№ 4393
гр. Варна, 21.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20233100502107 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 63688/28.08.2023
г. И. Н. И., ЕГН**********, чрез адв. Б. Ж. срещу Решение № 2680 от
18.07.2023 г., постановено по гр.д. 4805/22 г. на ВРС, с което е отхвърлен
предявеният иск от И. Н. И., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул.*******
№82, ет.5, ап.11, чрез адв.Б. Ж. от ВАК със съдебен адрес: град Варна,
ул.******* №10, ет.1 срещу К. Х. П., ЕГН ********** с адрес: град
Варна,ул.******* №4,ет.2,ап.5 и П. Х. П., ЕГН ********** с адрес: град
Варна, ул.******* №4, ет.2, ап.5, основан на чл.76 от ЗС, за осъждане на
ответниците да предадат на ищеца, владението върху 1/4 ид.част от ПИ в село
*******, община Долни Чифлик, обл.Варна с идентификатор по кад.карти и
кад.регистри *******.503.248, целият с площ от 207кв.м., при граници: ПИ:
*******.503.115; *******.503.116; *******.503.198, поради неоснователност.
Посочва, че искът е основан на твърдението, че ищецът е неправилно
отстранен от владение на ¼ ид. част от имота, тъй като е установил това
владение далеч преди да бъде предявен искът по гр.д. 16514/2016 г. на ВРС –
30. Излага, че владението върху имота му е било отнето от ищеца на
22.12.2021 г. със съдействието на съдебен изпълнител Людмил Станев, рег. №
895, който е извършил въвод в полза на ответниците по изп. дело
20218950402687, образувано въз основа на изп. лист за предаване на
владението върху целия имот, издаден по гр.д. 16514/2016 г. на ВРС, по което
дело обаче искът не е бил предявен срещу него, а само срещу неговата майка.
Твърди, че в решението не е обсъдено основанието на иска, а именно:
собствеността въз основа на която е упражнявал непрекъснато владение върху
¼ ид. част от процесния недвижим имот, е придобита в СИО от неговите
1
родители по силата на решение № 16-1 от 04.06.1999 г. на ПК – Долни
Чифлик и последващ договор за доброволна делба. Изтъква, че по силата на
договора за доброволна делба майка му Г И.а получила в дял срещу
заплащане процесния имот. По време на сключване на договора тя била в
брак с баща му Никола И. И., починал на 22.06.2014 г. Твърди, че владението
му продължило от 22.06.2014 г. до 22.12.2021 г. Посочва, че владението върху
имота е отнето от ЧСИ Людмил Станев, който е извършил въвод полза на
ответниците по изп. дело 20218950402687, образувано въз основа на изп. лист
за предаване на владението върху целия имот, издаден по гр.д. 16514/2016 г.
на ВРС – 30 състав. Въпреки че делото е било образувано по иск по чл. 108
ЗС, предявен през 2016 г., след смъртта на наследодателя му, искът е бил
насочен и решение постановено единствено срещу майка му Г Маринова И.а,
но не и срещу него. Твърди, че съдебният изпълнител е нарушил нормата на
чл. чл. 523, ал. 1 ГПК. На следващо място посочва, че не са обсъдени
показанията на свидетеля за упражняваното владение от ищеца още преди
предявяване на иска, а преди това от неговия баща, починал през 2014 г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор с вх. .№
75487/12.10.2023 г. от К. Х. П. и П. Х. П., чрез адв. И. К. И.. Посочват, че
имотът е наследствен и И. И. не е имал никакви права над имота, тъй като
майка му е жива. Твърдението, че владее ¼ от имота е останало недоказано.
Счита, че процесният имот не е бил СИО. Твърди, че въззивникът не може да
бъде трето лице владелец на имота на починали си баща, тъй като съобразно
чл. 429, ал. 1 от ГПК, изпълнителният лист има сила и спрямо наследниците
на длъжника.
Моли да се потвърди обжалваното решение, претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не правят доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 63688/28.08.2023
г. И. Н. И., ЕГН**********, чрез адв. Б. Ж. срещу Решение № 2680 от
18.07.2023 г., постановено по гр.д. 4805/22 г. на ВРС
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2107/2023г. на ВОС за
24.01.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
2
процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3