Р Е
Ш Е Н
И Е
22.07.2019г.,
гр.П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в
открито заседание на девети юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№4656 по описа за
2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба против А.Г.Б. с ЕГН ********** ***
ищецът „ЕВН България Е.“ЕАД с ЕИК .....
със седалище и адрес на управление град П., ул.“Х. Г. Д.“№37 твърди, че на 15.05.2018г
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС-П. за вземанията си към
ответника в размер на 298.39 лв. по входираните документи е образувано ч.гр.д.№1864/2018г.
по описа на РС-П.. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение. Същата
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е налице
правен интерес за предявяване на настоящия иск. Твърди се, че ищецът в
качеството си на краен снабдител , съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за
енергетиката продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Е.“ЕАД, ободрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008г
и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите
влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикуване на сайта на дружеството.По силата
на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение за
снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника, находящ се в град П.,
ул.“Х. К.“№37, ап.7 с ИТН ..... За
ответника е открит клиентски номер **********. Твърди се, че ответникът е била
собственик на присъединения имот до 15.12.2015г., когато имотът е прехвърлен на
Ивайло Дъбов с постановление за възлагане на ЧСИ Петя Иванова.Твърди се, че
ответникът от своя страна съгласно чл.11, т.1 от общите условия се е задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2.В
изпълнение на задълженията си по п общите условия „ЕВН България Е.“ЕАД е
доставило на обекта на ответника за периода от 02.09.2015г до
01.12.2015г.електроенергия на обща стойност 240.19 лв. , която до този момент
не е заплатена от ответника. Поради забава в заплащането на консумираната
ел.енергия ответникът дължи законна лихва в общ размер от 58.20лв. за периода
от 17.11.2015г. до 14.05.2018г.Законната лихва за забава се дължи за период от
датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на заповедното
производство както следва върху главницата от 56.14лв. ,
дължима за отчетен период 02.09.2015г до 01.10.2015г., с падеж на задължението
16.11.2015г лихвата за забава е в размер
на 14.19 лв. за периода от 17.11.2015г до 14.05.2018г. Стойността на
доставената за периода от 02.10.2015г до 01.11.2015г ел.енергия е в размер на
62.23лв., с падеж на плащане 15.12.2015г. лихвата за забава върху тази главница
е в размер на 15.24лв. за периода от 16.12.2015г до 14.05.2018г. Стойността на
доставената за периода от 02.11.2015г до 01.12.2015г. ел.енергия е в размер на
121.82лв., с падеж на плащане 15.01.2016г. Обезщетението за забава върху
главницата от 121.82лв. е в размер на 28.77лв. за периода от 16.01.2016г до
14.05.2018г. Моли се съда да постанови
решение, с които да се приеме за установено
по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми:
сумата от 240.19лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода от 02.09.2015г до 01.12.2015г.,
сумата от 58.30лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
17.11.2015г до 14.05.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата.Претендират се сторените в исковото и в заповедното
производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител- адв. М.П. , е
подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове по основание.
Твърди се, че през процесния период ответникът не е имал качеството на
потребител на предлаганите от ищеца услуги, предвид факта, че имотът, за който
се твърди, че е обект, снабдяван от ищеца с ел.енергия е обект на публична
продан по изпълнително дело №20158830400394 по описа на ЧСИ П.Иванова с рег.№883.Оспорва се
твърдение, че са през процесия период ищецът е предоставил услуги.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
В съдебно
заседание ответникът, чрез особения представител, поддържа писмения отговор.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
след като съобрази доводите на страните и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1864/2018г. по описа на Пазарджишкия
районен съд , че със заявление, депозирано на 15.05.2018 г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е заповед №976/18.05.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.Г.Б. с ЕГН **********
/ ответник по делото/ да заплати на
ищцовото дружество главница в размер на 240.19лв., сумата от 58.20лв. лихва за
забава за периода от 17.11.2015г до 14.05.2018г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 15.05.2018г до
окончателното изплащане на сумата.В заповедта за изпълнение изрично е вписано,
че вземането произтича от следните обстоятелства : стойността на електрическа
енергия , доставена за периода от 02.09.2015г до 01.12.2015г, за обект на
потребление в град П., ул.“Х. К.“№37,
ап.7 , с клиентски номер **********, ИТН ..... Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК . С разпореждане №2597
от 08.10.2018г заповедният съд е указал на заявителя/ ищеца по делото/ да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок. Това разпореждане
е връчено на заявителя на 18.10.2018г и на 14.11.2018г/ тоест в едномесечния срок/ ищецът е предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен иск с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна –
заявителя в заповедното производство,
при връчване на заповедта за изпълнение по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с
предмета на настоящото исково производство.
Като
допустим искът подлежи на разглеждане по
същество.
По
същество съдът намира следното:
От
представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, се
установява, че с Решение №ОУ-013 от 10.05.2008г ДКВЕР е одобрила общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Е.“АД. Съгласно чл.35, ал.1 от тези
общи условия „ЕВН Е.“АД публикува
одобрените от ДКВЕР общи условия най малко в един централен и един местен всекидневник и интернет
страница, както и ги поставя на видно място във всички центрове за работа с
клиенти на ЕВН ЕС . Те влизат в сила 30 дни след първото им публикуване , без
да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според ал.2 на сочената
разпоредба до 30 дни след влизане в сила на Общите условия, клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат
в ЕВН ЕС писмено заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от ЕВН ЕС специални условия , различни от
публикуваните общи условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения .
Съгласно чл.13, ал.1 от ОУ ЕВН ЕС снабдява с електрическа енергия всеки клиент,
чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
Електроразпределение „АД и не се е възползвал от правото си да избере друг
доставчик . Съгласно чл.11 от ОУ клиентът се задължава да заплаща стойността на
използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина определени в
общите условия. В чл.17 от ОУ подробно е разписан начина на изчисляване на
количествата потребена електрическа енергия.
Посочено е, че ищцовото дружество фактурира ежемесечно доставките.
Издава на клиента обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по
определените от ДКЕВР цени . Издадените фактури съдържат следните задължителни реквизити съгласно действащото законодателство:
номер на измервателния уред, количеството електрическа енергия за отчетния
период, продължителност на периода, цената на снабдяване, цената на
разпределение, дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата
сума за отчетения пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
От
представените по делото 3 броя фактури, съдържащи се на лист 13,14 и 15 от досието на делото и
неоспорени от ответната страна се установява,
че за процесния период 02.09.2015г
-01.12.2015г. на обект на потребление ИТН ...., находящ се в град П., ул.“Х. К.“№37,
ап.7 е фактурирана потребена
електрическа енергия на обща стойност на
240.19лв.В посочените документи доставчик е ищцовото дружество, а получател на
доставката е А.Г.Б. , с клиентски номер **********.
От
представените от ищеца писмени доказателства – справка за периода от
01.01.1992г до 09.11.2018г от Служба по вписвания –П., постановление за
възлагане на недвижим имот по изпълнително дело №20158830400394 по описа на от
ЧСИ Петя Иванова, рег.№883 с район на действие Окръжен съд П. се установява, че за периода от
15.11.2006г до 08.12.2015г собственик на процесния електроснабден имот е
ответницата по делото.
Според
изслушаната съдебно –техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че за процесния период 02.09.2015г
до 01.12.2015г. до процесния обект – гр.П., ул.“Х. К.“№37, ап.7, с ИТН .... с
клиентски номер ********** с титуляр А. Беличкива е доставена, консумирана и
отчетена/ измерена с електромер фабр.№3612763 ел.енергия в обекта е в размер на
1 363KWh от които дневна 921 KWh , нощна 442 KWh. Отчетената
консумирана ел.енергия от 1 363KWh
е доставена до ИТН .... на кл.№********** чрез мрежата ниско напрежение
на „ЕВН България Е.“ЕАД Начисленията във фактурите за процесния период са
съгласно Решения на КЕВР –Решение Ц-19/30.06.2015г. и Решение
Ц-35/01.11.2015г.Вещото лице обобщава , че за периода от 02.09.2015г до
01.12.2015г електромер с фабр.№3612763 е отчитан ръчно , а отчетените данни са
предавани в отдел „Билинг“ ЕВН България Е.“ЕАД чрез клавиатура от терминал в
КЕЦ П.. Експертизата заключава, че отчетената ел.енергия от показанията на
електромер с фабр.№3612763 съвпада с фактурираната ел.енергия от отдел
„билдинг“ на ЕВН България Е.“ЕАДза същия период. Отчетената / измерената
ел.енергия в процесния обект и за процесния период е както следва дневна 921 KWh , нощна 442 KWh. Фактурирано е
следното дневна 921 KWh , нощна 442 KWh. В табличен вид
в заключителната част на експертизата вещото лице е онагледило периоди отчетеното и фактурирано количество
ел.енергия е както следва : за периода 02.09.2015г-01.10.2015г дневна 246 KWh, нощна 49
KWh, за периода 02.10.2015г до 01.11.2015г. дневна 235 KWh, нощна 121 KWh, за периода
02.11.20154г до 01.12.2015г. дневна-440
KWh, нощна 272
KWh. Вещото лице заключава, че за процесния период 02.09.2015г до
01.12.2015г. електромер фабр.№3612763, еднофазен, механичен, марка „Aktaris“, тип H 10t, монтиран в ИТН ....на
кл.№********** на адрес град П., ул.“Х. К.“№37, ап.7 е преминал изискуемите
проверки се съгласно Закона за измерванията в срокове, съгласно
Заповед №А-441 от 13.10.2011г и Заповед №А-333 от 29.05.2014г. на председателя
на Агенция за метрологичен и технически надзор с периодичност на проверките -6
години и е притежавал необходимите стикери, пломби и знаци за това.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са при
условията на обективно съединяване по реда на чл.422, ал.1 във в .с чл.415,
ал.1 от ГПК искове както следва : главен
иск за установяване вземане в размер на 240.19
лв., представляващо стойността на консумираната от обекта на потребителя
ел.енергия периода от 02.09.2015г до 01.12.2015г.и
акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забавено плащане върху
главницата в размер на 58.20 лв. за периода от 17.11.2015г до 14.05.2018г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
За да се уважат
претенциите, дружеството –ищец следва да докаже, че ответникът има качеството
на клиент на ел.енергия, като собственик или ползвател на сочения обект, че
имотът му е електрифициран, както и че е изправна страна по правоотношението ,
тоест през процесния период е доставял договореното количество и качество
ел.енергия в него , но съответната потребена услуга, не е била заплатена в определените срокове,
тоест да докаже както по основание, така и по размер дължимостта на
претендираните суми от ответника.
С оглед
наведените в исковата молба фактически твърдения възникналото между страните правоотношение
намира своята правна опора в разпоредбите
на Закона за енергетиката.
Безспорно
се установи, че ищцовото дружество има качеството на краен снабдител на електроенергия съгласно
чл.98а от ЗЕ,притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия №Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България“Е.“АД, чл.2, ал.1, чл.3 и следващите ,
които общи условия са одобрени с Решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г.
Според
нормата на чл.98а от ЗЕ продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител
на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, а в чл.35,
ал.1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителя. Следователно , за да възникне правоотношението
по покупко-продажба на ел.енергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случай безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните за процесния период 02.09.2015г до 01.12.2015г. между ищеца като краен
снабдител и ответницата като собственик на електроснабдения имот. Титулярството
на правото на собственост по отношение на този имот е прехвърлено, считано от
08.12.2015г, когато е влязло в сила коментираното по-горе постановление за възлагане
на недвижимия имот, придобит на публична продан. Ето защо е неоснователно възражението,изложено в писмения отговор и
поддържано в хода на делото, което е в смисъл, че ответницата не е имала качеството на потребител на
ел.услуги, доставяни от ищцовото дружество.За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.293 от ТЗ за сключване на търговска
сделка, каквато е продажба на електрическа енергия, не е необходима писмена
форма. Дружеството ищец като снабдител
по смисъла на чл.98а от ЗЕ следва да доставя електрическа енергия на
потребителя по цени, определени от ДКЕВР. Както се посочи по-горе съгласно
чл.13 от действащите в процесния момент общи условия ищецът е длъжен да
снабдява с електрическа енергия, всеки клиент, чието съоръжени е
присъединено към
електроразпределителната мрежа, като безспорно се установи, от кредитираното с
пълно доверие експертно заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза, че процесният обект- жилище,
апартамент, находящ се в град П., ул.“Х. К.“№37, ет.4, ап.7 е бил присъединен
към мрежата и захранен с електрическа енергия през исковия период. За ответника
е открит клиентски номер **********, на който номер са издавани всички процесни
фактури. Според чл.7, т.1 от ОУ ищецът има задължението да снабдява с
ел.енергия клиентите си. Ответникът като потребител има насрещно задължение от
чл.11, т.1 от ОУ- да заплаща стойността на използваната ел.енергия , като при
неизпълнение дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден, според чл.27, ал.1 от ОУ.
В
съответствие с възложената доказателствена тежест ищцовото дружество установи
надлежното изпълнение на задълженията си по продажба и доставка на ел.енергия
за исковия период 02.09.2015г до 01.12.2015г. От кредитираното заключение на
съдебно-техническата експертиза се установи по несъмнен и категоричен начин, че
през исковия период в процесния обект е налице потребление на ел.енергия, която
е била отчетена правилно от съответното измервателно устройство , както и че
фактурираната цена на потребеното количество енергия е извършено в съответствие
с цените, определени от ДКЕВР. В настоящия случай доколкото по делото не се
наведоха твърдения, нито доказателства от страна на ответника, че фактурираното
количество потребена ел.енергия е заплатено,
то главният иск се явява основателен и следва да бъде уважен като следва
да се приеме, по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за
сумата от 240.19лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на
потребителя ел.енергия за периода от 02.09.2015г до 01.12.2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
-15.05.2018г до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
направения извод за основателност на главната претенция следва да бъде уважено
и акцесорното искане за лихва за забава , начислена върху главницата за периода
от падежа на всяка фактура /като първата фактура е с падеж 16.11.2015г. до 14.05.2018г, датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено на 15.05.2018г.Предвид наличието на
уговорен падеж на задължението по всяка отделна фактура , представена по делото
, с настъпването на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е необходима
покана. Затова на основание чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер на
законната лихва за периода на забавата, а именно от деня , следващ падежа на
съответната фактура до 14.05.2018г. което обезщетение забава изчислено по реда
на чл.162 от ГПК е в размер на 58.20 лв.
за периода от 17.11.2015г до 14.05.2018г, който размер съвпада с исковия такъв
и не се оспорва от ответника.Ето защо следва да се приеме за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане и за сумата от 58 лв.
обезщетение за забава за периода от 17.11.2015г до 14.05.2018г.
По
разноските.
Предвид
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
75 лв. разноски в заповедното производство/ от които 25 лв. ДТ и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение/ и сумата от 635лв. разноски в исковото
производство/ от които 75лв.ДТ, 160 лв. за особен представител, 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 250лв. за вещо лице/.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на А.Г.Б. с ЕГН ********** ***,че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „ЕВН България Е.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град П.,
ул.“Х. Г. Д.“№37, представлявано от М. М. М.-Д., Ж. П. С. за следните суми: главница в размер на 240.19лв., представляваща стойността на
доставената електрическа енергия за периода от 02.09.2015г до 01.12.2015г, обезщетение за забава в размер на 58.20 лв.
за периода от 17.11.2015г до 14.05.2018г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-15.05.2018г до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед№976/18.05.2018г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1864/2018г по
описа на РС-П..
ОСЪЖДА А.Г.Б. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ЕВН България Е.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град П.,
ул.“Х. Г. Д.“№37, представлявано от М. М. М.-Д., Ж. П. С. сумата от 75 лв. разноски в заповедното
производство и сумата от 635лв. разноски в исковото производство
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :