№ 1113
гр. София, 19.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601105 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на В. П. Ж.,чрез адв.Л.Г.,против определение
по НЧД № 3111/21 год. на СГС,НО,13 състав,постановено на 30.08. 2021 год.,с което е
потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № ЗМ 11186/20 год. на СДВР,пр.пр. № 10330/20 год. по описа на СГП.
Счита същото за неправилно,защото в мотивите си СГС противоречило е тълкувал
разпоредбата на чл.20,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2,пр.2 от ЗДвП,които са приложими в
настоящия случай при правен анализ на деянието,извършено от водача на лекия
автомобил,който е имал обективна възможност да възприеме движещия се пред него в
средна и лява лента мотоциклетист,същевременно да предприеме действия,с които да
избегне произшествието с него,което не е сторил.
Намира за неправилно приетото от съда,че мотоциклетиста е следвало да се движи само в
средната лента и единствено той е имал възможност да избегне ПТП,които извод не почива
нито на действащото законодателство,нито на събраните по делото обективни факти и
обстоятелства,тъй като никъде в ЗДвП не съществува задължение за водачите да се движат
праволинейно само в лентата,в която се намират.Освен това изтъква,че водачът на лекия
автомобил е имал обективна възможност да възприеме движещия се от средна в лява лента
мотоциклетист от достатъчно голямо разстояние,за да предотврати произшествието с
него,което е било напълно възможно,ако е съобразил скоростта си на движение.Вместо това
същият е увеличил скоростта си и е застигнал мотоциклетиста в момент,когато много добре
е възприемал движението от средна в лява лента,които не е било забранена маневра за
него.С увеличаване на скоростта значително над допустимата,този водач е създал реална
1
опасност за възникване на ПТП и достигайки и задминавайки мотоциклетиста,е осъществил
произшествие с него,въпреки,че го е възприемал като опасност.
Не спори,че мотоциклетиста има принос за настъпване на произшествието,но не защото е
извършвал забранени от закона движения / в района на произшествието няма забранителна
непрекъсната линия,която да разделя и забранява преминаването от средна в лява лента на
движещите се попътно МПС-та/,а защото не е очаквал друг автомобил,движещ се зад
него,който е имал възможност да го възприеме,да го застигне и блъсне,т.е. мотоциклетиста
не е очаквал неправомерно поведение от страна на други попътно движещи се МПС.Бил е
видим за движещите се в средна и лява пътна лента зад него автомобили,като отклоненията
са били,за да подгрее гумите си и да увеличи сцеплението с асфалта,което не е забранена от
закона маневра.
Твърди,че СГС неправилно е интерпретирал двете хипотези на чл.20 от ЗДвП относно кога
едно препятствие е предвидимо и кога не,респ. какви са задълженията на водача в двете
хипотези и какви действия следва да предприеме,за да избегне т.нар. предвидимо
препятствие,каквото в случая е представлявал мотоциклетиста.
Анализирайки фактите,излага извод,че водачът на лекия автомобил е имал обективна
възможност своевременно да възприеме движещия се в двете ленти пред него
мотоциклетист ,което означава,че той е бил предвидимо препятствие за него поради
зигзагообразните движения за подгряване на гумите,които е извършвал пред него от средна
в лява лента и обратно.Според повереникът, мотоциклетистът не е могъл и не е бил длъжен
да очаква,че движещо се зад него МПС ще се движи с превишена скорост и ще го
застигне,още повече,че водачът на лекия автомобил не е с предимство в лява пътна лента.
Счита за несъстоятелен извода на първостепенния съд,че дори с разрешена скорост водачът
на лекия автомобил е нямало да избегне произшествието,в която насока съдът се е базирал
на техническите изчисления на САТЕ,като излага,че при предвидимо препятствие водачите
следва да предприемат действия,с които да намалят риска и ПТП с видима съществуваща
опасност,каквато е бил мотоциклетиста и същевременно водача на лекия автомобил е
следвало да намали,а не да увеличи скоростта си на движение.
Приема за единствено правилен извода на съда,че водачът на мотоциклета има принос за
настъпване на произшествието,но поведението на другия водач също е в пряка причинна
връзка с настъпване на вредоносния резултат поради извършените от него нарушения на
чл.20,ал.2 от ЗДвП.Поддържа,че скоростта на последния е следвало да бъде съобразена ,а тя
е била дори над разрешената,поради което прави искане за отмяна на определението и
връщане на делото на СГС с указания за назначаване на допълнителна САТЕ,която да даде
отговор на формулираните въпроси,които са останали недоизяснени.
Съдът ,като взе предвид изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото
приема следното:
2
Наказателното производство е образувано на 28.06.2020 год. за това,че на същата
дата,около 10.30 ч. в гр.София на ул.”Околовръстен път”,при управление на МПС-
мотоциклет „Сузуки” СВ 100 С” с рег. № *******,управляван от П. Ж. Ж. с посока на
движение от бул.”Сливница” към бул.”Ломско шосе”,са нарушени правилата за движение
по пътищата,като в района на 2-ри километър е реализирано ПТП с попътно движещия се
л.а. „Фолксваген Пасат” с рег.№ ********,управляван от Т. А. Г.,вследствие на което по
непредпазливост е причинена смъртта на мотоциклетиста П. Ж. и телесна повреда на
пътничката на мотора М. М. К..
След проведено разследване,с постановление от 23.07.2021 год. на прокурор от СГП
наказателното производство е прекратено.
Прието е за установено от фактическа страна,че на 28.06.2020 П. Ж. управлявал
посоченият по-горе мотоциклет,собственост на М. К.,която пътувала заедно с него.Двамата
били с поставени предпазни каски на главите и екипирани с кожени дрехи.Ж. се движел по
ул.”Околовръстен път” с посока от бул.”Сливница” към бул.”Ломско шосе”,като били
тръгнали на разходка до гр.Батак заедно с група от четирима техни приятели
мотористи,които се движели след тях.В района на 2-ри км. На ул.”Околовръстен път” Ж. се
движел в средната пътна лента със скорост от порядъка на 102 км/ч.Времето било сухо и
слънчево,видимостта добра,пътната настилка била без дупки,неравности и
посипаности.Пътното платно,по което управлявал Ж.,се състояло от три ленти за
движение,всяка от които с ширина от по 3.5 метра,разделени с единична прекъсната линия и
движението се осъществявало еднопосочно.Движението било умерено натоварено,като и в
трите ленти имало движещи се МПС.В същото време в лявата пътна лента със скорост 110
км/ч се движел л.а. „Фолксваген пасат” ,управляван от Т. Г..Мотоциклетистът Ж.,в района
на 2- ри км. предприел отклонения на мотоциклета наляво и надясно с цел загряване на
гумите,при което от средната лента излязъл частично в лявата пътна лента,по която се
движил автомобилът.Водачът на последния нямал техническата възможност да спре и
последвал удар със страничната задна дясна врата в зоната непосредствено зад дръжката и
лявата ръкохватка на мотоциклета.От удара кормилото на мотоциклета рязко се завъртяло
надясно,което довело до падане на мотоциклета с двете тела на левите им страни вследствие
на инерционните им сили.Тялото на П. Ж. при падането се отделило от мотоциклета и се
установило на мястото,намерено при огледа му-на 12.70 м. след ориентира /табела 2 км./ и
на 0.40 м.вдясно от левия край на пътното платно,а М. К. паднала преди него.Водачът на
левия автомобил не спрял веднага,тъй като непосредствено зад него се движел друг
автомобил и спрял след повече от 50 метра.Веднага след това подал сигнал на тел.112 ,за да
съобщи за инцидента.
На местопроизшествието били изпратени екипи на ЦСМП-София и
полиция.Пострадалата Колонкина била в тежко състояние и веднага била откарана в
„Пирогов”,където била приета за лечение с основна диагноза множество счупвания на
лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза.Мотоциклетистът Ж. починал почти
3
веднага и лекаря от ЦСМП констатирал смъртта му.
На мястото на произшествието бил извършен оглед,изготвени скица и фотоалбум,както и
констативен протокол.Водачът Т. Г. бил тестван за алкохол и наркотични вещества,като
пробите му били отрицателни.
От СМЕ на труп са приети за установени съчетани травми,като причината за смъртта е
тежката съчетаната травма със засягане структурата и функциите на жизненоважни
органи,като водеща в генезата на смъртта е шийната травма.Тези травматични увреждания
се дължат на действието на твърди,тъпи предмети с голяма кинетична енергия по
механизма на удари с или върху такива,както и на преразтягане,като е възможно да са
получени при ПТП като водач на мотоциклет.От химичното изследване е установено,че към
момента на смъртта П. Ж. не е бил повлиян от алкохол,наркотични вещества и лекарствени
средства.
От СМЕ на М. К. е видно,че при произшествието същата е получила шест средни телесни
повреди,довели до разстройство на здравето й,временно опасно за живота.
От приетата в хода на разследването КМАТЕ прокурорът е извел от фактическа страна,че
между установени травматични увреждания на мотоциклетиста,получени при
произшествието и настъпилия смъртен изход,има пряка причинно-следствена
връзка.Мястото на удара е определено на 2.5-3 метра вдясно от левия край на платното за
движение и на 44-48 метра преди ориентира.Скоростта на мотоциклета в района на
произшествието и в момента на удара е изчислена на 103 см/ч,а тази на лекия автомобил –на
110 км/ч.Опасната зона за спиране на автомобила при конкретните пътни условия и скорост
е определена на 94-95 метра,а при движение с разрешената с пътен знак В26 скорост от 80
км/ч,опасната му зона за спиране е 57.17 метра.Според експертите,водачът на
автомобила,движейки се скорост от 110 км/ч в момента,в който в лентата му за движение е
навлязъл мотоциклетиста,не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара,който извод е в сила и при движение на автомобила с разрешената скорост от 80 км/ч.
Причината за настъпване на произшествието е субективното поведение на
мотоциклетиста,който е предприел маневра по навлизане в съседната отляво пътна
лента,като не е пропуснал попътно движещия се вляво от него с по-висока скорост
автомобил.Водачът на последния,от момента,в който в лентата му за движение е навлязъл
мотоциклетът,не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,който извод
е в сила и при движение с 80 км/ч.
Мотоциклетистът е могъл да предотврати произшествието,като не предприема навлизане в
съседната отляво пътна лента и дори да предприеме,преди да извърши маневрата,е следвало
да пропусне попътно движещия се в съседната пътна лента,вляво от него с по-висока от
неговата скорост автомобил и едва след това да извърши маневрата,съобразявайки се с
останалите участници в движението.
4
С оглед на така установеното от фактическа страна прокурорът е направил правни изводи,че
причината за настъпване на произшествието се корени в поведението на водача на
мотоциклета П. Ж.,който е имал техническа възможност да го предотврати чрез
непредприемане на действия по навлизане в съседната пътна лента,като е нарушил
правилото на чл.25,ал.2,изр.1 от ЗДвП,според което при извършване на маневра,която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства,които се движат по нея.
Приел е липса на допуснати нарушения от страна на водача на лекия автомобил,които да са
в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-смърт на едно лице и
средна телесна повреда на друго,като се е подкрепил с установеното по експертен път,че
този водач се е движел със скорост от 110 км/ч,която е била неразрешена с оглед наличието
на пътен знак В26,указващ движение със скорост до 80 км/ч и макар да е налице нарушение
на чл.21,ал.2 от ЗДвП,то същото не е в причинно-следствена връзка с резултата,тъй като не е
поставило начало на причинно-следствения процес,довел до смъртта на мотоциклетиста и
телесна повреда на спътничката му.Прокурорът е намерил,че липсва нарушение на
чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП,според която водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението,но за да изпълнят това
свое задължение е необходимо да имат възможност своевременно да възприемат дадено
препятствие като опасност за движението.Когато последното попадне в опасната зона за
спиране на МПС,както е в конкретния случай,последният не носи отговорност за виновно
неизпълнение на задължението и в този случай крайният резултат не е настъпил
закономерно при наличието на непрекъсната причинно-следствена връзка с поведението на
водача на автомобила,а последиците се дължат на деятелността на лицето,което е
управлявало мотоциклета.
Предвид изложеното прокурорът е заключил,че не е налице съставомерно деяние по
чл.343,ал.4 във вр. с ал.1,б.”б” и б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
Тази фактическа обстановка е приета за установена и от първостепенния съд,който е
преценил,че разследването е водено всестранно и обективно,като са събрани всички
относими доказателства и доказателствени средства,които дават възможност за правилна и
задълбочена преценка на поведението на участниците в инцидента и респ. оценката на
същото от правна страна.
Отговорил е на възраженията на повереника на пострадалата,които преимуществено са били
насочени към поведението на водача на лекия автомобил и които е намерил за
неоснователни,тъй като фактите по делото не сочат за допуснато от него нарушение на
чл.20,ал.2 от ЗДвП.Подкрепил е извода си в тази насока с установеното от
КМАТЕ,подробно посочено по-горе и според което макар същият да се е движил с
превишена скорост и в този смисъл да е нарушил правилото на чл.20,ал.1 от ЗДвП,то
последната не е в причинна връзка със съставомерния резултат,който би настъпил и при
5
управление с разрешената такава,а причината за настъпване на произшествието е в
субективните действия на водача на мотоциклета.Отбелязал е,че чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП
урежда предвидимата опасност на пътя,при която съществуват обективни затруднения в
пътната обстановка и в който случай водачите са длъжни да подбират скоростта си така,че
да отговорят на изискването за безопасност.Според съда,в конкретния случай не може да се
приеме,че предстоящото навлизане в платното на лекия автомобил представлява индикация
именно за предстояща предвидима опасност доколкото внезапната поява на
мотоциклетиста,предприел навлизане в платното на лекия автомобил не може да се
причисли към „предвидимо препятствие” ,с което водачът на автомобила е следвало да
съобрази скоростта си на движение.По отношение на т.нар. „непредвидима
опасност”,уредена в разпоредбата на чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП също е приел,че фактите по
делото не обуславят виновно поведение на водача на автомобила.Отчел е,че в тази хипотеза
от значение за определяне на момента,от който възниква неговото задължение за намаляване
на скоростта или спиране е именно появата на препятствие по пътя.В случая опасността за
движението е настъпила с внезапната поява на мотоциклетиста,което поведение е било
непредвидимо,доколкото последният не е могъл да предвиди,че при задминаването на
мотоциклетиста същият ще предприеме маневра за навлизане в платното му за движение.От
този момент водачът на автомобила не е могъл да направи каквото и да било,за да
предотврати удара,доколкото от момента,в който мотоциклета се е ударил в задната му
дясна врата последният вече е бил в опасната зона за спиране на автомобила,като ударът
между тях е бил непредотвратим при аварийно спиране.В тази връзка е изложил,че именно
водачът на мотоциклета е имал обективна възможност да възприеме своевременно начина
на движение на движещия се зад него лек автомобил и в нарушение на чл.20,ал.2,пр.2 от
ЗДвП не е останал в лентата,в която се е движил,а е продължил да прави зигзагообразни
движения,въпреки наличието на опасност и така е допринесъл в значителна степен за
възникване на ПТП и вредоносния резултат.
Прочитът на материалите по делото от страна на въззивният съд налага извода,че
атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Без да се приповтарят изложените съображения,но във връзка с основното
възражение,изложено в частната жалба,че мотоциклетистът е бил предвидимо препятствие
на пътното платно за водача на лекия автомобил поради зигзагообразните движения,които е
извършвал от средна в лява пътна лента и обратно и в този смисъл е необходимо
допълнително изследване на съществени обстоятелства ,като какво е било отстоянието на
лекия автомобил до мотоциклета,видимостта и времето за реакция,колко метра в секунда ще
измине с разрешената скорост и дали ще настъпи изобщо застигане и удар при движение с
80 км/ч, е необходимо да се изтъкне следното:
Видно е от показанията на мотоциклетиста Р. Р.,че П. Ж. е започнал да си загрява
гумите,като е правел зигзагообразни движения,преминавайки от средната в лявата лента за
6
движение и обратно.Както загрявал гумите си,застигнал л.а. „Фолкваген Пасат”,който се
движел в лявата лента за движение и не я напускал.Ж. застигнал лекия автомобил и при една
от зигзагообразните маневри се ударил в задната дясна част на автомобила,изгубил контрол
над мотора,който паднал на лявата си част,като се ударил в мантинелата на разделителния
остров.Не без значение се явява и заявеното от св.Д. Г.,движещ се в средната лента за
движение също с мотоциклет,че нямал пряка видимост към П.,но го виждал да се появява ту
отляво,ту отдясно на автомобилите,които се намирали между тях и е изказал
предположение,че си е загрявал гумите.Заявил е също така,че самият той си е загрявал
гумите,но само в средната лента за движение ,а това загряване се получава със
зигзагообразни движения и накланяне на съответната страна на мотора.Самият водач на
лекия автомобил „Фолксваген Пасат” –Т. Г. е дал показания,че след детелината за кв.Люлин
и Божурище се е разминал с няколко мотора,които се движели в средната лента за
движение.Първите два се движели един до друг,а третият малко зад тях,като правел
зигзагообразни движения по широчина на цялата средна лента.Подминал групичката ,а зад
него се движел друг лек автомобил и забелязал друга групичка мотористи-трима или
четирима,които също карали в средната лента,а първият от тях правел същите
зигзагообразни движения ,но цялото пътно платно.Пред тези мотори,както и около тях
нямало други автомобили.Наближавал мотористите и възприел,че първият от тях,който
шарел по пътното платно,се движел на около 5-10 метра пред останалите.Сигнализирал с
клаксон,че приближава и в момента,в който първият мотор завършил зигзагообразното си
движение и започнал да се движи към десния край на пътното платно,започнал да ускорява
скоростта си,която до този момент била около 80-90 км/ч,за да избегне моториста.В
момента,в който ги изпреварил,усетил удар в задна дясна част на автомобила му.Погледнал
в страничното огледало за задно виждане и видял мотористът,който извършвал
зигзагообразните движения по цялото пътно платно,да се плъзга покрай дясната му страна и
видял как той и спътникът му изхвърчали към мантинелата вляво от него и се ударили в
нея.Не спрял веднага заради движещият се зад него автомобил и успял да спре след около
повече от 40 метра.Налице са и показанията на св.В. В. /пътуваща в автомобил в участъка на
произшествието/,на която направило впечатление,че единият от моторите криволичи по
пътното платно.Анализът на тези свидетелски показания,дадени от очевидци на
произшествието,налага еднопосочният извод,че пострадалият П. Ж. се е движил по пътното
платно и в трите му ленти,правейки зигзагообразни движения,а ударът е настъпил в дясна
задна врата на лекия автомобил на св.Т. Г.,движещ се в крайна лява лента за
движение.Последното е в сихрон и с автотехническата експертиза,според която е
деформирана задна дясна врата на автомобила,в зоната непосредствено над ръкохватката и
тази деформация показва удар с предмет с неголяма повърхност,като натискът е отпред
назад спрямо автомобила,т.е. натискащата повърхност е била с по-ниска скорост от тази на
автомобила и съответства да е от ръкохватка на мотоциклет.Имайки предвид показанията на
посочените очевидци,а и тези на останалите свидетели по делото,констатациите от
протокола за оглед на местопроизшествие,скицата и фотоалбума към него,експертите от
КМАТЕ са дали заключение,че механизмът на настъпване на произшествието е следният:
7
На 28.06.2020 год.,около 10.30 ч. мотоциклетът,управляван от П. Ж. с пътничка М. К.,се
движили по ул.”Околовръстен път” с посока от бул.”Сливница” към бул.”Ломско шосе”.В
района на 2-ри километър мотоциклетистът се е движил в средната пътна лента със скорост
на движение около 103 км/ч,а в същото време,със скорост от 110 км/ч в лявата пътна лента
се движил л.е. „Фолксваген Пасат,управляван от Т. Г..Мотоциклетистът,в района на 2-ри
километър,е предприел отклонения на мотоциклета наляво и надясно с цел загряване на
гуми,при което е навлязъл частично в лявата пътна лента,по която го изпреварва
автомобилът.Водачът на последния не е имал техническа възможност да осъществи спиране
и е последвал удар със страничната дясна врата,в зоната непосредствено зад дръжката и
лявата ръкохватка на мотоциклета.От удара кормилото на мотоциклета рязко се е завъртяло
надясно,което е довело до падане на мотоциклета и двете тела на левите им страни
вследствие на инерционните им сили.
Мястото на удара е определено от експертите,че е по широчина на пътното платно та 2.5-3
метра вдясно от левия край на платното за движение,в лявата пътна лента,считано по посока
на огледа,който е от бул.”Сливница” към бул.”Ломско шосе”,а по дължина-на 44-48 метра
преди ориентира,считано в същата посока .Скоростта на мотоциклета в района на
произшествието преди падането е била от порядъка на 103 км/ч,а тази на автомобила преди
удара с мотоциклета е била от порядъка на 110 км/ч.Опасната зона за спиране на автомобила
при конкретните пътни условия и скорост е била 94-95 метра ,като разрешената скорост с
пътен знак В 26 е била 80 км/ч и при тази скорост опасната зона за спиране би била 57.17 м.
Според вещите лица,като се отчете,че произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието,на прав пътен участък и с добра видимост,то мотоциклетистът е имал
обективна възможност да възприеме движещият се след него,в лявата пътна
лента,автомобил в дясното огледало за обратно виждане от разстояние,по-голямо от 150 м.
Имал е възможност,преди да предприеме маневра по навлизане в съседната отляво пътна
лента,да възприеме движещият се след него и приближаващият го отзад с по-висока скорост
автомобил и е могъл да предотврати настъпването на произшествието като не навлиза в
лявата пътна лента и траекторията на автомобила.Отстоянието на автомобила до мястото на
падането,в момента в който в лентата му за движение е навлязъл мотоциклета е 37-38 метра
и сравнението на това отстояние с опасната зона на автомобила налага извода,че водачът на
последния,движейки се със скорост от 110 км/ч от момента,в който в лентата му за
движение е навлязъл мотоциклетът,не е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара,който извод е в сила и при движение с разрешената скорост от 80 км/ч.
Заключението на експертите е,че от техническа и професионална гледна точка,причина за
настъпване на произшествието се явява субективното поведение на мотоциклетиста,който е
предприел маневра по навлизане в съседната отляво пътна лента,като не е пропуснал
попътно движещия се вляво от него с по-висока скорост автомобил.Водачът на последния
,от момента,в който в лентата му за движение е навлязъл мотоциклетът,не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара както със скоростта ,с която е управлявал 110
8
км/ч,така и с разрешената от 80 км/ч.Мотоциклетистът П. Ж. е могъл да предотврати
произшествието,като не предприема навлизане в съседната отляво пътна лента и дори да
предприеме,преди да извърши маневрата е следвало да пропусне попътно движещия се в
съседната пътна лента,вляво от него,с по-висока от неговата скорост автомобил и едва след
това да извърши маневрата,съобразявайки се с останалите участници в движението.
При така установеното правилни и обосновани се явяват правните изводи на
първостепенния съд,с които е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство поради липса на състав на престъпление по чл.343,ал.4 във вр.
чл.343,ал.1,б.”б” и „в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
Разследването по делото е водено пълноценно,като са изследвани всички значими за
предмета на доказване обстоятелства и са приобщени в пълен обем относимите за това
доказателства,поради което и настоящият съдебен състав не споделя доводите на
повереникът,че е налице доказателствен дефицит,вследствие на който не е установена
обективната истина.В този смисъл са налице свидетелските показания както на очевидците
на произшествието,така и на лицата,възприели съпътстващи последното
обстоятелства,протоколите за извършени процесуално-следствени действия и приетите
експертизи и те са достатъчно информативни,така че да се изградят безспорни изводи от
фактическа страна и тяхната правна оценка.
Основното възражение на повереникът на пострадалата касае приложението на
разпоредбите на чл.21,ал.2 от ЗДвП и на чл.20,ал.2 в двете й изречения .
Относно хипотезата на чл.21,ал.2 от ЗДвП несъмнено е установено по делото,че св.Т. Г. е
нарушил режима на скоростта,като е управлявал лекия автомобил в района на
произшествието със скорост над разрешената от 80 км/ч,а именно:с около 110 км/ч,но това
нарушение не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния
резултат предвид установеното от КМАТЕ,че от момента,в който в лентата му за движение
е навлязъл мотоциклетът,той не е имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара,управлявайки автомобила и с разрешената скорост от 80 км/ч.
Досежно разпоредбите на чл.20,ал.2,изр.1 и 2 от ЗДвП:
По силата на същите водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на
местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с
характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението.
Конкуренцията между предвидима и непредвидима опасност е разликата в посочените две
хипотези,като по първата от тях се изисква водачът предварително да отчете негативното
влияние на конкретни фактори от пътната обстановка и съответно съобрази скоростта си на
9
движение с тях /като,ако не стори това, сам се поставя в невъзможност да преодолее
опасността за движението/,а втората възлага предприемането на мерки за намаляване на
скоростта или спиране при възникнала внезапна опасност,която е била възприета.В този
случай задължението за вземане на описаните мерки възниква от момента на възприемане
на опасността,която е внезапна и неочаквана.Несъобразяването с предвидимата по
естеството си опасност и следващата от това невъзможност да бъде преодолян удар,макар и
в опасната зона за спиране,не представлява основание за отпадане отговорността на
водача,но е необходимо да се изследва какви са били негативните условия на пътната
обстановка и дали именно несъобразяването с тях и в каква степен е довело до
невъзможност за избягване на пътния инцидент.
Конкретиката на случая не дава основания за ангажиране отговорността на водача на лекия
автомобил по силата на така цитираните разпоредби и това е така,защото инцидентът е
станал преди обяд,при сухо и ясно време,на път без неравности и при не особено
интензивно движение,т.е.пътната обстановка не е създавала предпоставки за възникване на
произшествието ,а избраната скорост на движение от страна на водача на лекия автомобил
не е в причинно –следствена връзка с настъпването на произшествието според установеното
от експертите.В този смисъл зигзагообразните движения на мотоциклетиста,възприети от
водача на автомобила,не обуславят извод,че той е представлявал предвидимо препятствие
на пътя ,тъй като в случая от значение е моментът,в който мотоциклетистът е навлязъл в
лентата за движение на лекия автомобил и именно в този момент е възникнала опасността за
движението,а не когато водачът на автомобила е могъл да го възприеме за пръв път на
пътното платно.Това би имало значение,ако загиналият мотоциклетист се е намирал в
лентата за движение на процесния лек автомобил и е бил застигнат и блъснат от него или
вследствие на скоростта сам се е поставил в невъзможност да види началото на правомерно
осъществена от мотоциклетиста маневра по навлизане в съседната отляво пътна лента.В
този случай единствено неправомерното навлизане в лявата лента за движение,по която вече
се е движил лекия автомобил,е предпоставило произшествието,при което е настъпил удар на
мотора в задна дясна част на автомобила.Мотоциклетистът е станал опасност за движението
от момента,в който е предприел навлизане в платното за движение на автомобила и в този
смисъл обстоятелството,че водачът на лекия автомобил е имал възможност преди това да
забележи зигзагообразните му движения е ирелевантно,тъй като към момента,в който
водачът на лекия автомобил се е намирал в най-лявата лента за движение, опасност за
движението не е имало.Касае се за внезапна опасност на пътя,възникнала тогава,когато
водачът на мотоциклета е предприел навлизане в съседната отляво пътна лента в нарушение
на задължението си да пропусне попътно движещия се вляво от него лек автомобил и който
е имал обективната възможност да възприеме в дясното огледало за обратно виждане от
разстояние по-голямо от 150 метра.Отстоянието на автомобила до мястото на удара,в
момента в който в лентата му за движение е навлязъл мотоциклета е било 37-38 метра,което
преценено наред с опасната зона на автомобила от порядъка на 94-95 метра,налага извода,че
той не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара,като такава
10
възможност не би имал и при движение с разрешената скорост от 80 км/ч.В този смисъл
водачът на лекия автомобил, макар и да е имал възможност да забележи мотоциклетиста
върху платното за движение,същият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
неправомерното му навлизане в лентата му за движение.
Последователна е съдебната практика,че водачът,който има намерение да направи каквато и
да е маневра,е длъжен преди да я започне,да се убеди,че няма да създаде опасност за
движението и че преценката за това трябва да се извърши преди маневрата и само след като
водачът се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на възможност да се появи
такава опасност с оглед мястото на пътното платно и времето,за което може да се осъществи
маневрата.В конкретния случай водачът на мотоциклета не е изпълнил това свое
задължение и като е предприел маневрата в нарушение на разпоредбата на чл.25,ал.2,изр.1
от ЗДвП,е причинил произшествието.
Вследствие на посочените по-горе фактически положения,установени на базата на
проведено пълно и всестранно изследване чрез събирането на всички относими
доказателства и приобщаването на изготвените по делото експертизи,от които се извеждат
начина на извършване на маневрата от страна на пострадалия мотоциклетист и неговата
траектория, скоростта на движение на двете превозни средства,мястото и механизма на
произшествието,отстоянието между лекия автомобил и мотоциклетиста,причините за
настъпване на ПТП, неоснователни се явяват доводите в жалбата за непълнота
доказателствата и за допускане на допълнителна автотехническа експертиза.Събраните в
хода на разследването доказателства са напълно достатъчни по обем и като съдържание,за
да се направят обосновани изводи както по фактите,така и по правото,тъй като от тях се
установяват времето,мястото,механизма на настъпилото произшествие и причините за
това,като приобщените по делото СМЕ и КМАТЕ,дават отговор на всички значими за
правилното решаване на делото въпроси,съобразени и със сведенията,изводими от
свидетелските показания и протокола за оглед.
Вследствие на горното САС споделя извода,че не са налице основания за ангажиране на
наказателната отговорност на водача на лекия автомобил Т. Г. за престъпление по
чл.343,ал.4 във вр. с чл.343,ал.1,б.”б” и б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК ,тъй като
пътно-транспортното произшествие и настъпилият вредоносен резултат е следствие от
неправомерното поведение на мотоциклетиста ,който е нарушил правилото на
чл.25,ал.2,изр.1 от ЗДвП и по този начин сам се е поставил в невъзможност да предотврати
произшествието.Св.Т. Г. не е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата,което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
ОПРЕДЕЛИ:
По изложените съображения Софийски апелативен съд
11
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.08.2021 год. на НЧД № 3111/21 год. на СГС,НО,13
състав,с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство
по ДП № ЗЗ 11186/20 год. по описа на СДВР,пр.пр.№ 10330/ 20 год. на СГП.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12