№ 409
гр. Плевен, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500733 по описа за 2021 година
Въззивното гражданско производство, пред Окръжен съд – гр. Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от адв. А.Г. Г., в качеството си на
особен представител на А.К.М.., срещу Решение № 260478/23.07.2021 г.
постановено по гр. д. № 6615/2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. С въззиваната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на първоинстанционния съд и вместо него да бъде
постановено друго, с което да се отхвърли изцяло регресният иск на ЗАД
„Алианц България“ АД. Навеждат се твърдение за липса на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица № **** на т.а.
„***“, модел „***“, поради неположен подпис от страна на застрахованото
лице. На следващо място се релевира възражение за липса на условия, от
които да възникне регресната отговорност за въззивамата страна, тъй като
същата не е била упълномощена да управлява товарния автомобил в почивен
ден, когато е възникнало застрахователното събитие. В съдебно заседание
въззивникът иска да бъде отменено постановеното първоинстанционно
решение на основания, посочени във въззивната жалба.
Въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“ АД, с ЕИК **** чрез адв.
Дружество „А.Д., Р.Г. и съдружници“, е изразила становище, че въззивната
жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Сочи се, че сключеният
застрахователен договор е валиден, тъй като е търговска сделка, и в тази
1
връзка относно полагането на подписи е прието тълкувателно решение в този
смисъл. На следващо място се излагат твърдения за неоснователност на
възражението, относно липсата на условия за възникване на регресна
отговорност. Сочи се разпоредбата на чл. 493 КЗ, касаеща субективното
покритие на договора за застраховка. В съдебно заседание въззиваемата
страна не се явява, не се представлява. С молба от 08.11.2021 г. заявява, че
поддържа подаденото писмено становище от 22.10.2021 г., с което изразява
мнение, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл. 267, ал.1 ГПК при съответно прилагане на чл.
262 ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение, районният съд осъдил на основание чл. 500,
ал.1, т.1 К.А.. К.М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ул. „Петко Р.
Славейков“ № 49, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, с ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“
№ 59, сумата от 8 000лв, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди на В.М.П., по щета №
1000/17/740/500013, по описа на ЗАД „Алианц България“ АД, на основание
застрахователна полица № **** валидна от 00,00 ч, на 28.10.2015 г. до 24,00
ч. на 27.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Осъдил на основание чл. 78,
ал.1 ГПК А.К.М.. да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД сторените по
делото деловодни разноски, както следва: 320 лева за държавна такса, 450
лева за особен представител, 716 лева за депозит за вещи лица, 10 лева
депозит за свидетел, 5 лв. държавна такса за съдебно удостоверение и 876
лева за адвокатско възнаграждение.
Окръжен съд – гр. Плевен, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1,
предл. 1-во от КЗ
За да постанови обжалваното решение, Районен съд – гр. Плевен приел,
че фактическият състав на съдебно предявеното вземане е доказан по
основание. Подробни съображения са изложени, след извършен внимателен
2
анализ на приложените по делото доказателства. Първоинстанционният съд е
приел, че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение,
независимо от факта, че по делото е представена неподписана от страна на
собственика на МПС, застрахователна полица № **** сключена между
застрахователното дружество „Алианц България“ АД и „Теодор“ ЕООД, за
МПС марка „***“, с ДК № ****. От протоколно определение от 20.08.2016 г.
по НОХД № 1906/2016 на Районен съд – гр. Плевен, г. било прието, че
въззивникът, в качеството си на подсъдим, сключил споразумение с
прокуратурата, по силата на което се признал за виновен, за това че на
10.04.2016 г. в гр. Плевен на ул. „Неофит Бозвели“ до № 20, при управление
на товарен автомобил марка „***“, с ДК № ****, нарушил правилата за
движение по пътищата, както следва - чл. 5, ал.1 и 2, чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал.1,
чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на В.М.П., средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на трето, четвърт и пето ребро в
ляво, по задна мишнична линия, което довело до трайно затрудняване
движението на снагата, като деянието било извършено в пияно състояние –
престъпление по чл. 343, ал. 3, б „а“, вр. с ал. 1, б. „б“, вр. с 342, ал.1, вр. с чл.
129, ал. 2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 1 и 2, вр. с чл. 20, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с чл.
40, ал. 1 и 2 от ЗДвП. От представената разпечатка от сайта на Гаранционен
фонд - София било прието, че към 10.06.2016 г. МПС с ДК № **** било с
активна застраховка „Гражданска отговорност“. Първоинстанционният съд
кредитирал заключението на приетата в хода на съдебното дирене,
комплексна автотехническа експертиза. От нея се установявало, че
травматичните увреждания на пострадалата Патенова са причинени чрез
сблъсък с МПС с широка повърхност, в областта на гърба, задните части,
седалището с последващо падане напред по очи. В резултат, на пострадалата
били причинени продължителни болки и страдания ( 2-3 месеца),
съпроводени с трайно затруднено движение на снагата, поради счупени, но
без да бъдат разместени три поредни леви ребра по задната задмишнична
линия. Било кредитирано и заключението по изготвената и приета в съдебно
заседание съдебно-икономическа експертиза. Последното установило, от
представените по делото документи, че било изплатено обезщетение по
застрахователна полица № BG/01/11500260470 от 20.10.2015 г., в размер на
8 000 лв., от ЗАД „Алианц България“ АД по личната банкова сметка на
пострадалата на Веселка Патенова.
Въз основа на приобщените по делото доказателства, съдът е приел за
установени, че са налице всички елементи от фактическия състав на съдебно-
предявеното вземане, а именно съществуването на валидно правоотношение
по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между страните по
делото; настъпването на вреди по отношение на трето лице, причинени от
ответника с виновно противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване
на правилата за движение по ЗДвП; размер на вредите, причинно-следствена
връзка между деянието и вредите и изплащане на застрахователно
обезщетение от ищцовото дружество в полза на увреденото лице.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:
Относно наведеното възражение за липса на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № **** на т.а. „***“, модел
„***“, поради неположен подпис от страна на застрахованото лице,
настоящия съдебен състав намира следното: Договорът за застраховка е от
категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал.1 ТЗ и съставлява "абсолютна
търговска сделка", чийто търговски характер произтича от изричната норма
на чл. 286, ал.2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което
я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Съобразно, чл. 293,
ал.1 ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или
друга форма за действителност, само когато това е изрично предвидено в
закон. По отношение на застрахователния договор законът изисква писмена
форма, като в чл. 345 КЗ са предвидени и задължителните реквизити на
договора, сред които е и подписът на страните по сделката. С Решение №
115/23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, І ТО, решения по т. д. №
95/2011 г. на ТК, ІІ ТО и по т. д. № 11/2009 г. на ТК, І ТО, решение №
50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на ВКС, ІІ ТО практиката на ВКС е
приела, че неспазването на законоустановената форма за действителност на
търговската сделка не води автоматично до нищожност, за разлика от
гражданскоправните сделки, при които нищожността настъпва независимо от
поведението на страните. В търговското право, неспазването на формата, за
да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл. 293, ал.3 ТЗ
оспорване на действителността й. Следователно, делинквентът А.М. не може
да се позовава на недействителност по договора, ако от поведението на
страните по него - застрахован и застраховател, може да се заключи, че никой
от тях не е оспорвал действителността на изявлението на другата страна. В
настоящия случай от поведението и на застрахователното дружество, и на
застрахованото лице е видно, че те не са оспорвали действителността на
изявленията си са изпълнили правата и задълженията по договора за
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Поради което и
на това въведено от въззивника основание – липса на съгласие, договорът не
може да бъде обявен за нищожен. Съобразно принципните тълкувателни
разяснения, дадени в т.2а от ТР 1/2018г. се посочва, че „Липса на съгласие
по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, като основание за нищожност на
застрахователния договор „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис на
някоя от страните, поради което и правните последици на този вид
недействителност няма да настъпят“. Наистина формалното отсъствие
4
на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с
императивното изискване за форма на застрахователния договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, установено с
чл.344, ал.1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото
сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна
търговска сделка и разпоредбата на чл.343, ал.2 КЗ дават основание да се
приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл.293,
ал.4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на ВКС,ТК“. С оглед
гореизложеното настоящият съдебен състав, счита наведеното във
въззиваната жалба възражение за нищожност на сключения застрахователен
договор, поради липсата на подпис за неоснователно.
На следващо място във въззивната жалба е наведено възражение за
липса на условия, от които да възникне регресната отговорност за
въззивамата страна, тъй като същата не е била упълномощена да управлява
товарният автомобил в почивен ден, когато е възникало застрахователното
събитие.
На първо място следва да се разгледа възраженението по
материалноправния въпрос за валидността на конклудентното
упълномощаване на водача на МПС, за което е безспорно, че има застраховка
гражданска отговорност. Терминът упълномощаване не означава, че на
водача се предоставя представителна власт по смисъла на чл. 36 и сл. ЗЗД, а
че му се предоставя власт за извършване на фактически действия по
управлението на МПС, независимо в чий интерес - в този смисъл и Решение
№ 113 от 01.10.2009 г., по т. дело № 227/ 2009 г. на ВКС. Съгласно т.10 от
ППВС № 7/77 г. от 4.10.1978 г., съгласието може да бъде изразено изрично
/писмено или устно/ или конклудентно. Водачите, които управляват МПС със
съгласието на застрахованите лица, са упълномощени за водачи лица и се
считат за застраховани.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ответникът в
първоинстанционното производство, въззивник в настоящото не може да
черпи права от собственото си противоправно поведение. В допълнение,
настоящата инстанция следва да спомене, че упълномощаването
управлението на МПС би могло да бъде извършено, както в писмена, така и в
устна форма, изрично или с конклудентни действия, въз основа на които да се
приеме, че собственикът, респективно застрахования, е предоставил на водача
да управлява МПС. В тази насока е Решение № 22/1.04.2009 г. по т.д. №
328/2008 г. на ІІ т.о. ВКС.
На следващо място, следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата
на чл. 493, ал. 2 КЗ при застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно
5
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което без да е
собственик, ползва МПС на законно основание, при условие че не е придобил
владението върху него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от
Наказателния кодекс. След като застраховката "Гражданска отговорност"
покрива отговорността на собствениците и на упълномощените от тях водачи,
във всички случаи, когато управлението на лек автомобил, обект на
застраховка "Гражданска отговорност", предприето от трето лице със
знанието и с изричното или мълчаливото съгласие на собственика, то
застраховката покрива и отговорността за вреди, причинени от водача, който
следва да се счита упълномощен за управлението.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав, счита наведеното
във въззиваната жалба възражение за липса на упълномощаване на водача на
МПС-то, с което било причинено транспортното произшествие за
неоснователно и недоказано.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на
материалния закон и процесуалните превила и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80
ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски в настоящата инстанция в размер на 876 лв. за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр. чл. 271, ал.1,
пр.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решение № 260478/23.07.2021 г. постановено по гр. д. № 6615/2020 г. по
описа на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК А.К.М..
с ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ул. „Петко Р. Славейков“ № 49 да
заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, с ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 59,
представлявано от О.П. и А.А. направените по делото разноски във
въззивната инстанция в размер на 876 (осемстотин седемдесет и шест лв.)
лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3 , т.1, пр.2 от ГПК не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7