№ 22736
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110110531 по описа за 2024 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветниците С. Д. А. и Д. С. А. са в договорни
отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден
имот-апартамент №22, находящ се в гр. /////. Твърди, че е изправна страна по договора,
а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното от тях и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда
на чл. 410 от ГПК ответниците са депозирали възражение по чл. 414 от ГПК, поради
което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за
установено, че С. Д. А. и Д. С. А. му дължат, както следва: С. Д. А.-сумата от 155,49
лева–главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2021 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 33,53
лева–лихва за забава от 15.09.2021 год.–07.09.2023 год., сумата от 6,67 лева,
представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2020 год.
до м.08.2021 год. и сумата от 1,74 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 год.-07.09.2023 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.09.2023 год. /датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до
окончателното плащане на сумите и Д. С. А.-сумата от 466,46 лева–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. –
1
30.04.2021 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 100,58 лева–лихва за
забава от 15.09.2021 год.–07.09.2023 год., сумата от 20 лева, представляваща такса за
услугата дялово разпределение за периода от м.08.2020 год. до м.08.2021 год. и сумата
от 5,22 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020 год.-07.09.2023 год., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 26.09.2023 год. /датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на
сумите Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-С. Д. А. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия.
Ответникът-Д. С. А. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който не
оспорва исковата молба.
Третото лице помагач-„Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай ответникът
Д. С. А. не оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, поради което
съдът приема този факт за установен. Съдът приема и че ответникът С. Д. А. също
притежава това качество. Този извод се подкрепя от приетите поделото доказателства-
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №185, том IX, нот. Дело
№1785/1983 год., от който е видно, че А.И. А.а е придобила правото на собственост
2
върху процесния топлоснабден имот. От удостверение за наследници с изх.
№03960/16.04.2021 год. се установява, че А.И. А.а е починала на 12.04.2021 год. и е
оставила наследници по закон Д. С. А.-съпруг и С. Д. А.-син. Именно в това си
качество на наследник на А.И. А.а ответникът С. А. има качество на потребител на
топлинна енергия, поради което съдът намира възражението му за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай ответниците не оспорват количеството доставена топлинна
енергия както и нейната стойност, поради което съдът приема, че С. Д. А. и Д. С. А.
дължат общо сумата от 621,95 лева, представляващи стойността на потребената и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 год. до 30.04.2021 год. или
съобразно притежаваните квоти в съсобствеността С. А. дължи сумата от 155,49 лева,
Д. А. сумата от 466,46 лева и сумата от 26,67 лева, представляваща такса за услугата
дялово разпределение за периода от м.08.2020 год. до м.08.2021 год. или С. А. сумата
от 6,67 лева, а Д. А. сумата от 20 лева.
Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период
е неоснователна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
3
срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно
от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ
отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва
изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава
след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца
до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период следва
да се отхвърли като неоснователен. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплати на ищеца, както следва С. Д. А. сумата от 35,93 лева и Д. С. А.
сумата от 107,79 лева представляваща сторените разноски в настоящото производство,
съразмерно с уважената част от претенциите и С. Д. А. сумата от 15,40 лева и Д. С. А.
сумата от 46,20 лева, представляващи разноските по гр.д. №52625/2023 год. по описа
на СРС, 75 с-в.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК
/////////, със седалище и адрес на управление: гр. ////// против С. Д. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. /////////, че С. Д. А. дължи на „ТС” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК,
сумата от 155,49 лева /сто петдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020
год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №22, находящ се в гр. /////,
ведно със законната лихва, считано от 26.09.2023 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 6,67 лева /шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща такса
за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2020 год. до м.08.2021 год., ведно
4
със законната лихва върху главницата считано от 26.09.2023 год. до окончателното
плащане на сумата, като отхвърля исковете за сумата от 33,53 лева /тридесет и три
лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 год. до
07.09.2023 год. и за сумата от 1,74 лева /един лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща лихва за забава въхру главницата за дялово разпределение за периода
от 16.10.2020 год. до 07.09.2023 год., като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК
/////////, със седалище и адрес на управление: гр. ////// против Д. С. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. /////, ап.22, че Д. С. А. дължи на „ТС” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от
ГПК, сумата от 466,46 лева /четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет и
шест стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №22,
находящ се в гр. /////, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2023 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 20 лева /двадесет лева/, представляваща такса
за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2020 год. до м.08.2021 год., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 26.09.2023 год. до окончателното
плащане на сумата, като отхвърля исковете за сумата от 100,58 лева /сто лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 год. до
07.09.2023 год. и за сумата от 5,22 лева /пет лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща лихва за забава въхру главницата за дялово разпределение за периода
от 16.10.2020 год. до 07.09.2023 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 35,93 лева /тридесет и пет лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща разноските по настоящото производство, съразмерно с
уважената част от претенциите, както и сумата от 15,40 лева /петнадесет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща дължимите разноски по гр.д. №52625/2023
год. по описа на СРС, 75 с-в.
ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 107,79 лева /сто и седем лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща разноските по настоящото производство, съразмерно с
уважената част от претенциите, както и сумата от 46,20 лева /четиридесет и шест лева
и двадесет стотинки/, представляваща дължимите разноски по гр.д. №52625/2023
год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем
сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
5
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6