№ 23026
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110133206 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „СК“ ООД, ЕИК ********, със
съдебен адрес: гр. ************* срещу Е. М. Я., ЕГН **********, с адрес:
о******************, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1600 лв. - дължима и неплатена главница по договор за паричен заем №
*********** / 03.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението/29.08.2023 г./ до окончателното изпълнение на задължението, по отношение на
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №48479/2023 г.,
по описа на СРС, 46 състав.
Ищецът твърди, че Договор за паричен заем № *********** от 03.08.2022г. между Е.
М. Я., ЕГН ********** и „СК“ ООД, ЕИК: ******** е сключен въз основа на молба за
сключване на договор за паричен заем. Индивидуализацията на начина на плащанията от
страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „СК“ ООД, като размер на
плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, е в Погасителен
план към договор за заем № ***********. Сумата е получена от заемателя в брой в деня на
сключване на договора, като договорът служи за разписка за получената/предадената сума
(вж. чл. 4, ал. 1 от Договора). Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е
погасил дължимите суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че липсва облигационно правоотношение между страните, т.к. договорът за
кредит и приложенията към него не са подписани от ответника. Поддържа се, че договорът е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита.
След като в договора за кредит не е обявен действителният размер на ГПР с включени при
изчислението му всички разходи по-кредита, (какъвто несъмнено е и неустойката), то
следва, че договорът за кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит
Сочи се, че не е посочен действителният размер на ГПР, като ако беше, то той би бил
1
многократно над допустимия такъв за конкретния договор праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената в процесния договор неустойка
е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите – ГПР. Поддържа се, че с неустоечните клаузи се цели единствено
осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума
- т.нар „скрита възнаградителна лихва“. излагат се доводи, че неустоечната клауза е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пред. второ от ЗЗД като заобикаляща закона. Сочи се, че
след като клаузата в процесния договор, като нищожна не поражда правно действие, то
договорът на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19 ал. 1 от ЗПК и чл. 10а
ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД се явява недействителен.
Сочи се, че уговорката относно лихвения процент по кредита също е нищожна, поради
противоречие със закона на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК и чл.
10а ал. 4 от ЗПК. Отделно от това, уговорката за заплащането на договорна
(възнаградителна) лихва е нищожна и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща
на добрите нрави
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендиралата сума за главница.
Предявява се инцидентен установителен иск, с който се иска от съда да прогласи
нищожността на Договор за потребителски кредит № *********** от 08.08.2022г.,
сключен между Е. М. Я. и СК ООД.
Излагат се доводи, че разпоредбата на чл. 23 е неприложима в случая, респ. съдът не
би могъл в това производство да признае вземанията за главница (чистата стойност на
кредита) за дължими, т.к. ищецът, чрез предявяването на установителен иск, основава
претенциите си на договорно неизпълнение - на договора за паричен заем, а чл. 23 ЗПК
урежда коренно различно основание - тази разпоредба е аналогична на чл. 34 ЗЗД и се
базира на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Доколкото ищецът не е
предявил евентуален осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, то считам че с оглед всичко
гореизложено договорът за заем е нищожен на осн. 22 ЗПК, респ. същият не поражда права
и задължения за страните, съответно претенцията на ищеца за главница се явява
неоснователна.
Поставят се допълнителни въпроси към съдебно-счетоводната експертиза: 1.Как са
отнесени извършените плащания по Договор за потребителски кредит № *********** от
08.08.2022г. и какво е погасено с извършените плащания, в случай че има такива? Какъв би
бил оставащият размер на главницата по договора, ако плащанията бъдат отнесени само към
главницата (а не към лихви или неустойки)? 2.Каква би била стойността в проценти ГПР по
процесния договор, ако се приеме, че сумата по Договора в размер на 1287,56 лв.
представлява скрита възнаградителна лихва, която сума следва да бъде включена в общия
разход по кредита?
Препис от отговора на исковата молба, съдържащ в себе си инцидентен установителен
иск е изпратен за отговор на ищеца, който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор.
Сочи се, че Договор за кредит № *********** е сключен на дата 03/08/2022г. Заемната
сума в размер на 1 600 лв. е изплатена на длъжника на същата дата в брой, видно от
представения по делото договор за заем. Исковата претенция е само за чистата стойност по
договор за кредит № ***********, а именно за дължима главница в размер на 1 600 лв.
Определят се като неоснователни твърденията за нищожност на процесния договор.
Сочи с, че договорът е изготвен и сключен при всички изисквания на ЗПК, като в него
подробно и по разбираем и достъпен начин са описани параметрите на заема. Поддържа се,
че по отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения
и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени
добрите нрави. Горна граница има и това е 5-кратния размер на законната лихва, посочен в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, а процесната лихва не надвишава посочения размер.
2
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 230, ал.
1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, а на предявения
инцидентен установителен иск чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл.
19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между ищеца и ответника, породено от договор за потребителски кредит, по който ищецът е
изпълнил задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/ точно, както и
наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за
заплащане на претендираните парични суми на соченото основание.В тежест на ответника е
да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи юридически факти. Съдът е указал на страните, че служебно следи за
неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3
ГПК.
По силата на Договор за паричен заем № *********** от 03.08.2022г. „СК“ ООД е
отпуснало на Е. М. Я. е отпуснат заем в размер на 1600 лева, който е следвало да се върне
разсрочено на 1 месечни погасителни вноски 3 x 46.72 лв. и 8 x 227.16 лв. Крайният срок на
договора е 10.07.2023 г. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 35.04 % и
годишен процент на разходите в размер на 41.09 %.
Според чл. 5. Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с
поне едно от посочените по долу обезпечения, предоставено в 3-дневенс рок от сключването
на договора.
1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на
не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на
не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и
по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по
договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Съгласно Чл. 11 с подписването на договора Кредитополучателят декларира, че му е
известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 1 287.56 лева., заплащана разсрочено - съобразно посочения в
Приложение №1 начин.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице след
запознаване с представените по делото доказателства представените от ответника Справка -
3
дневен кредитен план по договор за паричен заем № *********** от 08.08.2022г. Справка за
извършените плащания по дати и извършеното погасяване с постъпилите суми, е
констатирало, че На 08.08.2022г. между „СК” ООД и Е. М. Я. е сключен Договор за
потребителски кредит № ***********, по силата на който Заемодателят предава в
собственост на Заемателя сумата от 1600.00 лв. От прегледа на записванията в системата на
СК ООД е установено, че сумата от 1600.00 лв. е отразена като предоставена на
Кредитополучателя на дата 08.08.2022г. Извършените плащания са общо в размер на 430.00
лв., с които са погасени такси за събиране :267.89 лв. и неустойка :162.11 лв. С постъпили
суми не са погасявани главници и лихви. В случай, че извършените плащания бяха отнесени
за погасяване на главница по процесния договор за кредит, оставащият размер на главницата
би бил 1170.00 лв
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената сума по кредита
и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от
ЗПК, вещото лице е изчислило, че действителния размер на ГПР /годишен процент на
разходите/ е 364.46 %.
В случая в чл.11 от договора във вр. чл. 5 от същия, само формално е уговорена
неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи
не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това
е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок,
поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители,
които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов
договор, за изключително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по
друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история.
Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да
намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и
невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то
СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за
снабдяване с банкова гаранция, в размер за два пъти цялото задължение, валидна 6 месеца
след падежа за плащане на цялата сума по договора. Доколкото срокът за снабдяване с
такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е нереално и в никой
случай не може да бъде удовлетворено от страна на кредитополучателя по причина, че лице,
което има средства в размера на два пъти дължимата за връщане сума за заплащане на
банкова гаранция в полза на кредитодателя си, няма да сключи договор за кредит и то с
небанкова финансова институция.
Налага се извод, че и двете опции по чл.5 от договора всъщност не дават възможност
на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними.
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера от 1 287.56 лева на база целия размер на заемната сума – 1600
лева, СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо
4
тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като
неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника.
В допълнение следва да се посочи, че така и самият договор за заем противоречи на
част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера
на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.
Следователно годишният лихвен процент няма да е реално записания, а следва да е по-
голяма число, ако в него участва и вземането от 1287.56 лева лева, формално уговорено като
неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
Освен това, доколкото неустойката е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг
размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 1
287.56 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР става 364.46 %., както е изчислен и от вещото
лице, надвишаващ законовия максимум- пет пъти размера на законната лихва- 50 %/ към
месец август 2022 г. законната лихва е 10 % + основния лихвен процент на БНБ -0 %/, а
имено представлява близо тридесет и шест пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4
ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 1600 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата за уговорената неустойка,
представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът
изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10,
5
EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т.
79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17,
EU:C:2019:250/.
Както бе посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита- в процесния случай 1600 лева, като не дължи лихва или други разходи
по кредита.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./ Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 г.на ВКС, IV Г.О.
Установява се от заключението на вещото лице, че кредитополучателят е заплатил
сумата от 430 лева. Без значение е как кредитодателя е отнесъл тази сума, като доколкото е
налице недействителността на договора, всички платени суми следва да се отнасят само за
заплащане на дължимата главница. Така при съобразяване на този правопогасяващ
юридически факт се дължи сумата от 1170 лева.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото – 242.75 лева от
пълен размер от 332 лева/ 32 лева- държавна такса, 200 лева- депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -39.94 лева от пълен размер от
69.73 лева.
Ответникът има право на разноски – държавна такса 64 лева за предявения инцидентен
установителен иск и 200 лева-депозит за вещо лице. Претендират се три адвокатски
хонорара- за установителния иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, за предявения инцидентен
установителен иск и за заповедното производство. Съдът намира, че и без да е предявен
инцидентен установителен иск съдът щеше да се произнесе в мотивите по нищожността на
договора, като съдът третира това принципно разрешено от закона процесуално действие на
ответника като такова с цел единствено акумулиране на допълнителни разноски. Съдът по
направеното от ищеца възражение за прекомерност определя едно общо адвокатско
възнаграждение на ответника в размер на 480 лева, което съдът намира, че съответства на
6
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА СПРЯМО „СК” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ****************, по предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК във
вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ от Е. М. Я., ЕГН
**********, НИЩОЖНОСТТА на договор за паричен заем № *********** / 03.08.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „СК“ ООД, ЕИК ********, с
адрес: гр. ************* срещу Е. М. Я., ЕГН **********, с адрес: о******************,
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 230,
ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, че Е. М. Я. дължи на „СК“ ООД сумата от 1170 лева /хиляда
и шестстотин лева/ - главница по договор за паричен заем № *********** / 03.08.2022г.
по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№48479/2023 г., по описа на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 1170 лева до пълния предявен размер от 1600 лева, както и претенцията
за законна лихва върху главницата.
ОСЪЖДА Е. М. Я., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„СК“ ООД , ЕИК ******** съдебно деловодни разноски в общ размер на 282.69 лева за
настоящото производство и за ч.гр.д. №48479/2023 г., по описа на СРС.
ОСЪЖДА „СК“ ООД , ЕИК ******** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК на Е. М. Я., ЕГН **********, съдебно деловодни разноски в общ размер на 744 лева
за настоящото производство и за ч.гр.д. №48479/2023 г., по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7