№ 177
гр. София, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
САС е сезиран с въззивни жалби от ответника в производството по гр.д. 7714/17
г. по описа на СГС Министерство на отбраната и третото лице помагач – Р. С. .
Обжалва се решение № 266 371/02.11.21 г., с което СГС е уважил иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД, предявен от Т. Д. Т., предявен срещу Министерство на
отбраната за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от огласяването на
причините за неговото уволняване на 31.03.2017 г. От длъжността Директор на
Института по отбрана. Според решаващия съд длъжностно лице при ответника е
осъществило противоправно виновно действие (оглисо е в отговор на запитване на
журналист от в-к «Капитал» клеветническо твърдение, засегнало престижа и доброто
име на ищеца), последиците от което са вреди в неимуществената сфера на ищеца. Не е
оборена презумпцията за вина и причинната връзка между деянието и вредите е пряка.
На тази база СГС е заключил, че са налице предпоставките за ангажиране на
безвиновната отговорност на роботодатяля и анализирайки въздействието на
медийните публикации относно причините за освобождаване от длъжност на ищеца, е
определил на основание чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на 25 000 лв. В диспозитива
на решението е възпроизведен текстът, възприет от решаващия съд като
противоправно деяние. За разликата до претендираните 50 000 лв. Искът е отхвърлен
като неоснователен и недоказан. На база осъдителните изводи на съда, са присъдени
съразмерни разноски в полза на всяка от главните страни в процеса.
Двете въззивни жалби, макар изхождащи от различни участници в процеса
(главна страна и трето лице-помагач на ответника) имат идентично съдържание,
отнасящо се до правилността на решението. С жалбите се възразява, че изводи за
ищеца и броя прочити на публикации съдът е правил въз основа справка в интернет.
1
Твърди се, че третираните от ищеца уронващи достойнството му фактис а публикувани
в масови медии преди съставянето на отговор на запитване на журналист. Отричат се
вредите за ищеца и причинната им връзка с поведението на обжалващите страни. Иска
се отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск в осъдителната
му част.
Отхвърлителният диспозитив, като необжалван, е влязъл в сила.
Въззиваемият оспорва жалбите като излага пунктуални опровержения на
твърденията за неправилност на първоинстанционното решение.
Състав на САС, като установи, че жалбите са допустими – подадени в срок
срещу акт на съд, подлежащ по силата на законова разпоредба на контрол, приема, че
производството е допустимо.
При служебна проверка се установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Поради това се дължи произнасяне относно неговата правилност съобразно
доводите на страните относно правилността.
В производството пред САС не са събирани доказателства и проверката следва
да се базира на доказателствата, приобщени към делото в първоинстанционното
производство.
Като трети лица, помагачи на Министерство на отбраната са конституирани С.
Д. Я. (Министър на отбраната към момента на уволнението, дал изявления за същото)
и Р. Д. С. (Завеждаща „Връзки с обществеността“ към момента на даване на отговор на
журналистическо запитване).
Въз основа доводите на страните, с оглед очертания предмет на проверка в
рамките на доказателствата, съдържащи се в първоинстанционното дело, САС
прави следните изводи:
Не се оспорват твърденията на ищеца, че е заемал до посочената в исковата
молба дата (31.03.2017 г.) длъжността Директор на Института по отбрана.
Няма спор за професионалната биография на ищеца и репутацията му на експерт
в сферата на отбранителната дейност (за целта са събрани гласни доказателства), с
публикации и международна утвърденост.
Неправилно е позоваването на първостепенния съд на общоизвестни източници
на информация, тъй като е нарушена процедурата – ноторността на фактите да се
обяви в съдебно заседание с вписване в съдебния протокол или в разпореждане от
закрито съдебно заседание, доведено до знанието на страните.
Безспорно е и обстоятелството (установено от техническа експертиза и гласни
доказателства), че след електронно запитване от журналиста от в-к Капитал М. М.
(разпитан като свидетел) за причините за уволняването на ищеца, отговорът гласял:
„основните причини за освобождаването, които тези дни станаха достояние и на
медиите, са системни груби нарушения от страна на Т. Т.. Под негово ръководство и по
недопустим за въоръжените сили начин са подменени тактико- за техническите
задания за инвестиционните проекти за бойните машини Сухопътните войски и за нов
тип боен самолет за Военновъздушните сили. Това е станало, без да се вземат под
внимание конкретните изисквания на експертните комисии на видовете въоръжени
сили. Умишлено са забавяни и други проекти, засягащи директно боеспособността на
Българската армия. Като пример бихме посочили над 6-месечно забавяне на
обществена поръчка за производство на зимни и летни полеви обувки, което
възпрепятства сериозно окомплектоването на формированията и подлага на риск
изпълнението на основни задачи“.
2
Не се оспорва съдържанието на изявленията на третото лице помагач С. Я. в
качеството му на Министър, подписал заповедта за уволнение в две телевизионни
предавания. Същите са както следва: „извършвани (са) някои нередности и внушения
при изготвяне на техническите задания , което не е тяхна работа и не би трябвало да
стои по този начин въпросът“ и „заради подмяна на тактико-техническите задания на
проектите за закупуване на нов тип изтребител, както и бронирани машини за
Сухопътните войски“.
Настоящият състав счита, че допускането като доказателства в процеса на
конкретика относно видовете изтребители и отбранителни съоръжения (представени от
третите лица – помагачи и анализирани от експертиза) е излизане от предмета на
доказване. Отразяването от медии на твърдения за това какъв вид отбранително
съоръжение бива предложено да бъде заменено с друг вид и анализ на характеристики
и цени е извън контекста на огласената от ответника информация.
Отговорът на журналистически въпрос и изявленията в ефир очертават сферата
на констатирани от страна на ищеца нарушения и поставят акцент върху формата, а не
върху съдържанието (че подмяната не е съгласувана със съответните родове войски).
Буквалният текст е „по недопустим за въоръжените сили начин“.
Наличието или не на „нарушение“ е на база съотнасяне към вътрешни правила
на ответника и има отношение към правилността на неговото уволнение. Липсата на
правен спор за последното не позволява разискване относно съществуването на
нарушения на войнските норми и вътрешноведомствени актове и правила.
Тезата на ищеца е, че съдържанието на отговора до медиите е с обидно и
накърняващо доброто му име послание.
Настоящият състав не споделя виждането, че изявленията в ефир и
електронният отговор имат оценъчен смисъл. Има изявление за сфера на
нарушения (подмяна на тактико-технически задачи). Няма конкретика. Негативният
извод се извежда от контекст, а не от изказани думи (щом е последвало прекратяване
на трудовото правоотношение, би могло да следва, че тази подмяна не е била
благоприятна, но в същото време може да означава и, че не е спазен редът за тази
подмяна). Нивото на абстрактност на изявленията не позволява да бъде засегната
репутацията на уволненото лице.
Медийните интерпретации не произтичат пряко от така доведената до знанието
на обществеността информация. На това основание за всяка от тях, засягаща честта и
доброто име на ищеца (обстоятелство, което се споделя и от настоящия състав при
анализ на събраните доказателства) отговорност носи подписалият статията/дописката
журналист, а при липса на визиран автор – редакцията на съответната медия.
С оглед на горното следва да се направи извод за липса на противоправност на
деянието (огласяване на причини за извършено уволнение на ищеца от заемана
длъжност с обществено значение) и за липса на причинна връзка между действията на
длъжностни лица при ответника и понесените от ищеца вреди.
Доколкото деликтното поведение е предпоставка за ангажиране на безвиновната
отговорност на възложителя на работа, то искът с правно основание чл. 49 ЗЗД е
неоснователен и решението в осъдителната му част следва да се отмени.
В полза на ответника следва да се присъдят разноските за двете производства –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. За всяка съдебна инстанция.
Водим от горното САС:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в осъдителната му част и в частта за разноските решение № 266
371/02.11.21 г., постановено по гр.д. 7714/17 г. по описа на СГС и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от Т. Д. Т. срещу
Министерство на отбраната за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
– накърняване на честта, доброто име и професионалната му репутация чрез
електронен отговор на журналистически въпрос за причините за издаване на заповед за
уволнение от 31.03.2017 г. със съдържание: „основните причини за освобождаването, които тези дни
станаха достояние и на медиите, са системни груби нарушения от страна на Т. Т.. Под негово ръководство и по
недопустим за въоръжените сили начин са подменени тактико-техническите задания за инвестиционните проекти
за бойните машини на Сухопътните войски и за нов тип боен самолет за Военновъздушните сили. Това е станало,
без да се вземат под внимание конкретните изисквания на експертните комисии на видовете въоръжени сили.
Умишлено са забавяни и други проекти, засягащи директно боеспособността на Българската армия. Като пример
бихме посочили над 6-месечно забавяне на обществена поръчка за производство на зимни и летни полеви
обувки, което възпрепятства сериозно окомплектоването на формированията и подлага на риск изпълнението на
основни задачи“ и изявления на Министъра на отбраната в телевизионни предавания със
съдържание: „извършвани (са) някои нередности и внушения при изготвяне на техническите задания , което
не е тяхна работа и не би трябвало да стои по този начин въпросът“ и „заради подмяна на тактико-техническите
задания на проектите за закупуване на нов тип изтребител, както и бронирани машини за Сухопътните войски“ с
паричен еквивалент на обезщетението 25 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. Ал. 3 ГПК Т. Д. Т. да заплати на
Министерство на отбраната разноски за двете производства в общ размер 600
(шестстотин) лв.
Като трети лица, помагачи на Министерство на отбраната са конституирани С.
Д. Я. и Р. Д. С..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4