МОТИВИ
по НОХД № 844/2017г. на Варненски окръжен съд, Наказателно отделение
Повдигнато
е и е внесено в съда обвинение срещу Н.Г.Н. за това, че на 02.08.2014 г.
на Автомагистрала А2 „Хемус“ (на територията на Община Варна), при управляване
на моторно превозно средство – л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, в посока
Аерогара – Варна, след бензиностанция „Лукойл“, без да има необходимост,
навлязъл неправомерно в лентата за принудително спиране, и при избиране на
скоростта на движение на автомобила в тази лента, не се съобразил с движещия се
пред неговия автомобил в същата аварийна лента велосипедист Р.Д.Ч., когото
възприел от по-рано, при възникналата опасност на пътя да блъсне велосипедиста
не намалил скоростта на движение и въпреки възникналата необходимост не спрял,
с което нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Р.Д.Ч. *** – престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в“ от НК.
Делото
е разгледано при условията на чл.371, т.2 от НПК и чл.372, ал.4 от НПК, като
подсъдимият Н. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а с определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК, като намери,
че направеното от подсъдимия Н. самопризнание се подкрепя от всички събрани на
досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на
настоящата присъда ще ползва самопризнанието на подсъдимия Н., без да събира
доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е
доказано по реда на чл.373, ал.2 от НПК и пледира на подсъдимия Н. да бъде
наложено наказание между минималния и средния размер, което предвид процедурата
да бъде намалено с 1/3.
Защитникът
на подсъдимия Н.Г.Н. пледира за оправдателна присъда, евентуално за
снизходително наказание поради наличие на съпричиняване
от страна на пострадалия.
Подсъдимият
Н.Г.Н. признава по реда на чл.371, т.2 от НПК фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява съжаление за стореното.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК и чл.373, ал.3 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият
Н.Г.Н. е роден на ***г. в гр. Провадия, живущ ***, българин, български
гражданин, със средно образование, студент, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Н. е правоспособен водач, категории В, М, АМ, притежава свидетелство за
правоуправление № *********. Води се отчет в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Варна.
На 02.08.2014 г.
на Автомагистрала А2 „Хемус“ (на територията на Община Варна), след изхода от
гр. Варна, в участъка пред Бизнес парк Варна, в посока Аерогара – Варна, Р.Д.Ч.
се движел с велосипед марка „Releigh“ в пътната лента
за принудително спиране (аварийна лента). Пътното платно в този пътен участък е
с пътна лента за принудително спиране (аварийна лента) и две ленти за движение
на автомобилите.
По същото време
подсъдимият Н.Г.Н. се движел също по магистрала А2 „Хемус“, в дясна лента за
движение на автомобилите, в посока Аерогара – Варна, като управлявал л.а.
„Фолксваген голф“ с рег. № **** със скорост 106,20 км/час.
В участъка пред Бизнеспарк Варна, след бензиностанция „Лукойл“ и преди отбивката за гр. Аксаково, подсъдимият Николов внезапно
изменил посоката на движение на автомобила си надясно, навлязъл в лентата за
принудително спиране (аварийна лента) и без да намали скоростта на движение на
автомобила блъснал отзад, в областта на задното колело, движещия се пред него
велосипед на Р.Д.Ч..
Следствие на
удара Р.Ч. бил изхвърлен във въздуха, след което паднал върху предния капак на
автомобила, предното стъкло и тавана, при което си ударил главата в тавана на
автомобила.
Автомобилът
продължил движението си, при което тялото на Ч. паднало на земята и се
претърколило на асфалта, като на мястото на съприкосновение останала следа от
кръв.
Велосипедът бил
изхвърлен напред и вдясно, като при падането си на асфалта оставил следи от
задиране.
На място
пристигнал екип на Спешна помощ, който установил, че Ч. е жив, при което бил
откаран в ЦСМП, където по-късно починал.
В хода на
разследването е изготвена съдебно-медицинска експертиза, от която се
установява, че Р.Ч. е имал следните болестни и травматични увреждания: съчетана
травма на главата, гърди, корем, счупване на черепната основа, счупване на леви
и десни ребра, гръдната кост, контузия на двата бели дроба, вдишана кръв в
белите дробове, 800 мл. кръв в дясната плеврална
кухина, 400 мл. в лявата плеврална кухина, разгъвно счупване на ниво 2-3 гръдни прешлени, разкъсване
на черен дроб, 1200 мл. кръв и сгъстаци в коремната
кухина, разкъсно-контузни рани по лицето, лявата подбедрица, кръвонасядания по
меките черепни обвивки, корема, ожулвания по гръдния кош, корема, горни и долни
крайници, оток на белите дробове и мозъка, хипертонична болест, коронаросклероза, миокардиосклероза.
Според вещите
лица причината за смъртта на Ч. е тежката комбинирана травма – гърди и корем,
счупване на леви и десни ребра с излив на кръв в двете
плеврални кухини, контузия на белите дробове,
разкъсване на черен дроб с последвал излив на
значително количество кръв в коремната кухина.
Съгласно
заключението установените травматични увреждания са в резултат на действието на
твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила в областта на главата,
гръдния кош, корема. Преценени в своята съвкупност същите отговарят добре да са
получени при удар от лек автомобил, с последващо
падане и удар на гореописаните области в подлежащата настилка.
Установена е
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия 0,2 на хиляда, употребен във
времето преди инцидента, като към момента на настъпване на смъртта лицето не е
било алкохолно повлияно.
По
доказателствата:
Съдът
прие изложената фактическа обстановка по силата на императивната норма на
чл.373, ал.3 от НПК, която го задължава да приеме за установена фактическите
обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
Съгласно
чл.372, ал.4 от НПК съдът прецени, че направеното от подсъдимия признание на
фактите, изложени от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които са следните –
самопризнанията на подсъдимия Н., направени в съдебно заседание на 20.09.2017
г., показанията на свидетелите В.П.Г. (л. 85 от ДП), Г.П.Г. (л. 86 от ДП), З.М.М. (л. 87 от ДП), Д.Д.Д. (л. 88
от ДП), Ж.Д.Я. (л. 89 от ДП), И.Я.Я. (л. 90 от ДП), Х.Д.В.
(л. 91 от ДП), Ф.С.Т. (л. 92 от ДП), П.И.Ч. (л. 217 от ДП), протокол за оглед
на местопроизшествие, скица и фотоалбум (л. 11-24 от ДП), протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоснимки (л. 26-37 от ДП), протокол за следствен
експеримент, скици и фотоалбум (л. 228 – 241 от ДП), протокол за химическа
експертиза на кръвна проба взета от Н.Г.Н. (л. 43 от ДП), заключение по
изготвена съдебно-медицинска експертиза (л. 94-97 от ДП), заключение по
изготвена комплексна съдебно – медицинска и автотехническа
експертиза (л. 102 – 109 от ДП, заключение по изготвена тройна автотехническа експертиза (л. 143-149 от ДП), повторна
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
(л. 204-215 от ДП), писмо от дирекция „Национална система 112“ – МВР (л. 79 –
82 от ДП), както и другите събрани в хода на досъдебното производство писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съгласно
чл.373, ал.3 от НПК съдът не е длъжен да посочва в мотивите на присъдата
подробности относно доказателствата по делото.
Настоящият
съдебен състав е длъжен да посочи, че в доказателствения
материал по делото не съществуват противоречия. Самопризнанието на подсъдимия Н.
се подкрепя от показанията на свидетелите-очевидци, които са присъствали при
извършването на престъплението и описват поведението на водача и на
велосипедиста, както и от експертизите по делото и от писмените доказателства,
като категорично и несъмнено се установява цялостния механизъм на настъпване на
произшествието и по-конкретно скоростта на движение на подсъдимия Н. и мястото
на удара по пострадалия велосипедист Ч. (в тази насока са обективно
установените следи при огледа на местопроизшествие, по които несъмнено могат да
се установят скоростта на движение на автомобила и мястото на удара с
велосипеда), както и всички останали събрани на досъдебното производство
доказателства.
От правна
страна:
При
така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си
подсъдимият Н.Г.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” от НК вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От
обективна страна – на 02.08.2014 г. на Автомагистрала А2 „Хемус“ (на
територията на Община Варна), при управляване на моторно превозно средство – л.
а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, в посока Аерогара – Варна, след
бензиностанция „Лукойл“, без да има необходимост, навлязъл неправомерно в
лентата за принудително спиране, и при избиране на скоростта на движение на
автомобила в тази лента, не се съобразил с движещия се пред неговия автомобил в
същата аварийна лента велосипедист Р.Д.Ч.,
когото възприел от по-рано, при възникналата опасност на пътя да блъсне
велосипедиста не намалил скоростта на движение и въпреки възникналата
необходимост не спрял, с което нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р.Д.Ч. ***.
Движението
на подсъдимия е било в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 58,
т. 3 от ЗДвП – „При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи по лентата за принудително
спиране“, и тези установени в чл.20, ал.2 от ЗДвП - "Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението ”, като тези нарушения са в пряка
причинна връзка с настъпилото произшествие и причинения резултат – смъртта на
пострадалия Р.Д.Ч..
Съгласно
заключенията на изготвените по време на досъдебното производство автотехнически експертизи, част от които комплексни с
участието съдебен лекар, автомобилът към момента на удара е навлязъл частично в
аварийната лента, след което постепенно е продължил изцяло в нея, вместо в
дясната лента за движение, при което произшествието не би настъпило.
Подсъдимият
Н. не е съобразил посочените си задължения и при наличието на опасност върху
платното за движение, каквото безспорно е представлявал възрастният
велосипедист, неправомерно е навлязъл в аварийната лента за движение и при
настъпилата необходимост не е намалил скоростта и не е спрял.
Подсъдимият
като шофьор на превозно средство е напълно наясно с непредвидимите препятствия,
които могат да възникнат в аварийната лента и повишената опасност в тези пътни
участъци, в които във всеки един момент може да се намира повреден автомобил
или друг бавно движещ се, респективно спрял участник в движението.
Н.
е наясно и с непредвидимото поведение на възрастните участници в движението по
пътищата и повишената опасност, която тези участници представляват, когато се
намират на пътното платно с напълно непредсказуемите действия, които могат да
предприемат във всеки един момент, без да се съобразяват с елементарните
изисквания на самосъхранението и логиката.
Подсъдимият
е имал достатъчно възможност от момента, когато е могъл да възприеме
велосипедиста върху платното за движение, да прецени поведението си и да не
навлиза в аварийната лента за движение, съответно да намали скоростта и да
спре, но въпреки това не е предприел веднага тези предписани от закона действия
за предотвратяване на произшествието.
Смъртта
на велосипедиста е следствие от причинените му телесни увреждания, несъвместими
със живота – тежката комбинирана травма – гърди и корем, счупване на леви и
десни ребра с излив на кръв в двете плеврални кухини, контузия на белите дробове, разкъсване на
черен дроб с последвал излив на значително количество
кръв в коремната кухина.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината
непредпазливост - подсъдимият Н. не е предвиждал настъпването на престъпния
резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Подсъдимият е бил
нормативно задължен от цитираните текстове на ЗДвП да извърши редица действия
при управлението на своя автомобил, които биха довели до избягване на
инцидента, но не го е сторил. Подсъдимият Н. е имал възможност при полагане на
необходимите минимални усилия от интелектуална страна да съобрази, че
движението с несъобразена скорост при наличието на велосипедист на пътното
платно в аварийната лента предпоставя висока степен
на риск от възникване на пътно транспортно произшествие. Също така е бил длъжен
да съобрази и обстоятелството, че възрастният велосипедист на автомагистрала
представлява несъмнена опасност за движението и е имал съответното задължение
да предприеме необходимите действия за своевременно намаляване на скоростта и
за своето незабавно спиране. По този начин са възникнали напълно предвидими за
подсъдимия общественоопасни последици от извършеното
от него деяние.
Действително,
както посочват прокурорът и защитникът в своите пледоарии, е налице съпричиняване на резултата от неправомерното поведение на
пострадалия, който е нарушил чл. 55, ал. 1 от ЗДвП, който позволява на
автомагистрала да се движат само автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна
максимална скорост надвишава 50 km/h. Движението на
други пътни превозни средства, както и движението на пешеходци, воденето на
животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни превозни средства с гъвкава
връзка, е забранено. По този начин пострадалият Р.Д.Ч.,
управлявайки велосипед на автомагистрала, в значителна степен е допринесъл за
своята смърт. Това в конкретния случай обаче не води до извод, че може да се
приложи разпоредбата на чл.15 от НК и да се приеме, че за подсъдимия Н.
деянието се явява случайно - напротив - всички посочени нарушения на правилата
за движение по пътищата, извършени от подсъдимия Н. са непосредствена причина
за настъпването на смъртта на пострадалия, поради което водачът също следва да
понесе своята наказателна отговорност за извършеното по непредпазливост
престъпление по транспорта.
Настоящият
случай е един от тези, когато е налице съвкупност от нарушение на разпоредбата
за избиране на съобразена с условията скорост, своевременно спиране при
възникване на опасност и разпоредбата да не се навлиза в лентата за
принудително спиране, доколкото и двете нарушения са в причинна връзка с
настъпилото пътнотранспортно произшествие. От една страна при управление на
автомобила в дясната лента за движение на пътното платно удар не би настъпил.
От друга страна дори и при навлизане в аварийната лента при избиране на
съобразена скорост и своевременна реакция на водача в съответствие с
изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП удар не би настъпил. По тези причини
настоящият съдебен състав прие, че в случая няма изключване на приложението на
едната или другата разпоредба по принципа за специалния и общия закон.
По вида и
размера на наказанието:
За
извършеното по непредпазливост престъпление чл.343, ал.1, б.”в” от НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода от две до шест години.
Съгласно
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК вр.
чл.58а от НК съдът следва да определи наказанието по отношение на подсъдимия Н.
при условията на чл.58а от НК.
В
случая не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК на
самостоятелно основание като по-благоприятна за дееца при хипотеза на чл.58а,
ал.4 от НК. Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, нито някое изключително такова, като определянето на
наказанието рамките на чл.54 от НК изцяло
ще съответства както на обществената опасност на конкретното деяние, така и на
обществената опасност на личността на подсъдимия Н..
При
определяне на размера на наказанието за деянието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства добрите характеристични данни на подсъдимия Н.,
искрено проявеното разкаяние за стореното, младата му възраст, образователния
му стремеж, предвид обстоятелството, че същият е студент, чистото му съдебно
минало, както и обстоятелството, че Н. е направил всичко зависещо от него за да
окаже помощ на пострадалия чрез незабавното уведомяване на компетентните органи
за произшествието с цел своевременното пристигане на място на медицински екип.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като
отчете цялостното поведение на подсъдимия Н. в процеса и изразеното съжаление и
осъзнаване на противоправността на стореното, както и
целите по чл.36 НК и най-вече тези, свързани със специалната превенция, съдът
намери, че следва да определи наказание лишаване от свобода в минималния
размер, предвиден в закона – две години. По силата на чл.58а, ал.1 НК това
наказание трябва да се редуцира с една трета и по тази причина окончателното
наказание за подсъдимия Н. следва да се определи в размер на една година и
четири месеца лишаване от свобода.
На
основание чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия Н. и кумулативно
предвиденото наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно
средство" за срок от една година и четири месеца. Налагането на по-високо
наказание лишаване от права обаче би довело до последици, които са несъвместими
с целта на закона – затрудняване на подсъдимия в неговата семейна, трудова и
социална реализация в най-активната му възраст.
Налице
са предпоставките за прилагане на чл.66, ал.1 НК - налага се наказание под три
години лишаване от свобода, подсъдимият Н. не е осъждан на наказание лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и за поправянето му към настоящия
момент не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода като определеният изпитателен срок от три години ще предпази
обществото от последващи противоправни
прояви на подсъдимия Н., доколкото извършване на престъпление в този
изпитателен срок при всички положения вече ще доведе до ефективно наказване с
лишаване от свобода. По този начин съдът намери, че трябва да даде един
последен шанс на подсъдимия за социална адаптация и интеграция, като не го
отделя от неговото семейство и неговите близки и не се препятства възможността
да завърши своето образование.
По разноските:
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Н.Г.Н. беше осъден да заплати по
сметка на ОДМВР – Варна направените по делото разноски в размер на 1554,47 лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: