№ 90250
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110134677 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 410, във вр. с чл. 417 от ГПК.
Образувано е по заявлението по чл. 417 от ГПК с вх. № 186763 от 06.06.2024 г. на
заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу длъжника Д. И. В. за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК за вземанията, описани в
заявлението, както следва:
5105,83 лева – предсрочно изискуема главница по Договор за кредит № FL1018206
от 20.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащането на
вземането;
139,71 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2023 г. до
12.04.2024 г.
197,49 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
20.11.2023 г. до 14.05.2024 г.
82,50 лева – такси за периода от 23.10.2023 г. до 14.05.2024 г.
36 лева – разноски по кредита за периода от 23.10.2023 г. до 14.05.2024 г. и разноски
по делото.
Вземанията се основават на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от
счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича
вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи
условия.
Съдът, като взе предвид данните по делото и въз основа императивните
разпоредби на закона, намира следното:
В обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК заявителят е изложил фактически твърдения, че с длъжника са обвързани от
Договор за кредит № FL1018216 от 20.09.2019 г., по силата на който на длъжника е
предоставен паричен заем в размер на 13400 лева за текущи нужди.
Според чл. 1, ал. 2 от договора, в случай че във връзка с договора за кредит
Кредитополучателят е сключи застраховка по застрахователна програма, чиято премия е
платима еднократно, страните по договора се съгласяват, че необходимата сума за
заплащане на застрахователната премия е за сметка на отпуснатия кредит, като се удържа
служебно от Банката при усвояване на кредита.
Според чл. 1, ал. 3 от договора, със средствата от усвоения кредит по сметка банката
погасява остатъка от сумата, представляваща Такса за оценка на кредитоспособността,
1
съгласно действащата Тарифа на банката, за което с подписване на договора
кредитополучателят изрично се съгласява.
Според чл. 5, т. 1 от договора, кредитополучателят заплаща на банката такса за
оценка на кредитоспособността в размер на 300 лева.
От извлечението от счетоводни книги на банката и изложеното в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, се установява, че длъжникът е
извършвал плащания по кредита, като е изпаднал в забава за плащане на 20.10.2023 г.,
поради което задълженията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми на 12.04.2024 г.
С оглед изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12
от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, както и всички актове във връзка с тяхното тълкуване.
В чл. 5, т. 1 от договора за кредит, описан по-горе, е посочено, че длъжникът дължи
такса за оценка на кредитоспособността във фиксиран размер.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПКр е забранено да се начисляват такси по договор за
потребителски кредит за отпускането и усвояването на кредита. Доколкото оценката на
кредитоспособността е задължително условие за отпускане на потребителски кредит
(какъвто е представеният по делото) съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПКр, то тази такса е за
процедура, която е част от усвояването на кредита. Следователно тази такса е недължима. В
същото време съгласно чл. 1, ал. 3 от договора (на лист 9 от делото) е посочено, че със
средствата от усвоения кредит по сметка банката погасява остатъка от сумата,
представляваща тази такса, като на потребителя се отпускат по-малко пари.
Само това обстоятелство е достатъчно да се установи, че действителният „общ
размер на кредита“ ще бъде не посоченият в договора 13400 лева, а по-малък, поради което
изчислението на ГПР по договора е задължително грешно, защото не е съобразено с
разясненията в т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по С-377/2014 и § 1, т. 1 от ЗПКр .
(виж и разпореждане № 67609 по ч. гр. д. № 20241110116484 по описа за 2024 година на
СРС).
Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява
реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до
неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-
714/22, в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на
Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на
Софийски градски съд).
При липса на посочен процента на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПКр, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПКр, длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23
ЗПКр, - главницата (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО
2
на ВКС).
От друга страна, тъй като в заявлението се признава, че длъжникът е заплатил част от
задълженията по договора, които биха били в различен размер при по-малка главница,
възниква неяснота дали ако присъди сумите по заявлението настоящият съдебен състав няма
да даде ефект на неравноправна клауза в договора за кредит (определяща неправилно
таксата като част от общия размер на кредита, като върху нея се начисляват поради това и
лихви) в противоречие на служебните си задължения по чл. 146, ал. 1 от ГПК, тълкуван
съгласно с правилото на чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО, че държавните органи гарантират, че
неравноправните клаузи в договори за потребител няма да имат ефект за тях и ще има
ефективни възпиращи процесуални средства.
С оглед изложеното и по аргумент от разрешението, дадено в определение от
17.01.2023 г. по дело C‑379/21 на СЕС, според което, когато не е възможно претенциите,
основани на валидни клаузи да се разграничат от претенциите, основани на клаузите,
считани за неравноправни, националният съд следва да отхвърли изцяло заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, когато длъжникът потребител
не участва в производството до издаването на тази заповед, на основание чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК следва да се
отхвърли изцяло.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението по чл. 417 от ГПК с вх. № 186763 от 06.06.2024 г. на
заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу длъжника Д. И. В. за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК на заявителя „Юробанк България“
АД, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които заявлението е отхвърлено, в
едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, като ползва платената държавна
такса в размер на 111.23 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3