№ 1329
гр. Варна, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110117341 по описа за 2021 година
Предявен е иск от "В.И.К.В" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу ЕМ. Ч. ЯН.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.*** за приемане за установено спрямо ищеца, че
ответникът му дължи следните суми: 263.48 лв. /двеста шестдесет и три лева
и 0.48ст./, главница за периода от 02.02.2018г. до 25.08.2021 г.,
представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № ***, за което са издадени фактури за периода от
26.10.2018 г. до 26.08.2021 г., за обект-имот, находящ се в: гр.***, магазин,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.09.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 36.88 лв. /тридесет и шест лева и 0.88ст./,
представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2018г. до 16.09.2021г..
Твърди се в исковата молба, че в периода от 02.02.2018г. до 25.08.2021
г. ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е
ползвал по партида с абонатен № ***, за обект – имот, находящ се в гр.***,
магазин, но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5, т. 6
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били
длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33,
ал.2 от ОУ, дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид
неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на
ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 13712/2021г. по
описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за
изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него
е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва основателността на исковете. Твърди, че не е собственик на обекта на
1
потребление. Оспорва, че ищецът е доставил, а ответникът потребил соченото
количество ВиК услуги. Оспорва претендираните количества вода да са от
редовен отчет. Оспорва метрологичната годност на водомера. Твърди, че
ответникът не е спазил предвидените в ОУ процедури по отчитане на
водомера. Сочи, че лисва съответствие между абонатен номер и монтирания
на адреса водомер. Навежда доводи, че счетоводството на ответника не е
водено редовно. Не са издадени фактури за начислените задължения, които да
са му връчени, вкл. не е уведомяван, че е в забава в плащането им.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№13712/2021г. на
ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от „В.И.К.В“ ООД с
ЕИК *** заявление от 21.09.2021г. срещу ЕМ. Ч. ЯН., за суми, част от които
са предмет на установяване в настоящото производство.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от ЕМ. Ч. ЯН., за
недължимост на присъдените в полза на заявителя суми, което обуславя и
правния интерес от водене на настоящия иск.
Приети са като доказателства по делото ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор на "В.И.К.В.." ООД, както и
решения на КЕВР от 30.12.2020г.; 23.12.2019г.; 28.12.2018г. и 15.12.2017г. за
ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „В.И.К.В.." ООД.
Представена е като доказателство по делото Справка за недобора на
частен абонат № *** от 26.10.2018г. до 26.08.2021г., издадена от "ВиК" ООД.
Представен е опис на отчетите на абонат № ***.
Представен е Констативен протокол № 3/2022г., от който се установява,
че на 06.04.2022г., обектът на потребление с аб. № *** е посетен от
инкасатор, като са отчетени показания на водомер № *** - 197 куб.м..
От представената справка по лице от Служба вписвания-Варна за
периода 01.01.1993г.-15.04.2022г. се установява, че в рамките на исковия
период ЕМ. Ч. ЯН. е собственик на обекта на потребление.
Представени са два броя карнети по партида с абонатен №*** за
периода от м.03.2015г. до м.03.2022г., като последното показание на
водомера е 196 куб.м.. Начислявана е консумация по 1-5 куб.м. месечно.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебна
експертиза, се установява, че общата стойност на неплатените задължения на
абоната за периода 26.10.2018г. – 26.08.2021г. е 263.48 лв.. Обезщетението за
забава за периода 25.11.2018г. – 16.09.2021г. върху задължението възлиза на
36.94 лева. На 06.04.2022г., вещото лице е посетило обекта на потребление,
като е констатирало показания на водомер № *** - 197 куб.м.. Към датата на
проверка в счетоводната система на ищеца няма данни за извършени
плащания по процесните фактури. Данните за стари и нови показания са
вписани по редовни отчети от вписани показания от инкасатора чрез
електронен карнет.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
2
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе
да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си
на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже
извършено плащане за доставените услуги.
Срещу претенцията на ищеца, ответната страна противопоставя
възражения, че същият не дължи претендираните суми.
Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на „ВиК” ООД, гр.Варна.
Съдът приема, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК
услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК” ООД –
Варна.
От представената справка от Служба вписвания е видно, че същият е
собственик на имота – обект на потребление за целия исков период.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото
е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови
нужди до потребител - ползвател на имот.
Установи се, че показанията на водомера към 25.08.2021г. са били 183
м3, а към датата на огледа от вещото лице 197 м3, като претенцията на ищеца
е за стойността на доставени 183 м3.
Съдът счете, че претенцията на ищеца за задълженията по фактури,
издадени в периода 26.10.2018 г. до 26.08.2021 г., за аб. № *** в общ размер
на 263.48 лева е основателна, тъй като показанията са от редовен отчет.
Предявеният иск за главница е основателен в заявения размер.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.09.2021г., до окончателното му изплащане.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на
ищеца за лихва за забава върху горното задължение.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по
издадените фактури, считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок
от издаване на съответната фактура. Претенцията следва да бъде уважена в
заявения размер.
3
Относно разноските:
Имайки предвид частичното установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12 и съобразно уважената част от исковете /55.29 лева/.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри и съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество претендира разноски за държавна такса /75 лв./; депозит
за вещо лице /200 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /300 лв./. Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й към датата на приключване
на устните състезания, съдът приема, че дължимото в производството
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 150 лв., изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. С
оглед крайния изход на делото, съдът приема, че в полза на страната следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 425 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК.
С оглед изхода на делото, ответникът няма право на разноски за
настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият би имал
право на разноски в заповедното производство при частично обезсилване на
заповедта за непредявените вземания и направено искане по ч.гр.д. №
13712/2021г. на ВРС.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК в отношенията между "В.И.К.В" ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, от една страна и ответника ЕМ. Ч. ЯН., ЕГН:
**********, с адрес: гр.***, от друга, че В ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО
ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в общ размер на
263.48 лв. /двеста шестдесет и три лева и 0.48ст./, главница за периода от
02.02.2018г. до 25.08.2021 г., представляваща незаплатена сума за ползвани и
незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ***, за което са издадени
фактури за периода от 26.10.2018 г. до 26.08.2021 г., за обект-имот, находящ
се в: гр.***, магазин, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 21.09.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 36.88 лв. /тридесет и шест лева и
0.88ст./, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2018г. до
16.09.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.13712/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА ЕМ. Ч. ЯН., ЕГН: **********, с адрес: гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на "В.И.К.В" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** сумата 55.29 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.13712/2021г. на
ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
4
ОСЪЖДА ЕМ. Ч. ЯН., ЕГН: **********, с адрес: гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на "В.И.К.В" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** сумата от 425 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5