Решение по дело №2307/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ИТ“ Варна, чрез процесуален представител – Д.Ошавкова – Началник отдел АИПО, с юридическа правоспособност, против Решение № 1283/01.09.2023г., постановено по АНД № 20233110202419 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200922/28.09.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ“ Варна, с което на „Ф. 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., представлявано от С.И.Д., за нарушение по чл.2 ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска от „трудова злополука“ /НЗЗРСРТЗ/, вр. чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., на осн. чл.413, ал.2 от КТ.

В жалбата се сочи, че въззивното решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка по делото, поради преквалифицирането на констатираното нарушение като маловажно. Твърди се, че съдът при преценка на събраните по делото доказателства, неправилно е тълкувал същите относно датата на нарушението. Следвало е да приеме, че няма как това да датата на постъпване на лицето на работа, тъй като във връзка със станал инцидент е установено именно полагането на труд и съответно произтичащо задължение за задължителна застраховка. Счита се, че правилно датата на извършване на проверката, е посочена в НП като дата на извършване на нарушението, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Излага се също така, че събраните по делото доказателства безспорно сочат на извършване на вмененото нарушение, което не е било отстранено веднага. Въз основа на тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди НП. С депозирана чрез процесуален представител – ю.к. Г.А., писмена молба, жалбата се поддържа на изложените основания и се настоява за нейното уважаване. Претендира се присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност, в случай че се претендира адвокатско възнаграждение от другота страна, се прави възражение за прекомерност.

От ответника по касация – „Ф. 2011“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Р.К. в съдебно заседание и в писмено становище, жалбата се оспорва и се моли нейното отхвърляне. Счита се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. В този смисъл са изложени подробни съображения, които основно се свеждат до споделяне изводите на съда за недоказана дата на извършване на нарушението и за неправилно приложение на материалния закон, доколкото дружеството не може да бъде субект на нарушението. Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски – такива за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване процесуалните правила и закона, поради което няма основания за отмяната му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Ф. 2011“ ЕООД, против гореописаното НП, с което за нарушение по чл.2 ал.1 от НЗЗРСРТЗ, вр. чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., на осн. чл.413, ал.2 от КТ За да отмени обжалваното НП, от фактическа страна, съдът е приел, че на 11.08.2022 г. служители на ДИТ Варна, сред които св. Манолов, след постъпил сигнал за трудов инцидент, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – цех за заготовки на зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. "Академик Курчатов" № 1, стопанисван от „Ф. 2011“ ЕООД. След извършената проверка на място, била насрочена и последваща документална проверка, при която било установено, че в обекта са полагали труд работници, в т.ч. и И.С. - работници на „Ди-Ив Сидерова“ ЕООД, предприятие осигуряващо временна работа, за които „Ф. 2011“ ЕООД, в качеството си на предприятие – ползвател, не извършило задължително застраховане за риск „трудова злополука“. Констатирано било, че заеманата от Събкова длъжност - общ работник в основната и спомагателната дейност на работодателя –кид 10 „дейност производство на хранителни продукти, с коефициент на трудов травматизъм през 2022г. - 0,66 по-висок от средния за страната - 0,64 - подлежащи на задължително застраховане през 2022г. съгласно заповед РД -01-289 от 25.10.2021 г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности издадена от МТСП.

Въз основа на установеното било прието, че дружеството е нарушило изискванията на чл.2 ал.1 от НЗЗРСРТЗ, вр. чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ, поради което на същото бил съставен АУАН, а в последствие е издадено и процесното НП.

За да отмени НП, въззивният съд е приел допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, обусловили незаконосъобразност ан НП:

-неизяснени факти, относими към релевантни за спора обстоятелства – липса на писмен акт по чл. 107с ал. 2 от КТ за изпращането на лицето от предприятието осигуряващо временна работа в предприятието – ползвател, както и изрична уговорка в трудовия договор на лицето за такава възможност;

-неправилно ангажирана отговорност на „Ф. 2011“ ЕООД, тъй като същото не се явява работодател на лицето;

-недоказана дата на извършване на нарушението, предвид две посочени такива в НП – 11.08.2022г. и 09.06.2022г.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При извършване на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон.

Изцяло се споделят изводите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават административнонаказателното производство. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационният състав не намира за необходимо да преповтаря мотивите за отмяна на обжалваното НП и препраща към тях.

Допълнително, във връзка с наведените в касационната жалба възражения, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното:

Касационната жалба съдържа редица неотносими твърдения, нямащи нищо общо с приетите за установени факти с оспореното въззивно решение, в т.ч. за маловажност на нарушението, липса на трудов договор и т.н., каквито мотиви във въззивното решение няма. Единствените относими твърдения, са във връзка с приетото от съда нарушение, поради неуточнена дата на извършване на нарушението, поради което и касационният състав на осн. чл.218 от АПК, дължи произнасяне само по тях. Същите се явяват неосноватерни. Видно от самото НП в него са посочени две дати на извършване на нарушението: 1. „..на 09.6.2022г…., към който момент е следвало за работника да е сключена застраховка за риск „трудова злополука“.; и 2. „…на 11.08.2022г.в цех за преработка и пакетиране на зеленчуци, в гр.Варна…., където и когато е допусната до експлоатация машина за рязане на зеленчуци без предпазно устройство, от „Ф. 2011“ ЕООД.

Безспорно в този случай е съществено процесуално нарушение, опорочаващо АНП и водещо до незаконосъобразност на НП. Посочването на две дати на извършване на деянието, от една страна препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол. А от друга – наказаното лице е поставено в невъзможност да разбере в какво точно се обвинява и кога е извършено твърдяното нарушение, които обстоятелства са от съществено значение за организиране на адекватна защита. Прецизното описание на нарушението и посочване на датата и място на извършването му, са предвидени като задължителни реквизити на НП в чл.57, ал.1, т.5 от същия закон, тъй като чрез тях се описва и индивидуализира установеното нарушение и се очертава предмета на доказване. Ето защо некоректното посочване на датата на осъществяване на нарушението представлява съществена нередовност, която не може да бъде санирана в процеса на обжалването на НП. Липсата или некоректното посочване на тези реквизити, винаги е основание за отмяна на НП, предвид и формалния характер на административнонаказателното производство.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото, искането на ответника по касацията за присъждане на съдебно-деловодни разноски - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, следва да се уважи на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143 ал.1 от АПК, в размер на 550 лв., за които разноски са представени доказателства за реалното им плащане в брой. Възражението на ответника за прекомерност, се преценява като неоснователно, доколкото посоченият размер е минималният такъв съобразно чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1283/01.09.2023г., постановено по АНД № 20233110202419 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-2200922/28.09.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ“ Варна, с което на „Ф. 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., представлявано от С.И.Д., за нарушение по чл.2 ал.1 от НЗЗРСРТЗ, вр. чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., на осн. чл.413, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 3, да заплати на „Ф. 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., представлявано от С.И.Д. съдебно-деловодни разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: