№ 46
гр. , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200126 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. М. Б. от гр.П. против електронен фиш серия К №
********, с който на Б. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лв.
във връзка с нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП.
С жалбата е заявено несъгласие с наложеното наказание. Жалбоподателят счита, че при
издаване на електронния фиш има допуснати съществени процесуални нарушения, както и
разминаване между отразеното на видеоклипа и в електронния фиш. Иска се от съда да
отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
При разглеждане на делото жалбоподателят не се явява, но се представлява от
упълномощения адв.Николай З. от САК, който поддържа жалбата и в хода по същество на
делото моли съда да отмени електронния фиш като неправилен, недоказан и необоснован.
Според адв.З. от събраните по делото доказателства е видно, че автоматизираното средство е
било позиционирано на 194км+900м., но от приложеното към делото писмо от община З. е
видно, че началото на гр.З. е 194км+707м., а 192км+496м. е край на гр.З., като 194км+900м.
попада в землището на гр.З., но е извън населеното място и там няма ограничение за
скоростта, а ограничението на това място според ЗДвП е 90 км/ч, като автомобилът е заснет
с 87 км/ч., което е в допустимата от закона стойност. Друго, което според адв.З. е важно е, че
в електронния фиш е посочен път, а в клипа са посочени координати, което нарушава
правото на защита на неговия доверител. Именно по тези причини се иска отмяна на
електронния фиш и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Областна Дирекция МВР-С. не изпраща свой представител в
1
съдебно заседание, който да вземе становище по жалбата, но депозира писмена защита чрез
упълномощената юрк. Поля Иванова, в която е заявено, че се оспорва жалбата на Д.Б. и се
иска същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, като съдът
постанови решение, с което да потвърди обжалвания електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Наведено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
другата страна.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Към 06.05.2019г. жалбоподателят Д. М. Б. е бил собственик на лек автомобил
„**********“, с рег. № ********. Това е видно от справка от информационната система на
КАТ /л.16 от делото/.
На 06.05.2019 г., в 17:14 часа, техническо средство за видеоконтрол TFR1-M 508
заснелo лек автомобил, с рег. № ********- „**********“, собственост на жалбоподателя
Д.Б., да се движи на Първокласен път /ПП/ I-6, 194км+900м., община З., с посока на
движение от гр.П. към с.Ч., със скорост на движение 84 км/ч. За използването на
автоматизираното техническо средство е съставен протокол от служител на МВР, използвал
техническото средство /л.15 от делото/. В него е отразено, че мястото на осъществения
контрол е именно ПП I-6, 194км+900м.
Въз основа на съставения протокол за използване на Автоматизираното техническо
средство и видеоклипа на нарушението /възпроизведен на снимков материал и представен
по делото- л.38/, от ОДМВР- С. издали електронен фиш серия К № ******** за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, на жалбоподателя Д. М.
Б., който е собственик на лек автомобил с рег. № ********, било наложено административно
наказание глоба в размер на 400.00 лева.
Гореизложеното се установява по безспорен начин от приобщените по делото:
електронен фиш серия К №******** /л.7 от делото/, справка от информационната система
на КАТ /л.16 от делото/, протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
/л.15 от делото/ и снимков материал към електронния фиш /л.14 и 38 от делото/.
Представени са към административнонаказателната преписка и други писмени
доказателства.
От Протокол № *******/18.03.2019г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR 1-M с идент. №508/07 /л.8 от делото/ е видно, че в 6-месечен срок преди заснемане на
нарушението техническото средство, с което е заснето нарушението, е преминало успешно
проверка за съответствие и изправност.
2
Видно от Удостоверение № 10.02.4835, издадено от производителя
„****************“ ООД, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M представлява одобрен тип средство за измерване /л.9 от делото/.
Приложени са Заповед №********/29.02.2016г. (за утвърждаване на образци на
електронни фишове) и Заповед № *********/30.08.2016г. (за изменение и допълнение на
Заповед №********/29.02.2016г.) /л.10-13 от делото/, от които се установява какъв е
утвърденият образец на електронните фишове, издавани от МВР.
Съдът е изискал служебно от Община З. да представят схема/справка за организацията
на движението в района на ПП I-6, 194км+900м. /доколкото според електронния фиш
мястото попада на територията на община З./, посока на движение от гр.П. към с.Ч., от която
да е видно разположението и вида на пътните знаци към дата 06.05.2019г. и по-конкретно:
знаците, относими за ограничение на скоростта в този участък и табелите за начало и край
на населеното място. Поисканата информация е инкорпорирана в писмо изх. № 11-02-
12#1/31.05.2021г., подписано от кмета на община З. /л.30 от делото/. В справката е отразено,
че: на 194км+700м. има табела Д11- начало на гр.З.; на 193км+905м. има знак В26-
ограничение на скоростта 50 км/ч; на 192км+351м. има знак В26- ограничение на скоростта
50 км/ч.; на 192км+496м. има табела Д12- край на гр.З.. Посочено е, че участъкът от
194км+707м. до 194км+900м. териториално попада в землището на гр.З., но е извън
населеното място и там не са налични знаци за ограничение на скоростта.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта н жалбата:
От ОДМВР-С. са представили справка от системата на Пътна полиция, както и
оригинал на разписка, от които е видно, че ел.фиш серия К №******** е бил съставен на
14.06.2019г. и е бил връчен на 31.03.2021г. Жалбата е входирана на 14.04.2021г. В този
смисъл жалбата е допустима, като депозирана в 14-дневния срок по чл.189, ал.8 ЗДвП и
подадена от легитимирано лице- соченото за нарушител.
По законосъобразността на електронния фиш:
При установените факти, на база ангажирания по делото доказателствен материал,
съдът намира, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен, при съображенията,
изложени по-долу.
Съдът приема, че електронният фиш серия К №******** на ОДМВР-С. е редовен от
външна страна, като съдържа реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл.189,
ал.4 ЗДвП и същият е съставен по утвърден образец, съгласуван с изискванията на ЗДвП.
Въпреки това законосъобразността на процедурата, довела до издаването му, както и
извършване на нарушението не са установени по несъмнен начин.
3
От събраните по делото доказателства (справка от община З.) се установи, че мястото
на контрол, на което се сочи в електронния фиш, че е осъществено нарушението-
194км+900м. териториално попада в землището на гр.З., но е извън населеното място и не са
налични знаци за ограничение на скоростта на това място. От тук следва единствен
възможен извод, че автоматизираното техническо средство, с което е заснето нарушението,
вменено на жалбоподателя Б., е било настроено да заснема автомобили, движещи се със
скорост по-висока от 50 км/ч. на място, където реално няма такова ограничение на скоростта
и което е отразено, че попада в населено място, а то всъщност е извън рамките на
населеното място. Именно при параметрите, при които е бил настроен мобилният радар,
ползван от контролния орган- МВР, е издаден и процесният електронен фиш. Вмененото с
него нарушение обаче не се установява да е извършено от Д.Б., тъй като, при отчитане на
данните, получени от община З., става ясно, че отразените факти в електронния фиш са
неверни, а именно: че посоченият километър от пътния участък /ПП I-6 194км+900м/ попада
в населено място, където ограничението на скоростта е 50 км/ч. Следва да се приеме за
истинна информацията, предоставена от община З., през чиято територия преминава ПП I-6
и която разполага с пълна информация за местонахождението на табелите, обозначаващи
начало и край на населеното място, както и знаците за ограничение на скорост вътре в
населеното място. Според тази информация 194км+900м. е място, което отстои на почти 200
метра преди табелата Д11 за „Начало на гр.З.“, т.е. не попада в населеното място /макар да
попада в неговото землище/. Щом автоматизираното техническо средство е било настроено
да заснема скорост извън населеното място и там не е имало други знаци, обозначаващи
ограничение на скоростта, то разрешената скорост за движение, над която е следвало да
заснема средството, както правилно посочва и процесуалният представител на
жалбоподателя адв.З., е била 90км/ч. Така повелява чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата. Жалбоподателят се е движил с 84 км/ч., което следва да се приеме, че е неговата
реална скорост, доколкото се установи, че автоматизираното техническо средство е било
изправно и се презюмира, че е засичало вярно. Извън населено място, където липсват
допълнително въведени чрез знак В26 ограничения, жалбоподателят е имал пълното право
да се движи с избраната от него скорост от 84 км/ч., като с това не е извършил нарушение.
Нарушение би било движението със същата скорост „в населено място“, за каквото
нарушение е издаден електронният фиш, но административнонаказващият орган не изпълни
своята тежест за доказване на нарушението, дори напротив- фактическите констатации,
въведени в електронния фиш, бяха оборени от получената от община З. официална
информация, което е предпоставка за отмяна на обжалвания електронен фиш, доколкото
нарушението не се установява да е извършено, тъй като заснемането на скоростта е станало
„извън населено място“.
Предвид изложеното, не следва да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя Б. за деяние, което не е извършил.
Съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ, бр.44 от
13.05.2020 г.) в съдебни производства страните имат право на присъждане на разноски по
4
АПК. В случая страната, за която решението е благоприятно, е поискала присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за заплащането на
което са представени доказателства и което съответства на минималното възнаграждение по
чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения
относно административни дела, поради което съдът следва да уважи направеното искане за
присъждане на разноски, като доколкото хонорарът на адв.З. е съобразен с минимума, няма
основание за редуцирането му поради прекомерност.
Поради гореизложеното и на основание чл.189, ал.14 ЗДвП във вр. чл.63,ал.1, предл.3
ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ, бр.44 от 13.05.2020 г.), РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № ******** на
ОДМВР С., с който на Д. М. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.
„*************“ № 70, за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 400 лв.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-С., БУЛСТАТ: ***********, със
седалище и адрес: гр.С., бул. „**********“ №71 ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Б., ЕГН:
**********, адрес: гр.П., ул.„*************“ № 70 сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5