Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Русе, 14.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI – ти гр.състав, в публично заседание на 14-ти
януари през две хиляди двадесет
и първа година
в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при секретаря Галя Г. и като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело №348 по описа за 2020 год. за да се произнесе
съобрази:
Ищцата И.П.И., действаща лично и със съгласието на своя
баща и законен представител П.И.И., твърди че около
18:00ч. на 21.10.2019г., като пешеходец, пресичала пътното платно на бул."Даме Груев" в гр.Русе от дясно на ляво, срешу № 2. Когато преминала средата на платното, била
блъсната от лек автомобил "Форд"с per.№ Р
4546 КК, управляван от ответника Н.А.И.. В резултат на удара с предната част на
автомобила, тялото й паднало върху предния капак и с главата си, счупила
предното обзорно стъкло, след което паднала на земята. Изпитала силна болка в
главата от удара, както и по двете ръце, гърба и десния крак, които наранила
при падането си на земята.
В
първия момент не можела да се изправи, изпаднала в шок, не можела да говори
заради уплахата, че може да има сериозни травматични увреждания.
На
място бил повикан екип на ЦСМП. Медицинската сестра от екипа телефонирала на
родителите й, които заедно с нейната баба, пристигнали на място, още преди да
бъде транспортирана до "УМБАЛ Канев" АД. Там била прегледана и й била оказана първа помощ.
След извършване на съответните рентгенови изследвания, било установено, че няма
клинични и рентгенови данни за фрактури по костите и крайниците, но причинените
охлузвания и натъртвания на тялото налагали поставянето на студени компреси и
приемането на обезболяващи медикаменти. След като била освободена за домашно
лечение, родителите й я откарали вкъщи. На следващия ден, била насочена за
преглед и от неврохирург.
На
22.10.2019г., била освидетелствана от
съдебен лекар, който установил, че в резултат на виновно причиненото от
ответника ПТП, същата е получила: кръвонасядане, охлузване и оток на главата,
охлузвания и кръвонасядания на гърба, охлузвания на
дясна мишница, дясна предмишница, ляв лакет и дясно коляно. За извършване на съдебномедицинското
освидетелстване и издаване на удостоверение,
заплатила сумата от 40лв.
В
продължение на около месец след произшествието, изпитвала болки, с постепенно
затихващ интензитет, в областта на охлузванията и кръвонасяданията
по тялото си. Най - голямо неудобство и причинявало ежедневното главоболие,
световъртеж и болките в областта на коляното, които изпитвала при всяко сядане
и ставане.
Към
момента на настъпване на произшествието, била на **-годишна възраст,
ученичка в **клас в
Професионална гимназия по облекло"Недка Иван Л.". Освен физическите
болки, които понесла, изпитала и силна уплаха и стрес, в резултат на
произшествието. Страхувала се да пресича, което й създавало допълнително
неудобства в ежедневието й придвижване от кв."Дружба" до училището й
в центъра на града.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а
съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Моли
съда да осъди ответника- Н.А.И. от с.г. да й заплати сумата, както следва: 1. 2000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди болки страдания, неудобства и негативни
изживявания, причинени в резултат на ПТП
на 21.10.2019г. в гр.Русе, бул."Даме
Груев" срешу №2, виновно причинено от ответника,
като водач на лек автомобил "Форд"с per.№ Р
4546 КК; 2. сумата от 40лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди - заплатена такса за
извършване на съдебномедицинското освидетелстване и издаване на удостоверение,
причинени в резултат на ПТП на
21.10.2019г. в гр.Русе, бул."Даме Груев", срещу
№ 2, виновно причинено от ответника като водач на лек автомобил
"Форд" с per.№Р 4546 КК; 3. законната лихва
върху главниците от деня на деликта 21.10.2019г. и до
тяхното окончателно изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът като взе предвид
наведените от ищците фактически обстоятелства и формулирания петитум квалифицира
правно предявеният иск по чл.45 от ЗЗД- търси се обезщетение за претърпени
вреди вследствие виновно противоправно поведение. Ответникът Н.А.И. ***, чрез процесуалния си представител адв.Д.Ц. оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищцата с поведението си също е допринесла за настъпването на ПТП, като не
се е съобразила с разпоредбите на
чл.113 и чл.1** от ЗДвП, поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, в размер на 50 %.
Третото
лице помагач на ответника ЗК”Лев Инс”- гр.София поддържат
представения от ответника отговор.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа
страна следното :
От приетата по делото СМЕ се установява,
че вследствие на инцидента от 21.10.2019г. И.П.И. получила кръвонасядане,
охлузване и оток на главата. Също така, охлузвания и кръвонасядания
по гърба и охлузвания на дясна мишнца, дясна предмишница, ляв лакът и дясно коляно. От експертизата
става ясно, че ако не са налице усложнения, пълно възстановяване ще настъпи две
седмици след получаване на травмите. В съдебно заседание вещото лице заявява,
че няма данни да са налице усложнения при ищцата.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че ищцата е могла да забележи
идващия автомобил и да предотврати ПТП-то като изчака и се убеди преди пресичане,
че няма да създаде предпоставка за ПТП или използва за пресичане обособено за
това място на кръстовището между ул. „Даме Груев“ и
ул. „Никола Й. Вапцаров“ пешеходна пътека тип „Зебра“ на около 50м от мястото
на евентуалното й пресичане, както и че скоростта, с която се е движил лекият
автомобил е около 48 км/ч. Водачът на лекия автомобил (ответникът) е могъл да
предотврати произшествието чрез спиране.
По делото са допуснати и разпитани следните свидетели:
Г. И.
– майка на ищцата, при изслушването на показанията й съдът взема предвид
роднинската им връзка и евентуалният й интерес от изхода на делото. По нейни
думи, раните на ищцата са зараснали след повече от месец, имала е главоболие
през целия възстановителен период и е пила по лекарско предписание „Пирацетам“ в продължение на месец.
Свидетелката
М.П. няма преки наблюдения. Има само информацията, дадена й от майката на
ищцата. Разказва, че месец след инцидента е видяла детето, което е казало, че
го боли гърба.
Г.Б.
е свидетел очевидец и учителка на ищцата. По нейни думи, е видяла, че И.И. е пресякла неправилно, като последната успяла да пресече
едното платно и автомобилът, в който се е ударила се е движел в дясно, в посока
„Кауфланд“, като водачът се е опитал да избегне
удара. Същата веднага след ПТП-то е отишла при ищцата, която е искала да стане,
но не й е било позволено да направи това до пристигането на спешна помощ.
Свидетелят
Н.К. е младши автоконтрольор в сектор ПП-Русе, който
е посетил местопроизшествието и е разговарял с двете страни. По негова преценка,
детето е пресякло две пътни платна преди да стане произшествието в третото,
както и че малко по-нагоре има пешеходна пътека.
М.Л.
е свидетел-очевидец, според нея, пострадалата се е опитвала да пресече улицата,
избягвайки колите и не на пешеходна пътека. Изказва своето лично мнение, че
шофьорът не е виновен за настъпване на произшествието.
Показанията на свидетелите-очевидци не се
различават по същество. Същите единодушно заявяват, че според тях, ищцата е
виновна за настъпване на ПТП-то. Обясняват, че е пресякла не на пешеходна
пътека и е изскочила изневиделица между минаващите
коли. Ответникът се е движил със скорост около 40 км в час и се е опитал да
избегне удара.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Непозволеното увреждане е институт на гражданското право,
който се основава на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически и
юридически лица. По правната си същност непозволеното увреждане, регламентирано
в чл.45 от ЗЗД е сложен юридически факт, чиито елементи са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, като
последната съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното.
За да
възникне обезщетителната отговорност на едно лице на деликтно основание, следва да се установи в процеса
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- на непозволеното
увреждане. Основният елемент на този правен институт е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
психическо състояние. Причинната връзка е обединяващият елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане и не се предполага, а следва да бъде доказана
от увредения. Това е така, тъй като на репариране подлежат само тези вреди,
които са в причинна връзка с противоправното и
виновно деяние на дееца.
Предвид
на това съдът приема, че ответникът е осъществил елементите от фактическият
състав на чл.45 от ЗЗД- налице е виновно противоправно
деяние от ответника И., в резултат на което на И.П.И. са причинени кръвонасядане, охлузване и оток на главата. Също така,
охлузвания и кръвонасядания по гърба и охлузвания на
дясна мишница, дясна предмишница, ляв лакът и дясно
коляно. Осъществяването на елементите от фактическият състав на непозволеното
увреждане е правопораждащ юридически факт, тъй като
от него възниква задължението на ответника да поправи причинените вреди, което
задължение има обезщетителен характер. Съгласно чл.51
от ЗЗД обезщетението обхваща всички
вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждане- т.е. както
имуществените, вкл. преките вреди и пропуснатите ползи, така и неимуществените
вреди.
По
делото се установи, че в резултат от противоправното
поведение на ответника И. на ищцата И. са причинени неимуществени вреди,
изразяващи се кръвонасядане, охлузване и оток на
главата. Също така, охлузвания и кръвонасядания по
гърба и охлузвания на дясна мишнца, дясна предмишница, ляв лакът и дясно коляно и претърпените от
това болки, страдания и неудобства. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за тях
следва да се определи по справедливост от съда. Понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението.
Обстоятелствата, които съдът отчита при определяне на размера на обезщетение са
вида и характера на увреждането. Съдът счита, че определяне на обезщетение в
размер на 2000 лева в пълна степен следва да репарира причинените телесни
увреждания, болки и страдания.
При
проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата с оглед нарушаване правилата на чл. 113 и чл. 1** от ЗДвП. Константна е съдебната практика, че при преценка
за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да
се отчита не само факта
на извършено от страна на
пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. С оглед
доказателствата, ангажирани
по делото, настоящият съдебен състав може да
обоснове извод, че с поведението си пострадалата е съпричинила вредоносния
резултат. Фактът, че
не е пресякла на пешеходна пътека и че не се уверила, че няма преминаващи и
приближаващи автомобили преди да предприеме пресичане. Ударът е настъпил на около 50 метра от пешеходна пътека тип „Зебра“.
Водачът на МПС се е движил със законово съобразена скорост. Във
връзка с тези обстоятелтва, съдът намира възражението
за съпричиняване от ищцата за основателно, но тъй като участието й е
незначително, следва да се присъди в размер на 1500.00 лева. В останалата му част
до пълния предявен размер от 2 000.00 лева искът следва да се отхвърли,
като неоснователен.
Относно
разноските: И двете страни са претендирали направените по делото разноски, като
при този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност. Ето
защо на основание чл.78 ал.1 ГПК направените от ищеца разноски за вещи лица и
държавната такса, общо от 280.00 лева, следва да се заплатят от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а именно - сумата от 210.00 лв. Процесуалният представител
на ищцата е заявил и искане да му
бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА. При фактическата и правна сложност на делото
и извършените процесуални действия по него
респ. съблюдаване
правилата на Наредба 1/2004 г. и цената на заявения иск
същото възлиза на 635.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
се следва сумата от 487,50лв.