№ 603
гр. Варна, 04.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500434 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 22/23.05.2024г.,
постановено по т.д. № 19/2023г. по описа на Окръжен съд Силистра и частни
жалби срещу постановеното по същото дело по реда на чл.248 ГПК
определение № 142/08.08.2024г., както следва:
1.Въззивна жалба с вх. № 2313/21.06.2024г., подадена от А. В. А. и Ф. И.
А., чрез адв. Г. С. срещу решението, в частта, с която са отхвърлени
предявените от тях искове с правно основание чл. 557, ал.1,т.2, б.“а“ от КЗ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата
над присъдените от по 160 000лв. до претендираните от по 250 000лв., за
всеки от въззивниците. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната част, като постановено при
нарушения на процесуалните правила и материалния закон., както и
практиката на ВКС. Считат, че определените от съда размери на обезщетение
не са справедливи и не са съобразени със съдебната практика по
приложението на чл.52 ЗЗД. Съдът не е изследвал и не е оценил достатъчна
степен всички установени по делото факти, които са от значение за
справедливия размер на обезщетението. Не са взети предвид особено
близките отношения и силната емоционална връзка между ищците и
загиналия им син, съответно интензитета и продължителността на търпените
от тях страдания. Излага, че изводите на съда относно вида на претърпените
вреди са непълни и необосновани, като са изключени от преценка доказани
факти относно преживяните отрицателни емоции и преживяването занапред
на липсата и загубата на починалия, сигурните болки и страдания, които ще
ги съпътстват до края на живота им. Присъдения размер на обезщетението е
недостатъчен, определен в разрез с принципа за справедливост, константната
съдебна практика по такъв вид дела и Постановление № 4/1968г. на пленума
1
на ВС. Не са преценени и действащите застрахователни лимити,
увеличаващият се инфлационен индекс и социално-икономическите условия
към датата на приключване на съдебното дирене. Отправеното искане е за
отмяна на съдебния акт в обжалваната част и уважаване на исковете в
предявените размери. Претендират присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна –
Гаранционен фонд, с който се оспорва жалбата като неоснователна.
2. Въззивна жалба от Гаранционен фонд, чрез юрисконсулт К. Я. срещу
решението, в частта с която са уважени предявените от А. В. А. и Ф. И. А.
искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата
над по 90 000лв.и и за периода на начислена лихва от 20.02.2023г. до
15.05.2023г. до присъдените по 160 000лв., ведно със законната лихва за
периода, считано от 20.02.2023г. В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Твърди се,
че присъдените обезщетения са в прекомерно завишен размер и не
кореспондира на установените по делото данни относно отношенията между
загиналия и неговите наследници и изградената между тях емоционална
близост, както и с възприетите в съдебната практика размери на обезщетения
при сходни случаи. Оспорва се и присъждането на законната лихва от
20.02.2023г., като излага съображения, че тъй като ГФ изпълнява чуждо
задължение, от датата, когато това е поискано от пострадалите, не може да се
счита, че е в забава от момента на увреждането, нито от момента на
уведомлението, нито от постановения отказ. Съгласно чл.558, ал.1 КЗ,
дължимите от ГФ лихви за забава следва да се изчисляват и изплащат при
спазване на разпоредбата на чл.497 КЗ, т.е. от датата, на която изтича срокът
за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице. В случая ГФ се
е произнесъл по предявените претенции в законоустановения срок, поради
което и същият не изпаднал в забава.
Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и
отхвърляне на предявения иск за присъждане на обезщетение за разликата над
по 90 000лв. и присъждане на законна лихва, считано от 20.02.2023г. до
15.05.2-23г.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от А. А. и Ф. А., с който
въззивната жалба, подадена от Гаранционен фонд се оспорва като
неоснователна.
3.Частна жалба с вх. № 3103/22.08.2024г., подадена от А. А. и Ф. А.
срещу определение № 142/08.08.2024г., в частта, с която е оставена без
уважение подадената от жалбоподателите молба по реда на чл.248 ГПК за
присъждане в полза на процесуалния представител на ищците – адв. С. по
реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на по 18 060лв. за
всеки от ищците, определено съгласно чл.7, ал.2,т.5 от Наредба №1/2004г. В
жалбата се излага, че Решението на СЕС не предоставя на националните
съдилища средство посредством което бланкетно да се отхвърли
приложимостта на Наредбата, единствено поради потенциалната възможност
за колизия между механизма на определяне на минималното възнаграждение
според националното законодателство и чл.101 от ДФЕС, като същевременно
отказът да се присъди адвокатско възнаграждение поради това, че
предоставената правна помощ е безплатна е дискриминационен, доколкото
2
води до неравенство в третирането. Отправено е искане за отмяна на
определението в обжалваната част и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.
Насрещната страна е оспорила частната жалба като неоснователна.
4. Частна жалба вх.№3021/14.08.2024г. от Гаранционен фонд срещу
определение № 142/08.08.2024г, постановено по т.д. №19/2023г., в частта, с
която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на
постановеното по същото дело решение в частта за разноските, като се
отхвърли претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуалния представител на ищците по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. за
разликата над сумата от 540лв. В жалбата се излага, че първоинстанционният
съд не е отчел обстоятелството, че делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност, поради което и присъденото възнаграждение е прекомерно.
С писмен отговор А. А. и Ф. А. са оспорили жалбата като
неоснователна.
Така докладваните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и
отговарят на изискванията за редовност. Същите следва да бъдат насрочени за
разглеждане в о.с.з.
Страните не са направили искания по доказателствата. Не са налице
хипотези, изискващи даване на указания от съда по правната квалификация на
иска, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране
на доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 22.01.2025г. от 9:15 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3