Решение по дело №30233/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14170
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Иванка Петкова Болгурова
Дело: 20221110130233
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14170
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110130233 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ЗАД „Алианц България“ АД твърди, че по договор за застраховка „Каско”
е заплатил на застрахования сума в размер на 5 273,95 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети на т.а. марка „Скания“, модел „Р500“, с рег. №
СВ ... НК, настъпили в резултат от ПТП на 13.11.2021г., около 03:19ч. в Италия, на
пункт „Чивитавекия“. Виновен за ПТП е водачът на т.а. марка „Мерцедес“, с рег. №
РВ 6612 КХ, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответното дружество. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за
заплатено застрахователно обезщетение за сумата от 5 288,95 лв., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски. Ищецът моли съдът да му присъди последната сума, ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 07.06.2022г. до плащането. Претендира
разноски.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира
писмен отговор на исковата молба. Оспорва механизма на ПТП, вината на
застрахования при него водач, причинно-следствената връзка на ПТП с вредите. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва размера на вредите.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
1
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП – 13.11.2021г. между
ищеца и собственика на увредения т.а. марка „Скания“, модел „Р500“, с рег. № СВ ...
НК е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане „Каско” на МПС, както и че към този момент застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на т.а. марка „Мерцедес“, с рег. №
РВ 6612 КХ е бил ответникът по делото. Не се оспорва и фактът, че ищецът е заплатил
на отремонтиралия увреденото МПС сервиз сума в размер на 5 273,95 лв.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол
за ПТП от 13.11.2021г., уведомление за щети по МПС от 17.11.2021г., опис на щета №
0300/21/777/510182 от 08.04.2022г., доклад по щета, както и от приетото и неоспорено
от страните заключение на САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Д. С. Р. се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на 13.11.2021г. на територията на пристанището на гр.
Чивитавекия, Италия, водачът на т.а. марка „Мерцедес“, с рег. № РВ 6612 КХ е
предприел маневра за потегляне, при която реализира ПТП със спрелия за митническа
проверка от дясната му страна с отворена врата т.а. марка „Скания“, модел „Р500“, с
рег. № СВ ... НК. От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и от събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на т.а. марка
„Мерцедес“, с рег. № РВ 6612 КХ – свидетелят Р., се установява, че причина за
настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на т.а. марка
„Мерцедес“, с рег. № РВ 6612 КХ, който е нарушил нормите на чл. 25, ал. 1 и чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е предприел маневра за потегляне, без да се увери, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението и е причинил щети на
застрахования при ищеца т.а. марка „Скания“, модел „Р500“, с рег. № СВ ... НК.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на т.а. марка „Скания“, модел „Р500“, с рег.
№ СВ ... НК. В доказателствена тежест въвелия възраженията ответник е да установи
по реда на чл.154, ал.1 ГПК фактите, на които основава същите. В случая по делото не
са събрани никакви доказателства, от които да се установява да е налице
съпричиняване. Напротив – от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за
2
ПТП, заключение на САТЕ и гласни доказателствени средства категорично се
установява, че вината за настъпването на процесното ПТП е изцяло на водача на т.а.
марка „Мерцедес“, с рег. № РВ 6612 КХ, който не е съобразил поведението си с
нормите на чл. 25, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Към момента на ПТП т.а. марка
„Скания“, модел „Р500“, с рег. № СВ ... НК е бил паркиран, без водач в него, поради
което оставянето на отворена врата на МПС не съставлява противоправно поведение от
негова страна.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на т.а. марка
„Мерцедес“, с рег. № РВ 6612 КХ са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди
на т.а. марка „Скания“, модел „Р500“, с рег. № СВ ... НК, конкретизирани в
представената преписка по щета на ищцовото дружество. От приетото заключение на
САТЕ се установява, че посочените от застрахователя повреди на т.а. марка „Скания“,
модел „Р500“, с рег. № СВ ... НК, отговарят на описания в протокола за ПТП и
уведомлението за щетата механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП
вреди по застрахования автомобил се установяват и от описите-заключение по
образуваната при ищеца щета, фактури и доклад.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д.
№652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
3
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по
реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид
изхабяването на вещта/.С оглед изложеното при определяне на действителния размер
на щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на т.а. марка
„Скания“, модел „Р500“, с рег. № СВ ... НК е за сумата от 6 328,74 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на извършеното плащане – сумата от 5 273,95 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума,
като общият размер на дълга възлиза на 5 288,95 лв. С оглед изложеното искът е
основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът в размер на 1 131,83 лв. – заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и
адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на Адвокатско
дружество „Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници“, видно от
представените по делото платежни документи.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на
ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ сумата от 5 288,95
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за щети
на т.а. марка „Скания“, модел „Р500“, с рег. № СВ ... НК, настъпили при ПТП на
13.11.2021г. на територията на пристанището на гр.Чивитавекия, Италия, ведно със
законната лихва от 07.06.2022г. до погасяването , както и на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 1 131,83 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5