 от ПЗР ЗУТ,
съгласно която норма строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. В същия
смисъл е и разпоредбата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, като последната касае
строежи, изградени до 07.04.1987 г. Т.е. за да се установи дали строежите са в
режим на „търпимост” и не подлежат на премахване, въпреки липсата на строителни
книжа, следва да се изясни дали строежите са изградени до 07.04.1987 г. или до
31.03.2001 год. и дали са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към
датата на издаване на заповедта. В конкретния случай следва да се установи какво
представляват процесните строежи.
Съгласно §16, ал.1, изр.първо от ПР на ЗУТ, строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
При констатиране на незаконен строеж същият следва да
бъде подробно описан в КА, като важно значение има и годината на извършването
му. Защото с оглед годината на строежа се съобразява съответствието му с
действащите към онзи момент строителни правила и норми, както и с действащия
към онзи момент ПУП, изискуемите документи за строеж, съгласия на съседи и пр.
Не е законосъобразно да се изисква съответствие с ПУП, който не е съществувал
към датата на изграждане. По този въпрос съдът съобразява следното:
Съгласно свидетелските показания, трите обекта са
строени през 60-те и 70-те години на миналия век. По отношение на навесите в
същия смисъл е и заключението на ВЛ. Съдът не приема заключението на ВЛ в
частта му, в която сочи, че тоалетната е построена след 2007 г., тъй като не е
отразена в кадастралната карта. Липсата на отразяване на един строеж в
кадастралната карта не означава, че същият не съществува. ВЛ сочи, че навесите
също не са отразени в КК, но това не му пречи да приеме, че са строени преди
1980 г. В останалата му част съдът приема заключението на ВЛ като пълно и задълбочено,
отговарящо на поставените въпроси, съобразено с доказателствата по делото и
неоспорено от страните.
След като строежите са изградени през 60-те и 70-те
години на миналия век, няма как да бъдат съобразени с ПУП, одобрен през 2000 год.
Следва да се отбележи, че същите не могат да бъдат съобразени и с предходния
ПУП, одобрен през 1979 г., тъй като явно са изградени преди това. АО е следвало
да изясни се само кога са построени трите обекта, но и кой е действащият към
годината на изграждането им устройствен план. Констатациите на органа не могат
да бъдат заместени от установеното от ВЛ, заключението на което не може да
послужи за допълване на мотивите на обжалваната заповед. Още повече, че в
настоящия случай ВЛ не установило при действието на кой устройствен план са
построени трите строежа.
Видно от заключението на ВЛ, постройките са на
имотната граница, като до тях са били прилепени постройки в съдения им имот.
Във връзка с това съдът съобразява следното:
Приемайки от свидетелските показания, че строежите са
били изградени преди 1972 г., то към момента на изграждането им са били
действащи разпоредбите на Закон за
планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/ - отменен на
01.06.1973 г., с влизане в сила на ЗТСУ.
Съгласно чл. 52 от
ЗПИНМ, застрояването на населените места се извършва с оглед на
тяхното цялостно архитектурно-градоустройствено изграждане и оформяване
съобразно с градоустройствените, регулационните, нивелетните,
квартално-застроителните, улично-фасадните и другите застроителни планове и
действуващите строителни правила и норми. А според чл. 66д, в страната могат да
се извършват строежи на държавата, обществените организации и частни лица само
ако те са разрешени съгласно правилника за приложение на този закон и другите
действуващи разпоредби, като съобразно чл. 66е - строежи, извършени без
строително разрешение или при неспазване на строителните книжа, се събарят, ако
са недопустими по действуващите разпоредби. Съгласно § 187, ал. 1
от ППЗПИНМ, строително разрешение се изисква за направа,
пристрояване, надстрояване, преустройство и възстановяване на сгради и
постройки, като в § 190, т. 2 вр. с § 190 и § 189 се установява, че
второстепенните постройки са такива, за които се подава искане за издаване на
разрешение, но при по-облекчени условия.
Според чл. 52 от
ЗПИНМ, строителните правила и норми се утвърждават от Комитета по
архитектура и благоустройство при Министерския съвет и се обнародват в
"Известия на Президиума на Народното събрание". През 60-те и 70-те
години на миналия век са действали разпоредбите на Строителни правила и норми
за изграждане на населени места /СПНИНМ – обн. ДВ бр. 75/18.09.1959 г., отм. ДВ
бр. 69/02.09.1977 г./.
Съгласно § 60 от СПНИНМ, второстепенните постройки
трябва да отстоят най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите, като
изключение е предвидено в ал. 2, според която могат да се разполагат на
страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на заварена
сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в
нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен
съвет или декларация от собственика на съседния парцел, подписана в
присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета, при
задължение от негова страна да застрои също такава постройка така, че
калканните зидове да се покрият напълно. Когато постройката се разполага на
страничната регулационна линия, трябва да се направи съответен пожаропредпазен
зид към съседния парцел. Съгласно ал. 3, второстепенните постройки се
разполагат най-малко на 6 метра зад жилищната сграда на парцела.
Съгласно § 62 от СПНИНМ, второстепенните
селскостопански постройки се разполагат най-малко на 6 метра зад жилищната
сграда и най-малко на 3 метра от регулационните линии към съседите. Обори,
свинарници, кокошарници и други, които увреждат санитарно-хигиенната
обстановка, трябва да отстоят най-малко на 8 м от жилищната сграда в самия
парцел, както и от жилищните сгради в съседните парцели. Второстепенните
селскостопански постройки могат да се разполагат на страничната регулационна
линия само ако покриват калканен зид на съществуващата постройка от същия вид
или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално
заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или
декларация от собственика на съседния парцел, подписана в присъствието на
длъжностно лице от техническата служба на съвета, при задължение от негова
страна да застрои също такава постройка, така че калканните зидове да се
покрият напълно. Когато постройката се разполага на страничната регулационна
линия, трябва да се направи съответен пожаропредпазен зид към съседния парцел.
С оглед на така посочените разпоредби, доколкото навесите
и външната тоалетна са изградени при действието на посочените норми, следва да
се приеме, че не е било необходимо съгласието на собственика на съседния имот
за изграждането им на имотната граница, доколкото и второстепенните постройки
на съседа са били на имотната граница и в непосредствено съседство с посочените
постройки, както сочи ВЛ.
По тази причина съдът приема, че трите строежа са били
допустими съгласно строителните правила и норми, действащи към момента на
изграждането им.
По тази причина същите са търпими по смисъла на §16,
ал.1 от ПР на ЗУТ.
За пълнота съдът отбелязва, че ако в последващ период
същите строежи са били основно ремонтирани, реконструирани и преустроени, ще е
налице нов строеж, за който са приложими изискванията на благоустройствения
закон към датата на извършване на съответния нов строеж. В заповедта обаче няма
такива твърдения, не е наредено премахване само на съответния основен ремонт,
реконструкция или преустройство, с оглед на което съдът не може да се изследва
този въпрос, делото няма такъв предмет.
Следва да се отбележи още, че тоалетната е единствена
в имота и органът не е съобразил факта, че с премахването и на практика се прави
невъзможно ползването на законните сгради в имота съгласно жилищното им
предназначение.
Заповедта не е съобразена и с целта на закона,
доколкото незаконни строежи се премахват само когато не е налице търпимост на
същите строежи. Същите не стават нетърпими по причина, че в съседния имот са
премахнати съседните им постройки.
По отношение на останалите твърдения на жалбоподателя,
съдът съобразява следното:
Съставянето на предходен КА № 2/12.07.2022 г. за
същите обекти не е пречка за съставянето на нов, доколкото този КА е отменен.
Вярно е, че г-н Д. не е бил уведомен за отмяната, но така допуснатото процесуално
нарушение не е съществено по отношение на започналото ново производство по
премахване на строежите. Твърдението, че съставилите КА не са служители по
чл.223, ал.2 от ЗУТ е неоснователно. По делото е приобщена заповед в този
смисъл на кмета на общината, с която съответните служители са назначени за
такива, които осъществяват контрол върху незаконното строителство. По тази
причина липсва нарушение на чл.4, ал.1 от АПК. Не е нарушен и чл.12, ал.1 от АПК, въпреки че в КА не е посочено дали е съставен въз основа на документи или
оглед на място. Разпоредбата на чл.12, ал.1 от АПК касае предоставянето на
информация в административното производство – в случая на г-н Д., като въпреки
липсата на доказателства за уведомяване за съставянето на КА, същият явно му е
връчен, с оглед на което жалбоподателят е могъл да направи възражение. Обектите
не са такива по чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ, а представляват строежи, както сочи и
ВЛ. Вярно е, че за строежите, посочени в чл.148 и в чл.147 от ЗУТ се изискват
различни документи, но в случая такива документи въобще не са налице, поради
което не е необходимо да се посочват конкретно. Както е посочено по-горе, е
било необходимо да се посочи годината на изграждане на строежите и от там - да
се посочи какви документи са били изискуеми към онзи момент, което не е
направено.
Не е основателно искането за прогласяване нищожността
на заповедта, доколкото установените пороци на същата не са такива, които да
водят до нищожност.
Предвид изложеното съдът счита, че заповедта е
издадена от компетентен орган, но не е мотивирана, постановена е при съществено
нарушение на административно производствените правила, в несъответствие с
материалния закон и целта на закона, с оглед което следва да се отмени.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да се
присъдят своевременно поисканите в хода на производството – още с жалбата разноски,
за които е представен и списък – л.73. Същите са 10 лева за държавна такса –
л.15, 600 лева за депозит за ВЛ – л.58, и 1300 лева уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно пълномощното на л.72, общо 1910 лева.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.П.Д. Заповед № 1355/11.11.2022 г. на кмета на
Община Белене, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: Изградени
постройки на допълващо застрояване: 1. Външна тоалетна - полумасивна постройка,
изградена от тухли, основи от бетон и плоча, 2. Навес 1 - дървена конструкция
покрита с керемиди, 3. Навес 2 - дървена конструкция покрита с керемиди,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 03366.602.27, УПИ VI - 27, стр.кв.
157, по регулационния план на гр. Белене, намиращ се в гр. Белене, ул. „Петър
Манчев“ 5.
ОСЪЖДА Община Белене да заплати на Р.П.Д. ***, ЕГН ********** сумата 1910 /хиляда деветстотин и
десет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България чрез
настоящия съд в срок от 14 дни от съобщаването му.
СЪДИЯ: