Р Е Ш Е Н И Е
. гр. Варна
Варненски окръжен съд, наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН ДЕНЕВ
ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
МАРИН АТАНАСОВ
при секретаря ГАЛЯ ИВАНОВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР КАЙРЯКОВ разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ ВНОХД № 1278 по описа за две и осемнадесета година и установи :
Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест от Йоланда Янева – прокурор в РП Девня, срещу несправедливостта на наложеното с присъда по НОХД № 196/2018 г. на ДнРС наказание.
С този съдебен акт подсъдимият по делото В.Ш. е признат за виновен в това :
1.На 22 02 2012 г. в гр.Девня, след като се представил за длъжностно лице- търговски представител на дружество, предлагащо тор, с цел да набави на себе си имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у С.С. С. и с това му причинил имотна вреда в големи размери- на ст- ст 24 000 лв. , поради което и на основание чл. 210 ал. 1 т. 1 и 5 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл. 58а от НК това наказание е намалено с една трета.
Съдът оправдал подсъдимият в това, деянието да е опасен рецидив.
2. За периода 10 11 2014 г. до 4 02 2015 г.в с.гр. при
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като се
представил за длъжностно лице- търговски представител на дружество, предлагащо
тор и за дистрибутор, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у С. Й. И., В.Г. Т., Д. Д. Т. и Г. Д. Г. и с това причинил на С. И.
имотна вреда в размер на 5000 лв., на В. Т., в размер на 13 300 лв., на Д.
Т. -8000 лв. и на Г. Г. – имотна вреда в размер на 4 700 лв. , като
имотната вреда е на стойност 31 000, явяваща се голям размер, поради което
и на основание чл. 211 пр. 2 във вр. с чл. 210 ал. 1 т. 1 и 5 и чл. 209 ал. 1
вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, съдът му наложил наказание от шест години лишаване от свобода.
Основавайки са на чл. 58а от НК, съдът намалил наказанието на четири години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК групирал наложените наказания и определил за изтърпяване общо лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален строг режим.
Осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец Т. сумата от 13 300 лв., явяваща се обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деликта.
Осъдил подсъдимия да заплати и държавна такса върху уважения граждански иск, както и направените по делото разноски.
Прокурорът намира присъдата за неправилна, поради несъобразяването на съда с изразеното от нея становище за размера на наказанията и декларативно настоява, съдебният акт да бъде отменен, а делото решено съобразно поисканото в първоинстанционното съдебно заседание.
В допълнително пространствено изложение, именувано „мотиви към протест“, са изтъкнати съображенията за изразената теза. В него не само се прокрадва оплакване срещу непълнотата на съдебните мотиви, а и се прави критика на аналитичната дейност на съдебния състав, довела до необоснована либерализиция на отмерената репресия. Атакува се и незаконосъобразно, според прокурора, произнасяне във връзка с определяне на общо за изтърпяване наказание. Съдът е обвинен и в неизпълнение на задължение за обсъждане на цялостната престъпна дейност на осъдения.
Присъдата е обжалвана и от подсъдимия, който пък намира наложеното наказание за прекомерно завишено и неотговорящо на степента на обществена опасност на деянията и дееца. Оспорва се и основателността на уважените граждански искове.
В съдебно заседание, по съществото на делото пред въззивната инстанция, протестът се поддържа в частта относно оплакването срещу несправедливостта на наложеното наказание.
Защитникът на подсъдимия оспорва протеста и доразвива тезата си за несъобразяване на отмереното завишено наказание с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и отмерването му в противоречие с правилата по чл. 54 от НК. Атакува гражданската част на присъдата с аргумент за изтекла давност.
Настоящият съдебен състав, изслушвайки становищата на страните и след запознаване с материалите по делото, при изпълнение на задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, констатира следното :
Производството пред първата инстанция е протекло по правилата на глава двадесет и седма от НПК.
В съответствие с разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от с.к. съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в съобразителната част на обвинителния акт.
Позовал се е и на подкрепящите признанието на подсъдимия доказателства .
Това прави и потретването на коректно изяснената фактология за ненужно.
Изхождайки от обстоятелствената част на обвинителния акт, обосноваващите фактологията доказателства и предложената му правна квалификация, съдът е стигнал до възможния в случая правен извод, че подсъдимият В.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състави на престъплението измама, които, с оглед начина на извършването им, стойността на предмета им и съдебното минало на дееца следва да се квалифицират по.. чл. 210 ал. 1 т. 1 и 5 и по чл. 211 пр. 2 във вр. с чл. 210 ал. 1 т. 1 и 5 и чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Спор относно фактическата обстановка и квалификацията на деянията пред настоящата инстанция не е и повдиган, а що се отнася до обсъжданата неадекватност на санкциите, то съдът съобрази следното :
Присъденото първо наказание е под средния размер, предвиден за престъплението, а това за продължаваното престъпление е отмерено към средния санкционен размер.
За да отсъди, съдът е подложил на преценка наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Аналитичната му дейност не е извършена в противоречие с правилата по чл. 54 от НК.
Деецът е обществено опасен извършител на множество престъпни деяния, демонстрирал трайно нихилистично отношение към чуждата собственост и установения правен порядък.
Съдът е отчел наличието на тези и на останалите отегчаващи отговорността обстоятелства, на начина на осъществяване на деянията и на вредоносните последици.
Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства обаче позволяват определяне на наказания в рамките, отмерени от първата инстанция.
Санкциите от три години лишаване от свобода за първото деяние и от шест години лишаване от свобода за продължаваното престъпление, дори и да са снизходително определени, не са явно несправедливи до степен, налагаща тяхната корекция и са в състояние да изпълнят своите превенционни цели.
Ето защо липсват изтъкнатите от прокурора основания, изискващи тяхното увеличение.
Те, наказанията, не са „неоправдано ниски“ и отговорят на обстоятелствата по конкретния казус. Това, че не са постановени в съответствие с очакванията на прокурора, не е достатъчно основание за да се приеме, че са неефективни.
В действителност, от осъществяване на престъпните деяния е изминал продължителен период от време, понастоящем подсъдимият изтърпява друго наказание лишаване от свобода за немалък срок,, така че съдът индиректно е отговорил положително на поставения и пред въззивната инстанция въпрос – отнета ли е възможността на подсъдимия да върши други престъпления и даден ли му е подходящ срок за „ евентуално превъзпитание“.
Именно заради продължителността на наказателното производство съдът е счел, че репресията е небратимо закъсняла и че не размера на санкцията е определящия за изпълнение на превенционните цели.
Силата на наказанието е не в неговата тежест, а в неговата неизбежност, както редица уважавани пеналисти са имали повод да отбележат.
Не почива на конкретика и упрека към съда, че не е изпълнил „задължението си да разгледа и обсъди цялата престъпна дейност на лицето, така че да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК , увеличавайки определеното за изтърпяване общо наказание / както било поискано от прокурора в с. з /
Отмервайки наказанието за всяко едно от престъпленията отделно и налагайки за изтърпяване най тежкото от тях, съдът е приел, че това наказание е достатъчно за изпълнение целите на превенцията. Това е конкретното му и ясно становище за наказанието при тази обществена опасност на деянието и дееца, цялостната престъпна дейност на подсъдимия …и т.н . всички други изброени в протеста обстоятелства.
В противен случай той би определил различно от обсъжданото наказание.
Чл. 24 от НК, разрешаващ увеличаване на вече определеното за изтърпяване наказание се прилага,/при наличието на останалите предпоставки за това/, когато в този си вид и размер, отмереното най тежко не е в състояние да изпълни целите по чл. 36 от НК. Липсва логика съдът да отговори различно, след като законът го задължава да обсъди тези обстоятелства и при индивидуализацията на санкциите.
Разпоредбата на чл. 24 от НК не е способ за изкуствено увеличаване на вече наложени наказания, а изключение от общото правило за определянето им, за каквото, според въззивната преценка,. в настоящия случай няма основание.
Изложеното в тази връзка е и аргумент в подкрепа на становище за неоснователност на жалбата в противоположната насока.
Допълнителна либерализация на отмерената санкция би била не
само несправедлива а и незаконосъобразна, тъй като ще противоречи на правилата
за индивидуализацията на наказанието по чл. 54 от НК , а и на целите на личната
и генералната превенции, защото би пренебрегнала обществената опасност на
престъплението измама, на конкретните престъпни деяния, упоритостта на
общественоопасния деец при осъществяването им и настъпилият общ престъпен
резултат.
Неоснователно е и декларативното твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение от съда с отказа му да се съобрази с настояването на прокурора за „произнасяне по реда на чл. 53 от НК.
На първо място, съдът се е произнесъл ,като правилно е приел че „ веществените доказателства – документи“ са всъщност документи и законът се е произнесъл за това какво трябва да стане с тях.
Произнасяне по реда на чл. 306 ал.1, т.1 от НПК., за каквото се настоява, би могло да се извърши, не само „по инициатива на прокурора“, а и по служебен почин, но след влизане на присъдата в сила. В противен случай съществува опасност съдът да се разпореди преждевременно с доказателства който биха имали значение за въззивния процес, а и при евентуално повторно разглеждане на делото пред първата решаваща инстанция.
Друг е въпроса, че за съдбата на веществените доказателства съдът се произнася по реда на т. 4 от цитирания законов текст.
Не е вярно и това, че съдът може да се произнесе с определение по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК , само когото е пропуснал да стори това с присъдата. Такава задължение / за поправяне на процесуален пропуск по правилата на чл. 306 от НПК / съдът има, само при определяне първоначален режим за изтърпяване на наказанието.
По останалите изчерпателно изброени в чл. 306 ал. 1 от НПК въпроси, на съда е предоставена възможност за преценка, как да отговори : дали с присъдата или с определение, както в последния случай това може да стане и по искане на страниТЕ.
Или- липсата в присъдата на отговор по въпросите в чл. 306 ал. 1 от НПК не съставлява процесуално нарушение.
При цялостната проверка на съдебния акт, окръжният съд установи и че, след като законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, да са налице предпоставки за ангажиране отговорността на подсъдимия по отношение дължимото на пострадалия Венелин Томов обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, съдът е определил размера му в съответствие с критерия, залегнал в чл. чл. 45 и 51 ал. 1 от ЗЗД.
Деликтът е осъществен не по рано от ноември месец 2014 год., така че дори и хипотетично да се приеме, че пет годишният давностен срок за предявяване на претенцията е започнал да тече от осъществяването му а не от откриването на дееца, то възражението за погасване на правото поради изтекла давност е неоснователен.
С оглед на изложеното и като не намери други основания за изменение на присъдата, както и такива за нейната отмяна, пети състав на наказателно отделение при Варненски окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪЖДАВА присъда № 29/ 3 10 2018 г. по НОХД № 196/2018 г. на ДнРС ИЗЦЯЛО.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ИЛИ ПРОТЕСТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :