Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/………….2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети март през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
ИВАН СТОЙНОВ –МЛ.С.
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 123 по описа на ВОС
за 2020 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 92869/12.12.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощник срещу Решение № 5090 от
21.11.2019г., постановено по гр.дело № 5240/2019г. на Районен съд Варна, 19
състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че С.П.Д., ЕГН ********** с адрес ***
НЕ ДЪЛЖИ на въззивникът сумата от 2177,95лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
05.12.2016-04.12.2017г. за обект на потребление, находящ се в кв. „Св. Иван
Рилски” бл.58, вх. А, гараж 6, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/26.03.2019г., на
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а
предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума за реално потребена
от абоната ел. енергия, натрупана в т.н.
скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството
му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ. Ако се приеме, че
чл.50 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на основание чл.183 от ЗЗД. Отправеното искане е да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно
– деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното
решение и да му се присъдят направените
по делото разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се
присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивника.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по иск предявен
от С.П.Д., ЕГН ********** срещу “Енерго - Про Продажби” АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г,
бул. „Владислав Варненчик” № 258 за
приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2177,95лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
05.12.2016г.-04.12.2017г. за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, кв.
„Св. Иван Рилски” бл.58, вх. А, гараж 6, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/26.03.2019г., на
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че е
извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано
неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на
посочената сума. Излага се в исковата
молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и
не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е
определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в
ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за положително решение по предявения иск и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
„Енерго-Про Продажби” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди
се, че процесната сума представлява цена на потребено количество
електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено
правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството за
измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите
условия. За проверката е съставен констативен протокол. Обективираните в него
констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел.
енергия на начислените суми за потребена ел. енергия. Абонатът е потребител ел.
енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи заплащането му,
на основание чл.38 ал.2 вр. чл.37 ал.1 т.1 от ОУ на „Електроразпределение
Север“ АД вр. чл.200 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
В
първото по делото съдебно заседание чрез процесуалния си представител ответника е уточнил,че основанието , на което
претендира дължимостта на начислената сума е чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200 от ЗЗД.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в гр.Варна, кв. „Св. Иван Рилски”
бл.58, вх. А, гараж 6, с абонатен № ********** и клиентски № **********.
От КП № 1104163/04.12.2017г.,
се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ
и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4 и 1.8.0.Електромерът
е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов.
Представен е по делото КП № 802/22.03.2019г.-АУ-Е-000029-72556/05.12.2017г.
на БИМ – РО Варна, от който се установява, че при осъществяване на
метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирано преминала ел.
енергия в регистър Т.3 в размер на 13188.9 кВч. В протокола е посочено, че
електромера съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е че е
установена намеса в тарифната схема на електромера.Не е осъществен достъп до вътрешността
на СТИ.
По делото е представено становище от 22.03.2019г., за
начисляване на корекция на ел. енергия за периода 05.12.2016г.-04.12.2017г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Изготвена е фактура № **********/26.03.2019г. на стойност 2 177,95 лева.
По делото е представен КП № 1101776/15.12.2015г., от
който е видно, че на същата дата процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца
с нулеви показания на всички тарифи.
От заключението на приетата от ВРС съдебно –
техническата експертиза се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през
2015г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа Т.3 е резултат
на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Процесният електромер е такъв тип,
че не може да се определи точно кога е извършено неправомерното вмешателство, а
от там и кога точно е започнало натрупването на ел.енергия в невизуализирания
регистър.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна
до следните правни изводи:
По
предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно,
че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в
справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради
извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
неизправност на СТИ, че е извършена проверка изправността на електромера и е
използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия и методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното
дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год.
в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за
коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за
изминал период при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР
/приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в
съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3
от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика
на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл.
1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год.,
Т.е. към дата на извършване на проверката обективирана в КП – 04.12.2017г., с
констатациите от която, ответното
дружество обосновава правата си за начисляване
на определеното количество ел. енергия за минал период, отменените
членове не могат да намерят приложение.
За пълнота следва да се посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ.
От представените по делото писмени
доказателства - констативни протоколи
и заключението на вещото лице се установява,че
след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са отчетени
показания в регистър Т.3 13188 кВтч, които не са били визуализирани подобно на другите две тарифи-дневна и
нощна, респективно не е бил заплащан от абоната. Натрупаното количество
енергия в регистър Т.3 се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за
параметризация на СТИ и по точно на тарифната схема.
Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ - В случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг
от една година. В конкретния случай установяването на показанията на
т.н. скрит регистър 1.8.3, на което се позовава ответника, е извършено чрез
техническа проверка на място на измервателната система /средството за търговско измерване/, по силата на чл. 44
ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43 и проверките за
редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на
разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за
установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е
регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като
предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е
незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на
потребителя.
По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго
основание, породило твърдяното право в полза на ответника. Аргументите за това са следните:
В
настоящия случай видно от Протокол № 1101776/15.12.2015г., неподписан от абоната, подписан от двама свидетели с посочени адреси
и три имена, процесното СТИ е монтирано с нулеви показания на нощна, дневна и
върхова тарифи и сумарен регистър. Дори и да бъде приет аргумента, че
констативния протокол от 04.12.2017г. следва да бъде ценен като частен
документ, относно направените в него констатации, предвид оспорването им
от ищеца, без да се изследват
реквизитите му по отмените членове от ПИКЕЕ, в хода на производството, ответника не е представил доказателства,
които при условията на пълно и главно
доказване да обосноват извода,че ответното дружество е доставило
на ищеца и той е потребил
ел.енергия в размер на 13188 кВтч.,
съдържащата се в регистър Т3, установена след софтуерното му прочитане. Това е така т.к. Протокола от 04.12.2017г.
е съставен без присъствието на абоната или негов представител. Ценен като
частен документ подписването му от служител е ирелевантно, т.е. единствено
личното присъствие на потребителя или на упълномощен негов представител при съставянето му, може да доведе до това да бъдат ценени посочените
в него констатации за състоянието му ,
показанията на регистрите, както и факта , че същия е подменен , изпратен в БИМ
с посочената пломба.
Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. В настоящия случай от приобщения КП и заключението по
СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани
механични повреди, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване
или схемата на измерване на електромера - тоест не е установена грешка при
измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния
превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на СТИ, по
невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа Т3 В настоящия случай ответника не е доказал кога натрупаната в тарифа Т3
енергия е доставена на абоната.
Поради изложеното,въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 500.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащането му.Възражението на
въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК е
неоснователно предвид посоченото и заплатено адвокатско възнаграждение на
неговия процесуален представител.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение
№ 5090 от 21.11.2019г., постановено по гр.дело № 5240/2019г. на Районен съд
Варна, 19 състав .
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА
ЗАПЛАТИ на С.П.Д., ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 500.00 /петстотин/ лева – разноски за въззивна инстанция,
съставляващи адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: