Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………./……30.11.2020 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ГР.ВАРНА, двадесет и втори състав в открито съдебно заседание на трети ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Янка Ганчева
при секретаря Анна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева административно дело № 1540 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка
чл.121 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба от Г.Г.Н.,
ЕГН: **********,***, депозирана чрез пълномощник – адв. Н.С., против Заповед №
1590/30.06.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с
която на основание чл.106, ал.2, т.2 и чл.108 от Закона за държавния служител,
е прекратено служебното й правоотношение.
В жалбата се поддържа, че
оспорения акт е незаконосъобразен, при издаването му са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателката счита,
че обжалваната заповед е постановена в нарушение на материалния закон и при
издаването й не са налице материалноправните предпоставки за законосъобразно
съкращаване на длъжността по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Твърди, че
единствената причина за прекратяване на служебното й правоотношение е отказът й
да подпише декларация за съгласие да бъде командирована да извършва контрол по
процедури за подбор на проектни предложения по подмярка 19.2 „Прилагане на
операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ за
периода от 30.06.2020 г. до 31.12.2020 г. По изложените съображения моли да се
отмени заповедта.
В с.з. процесуалния
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. По същество и в писмени бележки
излага доводи, че в конкретния случай, органът по назначението не се е
съобразил с действащата процедура в ДФЗ за назначаване и прекратяване на
служебните правоотношения, която процедура е задължителна при извършване на
съкращение в щата, като само това основание опорочава издадения административен
акт и същият следва да бъде отменен. Допълва, че в случая изобщо няма мотиви в
заповедта по какви критерии и защо се прекратява служебното правоотношение точно
на жалбоподателката и дали това е свързано с отказа й да бъде командирована за
изпълнение на подмярка 19.2. Също така е допуснато и друго съществено
нарушение, свързано с издаване на конкретната заповед преди да влезе в сила
утвърденото ново щатно разписание от 01.07.2020 г., а е издадена на 30.06.2020
г.- в деня, в който е утвърдено новото
щатно разписание, където щатната бройка на мл. експерт в отдел „Прилагане схеми
и мерки за подпомагане“ е съкратена. С тези доводи се иска отмяна на акта и
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответната страна по жалбата
– Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си
представител ст.юриск. Д. Б.-А., оспорва жалбата, като я счита за
неоснователна. Поддържа, че след като е налице намаляване, редуциране на щата
за длъжността, то е налице и съкращение по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от
ЗДСл. Преценката, кой точно държавен служител да бъде освободен, не подлежи на
съдебен контрол, защото липсва нормативно вменено на органа задължение за
подбор. Целесъобразността на вътрешно-организационното управление не е елемент
на съдебната проверка и не подлежи нито на косвен, нито на самостоятелен
контрол с оглед на това, кой служител, заемащ подлежаща на съкращаване
длъжностна позиция, ще бъде освободен от органа по назначаване, не е въпрос на
добросъвестно упражняване на правомощия или по управление на структурата, а е
въпрос на преценка по целесъобразност, с оглед ефективността и функциониране на
администрацията. В процедурата за назначаване, преназначаване и освобождаване
на служители в Държавен фонд „Земеделие“, потвърдена от изпълнителния директор,
не се коментира такава ситуация при подбор или хипотеза, по каквато е
образувано настоящото дело. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като се съобрази
по отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Според данните по
административната преписка,
жалбоподателката е била в служебно правоотношение с Държавен фонд
"Земеделие" като държавен служител и е заемала длъжността „младши
експерт“ в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“, ОД на ДФЗ -
Варна. Представена е Длъжностната характеристика за посочената длъжност
(л.23-26 от делото), утвърдена на 28.04.2015 г. от гл. секретар на ДФ
"Земеделие" и връчена на Н. на 24.06.2015 г., видно от отбелязването.
Със Заповед №
03-РД/1736/30.06.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"
(л.32 от делото), на основание чл.10, т.8 от Устройствения правилник на ДФ
"Земеделие" е утвърдено, считано от 01.07.2020 г. Длъжностно
разписание на администрацията на Държавен фонд "Земеделие", съгласно
Приложение № 1, неразделна част от заповедта. Като приложение към заповедта по
делото е представено утвърдено от Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" Длъжностно разписание (л.33-34 от делото). От същото е
видно, че отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ при ОД –Варна
е с численост на персонала 16 бр., от които 1 бр. е предвиден за длъжност
"младши експерт" по служебно правоотношение, код по НКПД 2422-5040.
Представена е и предишната
Заповед № 03-РД/899/01.04.2020 г. (л.35 от делото), с която е утвърдено от
Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Длъжностно разписание
(л.36-38 от делото). От същото е видно, че отдел "Прилагане на схеми и
мерки за подпомагане“ при ОД –Варна е с численост на персонала 17, от които 2
бр. предвидени за длъжност "младши експерт" по служебно
правоотношение, код по НКПД 2422-5040.
Промяната в длъжностното
разписание е извършена след промяна в Устройствения правилник на ДФ
"Земеделие", с което общата численост на персонала е 1563.
По делото е представена
Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в
Държавен фонд „Земеделие“ (л.55-61 от делото).
Видно от административната
преписка, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е отправил до Г.Н.
предизвестие № 46/30.06.2020г. (л.22 от делото), с което на основание чл.106,
ал.1, т.2 от ЗДСл, я уведомява, че след изтичане на едномесечен срок от
получаването на същото ще прекрати служебното правоотношение с нея, поради
съкращаване на длъжността. Предизвестието е връчено на 30.06.2020 г.
С оспорената Заповед №
1590/30.06.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" гр. София, на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от
Закона за държавния служител, във връзка с утвърдено с негова заповед
длъжностно разписание и писмено предизвестие, последният е прекратил, считано
от 01.07.2020 г., служебното правоотношение с Г.Г.Н. на длъжност „младши
експерт“ с втори младши ранг в отдел „Прилагане на схеми и мерки за
подпомагане“, ДФЗ, ОД-Варна. Като причини за прекратяване на служебното
правоотношение е посочил съкращаване на длъжността. Със заповедта е разпоредено
на служителя да се изплатят обезщетения, на основание чл.106, ал.4 от ЗДСл и на
основание чл.61 от ЗДСл.
Видно от отбелязването в
нея, Заповед № 1590/30.06.2020 г. е връчена на Н. 30.06.2020 г. Жалбата срещу
заповедта е постъпила в съда на 14.07.2020 г., но е изпратена на 13.07.2020 г.,
видно от пощенското клеймо на плика (л.6 от делото).
По делото е приобщена
административна преписка, съдържаща следните документи: Заповед за прекратяване
на служебно правоотношение № 1590/30.06.2020 г. на изпълнителния директор на
ДФЗ; Предизвестие за прекратяване на служебно правоотношение № 46 от 30.06.220
г. от изпълнителния директор на ДФЗ; Длъжностна характеристика за длъжността:
Младши експерт от 28.04.2015 г.; Заповед за назначаване № 1593/10.10.2012 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ; Длъжностна характеристика за длъжността: Младши
експерт от 27.08.2012 г.; Заповед № 03-РД/1736 от 30.06.2020 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ, ведно с длъжностно разписание – приложение към заповедта;
Заповед № 03-РД/899 от 01.04.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, ведно с
длъжностно разписание – приложение към заповедта; представените със становище
с. д. № 10234/24.08.2020 г. от ответника писмени доказателства: „Процедура за
назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ „Земеделие“ от
24.04.2020 г.“; Формуляр за оценка на служителите в отдел ПСМП за периода:
април – юни 2020 г.
По искане на
жалбоподателката по делото са разпитани в качеството на свидетели лицата Т. В. К.
(„началник отдел „ПСМП“ в ОД-Варна на ДФЗ) и Г.М.С. (работила като старши
експерт в отдел „Регионална разплащателна агенция“ в ОД-Варна на ДФЗ с
прекратено служебно правоотношение от 30.06.2020 г.).
В показанията си свид. К.
обяснява процедурата по ежегодна оценка работата на служителите в ОД-Варна на
ДФЗ, като посочва, че в процеса на оценяването винаги се съобразява с мнението
на главните експерти, тъй като всички приети заявления по всички схеми и мерки
се гледат от втори експерт, който може да е старши или главен, и те извършват
процедурна проверка на работата на първия експерт. Посочва, че за 2020 година
мнението на главните експерти е било за лошо качество на работа на Г.Н. и
затова тя е получила ниска оценка. Относно това дали съобщават
устно мнението си, те нямат задължение да пишат каквото и да било. По отношение
периода от време, в който се подписват декларациите по подмярка 19.2, дали има
и колко са лицата, които не са подписали в началото на 2020 г., подписването на
тези декларации е изискване за работа по съответната подмярка за това, че
служителите доброволно поемат ангажимента да работят по мярката.
Свид. С. посочва, че по
подмярка 19.2 в дирекцията в гр. Варна са работили четирима човека, разделени
на два екипа по двама човека, като тя е работила с жалбоподателката Н.. Двете
са подписали декларации за съгласие да работят по тази мярка за периода от
26.08 до 31.12.2019 г., като януари 2020 г. са им предоставени отново за подпис
декларации за съгласие да продължат работата по тази мярка, но и двете са
отказали да подпишат. Свидетелката посочва също, че причината да откаже, е че
работата по тази подмярка, наред със служебните им задължения, е увеличавала
обема им от задължения много повече и не са получавали допълнително заплащане
за извършваната допълнителна работа. Твърди, че
само тя и Г. не
са подписали декларацията и двете са освободени от работа на 30.06.2020 г.
Във връзка с наведените в
жалбата оплаквания и по искане на оспорващата, по делото е изслушана и приета
без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза. От експертното
заключение и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че: Утвърдената
численост на персонала на Областна дирекция Варна при ДФЗ, считано от
30.06.2020 г., според щатното разписание, е намалена с 2 щатни бройки спрямо
01.04.2020 г.; Считано от 01.07.2020 г., числеността на персонала в Отдел
„Прилагане на мерки и схеми за подпомагане”, където до 30.06.2020 г. е работила
жалбоподателката на длъжност ,,младши експерт”, е намалена с 1 бройка; От
рубриката „Работа в ДФЗ” в Интернет страницата на ДФЗ (www.dfz.bg) се
установява, че към 26.10.2020 г. няма обявени конкурси за назначаване на лице
на длъжност „младши експерт” в ДФЗ - Областна администрация Варна от 01.07.2020
г.; Считано от 01.07.2020 г., са прекратени служебните правоотношения с две
лица: жалбоподателката Г.Н. и свид. Г.С.; от колона Мотиви на „Формуляр за
оценка на служителите в отдел ПСМП за периода: Април-Юни 2020 г.” вещото лице е
установило, че две лица: А. У. (гл. експерт - пореден № 1) и С. К. (ст.експерт
- пореден № 12) са отказали „да продължат обработката на проекти по мярка
19.2.”; Годишната оценка на жалбоподателката за изпълнението на длъжността от
последното оценяване е „3“ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., а
годишната й оценка за изпълнението на длъжността от последното оценяване е „2“,
за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.
В съдебно заседание
експертът поддържа заключението си.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт,
подлежащ на оспорване. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Заповедта, предмет на
оспорване, е издадена от компетентен орган. Същата е издадена от органа по
назначаването: Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на когото
изрично разпоредбата на чл.10, ал.9 от Устройствения на Държавен фонд"
Земеделие" е предоставила правото да упражнява функциите на орган по
назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по
отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение, в администрацията
на фонда.
При издаване на обжалвания
административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Изискване от законодателя е въведено
относно условието за отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на
служебното правоотношение, като същото не е абсолютно, доколкото неспазването
на едномесечния срок може да бъде компенсирано с обезщетение. Видно от
процесната заповедта административният орган е отчел, че на жалбоподателката се
дължи обезщетение съгласно чл.106, ал.4 от ЗДСл. От представената по делото „Процедура за назначаване,
преназначаване и освобождаване на служителите в Държавен фонд „Земеделие“,
Глава 3, Раздел 1 „Прекратяване на служебното правоотношение със служители в
Държавен фонд „Земеделие“, т.ХV. „Прекратяване на служебното правоотношение по
инициатива на органа по назначаването“, съдът установява разписаната процедура,
а именно: 1.) Прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа
по назначаване се извършва въз основа на докладна записка от
директора/ръководителя на съответната дирекция/структурно звено, адресирана до
изпълнителния директор; 2.) Докладната записка трябва да съдържа мотивирано
предложение за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, както и
датата, от която това да стане. Когато прекратяването се извършва с
предизвестие от органа по назначаването, е необходимо датата да бъде съобразена
със срока на предизвестието. В противен случай в предложението трябва изрично да
се посочи, че срокът на предизвестие няма да бъде спазен; 3.) Докладна записка
се внася за одобрение от изпълнителния директор; 4.) След одобрението
докладната записка се предава на ДЧР за изготвяне на проект на заповед.
Предаването следва да се извърши най-късно в деня преди датата на
прекратяването или връчването на предизвестието. Действително така посочената
процедура в настоящия случай не е спазена, но съдът намира, че това не
съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, дотолкова съществено,
че да влече незаконосъобразност на оспорения административен акт. Заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение на Г.Н. е издадена на основание
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, поради съкращаване на щата, поради което изготвянето
на докладна записка с мотивирано предложение преди прекратяване на служебното
правоотношение със служителя, не би повлияло на крайния резултат, а именно:
прекратяване на служебното й правоотношение.
Спазено е и изискването за
форма на акта, съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл, посочено е и правното основание
за издаването й - чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл.,
служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с
административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа
правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на
държавна служба. В чл.10 от Устройствения правилник на Държавен фонд
"Земеделие" са регламентирани компетентностите на Изпълнителния
директор на ДФЗ. Сред тях по т.9 са тези да упражнява функциите на орган по
назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по
отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение, в администрацията
на фонда. Обжалваната заповед на Изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", с която е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателката като служител в Областна дирекция-Варна е издадена от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Същата е в писмена форма и
съдържа правно основание за прекратяване на служебното правоотношение - чл.
106, ал.1, т.2 от ЗДСл. - съкращаване на длъжността, което е достатъчно да
мотивира решението на органа, тъй като съвпада с фактическото. В заповедта са
посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг. Изложеното сочи,
че оспореният административен акт отговаря на изискуемата форма.
Административният акт е
издаден при осъществяване на материалноправните основания за издаването му.
Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, след като в
изпълнение на правомощията си по чл.10, т.8 от Устройствения правилник на
Държавен фонд "Земеделие", Изпълнителният директор на ДФЗ е утвърдил
на 30.06.2020 г. длъжностно разписание на ОД Варна. При съпоставка между предвидената
към датата на издаване на оспорения административен акт структура на ОДЗ-Варна
и предходната структура на дирекцията към 01.04.2020 г., се извежда
фактическият извод, че преди утвърждаването на сега действащото длъжностно
разписание, жалбоподателката е изпълнявала длъжността "младши
експерт" в отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" на
ОДЗ-Варна, за която длъжност в отдела са били предвидени 2 щатни бройки. Поради
извършената промяна в организационната структура на дирекцията, без да се
засяга съществуването на последната, считано от 30.06.2020 г. отдел
"Прилагане на схеми и мерки за подпомагане " на ОДЗ-Варна, е
предвидена 1 щатна бройка за длъжността "младши експерт".
За да възникне основанието,
посочено в чл.106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, следва да се установи, че длъжността,
заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции,
задължения и изисквания по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на
Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), не съществува или ако
длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното
изпълнение. Именно този факт се установи от събраните по делото доказателства,
като е намален броя на длъжностите "младши експерт" в отдел
"Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" на ОДЗ-Варна. При така
установеното намаляване на числеността, действията на органа по назначаването
са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на
служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, какъвто е
смисълът на съкращението.
Съдът намира за
неоснователно основното оплакване на жалбоподателката, че е била съкратена, тъй
като е отказала да подпише декларация за съгласие да бъде командирована да
извършва контрол на процедури за подбор на проектни предложения по подмярка
19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите
местно развитие“ за периода от 30.06.2020 г. до 31.12.2020 г. По делото не са
налице достатъчно убедителни доказателства в тази насока. Твърденията в жалбата
не се потвърждават и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели. Обстоятелството, че свид. Г.С., също като жалбоподателката не е
подписала посочената декларация и на която също е било прекратено служебното
правоотношение поради съкращаване на щата, не води задължително до извода, че
именно тази е причината за издаване на оспорената заповед. Видно от
съдържанието на заповедта, основанието за прекратяване на служебните
правоотношения на Н. е съкращаване на щат, а не отказ да поеме извънредна
работа или лошо справяне с поставената й такава.
На следващо място, в
оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да прецени, какъв е
обема на работа, която ежегодно осъществява администрацията и с която е
ангажиран държавния служител и с оглед това да прецени, дали длъжността му е
реално необходима за функционирането на администрацията. Съдът намира, че
оспорения административен акт е съобразен с целта на закона, тъй като е
оптимизиран броят на служителите в отдел "Прилагане на схеми и мерки за
подпомагане" на ОДЗ-Варна, като по този начин със заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение се постига резултат, който се обхваща
от разума на законовата норма. Право на органът е да организира структурата си
по начин, който да осигури най-рационалното й по негова преценка функциониране,
което обаче е решение по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. С
намаляването на бройките за длъжността са осъществени материалноправните
основания на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Системата от функции, който са свързани
с изпълняваната от оспорващата длъжност не е запазена, като освен това е
намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение.
При липсата на нормативно
установени критерии и правила за това, кои от служителите, изпълняващи една и
съща длъжност, ще останат на работа и на кои служебните правоотношения ще бъдат
прекратени, преценката за това е предоставена изцяло на органа по назначението
и не може да бъде контролирана от съда.
В обобщение на изложеното, настоящият
състав на съда намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния
закон и при липса на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Същият е законосъобразен, поради
което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическите и правни изводи на съда то
се явява основателно. Оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лева, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.24
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.Н., ЕГН: **********,***,
против Заповед № 1590/30.06.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с която на основание чл.106, ал.2, т.2 и чл.108 от Закона за
държавния служител, е прекратено служебното й правоотношение.
ОСЪЖДА Г.Г.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сумата от 100
(сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от датата на уведомяване на страните с
препис от съдебното решение.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: