Р Е Ш Е Н И Е
№ 260598 05.11.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на пети октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 485 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, община Варна, област Варна, пк 9009, район Младост, ул. „Инж. Павлин Николов“ № , действащ чрез юрисконсулт Ивайло Икономов, срещу „Мая Метал“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Ясенова гора“ № 23А, представлявано от управителя Мая Маринова Зайранова, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 117, 63 лева, представляваща главница, дължима по търговска покупко – продажба на стоки – метални изделия, за която доставка е издадена фактура № ********** от 23.05.2019 година с падеж 24.05.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноски, направени по водене на делото, включително в обезпечително производство и образуваното изпълнително производство в общ размер от 426 лева.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Между ищеца, от една страна, като продавач, и ответника – от друга, като купувач, е сключен договор за продажба на метални изделия, по силата на който следвало да бъдат извършвани продажби и съответно да бъде извършено плащане на задълженията по тях за цена. Ищецът, чрез представляваща излага, че посоченото задължение не е платено, въпреки отправената покана.
По изложените съображения ищецът предявява иска си.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба по реда на чл.50 вр. чл.47 от ГПК ответникът не дава писмен отговор на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Икономов, поддържа иска и отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът не се представлява и не дава становище по предявения иск.
По приложимия материален закон съдът приема следното:
Предявения са искове с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 237 от ТЗ вр. чл.200 от ЗЗД вр. чл.286 от ТЗ.
В съдебно заседание съдът е приел, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай на непредставяне в срок на писмен отговор, неизпращане на представител в съдебно заседание и без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените към исковата молба доказателства /фактура № ********** от 23.05.2019 година, нареждане за експедиция № СОV223094 от 23.05.2019 година, Експедиционна бележка № SHPV231842 от 23.05.2019 година/, всички носещ подпис за приел съответните документи от името на ответната страна, настоящият състав приема, че се установява вероятна основателност на предявен иск. В тази насока беше взета предвид и справка за задължения на ответника към ищеца. От името на ищеца до ответника е изпратена покана за изпълнение на задълженията, но по делото липсват данни за погасяване на дълга. По тези съображения следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата, описана в исковата молба.
По претенцията с правно основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода на спора е основателно претенцията за присъждане на разноските, направени от ищеца по водене на делото. В случая е представен списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в който са описани разноски, както следва сумата 50 лева държавна такса за образуване на делото, сумата 40 лева, представляваща държавна такса за обезпечително производство, сумата 156 лева, представляваща такса по изпълнително производство, за което следва да се приеме, че е образувано по повод налагане на обезпечителната мярка, както и сумата 180 лева юрисконсултско възнаграждение. Видно от приложените по делото доказателства разноските за такси, описани по – горе са доказани и следва да бъдат присъдени, предвид и тълкуването на закона, дадено в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година по тълкувателно дело № 6/2012, ОСГТК, ВКС. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца на посоченото основание и юрисконсултско възнаграждение в размер от 180 лева на основание чл.25 от Наредбата за изплащане на правната помощ, към който акт препраща закона.
По изложените съображения следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове следва да бъдат уважени и в тежест на ответника да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Мая Метал“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Ясенова гора“ № 23А, представлявано от управителя Мая Маринова
Зайранова, да плати на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Варна, община Варна, област Варна, пк 9009,
район Младост, ул. „Инж. Павлин Николов“ № , действащ чрез юрисконсулт Ивайло
Икономов сумата 1 117, 63 лева /хиляда сто и седемнадесет лева, шестдесет
и три стотинки/, представляваща главница, дължима по търговска покупко –
продажба на стоки – метални изделия, за която доставка е издадена фактура №
********** от 23.05.2019 година с падеж 24.05.2019 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на
28.02.2020 година до окончателното й плащане, както и сумата 426 лева
/четиристотин двадесет и шест лева/, представляваща разноски, направени по
водене на делото.
Решението не подлежи на обжалване на
основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.
02