Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ……….. 2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
ДЕЧЕВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на секретаря Даниела
Генчева в присъствието на прокурора Благовест Байраков,
след като разгледа докладваното от съдия Дечев
в.н.о.х.д. № 1743 по описа за 2020 година, намери за установено
следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С решение от 17.10.2019 г., постановено
по НОХД № 15566/2017 г., по описа на СРС, НО, 1- ви състав е признал обвиняемия
Р.Т.М. за виновен в това, че на 14.07.2016 г., около 09:50 часа в гр. София, на
бул. „Царица Йоана“ в близост до кръстовището с бул. „Луи Пастьор“ в района на
магазин „Домко“ при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Лада“, модел „Нива“ с рег. №********нарушил
правилата за движение – чл. 6, т. 1, пр. 4 от Закона за движение по пътищата и
чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за движение по
пътищата – „Като участник в движението не съобразил своето поведение с пътната
маркировка и предприел маневра /завой на ляво или обръщане в обратна посока/
при наличие на надлъжна пътна маркировка М2-ППЗДвП – двойна непрекъсната линия
при положение, че на пътните превозни средства им е забранено да я застъпват
или пресичат“, вследствие на което възникнал удар с мотоциклет „Кавазаки Z 1000“ с рег. № ********В с водач Я.Я.Н.и по непредпазливост
причинил на Я.Я.Н.средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясната
ключица, което му е причинило трайно затруднение в движението на горен десен
крайник за срок по-голям от 30 дни, като ударът е бил предотвратим при
условията на спазване на безопасна дистанция от страна на водача на мотоциклета
– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр.
с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000 лева.
На основание чл. 78а, ал. 4, вр. с чл. 343 г от НК, съдът е лишил обвиняемия Р.Т.М. от
право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Съдът
на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил обвиняемия Р.Т.М.
да заплати направените по делото разноски в размер на
367.08 лева в полза на държавата, по сметка на СДВР, и по сметката на СРС сума
в размер на 908.18, както и 10 лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Против постановеното решение, в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от упълномощения защитник на обвиняемия М. – адвокат Л.Т., в която решението на СРС се определя като
неправилно и незаконосъобразно, поради което се желае неговата отмяна.
След запознаване с мотивите към
съдебния акт, е постъпило и допълнително изложение към въззивната
жалба, в което защитата излага аргументи за предубеденост на съдебния състав,
постановил атакуваното решение, респ. наличие на основание за отвод по чл. 29,
ал. 2 от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е отказал да приобщи показанията
на свидетелите Н. и А. от досъдебното производство при заявено от защитата
съгласие за това, въпреки наличието на множество съществени противоречия между
твърденията им от двете фази на процеса. Сочи се, че е налице основателно
съмнение, както по отношение на достоверността на показанията им, така и относно
обстоятелството дали изобщо двамата са присъствали на мястото на ПТП. Според
жалбоподателя, районният съдия е показал предубеденост относно вината на подс. М., като е приел, че същият умишлено не е запазил
местопроизшествието, с цел да прикрие неправомерното си поведение, при липса на
доказателства за такъв извод и без да съобрази, че е невъзможно обвиняемият да извърши оглед на местопроизшествието, в което лично е
участвал. Посочва се, че първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил показанията на свидетелите А.,Г.и М., подкрепящи тезата
на обвиняемия. Отделно от това се твърди, че
съдебният състав недопустимо се е ползвал от показанията на свид.
М. от досъдебното производство, без да ги е приобщил към доказателствената
маса чрез прочитането им по ред на чл. 281 от НПК. На следващо място се твърди,
че съдът превратно е обсъдил заключенията на вещото лице В., вместо да приеме,
че липсват обективни факти, които да определят точно траекторията на движение
на двете МПС, скоростта им и мястото на удара. Посочва се, че приетото от съда
място на настъпване на ПТП, различно от установеното посредством разпитите на
обвиняемия, свид. М., свид. А. и свид.Г.е плод на
недопустими предположения от състава на съда. Твърди се, мотивите към
обжалвания съдебен акт са противоречиви и неразбираеми, до степен на липсващи
такива. Прави се искане за повторен разпит на свидетелите С. Н. и Т. А. поради
съществени противоречия на показанията им от съдебната фаза с тези от
досъдебната. Моли въззивния съд да отмени решението
на СРС и вместо него да постанови ново оправдателно решение или да го отмени и
върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
В разпоредително заседание, въззивният
съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че решението е обжалвано
в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред настоящата
инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито
съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови
доказателства.
В хода на съдебните прения
пред настоящия съд, служебният защитник на обвиняемия – адв. Т., поддържа въззивната
жалба и допълнението към нея, по изложените в тях съображения. Намира, че
атакуваният съдебен акт не отговаря на изискванията на чл. 303 и чл. 304 от НПК, тъй като не почива на събрани по надлежния ред и годни доказателства, а е
основан на предположения. Сочи, че първостепенният съд не е преценил достатъчно
задълбочено показанията на свидетелите Н., Н. и А.. В тази връзка подчертава,
че са налице противоречия в депозираните от тях показания на досъдебното
производство по отношение на обстоятелствата – местена ли е колата, както и посоката
на движение на Н. и А.. Отбелязва, че съдебният акт на първата инстанция е
постановен от незаконен състав, при наличие на предубеденост във вината на обвиняемото лице и без обсъждане на показанията на свидетелите, които ползват
защитата. Фиксира вниманието на съда върху описанието дадено от свидетелите на
обвинението относно механизма на настъпване на ПТП, което според защитата не
отговаря на белезите върху автомобила, които са настъпили в предния ляв калник,
предна лява врата и предното стъкло. Посочва, че мотоциклетът на пострадалия се
е движел неправомерно в насрещното движение и попътно на автомобила на обвиняемия М.. Позовава се на заключенията на допълнителната АТЕ и ВТЕ експертизи, от
които според защитника се установява, че мястото на удара е веднага след стоп
линията в най-лява лента и при навлизане от страна на подзащитния
му в кръстовището, при направен от последния правомерен ляв завой. На тази
основа се желае решението на първостепенния съд да бъде отменено и да
бъде постановено ново, с която обвиняемият да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд. Алтернативно се моли за намаляване
на размера на наложеното наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“, в случай че въззивният съд
не възприеме аргументите за незаконосъобразност и неправилност на
първостепенния съдебен акт.
Обвиняемият Р.М. се присъединява към развитите от адв. Т.
доводи, без да излага своя самостоятелна аргументация.
Представителят на Софийска градска
прокуратура намира въззивната жалбата за
неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да
потвърди решението на СРС, като правилно и законосъобразно. Споделя изцяло съображенията и
анализа на доказателствения материал на
първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че обвиняемият е
извършил престъплението, за което е признат за виновен.
В правото си на последна дума,
обвиняемият Р.М. заявява, че е извършил правомерна маневра – ляв
завой в зоната на кръстовище, което има секция за ляв завой. Посочва, че
мотоциклетистът се е движел изцяло в платно за насрещно движение, на което няма
право. В заключение моли въззивния съд да го признае
за невиновен по повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната
жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна
или изменение, като съображенията за това са следните:
Производството
пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава
XXVIII от НПК при направено искане от обвиняемия и неговия защитник на
основание чл. 248, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 252, ал. 1
от НПК. За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд независимо от спецификата
на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК, е събрал и проверил отново
всички гласни доказателствени средства. В тази насока
въззивнaтa инстанция
намира, че първоинстанционния съд е осигурил
справедлив процес на обвиняемия, като е изслушал обясненията му, провел е
непосредствен разпит на вещите лица по назначените и изготвени по делото
експертизи, осигурил е възможност на обвиняемия и защитника му да поставят
въпроси и да изразяват възражения, като непосредствено са събрани и показанията
на всички свидетели – очевидци на инкриминирания инцидент.
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка,
която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
обсъдени подробно в мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният
съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и
е направил своите доказателствени изводи въз основа
на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за съществена промяна
във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Обвиняемият
Р.Т.М., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше
образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
На
14.07.2016 г. около 09:50 часа,
обвиняемият Р.М. управлявал лек автомобил марка „Лада“, модел „Нива“ с
рег. №********/служебен автомобил на ОПП-СДВР, със съответните отличителни
знаци/ в гр. София, по бул. „Царица Йоана“ до кръстовището с бул. „Луи
Пастьор“. На предната
дясна седалка в превозното средство до обвиняемия пътувал неговия колега –
свидетелят Б. М.. Бул. „Царица Йоана“, в района
на местопроизшествието се състоял от две пътни платна, всяко от които било
предназначено за движение на МПС в двете посоки, като двете платна били
отделени едно от друго с двойна непрекъсната линия тип М-2 от ЗДвП. Платното на
бул. „Царица Йоана“, в посоката на движение на обвиняемия било
разделено на три ленти за движение – лява, предназначена за движение на ляво
(към бул. „Луи Пастьор“), средна, предназначена за движение в права посока и дясна,
която била предназначена за движение в права посока и завой надясно.
Полицейския автомобил на обвиняемия М. се движел в лявата лента за движение на бул.
„Царица Йоана“ в посока кръстовището с бул. „Луи Пастьор“. В същото време по бул. „Царица
Йоана“, към
същото кръстовище, и със същата посока на движение зад полицейския автомобил се
движел мотоциклет, марка „Кавазаки“, модел „Z 1000“ с
регистрационен номер ******, управляван от свидетеля Я.Я.Н..
Светофарната уредба подала „зелен сигнал“ за превозните средства намиращи се
в лентата за движение на двете МПС-та –
на обвиняемия М. и свид. Н.. В този момент водачът на
лекия автомобил обв. М. внезапно предприел маневра
„обратен завой“, като преди началото на кръстовището, преминал през
забранителната маркировка – двойна непрекъсната линия. Свид.
Н., който управлявал мотоциклета си на дистанция по-малка от безопасната и също
се намирал на двойната непрекъсната
линия, не успял да спре и последвал удар на мотоциклета в предна лява
врата на автомобила, управляван от обв. М.. В
резултат на удара и последвалото падане на пътното платно Я. Н. получил телесни
увреждания.
Видно от заключението на изготвената
по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни вследствие на
инцидента, пострадалият Я. Н. е получил следните травматични увреждания:
навяхване на шията, счупване на дясната ключица, охлузване и кръвонасядане на дясната мишница, кръвонасядане
на трети пръст на дясната ръка, охлузване на левия лакът, охлузване и кръвонасядане на дясното коляно, охлузване на дясната подбедрица, разкъсно-контузна
рана на палеца на дясното ходило. Според заключението на експерта получените
травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или
върху такива и отговарят да са получени по време и начин при ПТП. Посочено е,
че счупването на ключицата най-често се получава по индиректен механизъм, при
падане върху ръката, лакътя или рамото и също добре отговаря да е получено при
въпросния инцидент. Експертът е посочил, че счупването на дясната ключица,
поради анатомичната и функционалната й свързаност с горния крайник е причинило
на пострадалия трайно затруднение в движението на горен десен крайник за срок
по-голям от 30 дни. Останалите травматични увреждания са реализирали критериите
на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. При счупвания на ключицата,
срокът на нетрудоспособност за физически труд е 2-3 месеца, а за нефизически
труд 1.5-2 месеца. За навяхването на шията срока на нетрудоспособност е 20-25
дни. За получените мекотъканни увреждания,
възстановителния период е от порядъка на
две седмици.
Според заключението на изготвената и
приета по делото автотехническа експертиза, скоростта
на движение на двете моторни превозни средства (лек автомобил и мотоциклет), в
района на произшествието и към момента на удара – инициалния контакт е била в
границите на 30 – 40 км. От техническа гледна точка експертът е приел, че се
касае за челен удар нанесен от мотоциклет Кавазаки с
предната габаритна страна върху лявата габаритна страна на л.а. ВАЗ – лява
врата при условията на мотоциклет и автомобил в процес на движение. След
инициалния контакт мотоциклета е бил изведен от управляемост – надлъжна и
напречна устойчивост с последващо падане върху
терена, автомобилът е реализирал спиране. Вещото лице е подчертало, че незапазването
на местопроизшествието не дава възможност от техническа гледна точка за
установяване на изходни данни за прецизиране на мястото на удара, поради това,
че не е фиксирано мястото на окончателното установяване на
мотоциклета и автомобила след удара, както и мястото на части от мотоциклета –
парчета пластмаса от спойлерите и/или други части от конструкциите на двете
ППС, т.нар. „екран на удара“. Ориентировъчно като вероятно и възможно място на
инициалния контакт, експертизата е приела, че по дължина на пътното платно,
това е станало на платното за движение на бул. „Царица Йоанна“, в района на
магазин Домко (ул. Луи Пастьор 17), а по широчина на
пътното платно върху разделителната линия М2 на бул. Царица Йоанна. Отстоянието на л.а. ВАЗ от удара към началния момент на
предприетата маневра „завой наляво“ или „обръщане в обратна посока“ се равнява
на около 3 метра, като непосредствено преди предприемането ѝ водачът е
имал възможност да възприеме наличието на мотоциклета посредством огледалата за
обратно виждане – вътрешно или външни, в зависимост от местонахождението му.
Разстоянието на опасната зона за спиране на л.а. ВАЗ се равнява на около 16 до
25 метра при скорост на движение 30-40 км/ч, а разстоянието на опасната зона на
мотоциклет Кавазаки се равнява на около 19-26 метра.
Непосредствената причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка
е от една страна предприетата маневра „завой на ляво“ или „обръщане в обратна
посока“ осъществено от л.а. ВАЗ на забранено за такава маневра място,
обусловено от пресичане на линия М2 и от друга страна от неспазване на
безопасна дистанция от страна на мотоциклетиста или от ненавременна реакция за
привеждане на спирачния привод на мотоциклета в
аварийно спиране. Ударът е бил предотвратим за водача на л.а. ВАЗ при условията
на непредприемане на маневрата, а за мотоциклета Кавазаки
– при условията на спазване на безопасна дистанция и/или своевременна реакция
за привеждане на спирачния привод на мотоциклета в
режим аварийно спиране.
От заключението видеотехническата
и идентификационна експертиза, изготвена от вещите лица Д.Ц.и В.Г.(л. 142-146
от ДП), се установява съдържанието на видеозаписа от камерата на процесното кръстовище и че в обхвата на камерата не е било
заснето процесното ПТП.
Заключението на комплексната автотехническа и видеотехническа експертиза
(л. 104-113 от СД) е изследвала мястото на ПТП, в зависимост от различините гласни доказателствени
източници по делото, а също така е онагледено, каква част от процесното кръстовище е било заснето от видеокамерата.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе за установена въз основа на гласните
доказателствени средства – обясненията на обвиняемия Р.М.,
показанията на свидетелите Я. Н., С. Н.,
Т. А., Б. М., Д.А.,Ю.Г.и К.Н., писмените
доказателства и доказателствени средства – протокол
за оглед на пътнотранспортно произшествие, ведно със скица и фотоалбум, констативен
протокол № К613, медицински документи за пострадалия Н., справка за съдимост, както и останалите писмени доказателства, ангажирани
в хода на досъдебното производство; веществени
доказателства: оптичен носител – DVD+R, съдържащ запис
от охранителна камера; способи на доказване - заключението
на СМЕ по писмени данни, заключението на автотехническата
експертиза, заключението видеотехническата и
идентификационна експертиза, и заключението на комплексната автотехническа
и видеотехническа експертиза;
Въззивният
съдебен състав споделя направения в мотивите към решението, внимателен и
задълбочен доказателствен анализ. Контролната
инстанция намира, че по отношение на съдебния акт не могат да бъдат отправени
упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като ревизираният
съд е изпълнил отговорно задълженията си по разкриване на обективната истина и
е очертал фактическата обстановка на деянието в нужния обем. След извършен самостоятелен анализ на ангажираната по делото
доказателствена съвкупност, въззивната
инстанция намира за неоснователни доводите на защитника на обвиняемия,
застъпени от него във въззивната жалба и в
пледоарията му пред въззивния съд, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения при оценката
на доказателствения материал, които са рефлектирали
върху правилността на фактическите и правните изводи на съда. Настоящият въззивен съд констатира точно обратното, а именно, че
контролираната инстанция е извършила коректен анализ на събраните
доказателства, като е изяснила точния им смисъл и не е допуснала превратното им
тълкуване или неоснователно подценяване на едни доказателства за сметка на
други. Възприетите фактически положения, очертаващи съставомерността
на извършеното от обв. М. деяние, са изведени в
резултат на правилна логическа дейност, като не са допуснати непълноти, а
възраженията в пледоарията на защитника пред районния съд са получили
съответните задълбочени отговори, които не лишават обвиняемия от възможността
да разбере волята на решаващия състав, която е ясно и недвусмислено изразена. Обстоятелството, че доказателствения
анализ в мотивите на решението не се харесва, не се споделя и не се възприема
от обвиняемия и от защитника му, понеже не обслужва поддържаната защитна теза,
съвсем не означава, че първоинстанционният съд е
сбъркал в преценката си относно достоверността /недостоверността/ на тези доказателствени средства, и че по този начин е допуснал
съществено процесуално нарушение. При това положение, доколкото събраните по
делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и
не е допуснато превратното им тълкуване, според този съдебен състав вътрешното
убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано, като не следва
да бъде променяно или замествано.
Въззивната
проверка на съдържанието на атакувания съдебен акт не установи за основателни и
твърденията на защитата, за проявено лично пристрастие
към обвиняемия от страна на
постановилия го съдия. В мотивите към решението са изложени оценки за
разглежданата престъпна дейност и за доказателствената
обезпеченост на заетата от обв. М. позиция, които
противно на доводите на защитата не представят районния състав за предубеден. В
тези оценки, както и в цялостните мотиви, първоинстанционният
съд не е преминал етичните и професионални граници, които съдийската професия
му налага. Нито е показал и че вътрешното му съдийско убеждение е било
предварително опорочено.
С основание първият съд е приел, че доказателствените източници са еднопосочни и безпротиворечиви относно настъпилото пътно-транспортно
произшествие, неговото време, място и участници – обвиняемият Р.М. с
управлявания от него полицейски лек автомобил марка „Лада“, модел „Нива“ и
мотоциклета марка „Кавазаки“, модел „Z 1000“, управляван съответно от пострадалия свидетел Я. Н..
Законосъобразно районният съд е отбелязал, че по отношение на посочения кръг от
въпроси, доказателствената маса не бележи никакви
отклонения, а същите не са и предмет на спор между страните, поради което и по
аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, съдът си е позволил само да
ги маркира, като е насочил същинския доказателствен
анализ към спорните моменти по делото.
Основният спорен въпрос в настоящето
производство, до който се отнасят съществените възражения на защитата на
обвиняемия, а така също и с оглед ангажираните по делото гласни доказателствени източници, е свързан с установяване точното
място и причина за настъпилото ПТП – дали това е станало преди кръстовището при
извършен от страна на обвиняемия неразрешен обратен завой при наличие на двойна
непрекъсната маркировка, или пък произшествието е реализирано след началото на
кръстовището, при предприет от обвиняемия завой наляво или обратен такъв на
разрешено за това място, и е намерил своето правилно разрешение в мотивите на
обжалваното решение.
Въззивният
съд намира, че правилно в основата на фактическите си изводи относно
релевантните обстоятелства, контролираният съд е поставил показанията на
свидетелите Я. Н., С. Н. и Т. А.. Това той е сторил не
произволно, а след преценка на тяхната надеждност и достоверност, както с оглед
собственото им информационно съдържание, така и при съпоставянето им с другите
гласни и писмени доказателствени средства. Въз основа
на показанията на тези свидетели, първостепенният съд обосновано е приел, че от
същите по несъмнен начин се установяват обстоятелствата на настъпилото
пътно-транспортно произшествие, и конкретно мястото на неговото реализиране, а
именно преди зоната на кръстовището
между бул. „Царица Йоанна“ и бул. „Луи Пастьор“ и срещу намиращия се там
магазин „Домко“. С оглед наведените от защитата
възражения в тази връзка, въззивния съд намира, че
следва да бъде извършен подробен анализ на така посочените свидетелски
показания.
На първо място, с добра информативна
стойност се ползват показанията на пострадалото лице – свид.
Н., дадени
от същия, както непосредствено пред първоинстанционния
съдебен състав, така и в хода на ДП и прочетени по реда на чл. 378, ал. 2, вр. с чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. По отношение на свид. Н. следва да бъде посочено, че дефинитивно липсват
данни за наличие на тенденциозност и предубеденост на показанията му – същият
не е страна в производството, а фактът че се явява пострадал от инкриминираното
деяние не е основание
същите да бъдат изключени от доказателствената
основа, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира
недостоверност в показанията му, а следва да се разглежда като основание за по
- задълбочен анализ.
Свид. Н. подробно описва обстоятелствата, при които се е
осъществило процесното произшествие, като не
демонстрира стремеж към преувеличаване или изопачаване на фактите. В разказа си
последният дава детайлно описание на участъка, в който се е движел, своето
поведение, конкретизира мястото и механизма на самия удар и поведението на
другия участник в ПТП-то. Чрез процесното гласно доказателствено средство се възпроизвеждат доказателствени факти, установяващи, че свид.
Н. се е движел с личния си мотоциклет марка „Кавазаки“,
модел „Z 1000“ на инкриминираната дата по бул. „Царица Йоанна“
към кръстовището с бул. „Луи Пастьор“, когато е възприел как пътуващия пред
него полицейски автомобил намалява скоростта и завива наляво, с оглед
извършване на маневра обратен завой. Веднага
след като свидетелят възприел рязкото завиване на колата, е предприел аварийно
спиране, но не успял да спре и се ударил с мотоциклета в автомобила. Без съмнения постаралият е заявил, че ударът
между двете превозни средства е настъпил на около 20м. преди навлизане в самото
кръстовище. Впечатление
прави, че досежно основния спорен по делото въпрос, касаещ мястото на настъпване на процесното
ПТП, в разпита си в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, свид. Н. не надгражда
или по друг начин трансформира показанията си, отнесени към тези дадени пред
орган на досъдебното производство, а казаното от него носи белезите на устойчив
разказ независимо от фазата, на която е извършен. Въззивният
съд намира за съществено при проверката на достоверността на показанията на
пострадалото лице, че на съобщените от него факти за движението на двете
превозни средства и мястото на сблъсъка съответстват показанията на свидетелите
С. Н. и Т. А. станали очевидци на деянието, които дават подробни сведения в
тази насока. Разпитани като свидетели, посочените лица по идентичен начин
възпроизвеждат възприетата от тях информация касаеща
времето, мястото и начинът на осъществяване на пътно-транспортното
произшествие. Настоящият съдебен състав констатира, че не съществува каквото и
да е разминаване по отношение основните факти, за които внасят информация, а и
те са успели да възприемат инцидента от самото му начало, при това от две
различни в пространството местоположения – свид. Н. е
бил попътно движещ се в съседната лента на мотоциклета, а свид.
А. е наблюдавал събитията като пешеходец на отсрещния
тротоар в близост до магазин „Домко“. Тук е мястото
да се отбележи, че не могат да се споделят доводите, изложени във въззивната жалба, че отказът на съда да приобщи към доказателствения материал показанията на свидетелите Н. и А.,
дадени в хода на разследването съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Видно е, че тези свидетели са депозирали показания и в хода на разследването и в хода на съдебното следствие.
Принципът на непосредственост, визиран в чл. 18 от НПК търпи
изключение единствено във визираните в НПК случаи, част от които е
предвидената възможност за приобщаване - чрез прочитането им на депозирани в
хода на разследването свидетелски показания по реда на чл. 281 от НПК. Това
процесуално - следствено действие обаче не е произволно, а извършването му е
обвързано с наличието на определени предпоставки, визирани в посочената норма,
които не са били налице, тъй като между заявеното от двамата свидетели Н. и А. в хода на съдебното следствие и заявеното в хода на
разследването не са констатирани съществени противоречия и то относно
релевантни за предмета на доказване факти. Такива не бяха констатирани и от
настоящата съдебна инстанция. Поради това отказът на районния съд да
прочете показанията на посочените свидетели не съставлява нарушение на
процесуалните правила и оплакването в тази насока е неоснователно.
Съдът обсъди заявеното от двамата, че са
възприели непосредствено автомобила, управляван от обвиняемия и мотоциклета на
пострадалия да се движат по бул. „Царица Йоанна“ в посока кръстовището с бул.
„Луи Пастьор“ в момента на подаден разрешителен сигнал от светофарната уредба.
Обсъжданите лица са категорични, че преди да достигне самото кръстовище и при
наличие на двойна непрекъсната маркировка, полицейският автомобил е извършил
маневра завой на ляво, възнамерявайки да направи обратен такъв. Наред с това въз
основа показанията на свидетелите се установява и друго важно обстоятелство, а
именно мястото на процесното съприкосновение между
двете превозно средства – на около 10-20м. преди началото на кръстовището с
бул. „Луи Пастьор“, където именно е последвал удар с
попътно движещия се мотоциклет. В този
смисъл двамата свидетели неотклонно са подържали при всичките си разпитите в
хода на производството, че полицейския автомобил се е намирал доста преди стоп
линията на кръстовището. Пред
настоящият съдебен състав не стои причина да не се довери на казаното от тях,
тъй като те изключително детайлно възпроизвеждат информацията, която лично са
възприели, и изрично поясняват, че не са губили визуален контакт с процесните МПС-та. Показанията на свидетелите Н. и А. изхождат от лица, за които по делото не са събрани данни за
пристрастност, предубеденост или заинтересуваност, към която и да било от
тезите на обвинението и защитата, а присъствието им на инцидента и последващото им свидетелстване по делото е резултат от
случайно стечение на обстоятелства. В този
аспект и заявеното от тях заслужава доверие и показанията им са годна база за
изграждане на фактически изводи по делото именно предвид качествената
характеристика на източника на доказателства. В тази връзка напълно голословни са
твърденията на защитата, изложени във въззивната
жалба, че показанията на двамата свидетели не съдържат преки доказателства и не
отразяват непосредствените им възприятия, тъй като се поставя под съмнение
присъствието им на мястото на инцидента. Преценката, както на показанията на
тези свидетели, депозирани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, така и на тези от досъдебното производство, не налага извод
в този смисъл.
Като допълнителен аргумент в подкрепа
на направената оценка за достоверност на посочената група гласни доказателствени източници, контролираният съд правилно е
отчел изложеното от свидетеля Б. М., колега на обвиняемия, който е пътувал с
него в полицейския автомобил, и който по време на разпита си в хода на
досъдебното производство, потвърждава тезата на пострадалия свидетел, като недвусмислено
заявява : „Колегата предприе внезапна маневра като излезе от лентата за
движение наляво, като че ли предприе маневра за обратен завой. След което усетих
удар от ляво на нашия автомобил“ (л.72 –л.73 от ДП). Не отговаря на истината
възражението на защитата, че първоинстанционният съд
недопустимо се е позовал на посочените
показания на свидетеля М. от досъдебното производство, без да е приобщил същите
към доказателствата по делото. Напротив, видно от протокол от с.з. проведено на
13.12.2018 г., при непосредствения разпит на свидетеля М., проверяваният съд е
констатирал противоречия между заявеното от него в хода на съдебното следствие
и твърденията на същия направени в хода на разследването по отношение на едни и
същи обстоятелства, сред които и обстоятелството каква маневра е била
предприета от страна на обвиняемия, след което е приобщил чрез прочитането им
на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НК показанията на свидетеля от досъдебното
производство (л. 72-73 от ДП).
Правилно първостепенният съд е
преценил, че показанията на свидетелите Н., Н. и А., досежно
мястото на възникване на ПТП, кореспондират и с мястото, където са били
разположени двете превозни средства след удара между тях. Допълнителна индиция, че сблъсъка между полицейския автомобил и
мотоциклета се е случил преди самото кръстовище действително се явява
обстоятелството, че двете превозни средства са били разположени на отсрещния
тротоар в близост до магазин „Домко“, за който се
установява не само от свидетелските показания, но и от приложената по делото
скица (л.11 ДП), че се намира преди кръстовището. Нещо повече, не само
пострадалия в своите показания пред СРС е заявил, че непосредствено след ПТП
двамата полицаи са му помогнали да премести мотоциклета от другата страна на
булеварда до магазин „Домко“, но същото обстоятелство
се потвърждава и от показанията на свидетеля М., който при повторния си разпит пред
съда е заявил, че са преместили двете МПС до отсрещния тротоар, като е уточнил,
че това място е било най-близо до тях. Не търпят критика изводите на
проверявания съд, досежно поведението и действията на
двамата полицейски служители – обв. М. и свид. М. по преместването на превозните средства, както и че
същите са били водени от единствения мотив - да заличат следите от точното
място на инцидента. Те обаче не са резултат на произволни съждения или на
пристрастност, а са основани именно върху обективните данни по делото, каквито
безспорно са обстоятелствата, че от една страна местопроизшествието не е било
запазено, тъй като двете МПС са били преместени веднага след удара, за което
безспорно принос имат полицейските служители – обв. М.
и свид. М., и от друга страна обстоятелството, че
двамата се явяват служители от сектор Пътна полиция, занимаващи се именно с
пътни произшествия, и в този смисъл професионално добре подготвени и запознати с
правилата за действие в такива случаи. В този смисъл, за съда не съществува
друго логично обяснение на действията на двамата полицаи, освен посоченото от
първостепенния съд, че въпреки тяхната професионална подготовка и техническа обезпеченост,
вместо да запазят местопроизшествието до пристигането на огледната
група, както и при наличие на техническа възможност да заснемат ПТП-то, същите са
преместили превозните средства, като по този начин са се опитали да заличат
следите от инцидента, т.нар. „екран на произшествието“. Въз основа на гореизложеното,
логично контролираният съд е заключил, че поведението на полицаите е било
продиктувано по причини именно свързани с това, че обвиняемия е извършил
маневра обратен завой на забранено за това място, при наличие на двойна
непрекъсната линия, преди линията на светофара и това би било предпоставка за
ангажиране на наказателната му отговорност.
Аргументирано, първостепенният съд е
отхвърлил като недостоверна версията за инцидента, изложената от обвиняемия М.
и свидетелите Д.А. и Ю. Г., а именно че ПТП-то
е станало в рамките на кръстовището, след линията на светофара, съпоставяйки я
с останалите доказателствени източници и изготвени
експертни заключения. Правилно в тази насока, контролирания съд се е позовал на
разясненията на вещото лице Иванов, досежно
конкретния механизъм на случилото се ПТП. Вещото лице е достигнало до извод, че
мотоциклета е нанесъл челен удар върху автомобила, а за последния удара се
явява страничен ексцентричен. Мотивирано, контролираната
инстанция е приела, че при този извод от страна на експерта относно механизма
на настъпилото ПТП, при съпоставка с фазите на движение на светофарната уредба
на процесното кръстовище, се наблюдава съществена
нелогичност във версията за инцидента, поддържана от страна на обвиняемия и
двамата свидетели. Разумно, в тази връзка проверяваният съд е съпоставил данните,
изводими от показанията на свид. Н. и обясненията на
обвиняемия за подаден зелен, разрешителен за тях сигнал на светофарната уредба
по време на произшествието, с приложения по делото като писмено доказателство
чертеж, онагледяващ фазите на движение през процесното
кръстовище, в зависимост от режима на светофарната уредба. Както правилно е отбелязал проверяваният съд,
при тази фаза на светофарната уредба (зелен сигнал за посоката на движение на
двамата участници в ПТП) се пропуска едновременното движение през кръстовището,
както на МПС с посока на движение по бул. „Царица Йоанна“ от Центъра към ж.к.
Люлин и завиващи наляво, така и на завиващите наляво МПС, но с обратна посока
на движение. Преценявайки горното, в настоящия съдебен състав се формира
идентичен с направения от районния съд извод - че при това положение
мотоциклетистът не би могъл да предприеме движение направо, преминавайки
линията на кръстовището, тъй като пътят му би бил пресечен от два потока
превозни средства, което опровергава изцяло тезата на обвиняемия и подкрепящите
го свидетели. Да се приеме обратното, би означало да се допусне, че пострадалия
мотоциклетист е целял да катастрофира, което се изключва от здравия житейски
разум в конкретния случай. След
изясняването на тези съществени подробности от пътната ситуация, които макар
привидно в граждански смисъл да стоят встрани от основния изследван въпрос,
съдът не кредитира обясненията на обв. М. и
подкрепящите ги показания на свидетелитеА.и Г., които
поддържат, че съприкосновението между двете превозни средства се е реализирало
в зоната на кръстовището, след линията на светофара, тъй като не
представляват отражение на обективно случилите се събития, а чрез тях се прави
неуспешен опит да се подкрепи защитната версия на обвиняемия, която последният
изгражда пред районния съд.
Също както контролираната инстанция, настоящият
съдебен състав, не кредитира с доверие показанията на свид.
Н. единствено в частта, в която последният дава сведения, че преди удара между
двете МПС се е движел зад полицейския автомобил, на нивото на левите му гуми,
тъй като тези му твърдения се опровергават от експертните заключения. С оглед
разясненията направени от вещото лице Иванов в хода на съдебното следствие,
районният съд правилно е акцентирал, че управлявайки мотоциклета при това
положение, удара за пострадалия не би настъпил в лявата врата на полицейския
автомобил, а левия му калник. В тази връзка, правилно първата инстанция е
приела, че свид.
Н. се е движел с мотоциклета зад полицейския автомобил, но на двойната
непрекъсната линия, тъй като в тази насока са и изводите на експерта, базирани
на установените щети по двете превозни средства, което пък води до извод за
наличие на съпричиняване от страна на свид. Н..
Въззивния
съд кредитира изводите от заключенията на приетите по делото експертизи, като
обективни, дадени в съответствие със специалните знания и опит на експертите и
допринасящи за изясняване на обстоятелствата по делото.
Съдът се
доверява и на писмените доказателства, събрани в хода на наказателното
производство, приобщени към доказателствения материал
по надлежния процесуален ред.
Констатация за необремененото съдебното минало на обвиняемия М. към датата на деянието, съдът е
направил законосъобразно въз основа на приложената и приета по делото справка
за съдимост.
Въззивната съдебна
инстанция споделя и направените от първоинстанционния
съд правни изводи за осъществен състав на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, както
от обективна, така и от субективна страна.
Деянието на обвиняемия
засяга важни обществени отношения, на защитата на които законодателят е отделил
цялата гл.XI от НК, озаглавена „Общоопасни
престъпления“, раздел втори „Престъпления по транспорта и съобщенията“, а
именно свързани с безопасността на транспорта, касателно
транспортните средства и съоръжения, здравето и живота на хората.
От обективна страна се установи, че обвиняемият Р.М. е осъществил
изпълнителното деяние на вмененото му престъпление, тъй като на 14.07.2016 г.,
около 09:50 часа в гр. София, на бул. „Царица Йоана“ в близост до кръстовището
с бул. „Луи Пастьор“ в района на магазин „Домко“ при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Лада“, модел
„Нива“ с рег. №********нарушил правилата за движение – чл. 6, т. 1, пр. 4 от
Закона за движение по пътищата и чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане
на закона за движение по пътищата – „Като участник в движението не съобразил
своето поведение с пътната маркировка и предприел маневра /завой на ляво или
обръщане в обратна посока/ при наличие на надлъжна пътна маркировка М2-ППЗДвП –
двойна непрекъсната линия при положение, че на пътните превозни средства им е
забранено да я застъпват или пресичат“, вследствие на което възникнал удар с
мотоциклет „Кавазаки Z 1000“
с рег. № ********В с водач Я. Я. и по непредпазливост причинил на Я.Я.Н.средна
телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясната ключица, което му е причинило трайно затруднение в
движението на горен десен крайник за срок по-голям от 30 дни, като ударът е бил
предотвратим при условията на спазване на безопасна дистанция от страна на
водача на мотоциклета.
Правилен е изводът на първостепенния
съд, че обвиняемият М. е допуснал визираното в обжалваното решение нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, тъй като
не е изпълнил задължението си да съобрази поведението си с пътната маркировка,
която между двете платна за движение е двойна непрекъсната линия, въвеждаща
изрична забрана за пресичане на тази линия и в двете посоки на движение. Това
поведение на обвиняемият М. е допринесло основно за настъпването на
пътнотранспортното произшествие, тъй като той изненадващо за останалите
участници в движението умишлено е нарушил правилото на чл. 6, т. 1 от ЗДвП във
вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП,
като е предприел маневра „обратен завой“ на място,
където това е забранено и с тези си действия е създал опасност за участниците в
движението, извършвайки маневрата, без да се съобрази с тях. Обвиняемият е имал възможност да предприеме мерки за
безопасност, като не извършва движение на ляво, а продължи да се движи в
пътното платно за движение в неговата посока, при което ПТП не би настъпило,
каквито мерки той не е предприел. Приносът на друг участник в движението не изключва причинно-следствената
връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение и настъпилите
обществено опасни последици, тъй като първопричина за ПТП-то е неправомерното
поведение на водача на лекия автомобил, който е допуснал грубо нарушение на
правилата за движение и така е създал предпоставки за настъпване на
произшествието.
Вярно
и точно районният съд е прецизирал и субективната страна на извършеното от
обвиняемата инкриминирано деяние, като извършено виновно, при форма на вината
несъзнавана непредпазливост (небрежност), по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК.
Действително, както прецизно е посочил и първоинстанционният
съд, обвиняемия М. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. За него, като водач на
моторно - превозно средство, е съществувало позитивното задължението за
спазване на правилата за движение. Умишлено е пренебрегнал основно такова
правило, което като правоспособен шофьор е следвало да съблюдава, а именно да
не предприема действия, насочени към извършването на
обратен завой на непозволено място,
в резултат на което по непредпазливост, при форма на вината несъзнавана
непредпазливост (небрежност), е реализирал ПТП, довело до съставомерния
резултат.
Първоинстанционният
съд правилно е отчел приноса на пострадалия Н. за настъпване на общественоопасните последици. Категорично този принос има
значение за преценка тежестта на вината на обвиняемия
и при определяне вида и размера на наказанието /Р 720-1969-3 н.о. и други/.
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е
приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и е освободил обвиняемия М. от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. За това престъпление законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода“ до три години или „Пробация“. Деянието е
извършено при форма на вината непредпазливост. Обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, като от деянието
не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Не са налице и
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
При индивидуализацията на наказанието,
районният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства – добрите
характеристични данни за обвиняемия, трудовата му ангажираност и съпричиняването на ПТП-то от страна на пострадалия. Правилно районният съд не е отчел в полза на обвиняемия
чистото му съдебно минало, доколкото същото предвид приложението на чл. 78а НК
вече е било взето предвид от законодателя, предвиждайки го като едно от
условията за освобождаването от административна отговорност. Като отегчаващи
вината обстоятелства правилно са били преценени длъжностното качество на
обвиняемия, който е бил призван не само да спазва ЗдвП,
но и да контролира спазването му от другите членове на обществото, както и
опитите му за заличаване на следите от деянието.
С оглед на изложеното, определеното от
районния съд административно наказание глоба в минимален размер от 1000 лева се
явява съобразено с тежестта на конкретно извършеното престъпление и данните за
материалното положение на обвиняемия. Така определеното административно наказание, въззивният съд прецени, че се явява едновременно необходимо
за поправянето и превъзпитанието на обвиняемото лице и ще го мотивира към
спазване на законовите правила и в частност – тези свързани с движение по
пътищата.
С оглед обстоятелството,
че обвиняемият М. има призната правоспособност на водач на МПС, спрямо същият
адекватно е прието, че може да се приложи репресивният ефект на предвиденото в
чл.343г от НК факултативно наказание „лишаване от права” по чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС”, поради което същото му е
наложено за период от шест месеца. В случая налагането му е оправдано
именно с цел постигане в по-висока степен на целите, преследвани от законодателя
– да се въздейства предупредително и възпиращо върху дееца и останалите членове
на обществото. Така определения размер от шест месеца на наказанието „Лишаване от право
да управлява МПС“, въззивният съд счита за релевантен
на обществената опасност на дееца и извършеното от него деяние, поради което не
се нуждае от корекция в претендираната от защитата
посока.
Предвид крайният изход на делото и с оглед
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно направените по делото
разноски са възложени в тежест на обвиняемия.
След обобщаване на резултатите от извършената,
на основание чл. 314 НПК, служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и
с оглед посочените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от тези съображения, Софийски
градски съд, НО, ХVI-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
17.10.2019 г., постановена по НОХД № 15566/2017 г. по описа на СРС, НО, 1
състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.