Решение по дело №39202/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 ноември 2023 г.
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20221110139202
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 18268
гр. С., 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110139202 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от
Застрахователна компания „ФИРМА“ АД срещу С.О., с която са предявени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1
КЗ и чл.86 ЗЗД, с искане да се признае за установено, че ответникът дължи
сумата от 507,81 лева, представляваща регресно вземане, от които 497,81 лв.
за изплатено застрахователно обезщетение и разходи за репатриране и 10 лв.
ликвидационни разходи по щета № ....., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (27.05.2022г.) до изплащане на
вземането и сумата 154,75 лв., представляваща мораторна лихва за периода
30.05.2019г. – 30.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 10.06.2022г. по ч.гр.д.№ 28004/2022г.
на СРС, 176-ти състав.
Ищецът твърди, че на 26.06.2017г., около 11:45 часа в гр. С., при
движение по бул. „...“ в посока от гара „...“ към ул. „....“, на кръстовището с
ул. ..., лек автомобил марка „...“ с рег.№ ... попада в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, с което реализира ПТП. Твърди, че от
инцидента са причинени материални щети на автомобила. Сочи, че за
настъпилото ПТП е изготвен протокол за ПТП № ... от 26.06.2017г.
Поддържа, че към датата на произшествието лекият автомобил е застрахован
1
по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество. Излага, че във връзка с
настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № ...... В
съответствие с установените щети твърди, че е определено обезщетение в
размер на 445,81 лева, което е изплатено на собственика на автомобила.
Отделно от тази сума, застрахователното дружество е изплатило и разноски
за репатриране на автомобила в размер на 52 лева. Сочи, че с изплатеното
обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата и е придобил право на регрес срещу ответника.
Поканил последния да погаси дълга си, но плащане не последвало, с оглед на
което претендира главницата заедно с мораторната лихва.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват. Ответникът оспорва описания от
ответника механизъм на ПТП, както и твърденията за наличие на неравност
на пътното платно към датата на ПТП. Поддържа, че протоколът за ПТП е
съставен от служител на СДВР на база описанието на ПТП от водача на МПС.
Счита размерът на изплатеното обезщетение за завишен и неотговарящ на
действителния размер на претърпените вреди. Сочи, че е възложил на третото
лице – помагач „ФИРМА“ ЕАД дейностите по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа, включително по отношение на участъка, в който е настъпило
процесното ПТП, като месечната абонаментна поддръжка е приета без
констатирани пътни неравности. Аргументира, че съгласно ЗДвП водачите са
длъжни да избират такава скорост при движение, позволяваща им спиране
пред препятствие. С оглед последното и в условията на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване. Оспорва и иска за мораторна лихва
при твърдения, че поканата на застрахователя не е получена от С.О..
Третото лице помагач на страната на ответника - „ФИРМА“ ЕАД,
оспорва исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за
установено следното:
Не е спорно, а и от представените писмени доказателства –
комбинирана застрахователна полица № .... от 16.03.2017г. се установява
наличието на застрахователно правоотношение при ищеца по застраховка
„КАСКО“ за лек автомобил „...“ с рег.№ ..., по силата на което
2
застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение
при настъпване на застрахователно събитие.
При застрахователя „ФИРМА“ АД е образувана ликвидационна
преписка по щета № ....., въз основа на уведомление - декларация за щета от
27.06.2017г, подадено от М. И. Ц.. Съставени са опис и доклад по щета,
приложени по делото, като е определено застрахователно обезщетение в
размер на 445,81 лева за претърпените от ПТП вреди, както и за сумата от 52
лева за репатриране на автомобила – общо 497,81 лева, които суми са
изплатени от застрахователя с приложените по делото платежно нареждане №
..../20.11.2017г. и № ..../25.07.2017г., както и сумата за репатриране с преводно
нареждане № ..../25.07.2017г.
С регресна покана получена от адресата на 21.12.2017г., видно от
положения печат, „ФИРМА“ АД е поканило С.О. да заплати сумите по общо
26 бр. регресни щети, в това число и сумата от 507,81 лева, регресното
вземане по щета № ....., ведно с ликвидационни разходи от 10 лева.
Спорен по делото е въпросът – доказан ли е механизмът на ПТП –
попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност на
улица в населено място, което да е довело до вреди на МПС, за които е
заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка
„Каско”.
За установяване механизма на ПТП, ищецът се позовава на съставения
от органите на МВР протокол за ПТП, свидетелски показания и приетото
заключение на автотехническа експертиза.
По делото е приет като писмено доказателство Протокол за ПТП № ...
от 26.06.2017г., в който е отразено, че на същата дата по данни на водача М.
И. Ц., същият се е движил с лек автомобил „...“ с рег.№ ... по бул. „...“ към ул.
„....“ и на кръстовището с ул. „....“ попада в необезопасена дупка, от което се
нанася щета на автомобила. Видимите щети по лекия автомобил, отразени в
протокола са – предна дясна гума с джанта.
Съдът намира, че приложеният по делото протокол за ПТП е съставен,
след като е било извършено посещение от органите на полицията, на мястото
на произшествието. Това обстоятелство се установява от бланковата форма на
протокола, където в графа „посетено на място”, при възможни отговора – „да”
или „не”, е указано, че с „х” се зачертава ненужният отговор, като в
3
конкретния случай е отбелязано, че това е отговор „не”. Доколкото
протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията, след оглед на
местопроизшествието, същият в качеството си на официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл.179 ГПК се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП - в
този смисъл трайната практика на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК -
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. I ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и др. В конкретния
случай, удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от
него са за датата и мястото на инцидента, разположението на автомобила,
наличието и разположението на неравност на пътното платно и на
уврежданията по автомобила – предна дясна гума и джанта, както и за
липсата на сигнализация за неравността на пътното платно или нейното
обезопасяване.
За тези обстоятелства, безпротиворечиви показания дава и свидетелят
М. И. Ц. – управлявал автомобила. Свидетелства, че тъй като бил спрял на
светофар за ляв завой, потеглил след зелен сигнал, като се движил с не повече
от 10 – 15 км/ч., когато попаднал на остра дупка на пътното платно, без
предупреждение или сигнализация, в резултат на което гумата се спукала, а
джантата – повредила. Извикал патрул на КАТ, който посетил
местопроизшествието, проверили дупката и съставили приложения по делото
протокол за ПТП. Категоричен е, че не е имало сигнализация, която да
предупреждава за дупката. Изложените от свидетеля и отразените в
протокола за ПТП обстоятелства, се потвърждават и от заключението на
автотехническата експертиза, съгласно което, посочените увреди на
автомобила съответстват напълно на описания в уведомлението за щета и
протокола за ПТП механизъм на произшествието, без противоречия и
несъответствия.
Доказателствата – писмени, гласни и заключение на АТЕ, са
безпротиворечиви помежду си и мотивират извода на съда, да приеме за
установен посочения от ищеца механизъм на ПТП, както и обстоятелството,
че повредените части на МПС са пряка и непосредствена последица от ПТП,
настъпило поради наличието на неравност на пътното платно.
4
Наличието на същите вреди се установява и по опис заключението на
образуваната при застрахователя щета № ....., а от приетото заключение по
изслушаната автотехническа експертиза се установява, че размерът на щетата
определен по средни пазарни цени за вложени нови части и труд, възлиза на
сумата от 500,64 лв. с ДДС. По делото са представени фактура и транспоретен
лист от 26.06.2017г. за извършено репатриране на автомобила на стойност 52
лева с ДДС. Разходът за репатриране представлява имуществена вреда, пряка
последица от ПТП, доколкото е установено по делото, че гумата е спукана,
джантата повредена, поради което и автомобилът, не е бил в състояние да се
придвижва на собствен ход, поради която причина и произшествието е
посетено от органи на КАТ. В този смисъл Решение № 3977 от 19.07.2023 г.
на СГС по в. гр. д. № 1119/2022 г., Решение № 334 от 19.01.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 38/2022 г., Решение № 876 от 15.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
226/2022 г. и др.
Следователно платеното застрахователно обезщетение в общ размер на
497,81 лева (445,81 лв. за щетите по автомобила и 52 лв. за репатриране), е
определено в съответствие с правилото на чл.386, ал.2 КЗ, съответства на
обезщетителния характер на застрахователното правоотношение и е
адекватнo на стойността, необходима за ефективното отстраняване на
вредите, причинени на собственика на увредения автомобил в резултат на
настъпилото ПТП.
Установено е по делото, че пътнотранспортното произшествие е станало
на улица в населено място – гр.С.. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП,
службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в
населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира
незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.
Следователно, по силата на ЗДвП на С.О. е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в С., което включва и недопускането,
съответно отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези
дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т.3
5
от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по
чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване на
вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите
на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са
причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, ответната
община е и собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7,
ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, като с нормата на чл.31 ЗП е възложено задължението
за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед
на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за
ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които СО е
възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това
е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването , общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника, че не носи отговорност
пред увреденото лице, тъй като с договор от 27.04.2015г. възложил на третото
лице-помагач – „ФИРМА“ ЕАД да извършва на територията на С.О. дейности
по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения,
тъй като съгласно цитираните по-горе законови разпоредби, пред третите
увредени лица, отговорността носи стопанинът на пътя – в случая С.О.. Не са
налице основания за освобождаване от отговорност на ответника и с оглед
представените по делото застрахователна полица и спецификация към нея,
обезпечаващи отговорността на поделение „...“ към ФИРМА ЕАД, доколкото
по делото категорично се установи, че вредите са настъпили от неизправно
състояние на пътната настилка, а не от вреди при поддържане и експлоатация
на релсовия път.
Неоснователно е и възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача - участник в
ПТП, което е недоказано, тъй като липсват доказателства автомобилът да се е
движил със скорост, която не е позволявала на водача да забележи
своевременно дупката върху пътното платно, за която е установено по делото,
че не е била поставена сигнализация.
Доколкото въз основа на протокола за ПТП, гласните доказателства и
приетата автотехническа експертиза, е доказан механизмът на ПТП,
6
противоправното бездействие на служители на общината - неотстранили,
съответно необезопасили неравност върху пътна настилка в населено място,
наличието на която е довело до увреждане на автомобила - настъпване на
констатираните в протокола щети върху автомобила, както и действителният
размер на вредата определен от вещото лице дори на по-висока стойност от
изплатената от застрахователя - 445,81 лв., както и 52 лева за репатриране на
автомобила – общо 497,81 лева, следва че на основание чл. 410, ал.1 КЗ вр.
чл.49 ЗЗД, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу С.О. за
вредата до размера на платеното обезщетение от 497,81 лева и обичайните
разноски направени за неговото определяне – в случая направените
ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева. Следователно предявеният
иск за сумата 507,81 лева е основателен и следва да бъде уважен.
По иска за лихва:
Регресното право на застрахователя по чл. 410 КЗ възниква по силата на
закона и дава право на застрахователя да търси от делинквента платеното от
него обезщетение при изпълнение на законовото му задължение по носене на
риск. В дадената от законодателя уредба липсват срокове за упражняване
регресното застрахователно право на застрахователя и корелативно
свързаното с него задължение на делинквента, предвид на което, съдът
намира, че приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. За изпадане в
забава на длъжника по регресното право е необходимо същият да бъде
поканен от кредитора – застраховател. Видно от приложения по делото печат
на С.О. върху регресната покана, поканата до ответника за плащане на
процесното обезщетение е получена от последния на 21.12.2017г., като при
приложение на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, е в забава считано от 22.12.2017г. По делото
се претендира обезщетение за периода 30.05.2019г. – 30.05.2022г., чийто
размер върху дължимата сума от 507,81 лева, е 154,75 лв., с оглед на което
искът с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД е изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски в исковото
производството на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в размер на общо 715
лева – 75 лв. държавна такса, 540 лева – депозити за вещо лице и свидетел и
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и в заповедното производство по
7
ч.гр.д.№ 28004/2022г. на СРС, 176-ти състав – в размер на 75 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, че
С.О., гр. С., ул. ..., дължи на „ФИРМА“ АД с ЕИК ..., на основание чл. 410,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 507,81 лева, представляваща регресно
вземане, от които 497,81 лв. за изплатено застрахователно обезщетение и
разходи за репатриране и 10 лв. ликвидационни разходи по щета № ....., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
(27.05.2022г.) до изплащане на вземането и сумата 154,75 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 30.05.2019г. – 30.05.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
10.06.2022г. по ч.гр.д.№ 28004/2022г. на СРС, 176-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК С.О. гр. С., ул. ... да
заплати на „ФИРМА“ АД с ЕИК ... сумата от 715 лева – съдебни разноски в
исковото и сумата от 75 лева – съседни разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника - „ФИРМА“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8