РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Балчик, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Административно наказателно
дело № 20243210200179 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена жалба от С. В. Г. ЕГН
********** от ***, чрез адвокат Й. А. от АК-В., със адрес в ***, срещу
Наказателно постановление №*** от ***г. на В.Ж.Ж., Началник на РУ-Б., с
правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
В жалбата си, С. Г., твърди, че обжалваното наказателно постановление
е необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения.
Твърди се, че има допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон. Моли съда да
отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направени деловодни разноски.
Редовно призован, жалбоподателят не се явява лично в съдебно
заседание.
Представлява в публично съдебно заседание от процесуален
представител, а именно адвокат К. К. от АК-В., преупълномощена от адвокат
Й. А.. От името на своя подзащитен, адвокат К. заявява, че поддържа жалбата.
Прави доказателствени искания. Пледира процесното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
1
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в с.з. Не
представя писмено становище по жалбата и не прави доказателствени
искания.
Като свидетел по делото е разпита актосъставителя Г. В. Г. и
полицейския служител С. Б. Й..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,
прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е водач на МПС и притежава СУМПС.
Жалбоподателят управлявал МПС, представляващо лек автомобил
марка “Ф.Т.“ с Рег.№ТХ****АР.
На 25.06.2024г. в 09,45 часа, автомобилът, управляван от
жалбоподателя бил паркиран от същия в населено място, а именно в ***.
Автомобилът бил паркиран в края на уширението за автобусна спирка и в
зоната на тази спирка, т.е част от автомобила се намирал в т.н. “джоб“
уширение на автомобилната спирка, а част от него извън този джоб, но в
зоната на самата спирка. Жалбоподателят паркирал автомобила си пред
погледа на полицейския патрул, ситуиран в близост до местонарушението.
След паркирането, С. Г. отишъл в търговския обект, находящ се в близост до
автобусната спирка и си закупил закуска. При връщането си до автомобила,
бил посрещнат от служителите на полицията. Свидетелят Г. преценил, че
водачът със извършената маневра “паркиране“, не е съобразил поведението си
с пътните знаци и пътната маркировка и по този начин пречейки на
движението е създал опасност за останалите участници в движението.
.С оглед на това поведение, служителят на РУ-Б., свидетелят Г. В. Г.,
преценил, че жалбоподателя С. В. Г. е допуснал административно нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което съставя срещу него Фиш №***.
Жалбоподателят получава връчения му фиш за глоба. В последствие, Г. подава
писмено възражение срещу издадения фиш, регистриран в деловодството на
РУ-Б. с № 240000-3361 на 26.06.2024г.
На основание чл.186, ал.2 от ЗДвП издадения срещу В. Фиш е анулиран
и срещу него е съставен Акт за установяване на административно нарушение
Серия GA №*** на ***г. за същото нарушение. АУАН е съставен от свидетеля
Г. В. Г. и връчен на същия ден на жалбоподателя.
2
Въз основа на образуваната административно, преписка,
административно-наказващия орган издава наказателно постановление№***
от ***г. с което приема, че жалбоподателя С. В. Г. е допуснал
административно нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради
което на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП на същия е наложено
административно наказание, а именно-Глоба в размер на 150 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по
делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление, по отношение на законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
По делото е установено, че препис от наказателното постановление е
връчен на В. на 30.08.2024г. Жалбата е депозирана в деловодството на
въззиваемата страна на с Рег.№357000-8182 от 05.09.2024г. Съдът приема, че
жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима за
разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началника на РУ на МВР, упълномощен с това правомощие, съгласно
заповед№8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Към момента на нарушението и съставяне на процесното наказателно
постановление, административно-наказващ орган е ВПД Началника на РУ-Б..
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и
обоснованост на обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита, че подадената жалба е допустима, но неоснователна и
недоказана.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства се установява
именно описаната от съда фактическа обстановка, а не твърденията на
жалбоподателя, че неправилно е описана установената фактическа обстановка.
Съдът счита, че е доказана сумективната страна на извършеното
нарушение. От събраните гласни доказателства-показанията на свидетеля Г.,
3
съдът установява, че жалбоподателя е видял полицейските служители и
въпреки това е паркирал в нарушение на ЗДвП своя автомобил.
Съгласно константната съдебна практика, съдът установява и доказва
наличието на вина(субективната страна на деянието), чрез съвкупността от
фактическите действия на лицето, т.е. от обективните факти. В случая, съдът
приема, че жалбоподателя е действал в условията на пряк умисъл, тъй като е
знаел, че извършва нарушение, съзнавал е обществено-опасните последици от
това деяние, т.е. че може да бъде санкциониран за противоправното
поведение, видял е служители на полицията, но въпреки това е искал, т.е. е
извършил деянието, спирайки в нарушение на закона.
На следващо място съдът счита, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, при съставянето на АУАН и наказателното
постановление.
Процесуалните нарушения са съществени, когато засягат правото
на защита на страната/жалбоподател/, като й пречат да организира своята
защита. Опорочаването следва да е до степен в която да се стига до
незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
В конкретния казус, както актосъставителя, така и
административно-наказващия орган достатъчно подборно и ясно са описали
фактическата обстановка. Правилно са определи правната квалификация на
деянието. Мотивирали са своите изводи.
Според съда факта, че в АУАН и в наказателното постановление е
описано, че са нарушени както пътните знаци, така и маркировката, не прави
процесното наказателно постановление незаконосъобразно, тъй като със
своите действия водачът на автомобила, в случая жалбоподателя може да
покрива, т.е. да наруши, както наличния пътен знак, така и уличната
маркировка. Административното нарушение е извършено с едно действие, а
именно паркиране, поради което спорен настоящия съдебен състав, правилно,
административно-наказващия орган е приел, че е налице само едно
административно нарушение по чл.6, т.1, от ЗДвП и е наложил само едно
административно наказание, а именно Глоба в размер на 150 лева.
Административно наказващия орган правилно и законосъобразно е
преценил, че не са налице условията за маловажност на случая по смисъла на
4
чл.28 от ЗАНН.
Допуснатото административно нарушение от страна на жалбоподателя
е свързано със създаване на потенциална опасност за всички участници в
движението по пътното платно. Самият казус не се отличава с нещо което да
обоснове наличие на условия за спешност, неотложност, аварийност на
предприетата маневра „паркиране“, които биха обусловили наличие на
маловажност на случая. Макар и лаконично, административно наказващия
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочил, че
деянието не е маловажен случай.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице допуснати
твърдените в жалбата, съществени процесуални нарушения.
При определяне на вида и размера на наложеното административно
наказание, административно-наказващия орган не е допуснал съществени
процесуални нарушения. Административното наказание е правилно
определено и са съобразени съответните материално и процесуално правни
норми.
Гореизложената фактическа обстановка се установява, от събраните
писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели.
В предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна и
недоказана.
Обжалваното наказателно постановление е правилно, обоснованото и
законосъобразно, поради което, следва изцяло да бъде потвърдено.
По разноските:
Възиваемата страна, не представя списък с разноски и не прави изрично
искане за присъждане на такива.
С оглед изхода на делото, съдът счита, че не следва да се присъждат
деловодни разноски в полза на жалбоподателя под формата на заплатено
адвокатско възнаграждение.
Не следва да се присъждат и направените деловодни разноски в полза
на въззиваемата страна, тъй като такова искане не е направено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, във вр.ал.2,
т.5 от ЗАНН, съдът,
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №*** от ***г. на
В.Ж.Ж., Началник на РУ-Б., с което за констатирано на 25.06.2024г. в
09,45часа в ***, в края на уширението за автобусна спирка и в зоната на тази
спирка, ***, при паркиране на лек автомобил марка “Ф.Т. “ с Рег.№ТХ****АР,
административно нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на С. В. Г. ЕГН **********
от ***, на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.1,2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание, а именно - ГЛОБА в размер на 150лв.(сто и
петдесет лева), като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението
му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6