Р Е Ш Е Н И Е
№………./12.06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
участието на секретаря Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1825 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ю.Т.Н. срещу Гаранционен фонд, гр.София, с която
съдът е сезиран с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума от
250 000, като част от сума в общ размер от 350 000 лева, претендирана
като обезщетение за причинени на ищцата от смъртта на майка й С. Д. А. вследствие
на настъпило на 30.04.2017 год. ПТП, при управление на лек автомобил „О. В.“ с
ДК № *******, без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“
към датата на ПТП, неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 30.04.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, с правно
основание чл.557 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се от ищцата в исковата й молба,
че 30.04.2017 год. майка й С Д А., пътувайки със съпруга си в лек автомобил „О. В.“ с ДК № *******, управляван
от В.А., на път II-73, намиращ се
около селата Веселиново и Смядово, област Шумен, е претърпяла ПТП вследствие на
отклоняване в ляво на автомобила и блъскането му челно в движещ се в насрещната
лента т.а. „Мерцедес Арктрос“, довело до смъртта й. Твърди се за станалото ПТП
е било образувано досъдебно производство, приключило с влязла в сила присъда, с
която водачът на автомобила е бил признат за виновен. Излага се, че предвид изключително
силната връзка между починалата и ищцата, с оглед развода на майка й и
съвместното съжителство на двете, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, за
които с оглед лисата на сключена за процесния автомобил предявила към
Гаранционния фонд. По образуваната преписка й било предложено обезщетение в
размер на 105 000 лева, което същата счита за силно занижено, поради което
и предявява претенцията си по исков път.
Ответникът Гаранционен фон, гр.София, депозира
писмен отговор, с който изразява
неоснователност на исковата претенция по основание и размер /над определения от
ГФ в размер на 150 000 лв./, като релевира и възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата с 30 %. Твърди, че същата е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат като е нарушила чл.137а ЗДвП, пътувайки в процесния
автомобил без поставен обезопасителен колан. Оспорва и претенцията за лихва от
датата на ПТП, твърдейки че не е изпаднал в забава, по аргумент от чл.558, ал.1
във връзка с чл.497 КЗ и отговорът му по образуваната щета № 210178/16.05.2018
год.
В съдено заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли същия да бъде
уважен.
В о.с.з., ответното
дружество, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на предявения
иск, в условията на евентуалност за присъждане на обезщетение в справедлив
размер съобразно изложени в писмена защита
съображения.
Конституираното с определение №
1227/02.04.2019 год. трето лице – помагач на ответника В.К.А., ЕГН: ********** ***, редовно
призован, не изразява становище по предявения иск.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 1227/02.04.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От
приобщената преписка по
НОХД № 12/2018 год. на ШОС се установява,
че с влязла в сила присъда В.К.А. е признат за виновен за това, че на
30.04.2017 год. на път II-73 Шумен – Карнобат
на километър 30+500м, при управление на МПС – лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № В 0307 ВВ, нарушавайки правилата за движение – чл.8, ал.1, чл.15, ал.1,
чл.16, ал.1чл.20, ал.1 и чл.25, ал.1 ЗДвП, както и чл.3, чл.67, ал.1, чл.68 и
чл.77 от ППЗДвП, като управлявал МПС не е следял непрекъснато платното за
движение и не е контролирал управлявания от него автомобил, навлязъл в насрещно
движещи се МПС, в резултат на които нарушения на правилата нза движение е
допуснал ПТП с товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“ с рег № ТRAJ072, управляван от
Петър Николаевич Есир, с което по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. А. и
средна телесна повреда на Светослав А.К., за което му е наложено наказание
съгласно НК.
От
представеното с исковата молба удостоверение за наследници се установява, че
ищцата е дъщеря на починалата при ПТП Светослава А..
Видно
от представената по делото претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, ведно с известие за доставяне, ищцата е предявила пред Гаранционен
фонд претенция за обезщетяване в размер на 250 000 лева.
От
представения на л.43 от делото отговор се установява, че размерът на
обезщетението е определен от ответника на сумата от 150 000 лева, като при
отчитане на 30 % съпричиняване е предложено изплащане на обезщетение в размер
на 105 000 лева, като е отказано и изплащане на лахва за периода от датата
на ПТП – 30.04.2017 год., с оглед разпоредбата на чл.558, ал.5 КЗ.
Във връзка с релевираното
с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване по делото е проведена
комплексна СМАТЕ. Същата не е оспорена от страните, поради което и съдът я
кредитира като обективно и компетентно дадена, кореспондираща с приобщените по
делото доказателства. Видно от заключението по нея, процесният автомобил е бил
оборудван с пет предпазни колана, три от които на задна седалка, където е
стояла пострадалата, като единствено колана на предно ляво шофьорско място е
в бил в използване състояние. Излага се
също така от вещото лице - автоексперт, че капацитетът на действието на
предпазния колан при настъпване на конкретния удар е бил над 85 %, но коланният
механизъм не осигурява предпазване от ефекта „камшичен удар“, настъпващ при
оттласкване на телата от обекта на съприкосновение. Вещото лице – медик сочи,
че вследствие ПТП пострадалата е получила съчетана черепно-мозъчна травма и
шийна контузия на гръбначния мозък, гръдна травма със счупване на ребрата и
контузия на белия дроб, травма на крайниците и механични увреждания на меките
тъкани по тялото, главата и крайниците, като непосредствената причина за
смъртта е шийната травма с контузия на гръбначния мозък, довела до възходящ
оток с потискане на центровете на дишането и сърдечната дейност. В дадените в
о.с.з. обяснения, вещото лице М. сочи, че от техническа гледна точка
пострадалата е била без поставен предпазен колан, за което съди от деформацията
на предна лява седалка. Същевременно, вещото лице Р. сочи, че според нея
причина за смъртта е тежката съчетана травма с водеща шийната травма; в
конретния случай, пострадалата е починала много бързо вследствие възходящия
отток на гръбначния мозък, но при липса на шийна травма смъртта отново би могла
да настъпи, но в по-късен момент.
За установяване на
понесените от ищцата болки и страдания е разпитан свидетелят Р.Р.О., живущ на
семейни начала с ищцата. Същият свидетелства, че след смъртта на майка си
ищцата се е променила, в моментите, в които не е приемала лекарствау започвала
да буйства. Сочи, че поради силната емоционална връзка между нея и починалата й
майка след смъртта й, сякаш светът й се е срутил, затворила се е,
преустановявайки контакти с всеки един, най-вече с хора от обкръжението на
майка й, които я връщат към случилото се. Пресъздава реакциите й и емоциите й
при спомена за това, включително и към настоящия момент.
Въз основа на
горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд
формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.557,
ал.1 т.2 б.“а“ КЗ.
Съгласно цитираната норма ответникът е длъжен да изплати обезщетение при
условията на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, за причинените неимуществени вреди на ищеца, настъпили в
следствие на ПТП, което е причинено поради противоправното поведение на водач,
при управление на МПС, което обичайно се намира на територията на страната и за
което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Цитираните в нормата предпоставки,
включително липсата на сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил, не се оспорват от
ответника, както и не се твърдят наличието на основания за отказ по смисъла на
чл.557, ал.3 КЗ.
Представените писмени доказателства
сочат, че ищцата е предявила претенция за плащане на обезщетение към
Гаранционния фонд, съгласно изискванията на чл.380 КЗ, но искът е предявен в
хипотезата на чл.558, ал.5 предл.последно КЗ – поради несъгласие с размера на
определеното обезщетение, обективирано изрично в исковата молба.
Поради горното, за основателността на
претенцията е необходимо установяването на факта на възникването на ПТП-то,
както и на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд се ползва
със задължителна за настоящия съд сила относно авторството, противоправността и
вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на
чл.45 от ЗЗД.
Обстоятелствата от
фактическия състав на престъплението са установени с влязло в сила присъда по НОХД № 12/2018 год. на ШОС , съгласно
която В.К.А. е признат за виновен за това,
че на 30.04.2017 год. на път II-73 Шумен – Карнобат
на километър 30+500м, при управление на МПС – лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № В 0307 ВВ, нарушавайки правилата за движение – чл.8, ал.1, чл.15, ал.1,
чл.16, ал.1чл.20, ал.1 и чл.25, ал.1 ЗДвП, както и чл.3, чл.67, ал.1, чл.68 и
чл.77 от ППЗДвП, като управлявал МПС не е следял непрекъснато платното за
движение и не е контролирал управлявания от него автомобил, навлязъл в насрещно
движещи се МПС, в резултат на които нарушения на правилата нза движение е
допуснал ПТП с товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“ с рег № ТRAJ072, управляван от
Петър Николаевич Есир, с което по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. А. и
средна телесна повреда на Светослав А.К., за което му е наложено наказание
съгласно НК.
Предвид изложеното
настоящият състав приема за установени противоправността /нарушение на правила
за движение от водача/, причиняването на вредата и вината на водача, като
елементи от престъпния състав.
С оглед на гореизложената
фактическа установеност, посредством събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установява причинната връзка между настъпилите телесни
увреждания и настъпилото пътнотранспортно произшествие, поради което съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната
отговорност, в резултат на който е възникнало и задължението
за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на водача при управление на МПС без задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Въпреки
обаче постановения влязъл в сила акт на наказателния съд е допустимо изследване
степента на причиняване на резултата от поведението и на други участници в ПТП
/вкл. самия пострадал/. Последното е с оглед самостоятелно
формиране на извода за размера на вредите, в която насока ответникът е направил
възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му
от съда поради наличие на обстоятелства на съпричиняване. За да се приложи или
не намаляване на размера с оглед направеното от ответника възражение по чл.51,
ал.2 ЗЗД, съдът следва да определи първоначален размер съобразно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните
за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума
на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите /аргумент от 558, ал.1 КЗ досежно отговорносктта на
Гаранционния фонд/.
Близката родствена връзка между ищцата
и починалата /дъщеря и майка/ е основание да се компенсират претърпените от тях
страдания, произтичащи от преждевременната смърт на близък човек и от загубата
на морална опора и подкрепа в тесния семеен кръг и предполага, че смъртта на
лицето е засегнала дълбоко техния душевен мир. Последното обуславя и нуждата, и
интереса от обезщетение. Въпреки несъизмеримостта на понесените от ищците
вреди, тъй като същите са в сферата на тяхното духовно и психическо
преживяване, не съществува друга възможност за обезвреда освен паричния
еквивалент. При това съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното решение като
вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищците болки
и страдания, неговото състояние и дори прогноза. За да определи размера съдът е
лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава преценката
му от критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори, които
пряко и косвено рефлектират върху интегритета на ищците. Следва да се вземат
предвид всички обективни и субективни фактори, съставляващи в цялост
нарушаване, негативно развитие на състоянието на ищците /социално, физическо,
психическо и емоционално/.
Разпитаният по делото свидетел
свидетелства за съществуващата близка връзка между
пострадалата и ищцата.
Извън близката степен на родство, съдът съобразява и мъчителното изживяване на
нелепата и ненавременна смърт на опората на ищцата, довела до промяна в поведението й. Отчитайки също така
обстоятелството, че в
бъдеще ищцата ще
компенсира тази загуба с друг вид емоционални преживявания /на своето бъдещо ново семейство/, съдът намира, че
претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се компенсират със сумата от
150 000 лева, какъвто размер е и предложен от ответника по предявената
застрахователна претенция.
С
посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс между претърпените
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респективно: за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съпричиняването на вредите изисква
обща връзка на каузалност като за настъпването им са налице две причини –
едната създадена от поведението на деликвента и другата – от това на увредения.
Съгласно даденото в Тълкувателно решение
№ 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващи задължителна за съдилищата съдебна практика - Решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о, разрешение нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с
виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така
и с действията на самия увреден. Паралелът и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава,
ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на
действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни
фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите.
Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения. Намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказвани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване / в този смисъл, постановените по реда на чл. 290 от ГПК и
съставляващи задължителна за съдилищата практика - Решение №
59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. , Решение №
98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о./..
Релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
/решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./.
В конкретния случай, релевираното
от ответника възражение се свежда до твърдението, че пострадалата е нарушила
правилата за движение като е пътувала в процесния автомобил без поставен
предпазен колан. Последното съдът намира за установено по безспорен начин с
оглед изложеното от вещото лице автоексперт М.. С оглед изложеното от вещото
лице Р. обаче, че причина за смъртта е тежката съчетана травма, макар и с
водеща шийната такава, приносът на пострадалата следва да се определи в размер
на 30 %. Поради горното, при определеният общ справедлив размер на
неимуществени вреди от 150 000 лева, искът следва да бъде уважен за сумата от 105
000 лева.
По искането за присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на увреждането
– 30.04.2017 год.:
Съгласно нормата на чл. 497, ал.1, т.1 КЗ, приложима в настоящия случай по силата на препращата норма на чл.558, ал.1
изр.второ КЗ, в полза на застрахователя е предвиден срок от 15 работни дни за
разглеждане на претенцията, като
забавата му настъпва именно ако не определили и изплати в този срок
дължимото обезщетение. Съответно, ако определени нередовности на претенцията на
пострадалия осуетяват изпълнението на задължението на застрахователя, то
ползващото се от застраховката увредено лице като кредитор също изпада в забава
и това негово поведение освобождава длъжника-застраховател от неблагоприятните
последици на неговата забава /чл. 497 ал.1 т.2 КЗ/. В случая, от събраните по
делото доказателства се установява, че по заведената претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, получена от ответника на 16.05.2018 год., е налице
определено обезщетение, което е сторено от Гаранционен фонд и е обективирано в
писмо изх.№ 24-01-359/31.05.2018 год. С цитираното писмо, за изплащане на
обезщетението е изискано посочване от страна на увреденото лице на актуална
банкова сметка ***, а при плащане на пълномощник – изрично пълномощно съгласно
изискванията на чл.558, ал.6 КЗ и актуална банкова сметка, *** – личната му
карта. Така поставените условия за изплащане на обезщетението обаче не
съответстват на чл. 106 ал. 4 КЗ и не може да обоснове ново отлагане на срока
за разглеждане на искането. Видно, банкова сметка ***редявената претенция
съобразно изискванията на чл.380, ал.3 КЗ от предявената от ищцата
застрахователна претенция, както е
представено и нотариално заверено пълномощно. По тези съображения следва
да се приеме, че забавата на ответника е настъпила с изтичане на 15-те работни
дни, което с оглед получаване на искането на 16.05.2018 год. е 08.06.2018 год. Основание
за присъждане на лихва преди тази дата не е налице, поради което искът за
присъждане на обезщетение за забава за периода от датата на увреждането до 07.06.2018
год. следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищцата е претендирала
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл. 38,
ал.2 от ЗА в минимален размер съобразно Наредбата. Съгласно трайната съдебна
практика не е необходимо доказване от адвоката или от страната основанието за
оказване на безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде представено
доказателство за предоставянето й /в този смисъл, Определение №708/05.11.2015г.
на ВКС по ч.гр.д. №4891/2015г., IV г.о./. Така, с оглед
представените доказателства за наличие на договорни отношения между страните по
предоставяне на безплатна правна помощ /договор за правна защита и съдействие/,
съдът намира, че искането следва да се уважи и в полза на представляващия ищеца
адвокат Н.В. *** бъде присъдена сума в общ размер на 3 630 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл.7 от Наредбата.
В полза на ответника, с оглед отхвърлената част от
исковете и представените доказателства, подлежат на присъждане
съдебно-деловодни разноски в размер на 289 лева.
В тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна такса по уважената
част от исковете в размер на 4 200 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Гаранционен фонд, гр.София, ул.Граф
Игнатиев № 2 ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Т.Н.,
ЕГН: **********,*** сумата 105 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на С Д А., настъпила на 30.04.2017
год. вследствие ПТП, при управление на лек автомобил „О. В.“ с ДК № *******,
без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
08.06.2018 год. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. чл.557,
ал.1 т.2 б.“а“ КЗ и чл.558, ал.1 изр.второ вр. чл. 497, ал.1, т.1 КЗ, които
суми са платими по банкова сметка *** – клон Добрич, IBAN:
***, с титуляр Н.С.В. като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 105 000
лева до предявения размер от 250 000 лева, като част от общ размер от
350 000 лева и иска за обезщетение за забава от датата на
увреждането 30.04.2017 год. до 07.06.2018
год., като неоснователни.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2 ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.С.В. *** офис 13 сумата от 3 630 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер, на
основание чл.38 ЗА и чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2 ет.4 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 4 200 лева, представляващи държавна
такса по уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Т.Н., ЕГН: **********,*** да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2 ет.4 сумата от 289 лева, представляващи сторени в настоящото
производство разноски съобразно отхвърлената част от исковете, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен
фонд - В.К.А., ЕГН: ********** *** .
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: