РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на четвърти
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
А. разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 2163 по
описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от С.С. В. против З. „Л.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищцата твърди че на 11.07.2014 г.
около 16.00 часа на път ПП 1 Е 79, км.
384 + 300 посока от гр. Кресна към гр. Симитли, лек автомобил Мерцедес Вито с
рег. № *******, управляван от В.Б.С., поради движение с несъобразена скорост
(102 км.ч.), излиза в дясно извън пътя и се удря в задната част на паркираната
товарна композиция влекач Рено Магнум с рег. № ******и полуремарке Л. Т. с рег. № ******, в резултат на което на място
загинал синът й Д.В.Й., който пътувал на предната седалка на лекия автомобил с
поставен предпазен колан. Твърди, че във връзка с процесното събитие е
образувано ДП № 455/2014 г. по описа на ІІ РПУ при ОД на МВР - Благоевград и пр.пр. 3021/2014 г., в хода
на което се установила вината на водача на Мерцедес Вито с рег. № *******.
Твърди, собственикът на лекия автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното застрахователно дружество с полица № 2211300215600. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 150000 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законнта лихва от
датата на събитието – 11.07.2014 г. както и сумата от 808 лева имуществени
вреди – разходи за погребение, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателоно й плащане, както и сумата от
131,35 лева – обезщетение за забавено плащане върху сумата от 808 лева за
периода от 12.07.2014 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма за настъпване
на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Поддържа, че пострадалият е пътувал без предпазен колан. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Присъда № 20 от 26.06.2017 г.
по внохд № 501/2007 г. по описа на Софийски апелативен съд В.Б.С. е признат за
виновен в това, че на 11.07.2014 г. около 16.00 часа на ПП1 Е79 (гр. Сандански
– гр. Благоевград) в участъка около 384, 300 км. в района на „Османска чешма“
като водач на МПС и при управление на лек автомобил Мерцедес Вито с рег. № *******,
движейки се в посока гр. Сандански – гр. Благоевград нарушил правилата движение
и причинил по непредпазливост смъртта на Д.В.Й.. Присъдата е влязла в сила на
09.03.2018 г.
Установява
се от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че Д.В.Й. е пътувал на предната триместна седалка, отдясно на
шофьора. Вещото лице дава заключение, че установените травматични увреждания са
типични за травми на пътуващ на предна седалка на лек автомобил, претърпял
челен удар с локализация на удара в предната дясна част на купето. Установява
се, че при пострадалия няма установени черепномозъчни увреждания, а уврежданията
са концентрирани предимно в гърдите и коремната област. Въз основа на вида на
травматичните увреждания вещото лице посочва, че към момента на настъпване на
ПТП Д.В.Й. е бил с поставен обезопасителен колан.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е. П.Й.а. В показанията си свидетелката
установява, че е съпруга на брата на Д. Й.. Живеели на два различни етажа с
ищцата. В нощта, когато разбрали за инцидента били заедно с нея. С.С. В. била
шокирана, объркана, разстроена. Объркала името на свидетелката и я нарекла с
името на другата й снаха С.. Установява, че всички в семейството били близки,
независимо, че починалият и съпругата му живеели в Самоков, а С. – в Каспичан.
Събира ли се на празници, помагали си. Д. и майка му се чували всеки ден. Ищцата,
преди събитието, била много спокойна, уравновесена, но след инцидента се променила.
Не можела да спи. Имала проблеми със съня. Вдигала кръвно. Личната й лекарка я
насочила към психиатър. Пиела успокоителни. Имала 2-3 кризи с припадъци, които
били на нервна почва и затова я насочили към психиатър.
Установява се от
представената Фактура № 117/12.07.2014 г., че С.С. В. е направила разход в
размер на 808 лева – разноски за погребални услуги.
Не се спори по
делото, че между З. „Л.И.“ АД и собственика на лек
автомобил Мерцедес Вито с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № 2211300215600, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от В.Б.С. в
резултат, на което са починали двете дъщери на ищеца. Механизмът на ПТП,
вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите
медицинска и авто-техническа експертиза. По делото е приета и Присъда по внохд
№ 501/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, която е влязла в сила и с
оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд относно
извършеното престъпление, участието на обвиняемия в него, характерът и размера
на вредите, причинени от престъплението. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината
на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които
изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното
ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Доколкото причинените
неимуществени вреди, в резултат на престъплението не са включени в предмета на
доказване в наказателното производство, то те следва да бъдат установявани чрез
допустимите от ГПК ред. На първо място, ищецът е от лицата, които имат право да
претендират вреди, доколкото е баща на починалите лица (Постановление № 4/1961
г., Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОС НГТК на ВКС),
както и се установява от събраните по
делото гласни доказателства, че между С.С.
В. и починалия й син е била установена трайна и дълбока емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Мерцедес Вито с рег. № ******* е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на опредЕ.та в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че починалият
при процесното ПТП е син на ищцата, с който тя е имала изградена трайна и
дълбока емоционална връзка, неговата възраст към момента на смъртта му. Следва
да се отчете и емоционално състояние на ищцата след смъртта на детето й.
Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на дете е най-тежка
загуба за една жена, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари.
С оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен
начин за обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили за ищцата, то следва
да се приеме, че справедливото обезщетение е в размер на 150 000 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то
следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият бил
без поставен обезопасителен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие пострадалият е извършил противоправни действия и
бездействия, които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Следователно и доколкото Д.В.Й. като пътник в
превозно средство, е имал задължение да постави обезопасителен колан. В
приетата по делото съдебна медицинска експертиза, изготвена въз основа на
данните от приетите писмени доказателства, както и от вида и характера на
травматичните увреждания вещото лице е дало категорично заключение, че
пострадалият е бил поставен
предпазен колан. В този смисъл направеното възражение за съпричиняване от
ответника се явява неоснователно. Като законна последица от решението и
доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и дължимата
законна лихва върху обезщетението.
Основателен
се явява и предявеният иск за заплащане на имуществени вреди, представляващи
направени разходи във връзка с погребението на починалия в претендирания
размер. Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ответникът
следва да бъде осъден да заплати и обезщетение за забавено плащане, доколкото е
изпаднал в забава за плащането на сумата от датата на настъпване на вредата –
12.07.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба. Размерът на това
обезщетение, определен съгласно чл. 162 от ГПК, е 132,25 лева, като искът
следва да бъде уважен до предявения размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 550
лева, представляващи направени по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 5737,57
лева, представляваща дължима държавна такса, като се отчита платената от ищцата
сума за държавна такса в размер на 300 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. А.М. сумата от 4548,79 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-********, от гр.
София, бул. „********да заплати на С.С. В.,
ЕГН-**********,*** сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 808 (осемстотин и осем) лева, представляващи
имуществени вреди, причинени от смъртта на сина й Д.В.Й.,
настъпила в резултат на ПТП, причинено на 11.07.2014 г. от В.Б.С., водач на лек автомобил Мерцедес Вито с рег. № *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № 2211300215600, както и сумата от 131,35 лева (сто тридесет и един лева и тридесет и пет ст.),
представляващи обезщетение за забавено плащане на сумата от 808 лева за периода
от 12.07.2014 г. до 19.02.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 150000 лева, считано от датата, на която е
настъпило застрахователното събитие – 11.07.2014 г. до окончателното й
изплащане и законна лихва върху сумата от 808 лева, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 19.02.2016 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-********,
от гр. София, бул. „********да заплати на С.С.
В., ЕГН-**********,*** сумата
от 550 (петстотин и петдесет)
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-********, от гр. София, бул. „********да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 5737,57 лева (пет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и петдесет и
седем ст.) , представляваща дължима
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-********, от гр. София, бул. „********да заплати на адв. А.В.М., Софийска адвокатска
колегия, със съдебен адрес *** сумата от 4548,79
лева (четири хиляди петстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и девет ст.),
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: