Р Е Ш Е Н И Е

28.05.2019г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на седми май

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 808 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №19-0938-000024 от 11.02.2019г. *** на сектор "Пътна полиция" към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на И.С.К. *** административни наказания глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И.С.К., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв. Х.K., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №189200 от 26.01.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в  21:45 часа гр.Плевен, ул."***" срещу номер * с посока движение към бул. "***", жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил с марка "***" с рег. № ***, който не е бил регистриран по надлежния ред към момента на проверката.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Д.А.Х. и свидетеля А.М.Й., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Х. се установява, че той заедно с колегата му А.Й. на 26.01.2019г. са били излъчени в екип за контрол на пътното движение на ул. "***" №***. Във връзка със служебните си задължения, двамата служители на "Пътна полиция" спрели за рутинна проверка автомобила на  жалбоподателя , а именно "***" с регистрация от О.н.М. При извършване на същата използвали автоматизираната електронна система, с която разполага "Пътна полиция", и от нея установили, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 22.01.2019г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т.е причината за служебната дерегистрация била неизпълнение на задължението от страна на жалбоподателя К. в качеството си на приобретател по силата на договор за покупко-продажба на МПС да заяви това обстоятелство в законоустановения срок, регламентиран в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП пред службата за регистрация на пътни превозни средства. От показанията на актосъставителя Х. се установява, че към момента на проверката е бил съставен акт за описаното административно нарушение. От показанията на свидетеля Й. се установява, че същият е бил свидетел при  констатиране на описаното нарушение и при съставянето на акта. Според показанията на свидетеля Й. при извършената проверка било констатирано, че автомобилът е управляван от жалбоподателя И.С.К. и че същият фигурира в системата като купувач, но не  е регистриран като нов собственик в КАТ. Във връзка с последното били иззети регистрационните табели на автомобила на жалбоподателя. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя К. и свидетеля П., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от страна на жалбоподателя К., който към момента на проверката бил със служебно прекратена регистрация. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя К. в нарушение, което не е извършил. От така приобщените писмени доказателства по делото, а именно справка за собственост на МПС се установява, че жалбоподателят И.К. на 28.01.2019г., т.е два дена след съставяне на АУАН, е регистрирал автомобила си по надлежния ред в КАТ-Монтана и същият е депозирал обяснения, че поради ангажираност не е успял да изпълни законовото си задължение в едномесечния срок, поради което на 26.01.2019г. го е управлявал без знанието и съзнанието, че притежаваното от него превозно средство е било служебно дерегистрирано. В процесния АУАН липсва възражение от страна на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство срещу констатацията за управление на автомобила без надлежна регистрация, а в последващото обяснение същият признава извършеното от него нарушение, за което му е бил съставен акт. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят К. не е доказал, че управляваният от него автомобил към датата на извършената проверка от служителите на "Пътна полиция" на 26.01.2019г. е бил с регистрация, извършена по надлежния ред.

Административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят И.С. И. е извършил нарушение по чл.140 ал.1, прил. 1 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1, прил. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Следователно, всеки правоспособен водач има законово задължение да регистрира притежавания от него автомобил съобразно предвидените в закона ред и срокове. В настоящия случай жалбоподателят Кирилов, видно от приложената справка за собственост на МПС, е придобил автомобил с марка „***“ на 20.11.2018г. Съобразно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. От последното следва, че за жалбоподателя К. е възникнало задължението в качеството си на приобретател да регистрира новия си автомобил в едномесечен срок. Видно от приложената справка за собственост обаче същият е подал заявление за регистрация № 190996001499 на 28.01.2019г., т.е след като е изтекъл законовия едномесечен срок.

Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства, а именно показанията на актосъставителя Х. и свидетеля Й. и справка за собственост на МПС за подадено заявление за регистрация № 190996001499 от 28.01.2019г. е установено, че жалбоподателят К. на 26.01.2019г. е управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рама №*** и рег. № ***, което е било със служебно прекратена регистрация поради липса на подадено заявление в законоустановения срок от негова страна за промяна на собственост пред служба за регистрация на превозни средства.

От прочетените и приобщени в хода на съдебното дирене писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка се установява, че за същото деяние, извършено при същата фактическа обстановка е било образувано бързо производство № Б-416/2019 по описа на РП-Плевен за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, което впоследствие е било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. В мотивите на постановлението за прекратяване е посочено, че жалбоподателят И.К. не е знаел, че е с прекратена регистрация, поради което липсвал умисъл за извършване на противоправното деяние. Съдът счита, че посоченото бързо производство и настоящото административнонаказателното производство, са образувани за едно и също деяние, а именно -  управление на моторно превозно средство с марка "***" с рег.№ ***, нерегистрирано по надлежен ред от лицето И.С.К. на 26.01.2019г.. От последното следва, че деянието, за което е съставен акт за установяване на нарушение серия АА №189200 от 26.01.2019г., с което на основание чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е инициирано настоящото административнонаказателно производство, съставлява и престъпление по смисъла на чл. 345, ал. 2 от НК.

Според съдебната практика и по-конкретно т.3.1 от Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г. на ВКС, Общо събрание на Наказателната колегия, което съгласно чл.130, ал.1 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, когато едно деяние засяга един и същи обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Така възприетото решение изключва възможността да бъде нарушено правилото ne bis in idem или „никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също нещо“. Във връзка с описаните задължителни постановки и образуваното бързо производство № Б-416/2019 по описа на РП-Плевен, образуваното вече със съставяне на АУАН административнонаказателно производство е следвало да бъде прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В настоящия случай същото производство не е било прекратено към този момент, но от приложеното постановление за прекратяване на бързото производство от 04.02.2019г. се установява, че впоследствие е отпаднало дублирането на двете производства и вече не е била налице пречка за продължаване на настоящото административнонаказателно производство.

По отношение на основанието за прекратяване на бързото производство № Б-416/2019 по описа на РП-Плевен, съдът счита, че същото не е било налице поради следните съображения:

 Според РП-Плевен жалбоподателят в настоящото производство И.К. е трябвало да бъде уведомен от служителите на „Национална полиция“ за служебно извършената дерегистрация на 22.01.2019г. и тъй като това не се е случило, то е липсвал умисъл за извършване на противоправно деяние по чл. 345, ал. 2 от НК, представляващо основание за прекратяване на наказателното производство. Във връзка с последното следва да се обсъди дали органите на "Национална полиция" имат законово задължение да уведомяват водачите на МПС-та със служебно прекратена регистрация.  

Управлението на нерегистрирано по надлежен ред МПС като административно нарушение е регламентирано в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От последното следва, че когато е налице така описаната хипотеза на правната норма, то службата по регистрация на превозни средства следва да направят отбелязване в автоматизираната система, но никъде не е регламентирано законовото им задължение да уведомяват нарушителите за направеното отбелязване. Освен това в  чл.18б, ал.1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са регламентирани случаите, в които регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, като един от тях е именно неподадено заявление за регистрация от приобретател на превозно средство в двумесечен срок от придобиването му. Съгласно чл.18б, ал. 2 от Наредбата при определени хипотези на служебна дерегистрация, собствениците, посочени в регистъра, следва да бъдат уведомени за това обстоятелство, но сред изброените не фигурира приобретател на превозно средство. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират жалбоподателя К. за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят К. не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, вследствие на неговото бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила съобразно разпоредбата на чл.145, ал. 1 от ЗДвП и чл.чл.3 ал.4 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.  е бил 21.01.2019г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена, считано от следващия ден - 22.01.2019 г. Изложеното дотук се отнася per argumentum a fortiori за управлението на нерегистрирано по надлежен ред превозно средство като престъпление по смисъла на чл. 345, ал. 2 от НК, поради което наказателното производство по бързо производство № Б-416/2019 по описа на РП-Плевен е било незаконосъобразно прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и същото е следвало да продължи, а административнонаказателното производство, по което е издадено атакуваното наказателно постановление - прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган на 11.02.2019г. е издал наказателно постановление №19-0938-000024, т.е няколко дни след гореописаното постановление за прекратяване на бързо производство № Б-416/2019. Като основание за издаването му, същият е посочил единствено АУАН серия АА №189200 от 26.01.2019г., без да посочва последното постановление. Както бе обсъдено по-горе наказателното производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК е било незаконосъобразно прекратено, т.е същото е следвало да продължи, а настоящото административнонаказателно производство да бъде прекратено, поради което обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна на това основание.  От изложеното следва, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като наказващият орган не е обсъдил основанието за прекратяване на бързото производство и не са били разследвани спорните обстоятелства, т.е ако за престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК е установено, че липсва умисъл, то per argumentum a fortiori би следвало да липсва умисъл и при извършване на административното нарушение, което на основание чл. 7, ал. 1 от ЗАНН органът е следвало да приеме за невиновно деяние и да не издава наказателно постановление. В настоящия случай обаче последното е налице и административнонаказващият орган не е съобразил условията за издаването му, регламентирани в чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът счита, че бързото производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК е било незаконосъобразно прекратено, а настоящото административнонаказателно производство - незаконосъобразно продължено, поради което последващото наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон. На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено, а материалите по него - приобщени към бързото производство. Тъй като настоящата инстанция се явява такава, която осъществява въззивен контрол върху постановеното вече наказателно постановление, то на основание чл. 334, т.1 , вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН следва същото да бъде отменено като незаконосъобразно, да бъде прекратено настоящото административнонаказателно производство и да бъдат изпратени материалите по него на съответния прокурор.  

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0938-000024 от 11.02.2019г на *** на сектор ПП към О.н.М. ***, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на И.С.К. от гр.Плевен административно наказание глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство, образувано срещу И.С.К., ЕГН **********, със съставянето на АУАН серия АА №189200 от 26.01.2019г.

След влизането в сила на настоящото решение, препис от него, от наказателното постановление и от материалите по административнонаказателната преписка да се изпратят на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН на Районна прокуратура гр. Плевен по компетентност.

След влизането в сила на настоящото решение, препис от него, от наказателното постановление и от материалите по административнонаказателната преписка да се изпратят на основание чл.243 ал.10 вр. чл. 46, ал. 3 от НПК на Окръжна прокуратура гр. Плевен за осъществяване на институционален контрол от непосредствено по-горестоящата прокуратура на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 4.02.2019г. по бързо производство № Б-416/2019 по описа на РП-Плевен за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: