Р Е Ш Е Н И Е
№ 1803 02.11.2010 година ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 22.10.2010
г.
В
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Моника Яханаджиян
Секретар:Атанаска Русева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян НАХ дело №3393 по описа за 2010 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на С.Д.Д. ***, ЕГН **********,***
– чрез адв.К. от БАК, против НП №11025/27.11.2009
г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР-гр.Бургас, с което за нарушения на чл.150, чл.137а, ал.1, предл.1
и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание съответно чл.177, ал.1, т.2, предл.2, чл.183, ал.4, т.2, предл.1 и
чл.183, ал.3, т.7, предл.1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „глоба” в
размери съответно на 300 лв., 50,00 лв. и 30,00 лв., като на основание Наредба
№І-1959 на МВР са отнети общо 14 к.т. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление в частта, в която му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева за нарушение на
чл.150 от .
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
надлежно упълномощен процесуален представител, който ангажира нови доказателства.
АНО не изпраща представител в съдебно заседание и
не взема становище по основателността на жалбата. Представя нови доказателства.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан актосъставителя П..
Съдът намира жалбата за допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда
на ЗАНН, според чл.189, ал.6 от
ЗДвП, жалбата е подадена в срок, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред БРС.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване
на административно нарушение №526393/31.10.2009 г., в който като нарушения е
вписано: “На 31.10.2009 г., около 10,45 ч., в гр.Бургас,
по ул.”Ст.Стамболов” в посока АСС управлява л.а. “Форд Мондео” с рег.№А****КА
като: 1.Водача не представя СУМПС и контролен талон – лишен; 2.Не
ползва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила; 3.Автомобила е технически неизправен –
липсват 2 броя предни фарове /счупени/, счупен ляв стоп.”. В акта, като нарушени
са посочени разпоредбите на чл.150, чл.137а и чл.139,
ал.1 от ЗДвП, същият е подписан от актосъставителя,
един свидетел и нарушителя, който в графа „обяснения и възражение” е вписал, че
има възражения: “Фарове имам и светят, но стъклата са счупени”.
Въз основа на съставения
акт, на 27.11.2009 г. е издадено обжалваното понастоящем наказателно
постановление №11025, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираните нарушения по чл.150, чл.137а, ал.1 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и с което на основание съответно чл.177, ал.1, т.2, предл.2, чл.183,
ал.4, т.2, предл.1 и чл.183, ал.3, т.7, предл.1 от ЗДвП, са му наложени
административни наказания „глоба” в размери съответно на 300 лв., 50,00 лв. и
30,00 лв.
Бургаският районен съд намира, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,
поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици. Такива
биха били допуснати при неспазване на изискванията за форма и съдържание на
властническите актове до степен да не могат да породят правно действие или да
накърняват правото на защита на дееца.
Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание
чрез процесуалният си представител не оспорва установената от АНО фактическа
обстановка досежно констатирането на нарушения по
чл.137а и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което и съдът приема, че в тази му
част наказателното постановление е влязло в сила.
Разгледана по същество, жалбата срещу
наказателното постановление в частта, в която за нарушение на чл.150 от ЗДвП,
на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 лева, е неоснователна, а съображенията на
съда за това са следните:
Изложената в акта и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление фактическа обстановка се оспорва от
жалбоподателя чрез процесуалният му представител, но
се потвърждава от показанията на разпитания по делото актосъставител.
Същите кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен материал,
поради което и съдът ги кредитира изцяло и приема за установено по безспорен
начин, че към датата на проверката – 31.10.2009 г., жалбоподателят е бил
неправоспособен водач на МПС. В тази връзка, от представеното като
доказателство писмо, рег.№РК-11672/18.10.2010 г., става ясно че на 14.10.2009
г., на основание чл.171, т.1, б.”б” от е било
отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. В същият смисъл е
и представената справка за нарушител от региона.
С деянието си следователно, жалбоподателят
безспорно е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, съгласно
който текст всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал.1, т.4.
Предвид на изложеното, съдът намира че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от
ЗДвП, съгласно който наказва се с глоба от 100 до 300
лв., който управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на
чл.171, т.1 или 4.
Съдът, след като прецени във връзка с чл.27 и следващите от ЗАНН размера на наложеното на жалбоподателя, на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП наказание, което е в размер, индивидуализиран към максималния, намира че същото се явява справедливо с оглед на извършеното нарушение и предвид множеството извършени от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, изразяващи негативното му отношение към установения в страната правов ред, поради което и обжалваното наказателно постановление в тази му част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №11025/27.11.2009
г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР-гр.Бургас, с което за нарушения на
чл.150, чл.137а, ал.1, предл.1 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание съответно чл.177, ал.1, т.2, предл.2,
чл.183, ал.4, т.2, предл.1 и чл.183, ал.3, т.7, предл.1 от ЗДвП, на С.Д.Д. ***, ЕГН **********,*** са
наложени административни наказания „глоба” в размери съответно на 300 лв.,
50,00 лв. и 30,00 лв., като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: М.Яханаджиян
Вярно с оригинала!
А.Р.