Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3401 09.11.2016 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на тринадесети
октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Радка Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3302 по описа на съда за 2016 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от
„Техномонтажгруп“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
с. Войсил, ул. „4 –та“, Област Пловдив, представлявано от *** В.Г.Т. с ЕГН: **********,
чрез пълномощника му – адв. Я.С. против „ХЪС“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Северен, Пловдив – север №
64А, представлявано от *** А.Х.А. и И. Х.А., действащи заедно и поотделно за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14804 лева, представляваща
главница, дължима по фактура № 703/06.08.2013г. за сумата от общо 34809,35
лева, ведно с обезщетение за забава в размер на общо 4231 лева, сформирано
както следва: мораторна лихва в размер
на 484,43 лева за периода от 06.08.2013г. – 25.09.2013г. върху главница в
размер на 34809,35 лева, мораторна лихва в размер на 203,95 лева за периода от
25.09.2013г. до 01.11.2013г. върху главница в размер на 19804 лева, мораторна
лихва в размер на 3543,31 лева за периода от 01.11.2013г. до 17.03.2016г. върху
главница в размер на 14804 лева, ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от подаване на исковата молба в съда – 17.03.2016г. до
окончателното изплащане.
В исковата
молба и уточнението към нея се твърди, че ответника възложил на ищеца да
извърши СМР в база на ответника в гр. Л., които завършили на 22.11.2013г.,
удостоверени с Протокол № 1 от същата дата. За извършване на възложената работа
ищецът издал фактура
№ 703/06.08.2013г. на стойност 34809,35 лева. По процесната фактура ответникът извършил две плащания - на
25.09.2013г. за сумата от 15000 лева и на 01.11.2013г. заплатил сумата от 5000
лева. Останала дължима сумата от 14804 лева, която въпреки отправените покани
същия не заплатил. Претендира се осъждане на ответника да заплати търсената
главница и мораторни лихви в посочените размери, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл.
131 от ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител – адв. Д.М. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че
липсват данни за изискуемостта и ликвидността на предявения иск, тъй като било
необходимо кредиторът да покани длъжника да изпълни и да му даде в поканата
достатъчен срок. Задължението по процесната фактура не било изискуемо, тъй като
не било падежирало към датата на подаване на иска.
Твърди, че
ищецът няма вземане към ответника, тъй като същият не е доставил уговорената
услуга-извършване на СМР. Представеният по делото протокол № 1/22.11.2013г. бил
подписан само и единствено от изпълнителя, но не и от възложителя, като в този
протокол била посочена различна сума от сумата по фактура № 703/06.08.2013г.
Твърди, че процесната фактура не била предавана на ответното дружество, нито
заведена в неговото счетоводство и не е използван данъчен кредит във връзка с
нея. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Като писмени
доказателства по делото са приети фактура № 703 от 06.08.2013г., Уведомление,
Протокол, журнална сметка, дневник за продажби, Удостоверения за актуално
състояние – 2 бр. , отчетна сметка, уведомление за приемане, справка –
декларация за ДДС, 6 бр. Заповеди за командироване от 30.09.2013г.,
02.08.2013г., 10.09.2013г., 25.09.2013г., 14.10.2013г. и 04.11.2013г., фактури
от 08.11.2013г., 06.11.2013г., 23.10.2013г., 26.09.2013г., 24.08.2013г.,
17.08.2013г., 10.08.2013г., 03.08.2013г., 19.07.2013г. и 12.07.2013г.,
За установяване на
фактическите си твърдения ищецът ангажира гласни доказателства посредством
разпита на двама свидетели.
От показанията на св. И.П.
/протокол от съдебно заседание, проведено на 09.06.2016г./ се установява, че
същият работи в „Техномонтажгруп“ ООД на длъжност „***“. Лятото на 2013г. заедно с други служители били командировани
на обект, собственост на фирма „Хъс“ ООД в гр. Л.. Обекта се намирал в ***,
като им било възложено измерването и ремонта на релсов път. Ремонта продължил
около два медеца, през които бил замерен с нивелир релсовия път на крана, а под
релсите били поставяни „планки“. През периода на командировка се прибирали
веднъж на всеки две седмици, като спели в хотел „***“. От страна на фирмата
възложител имало отговорник, който надзиравал работата. След приключване на
обекта се прибрали, като свидетелят не знаел дали е съставян протокол, нито му
е известно да са правени възражения от страна на „Хъс“ ООД по отношение на
работата.
От показанията на св. И.Т.
/протокол от съдебно заседание, проведено на 01.09.2016г. се установява, че е ***
в ищцовото дружество и изпълнява длъжността ***. В периода от месец юли до ноември 2012г.
дружеството извършвало ремонт на път в гр. Л., който бил с дължина около 800
метра, като била уговорена цена от около 50 лева с ДДС на кв. метър. Съставена
била фактура, по която постъпили две плащания – през месец септември в размер
на 15000 лева и месец ноември – в размер на 5 000 лева. Във връзка с
извършените СМР бил съставен само един протокол за цялото количество.
Като цяло съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, тъй като същите взаимно си кореспондират, намират опора
в доказателствената съвкупност по делото и съдът не констатира противоречия
между тях, които да подложи на самостоятелен анализ.
С цел всестранно и пълно
изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства съдът допусна по реда
на чл. 176 от ГПК личното явяване на законния представител на ответното
дружество - А.Х.А. /протокол от съдебно
заседание, проведено на 13.10.2016г./. Въз основа на отговора на допуснатия до
него въпрос обаче, съдът не гради изводи, тъй като същият не е информативен и
не допринесе за изясняване на спора, доколкото *** на дружеството заяви, че
няма спомен дали са извършени строително – монтажните работи, за които е
съставена процесната фактура.
От заключението на приетата
съдебно – счетоводна експертиза, извършена от вещото лице В.Ш. се установява,
че процесната фактура № *** на стойност 34809,35 лева с ДДС е осчетоводена в
счетоводството на „Хъс“ ООД на 01.10.2013г. По същата са извършени две
плащания, както следва: на 25.09.2013г. – 15 000 лева и на 01.11.2013г. – 5 000
лева. Неплатеният остатък по фактура № *** е в размер на 14809,35 лева. Общата
стойност на изчислената мораторна лихва върху посочените в заключението 6
главници за визираните в колона 1-2
периоди възлиза на 4242,79 лева.
Съдът кредитира заключението на приетата съдебно –
счетоводна експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на
поставените въпроси и неоспорено от страните.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се
установи по категоричен и непротиворечив начин, че ищцовото дружество е
извършило възложените му от ответника строително – монтажни работи, за което е
съставена фактура на стойност 34809,35 лева с ДДС. Няма спор между страните, а
и от доказателствата по делото, в това число и заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ответното дружество „Хъс“ ООД е
извършило две частични плащания по фактурата, като на 25.09.2013г. е заплатена
сумата от 15 000 лева и на 01.11.2013г. сумата от 5 000 лева. Не се установиха в хода на
настоящото производство възраженията на ответника за недължимост на остатъка от
главницата, поради неизвършване на услугата и липса на изискуемост към датата
на подаване на исковата молба. Нещо повече, фактът на извършено частично
плащане сам по себе си съставлява индиция за дължимост на остатъка от
главницата, който възлиза на сумата от 14804 лева.
При така установените,
релевантни за спора факти и обстоятелства и въпреки заявеното оспорване от
страна на ответника, който обаче не проведе насрещно доказване, съдът намира
претенцията на ищеца за изцяло основателна,
поради което същата ще се уважи в пълен размер.
Предвид основателността на главния иск и доколкото
се установи неизпълнение на паричното задължение на ответника за заплащане на
претендираната сума, то по аргумент от чл. 86 от ЗЗД ответното дружество дължи
и заплащане на обезщетение за забава върху главницата, чиито размер се
установява от заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза и възлиза на сумата от общо 4242,79 лева за посочените от вещото
лице периоди. С оглед диспозитивното начало в процеса и доколкото ищецът
претендира мораторна лихва за забава в общ размер на 4231,69 лева, то
акцесорната претенция ще се уважи в този размер.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК на ищеца се дължат направените разноски, които се констатираха
от съда в размер на общо 1970 лева -
заплатена от ищеца държавна такса в размер на 765 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 1080 лева, 5 лева за издаване на обезпечителна
заповед и 120 лева депозит за вещо лице.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ХЪС“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Северен, Пловдив – север №
64А, представлявано от *** А.Х.А. и И. Х.А., действащи заедно и поотделно да
заплати на „Техномонтажгруп“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в с. Войсил, ул. „4 –та“, Област Пловдив, представлявано от *** В.Г.Т.
с ЕГН: **********, чрез пълномощника му – адв. Я.С. сумата от 14804 лева
/четиринадесет хиляди осемстотин и четири лева/, представляваща остатък от главница,
дължима по фактура № 703/06.08.2013г. за сумата от общо 34809,35 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на общо 4231 лева /четири хиляди двеста тридесет
и един лева/ за периода от 08.08.2013г. до 17.03.2016г., ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от подаване на исковата молба в
съда – 17.03.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ХЪС“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Северен, Пловдив – север №
64А, представлявано от *** А.Х.А. и И. Х.А., действащи заедно и поотделно да
заплати на „Техномонтажгруп“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в с. Войсил, ул. „4 –та“, Област Пловдив, представлявано от *** В.Г.Т.
с ЕГН: ********** сумата от общо 1970 /хиляда деветстотин и седемдесет/ лева,
представляваща направени по делото разноски - заплатена от ищеца държавна такса
в размер на 765 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева, 5 лева
за издаване на обезпечителна заповед и 120 лева депозит за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Диляна Славова/
Вярно с оригинала
РС