Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр.
Плевен, 27.07., 2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на двадесет и
седми юни ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА година,
в публично заседание ,в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Вергиния
Петкова
като разгледа докладваното от съдията Мълчиниколова
ТД № 203 по описа за 2017 година , за да се
произнесе взе предвид следното
Производството е образувано по ИСКОВА
МОЛБА Вх. Рег. № 14258/30.11.2018г. подадена от “***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр., София, ул. ’’***” №
19, представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С. от гр. София и
Изпълнителния директор Д.Н.Н. от гр. София, чрез пълномощника им Гл. юрисконсулт на “***” ЕАД- Регионален
център Плевен Н.М.И., с адрес ***, СРЕЩУ:
П.П.С., с
ЕГН -********** с адрес: *** И
„***“ ЕООД с ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ж.к. „***“ бл. *,, ет.* ,ап.*, представлявано
от П.П.С..
Цена на предявените искове – 25 865.52
лева.
Моли окръжния съд да
призовете страните на съд и да
осъди ответниците П.П.С., с ЕГН ********** с адрес: *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к.“***“ бл.*, ет.*, ап. *,
представлявано от П.П.С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО дължимите от
тях на „***“ ЕАД към момента на образуване на настоящото гражданско дело суми,
произтичаща от сключения Договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2013
г. в размер на 25 865.52 лева (двадесет и пет хиляди осемстотин шестдесет и пет
лева и петдесет и две стотинки), от които: 24 975.78 лева (двадесет и четири хиляди деветстотин седемдесет и пет лева
и седемдесет и осем стотинки) главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 29.11.2013 г., ведно със законната лихва от 30.11,2017 г. до
окончателното изплащане на вземането; 872.69 лева – договорна лихва за периода 06.07.2017 до 29.11.2017г.; 17.05 лева – лихвена
надбавка за периода на забава от 01.09.2017 до 29.11.207г; 120 лева заемни
такси.
В условията на евентуалност, в случай, че предсрочната изискуемост на кредита не е
настъпила , да бъде приета за дата на предсрочната изискуемост, датата на
връчването на преписа от исковата молба на ответниците за отговор. Иска се
осъждане на длъжниците да заплатят дължимите към тази дата суми по кредитното
правоотношение, ведно със законна лихва върху главницата.
Иска се присъждане на деловодните разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева по Наредбата за правната
помощ.
Твърденията на страните:
Твърди се в исковата молба /ИМ/,че на 29.11.2013 г. между
„***“ ЕАД и П.П.С., с ЕГН********** с адрес: ***, е сключен Договор за кредит
за текущо потребление в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева. Договорен е
със срок за погасяване е 120 месеца, считано от датата на усвояване. Падежната
дата за издължаване на месечните вноски е 25 - то число на месеца. Сочи също така от ищеца, че Кредитът се
олихвява с преференциален променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е в размер на 10,5 % годишно.
Твърди се в ИМ, че с Допълнително споразумение от
18.04.2017г. „***“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к.“***“ бл.15, ет.4, ап. 23,
представлявано от П.П.С., с ЕГН **********, е встъпило като „съдлъжник“ по договора за кредит, като дружеството
се е задължило да отговаря солидарно с Кредитополучателя за задълженията му по
договора за кредит, като е договорено остатъкът от кредита в размер на 24
739 лева, да се погаси за срок от 80
месеца, считано от датата на сключване на допълнителното споразумение, с
падежна дата 5-то число, като е договорено кредитът да се олихвява с променлив
лихвен процент от 8,95% (осем цяло и деветдесет и пет стотни процента) годишно.
Твърди се също така в ИМ ,че Кредитополучателят и
съдлъжникът по договора са преустановили изплащането, поради което на основание Общите условия за предоставяне
на Договор за кредит за текущо потребление на „***“ ЕАД (по-нататък Общите
условия) и частта от вноската, представляваща главница, банката е започнала да
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава.
Сочи се от ищеца ,че към 30.11.2017 г. непогасените дължими месечни вноски по кредита са четири броя (съгласно приложеното към исковата молба извлечение от сметката,
обслужваща кредита). Вследствие на гореизложеното поради наличие на забава
в плащанията над 90 дни и на основание на чл. 18.2 от Общите условия с депозирането на настоящата искова молба ,
ищецът обявява същия за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен
остатък.
Предвид така
изложените фактически обстоятелства, ищецът счита, че за него е налице правен
интерес от предявяване на посочените
обективно съединени искове, за осъждане на ответниците при условията на
евентуалност да заплатят посочените суми. Посочена е банкова сметка, ***,
посочени от ищеца като дължими.
Към исковата молба са приложени като писмени доказателства следните документи: Договор за кредит за текущо
потребление от 29.11.201 Зг. и Общите условия за предоставяне на Договор за
кредит за текущо потребление на „***“ НАД, заедно с погасителен план;
Допълнително споразумение от 18.04.2017г. към договора за кредите приложими
Общи условия и Погасителен план; Извлечение от счетоводните книги по сметка №
21403042/30.11.2017год. в оригинал, заедно с копие на пълномощно на инспектор
проблемни кредити;
Към исковата молба са приложени: Пълномощно на юрисконсулт; Документ за платена държавна такса; 2 бр.
Препис от исковата молба с доказателствата за връчване ответниците; Справки от
ТР за *** ЕАД и „***“ ЕООД.
С исковата молба
са направени и доказателствени искания и са представени преписи за връчване на
ответниците.
Преписа от исковата молба с приложенията е връчен на ответника „***“ ЕООД, при условията на чл. 50,ал.4 от ГПК ,като
срокът за отговор е изтекъл на 22.01.2018г., до която дата отговор на ИМ не е
постъпил.
Преписът от исковата молба с приложенията, съдът приема
,че са връчени на ответника П.П.С. по реда на чл.47 от ГПК, като срокът за
получаване на книжата е изтекъл на 05.01.2018г. от залепване на уведомлението.
С оглед на това, съдът след справка в ЕСГРАОН е установил, че няма промяна в
постоянния и настоящ адрес на този ответник, като му е назначил за особен
представител по делото адвокат Т.Д..
В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба, подаден от адв. Т. Д. - особен представител на ответника П.П.С..
С отговора на исковата молба, особеният представител на
ответника П.С. изразява становище, че предявеният иск е допустим.
Оспорва предявения
иск по основание и размер и моли съда, да
го отхвърлите, като неоснователен и недоказан .
С отговора , особеният представител на първия ответник оспорва всички
фактически твърдения в исковата молба, на които ищецът основава претенциите си.
Възразява се освен това с отговора, че клаузите на т.8, т.9 и т.15 от процесния
договор за текущо потребление слючен между страните от 29.11.2013 г., както и
т.6, т.7, т.Ю, т.12 и т.17 от Допълнително споразумение към него от 18.07.2017 г. са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона
за защита на потребителите, което води до тяхната нищожност, съгласно чл.146,
ал. 1 от същия нормативен акт.
Оспорва се с отговора формалната доказателствена сила на следните частни документи,
представени като доказателства по делото ведно с исковата молба, относно
автентичността на подписите положени от името на ответника П.П.С., а именно: договор за кредит
за текущо потребление от 29.11.2013 г., приложение №1 към него от същата дата и
погасителен план, допълнително споразумение към него от 18.07.2017 г. и погасителен
план от същата дата.
Възразява се също така с отговора на ИМ, че ищецът не е обявил по надлежния ред
предсрочната изискуемост на цялото вземане, определено в допълнителните
споразумения от 18.04.2017 г., с което страните са предвидили нов срок и погасителен
план за изпълнение на задължението,съгласно изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ,
нито преди предявяване на настоящия иск, нито едновременно с исковата молба.
Сочи се с отговора ,че по делото липсват данни за такова уведомяване и не
може да се приеме, че предявяването на иска представлява действие по обявяване
предсрочната изискуемост на това вземане. Също така се твърди, че този начин за уведомяване на
длъжника е неприложим в конкретния случай,
поради факта, че ответникът се представлява в процеса от назначен особен
представител. Обемът на представителната му власт
се изчерпва с процесуално представителство в процеса, но не обхваща и
процедура, установена в ЗКИ.
С отговора на ИМ, особеният представител на първия
ответник е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал8 ГПК
,размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съгласно предвиденото в чл. 25 НЗЗПП за защита по дела с материален
интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
С отговора на ИМ, особеният представител не възразява и
не се противопоставя да бъдат приети като доказателства по делото, представените
с исковата молба писмени доказателства като допустими, необходими и относими
към правния спор.
Не се противопоставя и моли да се уважи направеното от
ищеца доказателствено искане за допускане изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от него в исковата молба.
В срока по чл. 372,ал.1 от ГПК, от ищеца е постъпила допълнителна искова
молба /ДИМ/.
С допълнителната искова молба ,ищецът е уточнил по пера
претенциите си, предявени при условията на евентуалност , относно размера на
дължимите , непогасени вноски за главница, лихви, наказателни лихви, такси и
разноски, към датата на подаване исковата молба – 30.11.2017г. Изразено е
становище по възражението на особения представител за наличието на неравноправни
клаузи, като посочва, че приложимият лихвен процент не е увеличен едностранно
от банката , а в резултат на съгласие ,постигнато между страните с
допълнителното споразумение, като последица от неизпълнението задълженията на
кредитополучателя, на основание чл. 8 от Договора за кредит.
С ДИМ ищецът прави реплика, че клаузите на Договора,
оспорени от особения представител на ответника П.С., като неравноправни и
поради това нищожни са индивидуално уговорени между страните, поради което не
могат да бъдат третирани ,като неравноправни. Също така с ДИМ, ищецът
възразява, че след като първият ответник е призован по реда на чл. 47,ал.1 и
сл. от ГПК, то следва да се приеме, че
ИМ му е редовно връчена по реда на чл.47,ал.5 ГПК поради което обявената с нея предсрочна
изискуемост е настъпила на 05.01.2018г.
С ДИМ ищецът излага доводи , че юрисконсултското
възнаграждение в размер 158 лева, присъждането, на което претендира не е
прекомерно, защото е съобразено с характера, обема и сложността на делото и не
е в максималния размер , съгласно чл25,ал.2 при дела с материален интерес над
10 000 лева.
С допълнителната искова молба са направени и допълнителни доказателствени
искания.
Преписи от ДИМ са връчени на особения представител на първия ответник, и на
ответника „***“ ЕООД ,по реда на чл. 50,ал.2 от ГПК.
В срока по чл. 373,ал.2 от ГПК от особения представител е постъпил
допълнителен отговор.
С отговора се поддържат всички направени възражения и
становища. Подробно са посочени основанията, поради които се твърди, че са
налице нищожни клаузи по т. 8 и т.9, в
Договора за кредит и т. 12 от Допълнителното споразумение, като неравноправни
по смисъла на ЗЗП.
В допълнителния отговор, се поддържат всички твърдения, възражения и
оспорвания ,направени от особения представител с отговора на исковата молба.
Не се противопоставя на
направените с ДИМ доказателствени искания.
На основание чл. 118,ал.1 от ГПК, съдът намира ,че с оглед цената на иска , е родово компетентен по смисъла
на чл.104,т.4 от ГПК да разгледа спора , който е търговски по реда на глава „Тридесет
и втора“ от ГПК, тъй като предмет на иска е право, породено от търговска сделка
– договор за банков кредит, от който произтичат претендираните от ищеца
вземания.
Съдът намира ,че правната
квалификация на субективно и обективно съединените при условията на
евентуалност, осъдителни искове ,е по чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86 ЗДД, вр. чл. 430 ТЗ.
С определение по реда на чл. 374 от ГПК ,съдът се е
произнесъл по доказателствените искания на страните, изготвил е проект за
доклад, който им е съобщен. На страните е дадена възможност в седмодневен срок
да представят становища по проекта за доклад, каквито не са постъпили.
В първото по делото заседание, ищецът ,чрез пълномощника
си – юк Н.И. е заявил ,че поддържа така предявените искове по основание и
размер. Особеният представител на ответника П.
С. е заявил ,че поддържа всички становища и възражения направени с отговорите на исковата молба. Ответното
дружество „***“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. Л. Т. е направило изявление
,че няма възражения по доклада, като
оспорва размера на претендираното вземани, тъй като счита ,че лихвите не
са правилно изчислени.
Изготвеният проекто - доклад е приет за окончателен,
поради липса на възражения от страните.
Съдът като прецени по реда на чл. 12 ГПК събраните по
делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените в оригинал от ищеца
и приобщени като писмени доказателства по делото : Договор
за потребителски кредит от 29.11.2018г. сключен между „***“ ЕАД, ЕИК ***, чрез
„Финансов център „ гр. Плевен и П.П.С. , ЕГН
**********; Допълнително споразумение
от 18.04.2017г към Договора за потребителски кредит от 29.11.2108г.;Общи
условия за предоставяне на кредит за текущо потребление; Погасителен план към
Договора за потребителски кредит и Погасителен план към допълнителното
споразумение от 18.04.2017г. се установява ,че 29.11.2013г между банката – ищец ,чрез Финансовия център
в гр- Плевен от една страна и от друга – ответникът П.П.С. е сключен договор за
кредит за текущо потребление в размер на 30 000 лева. Срокът за погасяване
на кредита е 120 месеца,, считано от датата на усвояването му, с падежна дата
за издължаване на месечните погасителни вноски
съгласно т.7 е 25-то число на съответния месец . В т. 8 от договора
,страните са се съгласили ,че кредитът ще се олихвява с преференциален лихвен
процент в размер на 10.5% годишно или 0.03.: на ден , при изпълнение условията
на договора. В същата т.8 страните са се
съгласили,че при нарушаване условията , кредитополучателят губи правото на преференциите
и лихвеният процент се увеличава съгласно
Договор за ползване на пакети Частно банкиране на *** ЕАД, като
максималния размер,който може да достигне 14.95% годишно или 0.04% на ден. В т. 9 от
договора е посочено ч, годишният процент на разходите по кредита е 12.37 и може
да бъде променян при предпоставките предвидени в Общите условия. В т. 14 е
предвидено ,че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление“, екземпляр от които е приложен към него и подписан
от кредитополучателя. Страните са подписали и погасителен план, съгласно .
С допълнително споразумение/ ДС/ към
Договор за кредит о 29.11.2013г.,като съдлъжник
е встъпил по реда на чл. 101 от ЗЗД втория ответник „***“ ЕООД ,
представляван от ответника П.С..
Съгласно т.Б/ от ДС, остатъкът на дължа към датата на споразумението
18.04.2017г е 23 897.96 лева – главница и редовна лихва в размер на 867.50
лева, както и наказателна лихва 1.80.
Посочено е в т.В/ ,че кредитополучателят е внесъл 18.71 лева. С
ДС,кредиторът е заявил ,че се отказва от вземането си за наказателни лихви в
размер на 2.07 за периода до 22.02.2017г, и за сумата 7.48 лева – наказателни
лихви за периода от 22.02.2017 до
18.04.2017г.. С т.4.1 от ДС е променен срокът за погасяване на кредите – 80
месеца с крайна дата 18.12.2023г. Договорен е гратисен период и нова падежна
дата , 5-то число на всеки месец.
Съгласно т. 6 от ДС, кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване договора за
кредит е 8.95% годишно и се формира от стойността на 6-месечния лихвен мерител
Софибор 0.326% и фиксирана стандартна надбавка
в размер на 8.624% при изпълнение Условията на . При нарушение условията
на договора ,т.6 от ДС предвижда ,че се
увеличава надбавката на 13.124%. В т. 18 и т.19 от Общите условия, неразделна
част от договора за кредит, страните са уговорили случаите при които банката
може да обяви кредита за предсрочно изискуем.
За изясняване на спорните по делото
въпроси, относно броя и размера на непогасените месечни вноски по кредита,
съдът е назначил изготвянето на съдебно
– счетоводна експертиза, заключението ,на която прието от съда без възражение
от страните ,тъй като е обективно, пълно и обосновано на доказателствата по
делото.
От заключението и доклада на в.л. С.П. се
установява, че отпуснатият на ответника П.С. потребителски кредит в размер на
30 000 лева, по процесния договор е усвоен изцяло от него. До 01.09.2017г.
длъжникът е погасявал дължимите месечни
вноски, макар и с известно закъснение, с изключение на три вноски: на
25.12.2013г, на 25.01.2014г и на 25.08.2015г. Последното постъпило плащане е на
01.09.2017г в размер на 21.80 лева с, което е погасена част от лихвата, по
дължимата месечна вноска с падеж 05.08.2017г. В табличен вид – Таблица 1,
вещото лице е представило размера и броя не непогасените вноски от м. август
2017г до 30.11.2017г ,съгласно погасителния план към допълнителното
споразумение от която е видно ,че
вноските за месеците от септември 2017 до 05.01.2018г изобщо не са погасени.
Чрез просто действие събиране, съдът изчисли ,че общият им размер до датата на завеждане
исковата молба - 30.11.2017г за главница и лихви е 1685.54 лв.
В Таблица 2, вещото лице е посочило,
че в Допълнителното споразумение от
18.04.2017г, неправилно е посочен размерът на
общия дълг като 24734.15 лева , тъй като лихвата съгласно условията на
договора и допълнителното споразумение
за периода 25.03.2017г до 18.04.2017т следва да бъде 234.87лева ,а не
267.98лева. Поради това, вещото лице дава заключение, че към датата на
подписване допълнителното споразумение, размерът на дълга по кредита, поради
просрочване и неизплащане на посочените вноски е общо в размер на 24 705
лева.
Видно т.5 от заключението на счетоводната експертиза, към 30.11.2017г –
датата на подаване исковата молба,
общият непогасен остатък по кредита, във варианта изчислен от вещото
лице, при съобразяване условията на договора и допълнителното споразумение е 25 799.49
лева, от които : главница 24.942.36 лева , договорни лихви 842.14 лева за
периода 06.07.2017г – 29.11.2017г плюс 14.99 лв. санкционни лихви за периода
01.09.2017 – 29.11.2017г.
В приложение №1 към заключението на счетоводната експертиза вещото лице е
представило в табличен вид размера на вноските за погасяване на главница и
лихви към 31.03.2017г. – 2 891.41 лева за главница и 3 859.83 лева –
лихви. В лявата част на таблицата към
пр.1, вещото лице е изчислило постъпилите суми, с които са погасявани за същия
период задълженията за главница и лихви.
Така в таблицата е отсрамено ,че към 31.03.2017г, непогасената сума за
главница е 525.47 лева и за лихви – 599.55 лева, резултат от това ,че не винаги
е длъжниците са внасяли пълният дължим размер
на месечните погасителни вноски, както са определени по погасителния план.
С оглед заключението на вещото лице, съдът изчислява ,че към датата на
завеждане на исковата молба – 30 ноември 2017г . ответниците дължат заплащането на погасителни вноски общо
в размер на сумата 1505.23 лева –
дължима главница от които 525.47 лева по месечни вноски към 31.03.2107г. и 977.76 лв. – дължима главница по
месечни вноски от м. септември до
30.11.2017г. Дължимите договорни лихви са общо 1307.33 лева , от които 599.55 лв. по месечните вноски към
31.03.2017г и 707.78 лв. по месечните вноски м. септември 2017г. до 30.11.2017г. )
С оглед така установените факти и обстоятелства, съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът намира ,че ищецът не е доказал
пълно и главно, да е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, преди датата на подаване исковата молба.
По делото не се твърди и не са приложени писмени доказателства, от които да
се установява ,че кредиторът е уведомил длъжниците, че обявява кредита за
изцяло и предсрочно изискуем. В постоянната практика на ВКС – задължителна за
съдилищата , е възприето ,че за да настъпи предсрочна изискуемост, то кредитора
следва да е изпратил уведомление длъжника ,че превръща кредита в изцяло ,
предсрочно изискуем, което уведомление да де достигнало до него.
Настоящият състав намира ,че исковата молба не може да послужи като
уведомление за обявена предсрочна изискуемост.
В исковото производство, ищецът следва да докаже ,че до подаване на
исковата молба са настъпили правопораждащите факти ,на които основава
претенциите си. Такова е разбирането в ТР 4/ 18.06.2014г на ОСГТК на ВКС
относно заповедното производство, като е възприето становището, предсрочната
изискуемост следва да е настъпила преди датата на подаване заявлението за
издаване заповед за изпълнение. С оглед
на това ,няма никакво основание да се приема ,че в производството по общия
исков ред, ищецът може да обявява кредита за предсрочно изискуем с връчването
на исковата молба на ответниците, тъй като в хода на процеса, върху него е
тежестта да докаже ,че са настъпили преди тази дата, всички обстоятелства, на
които основава претенциите си.
Още повече, че в настоящото дело, връчването на исковата молба и
приложенията към нея на ответникът П.С.
е презумирано от разпоредбата на чл. 47 от ГПК, т.е. реално ИМ не му е
връчена. Връчването е извършено на назначения от съда особен представител
, но обемът на представителната му власт се изчерпва с процесуално
представителство в процеса, и не обхваща и процедурата, установена в ЗКИ,
относно уведомяване длъжниците по кредити.
По възражението на особения
представител ,за нищожни клаузи в процесния договор за кредит и допълнителното
приложение към него:
С отговора на ИМ , особеният представител е възразил ,че , че клаузите на т.8, т.9 и т.15 от процесния
договор за текущо потребление сключен между страните от 29.11.2013 г., както и
т.6, т.7, 10 т.12 и т.17 от Допълнително споразумение към него от 18.07.2017 г.
са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите,
което води до тяхната нищожност, съгласно чл.146, ал. 1 от същия нормативен
акт.
Съдът намира ,че възражението е основателно и доказано само по отношение
клаузите на т. 9 и т. 15 от процесния договор за кредит, както и т.17 от
Допълнителното споразумение към него.
Неравноправна и следователно нищожна е клаузата на т.15 от договора,както и
т.17 от допълнителното споразумение, тъй като предвиждат ,че кредитополучателят заплаща такси съгласно
Тарифата за лихвите ,таксите и
комисионните, които *** прилага за извършване
услуги на клиентите. Посочено ,че кредитополучателят е запознат с тази
тарифа, посочена като приложение №3, но всъщност към договора няма такова
приложение и следователно потребителят е поставен в неравноправно положение, да
заплаща по тарифа, която не му е представена и той не е имал възможност да се
запознае с нея преди подписването на договора.
С посочените клаузи банката е поставила потребителя в неравностойно
положение, тъй като в т. 9 от Договора се предвижда уговорения в него годишен процент на
разходите по кредите от 12.37 % „може да бъде променян при предпоставките
предвидени в общите условия. В общите условия обаче липсва посочване на
обективни предпоставки, при които банката може да извърши такава промяна, както
и не е представена формула и максималната стойност, до която тези разходи могат
да достигнат. С оглед на това, банката се е поставила в привилегировано
положение като увеличава размера едноставно
годишните разходи, без длъжникът
да е уведомен относно предпоставките при които това може да стане , нито
да е в състояние сам да прецени дали това му е изгодно, преди да подпише
договора. По този начин, при намаляване на обективните бенчмарковите лихвени мерители Софибор и
Юрибор, които служат за определяне на базовия лихвен процент по
договора,банката си осигурява възможност да компенсира това за сметка на
кредитополучателя ,като увеличи разходите по неясни критерии.
Що се отнася до възражението за неравноправност по отношение на останалите
клаузи от договора т. 8 и както и относно т. 6.7, 9., 12 и 17, съдът
намира че същото е неоснователно.
В т. 8 от договора ,както и т. 6 и т.7 от ДС,страните са се съгласили
относно размера на възнаградителната
лихва по кредита, като ясно и точно е посочено ,как се образува тя а именно 10.5% годишно или 0.03% на ден при изпълнение условията на договора и при нарушение – 14.91 % или 0.04: на ден.
Съответно в ДС – е посочено ,че кредитът се олихвява с лихвен процент 8.95%
годишно, който се формира от стойността на 6 –месечния „Софибор“ – обективен
лихвен мерител плюс стандартна лихвена надбавка
в размер на 8.624.%. При нарушаване на условията по договора ,тези
клаузи предвиждат, че дължимият лихвен процент се увеличава ,като надбавката
вече е 13.124%.
В т. от Допълнителното споразумение е предвиден обективен критерий за
промяна на договорения лихвен процент по кредита, като е посочено ,че той се
формира на базата на 6- месечния „Софибор“, като в случай на стойност 0%,
крайният лихвен процент не може да бъде по нисък от размера на фиксираната
стандартна надбавка.
В т.8 от ДП ясно е посочено ,че годишният процент на разходите по кредита е
9.59%.
Клаузите са ясно ,разбираемо формулирани и кредитополучателят преди подписването на договора
е имал възможност да прецени доколко тези
размерът на лихвите, условията при които се променят и ГПР са изгодни за
него, като се е съгласил с условията по
тях, поради което същите не са неравноправни.Стойността на бенчмарковите
лихвени мерители „Софибор“ и Юрибор“ лесно може да бъде проверена от всеки в
интернет, а клаузата не предвижда възможност за банката да увеличава лихвената
надбавка, която е фиксирана с точно число.
В конкретният случай, обаче, нищожността на неравноправните клаузи относно
годишния условията за увеличението на
годишните разходи , не са повлияли на действителността на договора за кредит,
като той е валидно сключен и е породил действие между страните и без тях. Освен
това , от заключението на вещото лице Св. П., изготвила съдебно- счетоводната
експертиза се установи, че ищецът не е променял нито лихвите нито размерът на договорените годишните разходи по кредита,
поради което посочените нищожни клаузи в случая не са от значение за решаване на спора.
Предвид обстоятелството, че ищецът не доказал ,че е настъпила предсрочна
изискуемост на целия кредит, съдът намира
за установено по делото ,че ответниците дължат на ищеца солидарно
установените по заключението на вещото лице суми за главница и лихви, с
настъпил падеж, които не са погасени към датата на подаване исковата молба –
30.11.2017г.
На основание заключението на вещото лице и писмените доказателства по
делото ,съдът приема за доказано по делото ,че ответниците дължат на ищеца ,на
основание процесния договор за кредит и допълнителното споразумение към него до
завеждане на исковата молба -30 ноември 2017г . ответниците дължат и не
са погасили следните суми:
-сумата 1505.23 лева – дължима главница, от
която 525.47 лева неизплатена към
31.03.2107г. и 977.76 лв. - представляваща сбора
от дължимите и непогасени вноски за главница за периода 05.08.2017 до
30.11.2017г.;
- сумата 1307.33 лева – дължими
лихви от която -599.55 лв. дължими и незаплатени лихви към 31.03.2017г
плюс 707.78 лв. – дължими и незаплатени вноски за лихви за периода
05.08.2017 до 30.11.2017г.;
До този размер съдът намира предявените искове за основателни и доказани.
Тъй като претенцията за лихви е предявена до размер на 889.74 лева, то до този размер
следва да бъде уважен. За разликата над
1505.23 лева до предявения размери за
главница 24.975.78 лв., искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение размера на претендираните такси 120 лева ,съдът намира тази
претенция за недоказана, тъй като ищецът не е представил доказателства относно
формулата за изчисление на „заемните такси“ която да бъде приложена, а освен
това по делото е установено ,че клаузите в договора и допълнителното
споразумение относно дължимите заемни такси са неравностойни и поради това
нищожни, като не пораждат действие между страните.
При този изход на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца направените по делото разноски, по представения списък по чл.80 ГПК и
писмените доказателства, съразмерно на уважената част от иска – 276 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответниците П.П.С., с ЕГН -********** с адрес: ***
„***“ ЕООД с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. „***“ бл. *,, ет.* ,ап.*,
представлявано от П.П.С., ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно, на основание чл.79,ал.1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, на ищеца“***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр, София, ул. ’’***” № *,
представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С. от гр. София и
Изпълнителния директор Д.Н.Н., СУМИ- произтичащи
от сключения между страните Договор за
кредит за текущо потребление от 29.11.2013г. и Допълнително споразумение към
него от 18.04.2017г. , както следва:
- СУМАТА 1505.23 лева /Хиляда петстотин и пет
лева и 23ст./ дължима и просрочена главница по месечните вноски да датата на
подаване исковата молба , ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума считано от
подаването на исковата молба 30.11.2017г . до окончателното й изплащане, като
за разликата над тази сума до предявения размер 24 975.78 лева , както и
относно претенцията от 120 лева за
заемни такси, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .
- СУМАТА - 889.74 лева /Осемстотин
осемдесет и девет лева и 74 ст./ –
дължими и неизплатени лихви, върху сумата на усвоения кредит за периода
06.07.2017г. до 29.11.2017г.
ОСЪЖДА ответниците П.С.П. , ЕГН – ********** с адрес: *** И „***“
ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. „***“ бл. *,,
ет.* ,ап.*, представлявано от П.П.С., ДА
ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78,ал.1 от ГПК на ищеца“***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр, София, ул. ’’***” №
19, направените в тази инстанция ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, съразмерно на уважената
част от иска - – 276 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативния съд гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: