РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Пловдив, 31 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две
хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Марина чиракова, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА адм. дело № 1448 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от “АБАКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район „Централен“, ул.“Райко Даскалов“ № 53, ет.2,
офис 25, с управител Г.В.П., чрез адв. М.К., със съдебен
адрес *** поляна 3 част, бл.31-Б, вх.Б, ап.160, срещу заповед № 284/28.03.2019г.
на председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на дружеството е
забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска
практика, а именно: търговецът да извършва действия, които противоречат на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е
възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител,
когото засягат или към когото са насочени, в нарушение на чл.68в във връзка с
чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите, изразяващи се в непредоставяне
на категорична информация и документи в потвърждение на поет ангажимент, а
именно: не дава яснота за реализирането на допълнителни турове извън пакетната
цена, които са платени от потребителите, включени са в договора за пакетно
пътуване, но не фигурират в издадения ваучер.
Твърди се,
че оспорваната заповед е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, тъй като
и постановена при съществено нарушение на административно-производствените
правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Конкретно се сочи, че твърдените от органа фактически
констатации не отговарят на действителното положение. Излага съображения в тази
връзка, като се посочва, че неправилно административният орган твърди, че към
датата на договора 10 октомври не е имало срив в информационната система, както
и че към датата на сключване на договора и датата на издаването на ваучер не са
били добавени допълнителни екскурзии, поръчани от потребителя още преди
сключването на договора. Твърди се, че допълнителната екскурзия за Ватикана е
била заявена от потребителя не при сключването на договора на 10.10.2018 г., а последващо, поради което е неправилно твърдението на
административния орган, че тази допълнителна екскурзия е основната причина да
се сключи изобщо договора. Претендира за отмяна на заповедта.
Ответникът –
председател на Комисия за защита на потребителите, чрез юрк.
А.Д., в нарочно становище по жалбата намира същата за неоснователна. Развива
подробни съображения относно целите на издаваните заповеди за налагане на
административни забрани по прекратяване на прилагането и за преустановяване на
прилагането занапред на нелоялни търговски практики по смисъла на ЗЗП. Счита процесната заповед за издадена при наличието на
компетентност на органа, при спазване на изискуемата форма, както и при
спазване на изискуемите административно-производствени и материално-правни
разпоредби, както и съобразена с целта на закона. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и ги прецени в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице с
правен интерес и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Към
заповедта е приложена разписка за връчването
й, което е сторено на 09.04.2019 г. на пълномощник на жалбоподателя. Жалбата е
подадена чрез административния орган на 23.09.2019 г.,
поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и поради това е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От доказателствата
по делото се установява, че в КЗП е постъпила жалба от потребители (лист 51 и сл.),
с твърдение, че следствие на допуснати грешки в системата за резервации на
търговеца и когато същият е приел да уреди резервацията на туристически пакет
или на пътнически услуги, които са част от свързани пътнически услуги, се е
наложило потребителите да се откажат от договора си за туристическо пътуване,
поради което претендират да им се възстановят изцяло заплатените разходи за
пътуването. Към
жалбата са били приложени: договор за туристически пакет № 9694/10.10.2018 г., сключен между „АБАКС" ЕООД, чрез „Ди Ес Type" ООД с потребителя, фискални бонове и
кореспонденция между „АБАКС" ЕООД и „Ди Ес Type"
ООД относно допълнителните екскурзии.
Във
връзка с това , служители от РД София са извършили проверка на жалбоподателя
„АБАКС" ЕООД, следствие на която са констатирали следните обстоятелства:
Установено
е, че на 10.10.2018 г. потребителите са посетили офис
на туристически агент „Ди Ес турс" ООД и са
направили резервация за двама души по програма "Рим-вечният град директен
чартърен полет от Варна" за периода от 08.11. до 11.11.2018
г., номер на резервацията 9694, с организатор туроператора „АБАКС" ЕООД,
Заплатили са 700 лв. депозит. На 31.10.2018 г. потребителите са доплатили 1230 лв, по резервация 9694, включваща: транспорт с чартърен
полет от Варна, настаняване, трансфер и две допълнителни екскурзии -„Посещение
на Ватикана" и „Колизеум и Римски форум". Посочва
се, че по време на резервацията било установено, че има проблем със системата и
екскурзията до Ватикана не е добавена. Въпросната екскурзия е била приоритетна
и основна причина потребителите да изберат въпросната програма. От страна на
туристическия агент е било направено телефонно обаждане към „АБАКС" ЕООД,
изпратен е e-mail и съответно е получено
потвърждение, че екскурзията е добавена към резервацията.
На
05.11.2018 г. потребителят е посетил офиса на „Ди Ес Typс"
ООД, за да получи документи и информация преди отпътуването /ваучери, програма,
часове на полета, координати на представителя в Италия/. Информацията все още
не е била изпратена. На 06.11.2018 г. в 19:18ч. потребителят е получил e-mail и обаждане от „Ди Ес Type"
ООД, че допълнителната екскурзия до Ватикана липсва във ваучерите.
На
07.11.2018 г. между 13 и 14 ч. потребителят отново посетил офиса с искане за
информация относно екскурзията до Ватикана, която е била приоритетна и липсата
на която обезсмисля пътуването до Рим и променя плановете на потребителите
значително. Отговор не е получен нито от туристическия агент, нито от
туроператорът към 14:57 ч. Малко след разговор с туроператорът, потребителят е
получил обаждане от „Ди Ес Type" ООД, че
желаната екскурзия не може да бъде добавена. В този момент потребителят е
заявил желанието си да анулира резервацията и е поискал възстановяване на 100%
от заплатената сума.
На
07.12.2018 г. с констативен протокол № К-2684408 в офис на „АБАКС" ЕООД, находящ се в гр. София, бул. „Цариградско шосе" 1А
била извършена проверка, при която дружеството е запознато с жалбата на
потребителите. Изискани били документи, свързани с пътуването.
Установено
било, че „АБАКС" ЕООД притежава удостоверение за регистрация № РКК-01-6102/11.10.2017 г. за туристическа
дейност туроператор и туристически агент и е изпълнил задълженията си да сключи
договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди
вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при
неплатежоспособност.
На
14.12.2018 г. представител на „АБАКС" ЕООД представил в КЗП документи,
приети с протокол за проверка на документи № К-091600/14.12.2018 г. Представено
било писмено становище, съгласно което датата на резервацията е 10.10.2018 г. Първото желание за добавяне на допълнителни
екскурзии е било на 31.10.2018 г. От документите било видно, че във ваучера
липсва допълнителна екскурзия. След разговор с агента, екскурзията била
добавена. В становището „АБАКС" ЕООД посочило, че желаната от клиентите
екскурзия е добавена, всички суми по пътуването са напълно заплатени, поради
което заплатената от потребителите сума няма да бъде възстановена.
От
„АБАКС" ЕООД е представен договор за туристически пакет № 9694/10.10.2018 г., сключен с потребителя, от който било установено,
че в същият са вписани допълнителни турове извън пакетната цена, а именно: 10.11.2018г.
Колизеум и Римски форум - обща цена 120лв. и
09.11.2018г. Град-държава Ватикана -
обща цена 170лв. Пакетна цена 1580.00 лв. Обща цена на пътуването 1930.00 лв.
На административния орган била представена кореспонденция от 07.11.2018 г.,
съгласно която „АБАКС" ЕООД уведомява „Ди Ес Type"
ООД, че екскурзията до Ватикана е добавена към резервацията на жалбоподателите
и в случай, че не се явят на летището, сумата за пътуването няма да бъде
възстановена.
Във
връзка с проверката на 08.01.2019 г. упълномощено лице на дружеството е
представило допълнение към писменото становище, съгласно което резервация №
9694, направена на 10.10.2018 г. през резервационната система на „АБАКС" ЕООД. Установено е,
че резервацията е била потвърдена същият ден и няма добавени допълнителни
услуги. По-късно агентът е успял да добави двете допълнителни екскурзии, но по
никакъв начин не е уведомил туроператора.
В
представения ваучер № **********/17.10.2018 г. не са отразени, допълнителните
екскурзии платени от потребителите. От представената кореспонденция между
„АБАКС" ЕООД и „Ди Ес Type" ООД, става
ясно, че на 06.11.2018 г. туроператорът е изпратил на туристическия агент
документите по програмата - програма, ваучер за настаняване, билети и
координати на представител, На 06.11.2018 г. агентът уведомява туроператора, че
клиентите имат заявена и заплатена екскурзия до Ватикана. На 07.11.2018 г. е
получен отговор, че няма потвърждение за добавяне на екскурзията до Ватикана, а
само за екскурзия – Колизеум, тъй като местата за
Ватикана са изчерпани и не е възможно да се добави екскурзия до Ватикана.
Така
въз основа на събраните доказателства, административният орган е приел, че търговецът
„АБАКС" ЕООД използва в своята дейност нелоялна търговска практика, тъй
като всички негови действия противоречат на изискванията за добросъвестност и
професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото
са насочени. Според административният орган недобросъвестността се изразява в
това, че туроператорът „АБАКС" ЕООД поема задължения към потребителите,
като не предоставя категорична информация и документи в потвърждение на поетия
ангажимент, а именно: не дава яснота за реализирането на допълнителни турове
извън пакетната цена, които са платени от потребителите, включени са в договора
за пакетно пътуване, но не фигурират в издадения ваучер. Така с поведението си
„АБАКС" ЕООД уврежда икономическите интереси на потребителите и
осъществява общия състав на нелоялна търговска практика по чл.б8г, ал.1 от ЗЗП.
Посочено е още в заповедта, це поведението на
търговеца противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност, тъй като АБАКС" ЕООД продава допълнителни турове - „Колизеум и Римски форум" и „Град-държава
Ватикана" на потребителите избрали туристически пакет по програма
"РИМ-ВЕЧНИЯТ ГРАД директен чартърен полет от Варна", за периода от
08.11. до 11.11.2018 г., като поема облигационни
задължения, за които потребителя няма категорична яснота дали ще бъдат
изпълнени до 07.11.2018 г. /деня преди пътуването/. Потребителите закупуват
пакетно пътуване и сключват договор с „АБАКС" ЕООД, а след това
икономическите им интереси са съществено увредени, тъй като са платили
определена сума пари и срещу нея не са сигурни дали ще получат, единия от
допълнителните турове /Град-държава Ватикана/, който е и причина потребителите
да вземат решение да пътуват и да закупят туристическия пакет. Прието е, че действията
на „АБАКС" ЕООД променят съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засягат при вземане на решение за покупка на туристически пакет.
Освен това действията на туроператора са довели до многократни посещения на
офиса на агента, разговори, притеснения, безпокойство и много загубени часове
за потребителите, които са уведомени за включването на допълнителната екскурзия
до Ватикана няколко часа преди отпътуване. Предвид липсата на конкретна и
категорична информация, че допълнителния тур ще бъде осъществен, така както е
посочено в сключения договор, потребителите се отказват от туристическия пакет
и по този начин търпят загуба в размер на цялата платена сума за туристическия
пакет от 1930 лв. Посочено е, че вземането на решение от страна на
потребителите за отказ от пътуването е в следствие на действията и бездействието
на туроператора „АБАКС" ЕООД, поради което категорично е прието, че действията
на дружеството противоречат на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени.
Поради това е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. б8г, ал.1
във връзка с чл,68в от Закона за защита на
потребителите.
По
делото пред настоящата инстанция са представени: разпечатка от резервационната система на жалбоподателя, договор № 9694 от
10.10.2018 г. за туристически пакет ведно с
приложенията, програма “Рим- Вечният град“, 08.11-11-11-2018 г., резервация №
9694 от 10.10.2018 г., кореспонденция между
туроператор и агент по електронна поща.
Изслуша
се и съдебно-техническа експертиза, която установява, че на резервационната
система на туроператора са били извършени три опрерации
– от 10.10.2018 г. през партньорски достъп е
създадена заявка номер 9694; на 07.11.2018 г. през
партньорски достъп е редактирана заявка с номер 9694; и
на 13.12.2018 г. пре администраторски достъп е
редактирана заявка в номер 9694. Посочено е от вещото лице, че всички
потвърждавания на новосъздадени заявки или на редактиране на такива, се
извършват от системата автоматично. В съдебно заседание уточни, че с разговор с
програмистите, е разбрал, че първоначално генерираният договор приема една
начална дата и другите договори са със същата дата.
При така установеното от фактическа страна,
се налагат следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е заповед № 284 от 28.03.2019г. на председателя на КЗП.
Същата е
издадена от компетентен орган съгласно изричната разпоредба на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП и в предписаната от закона форма според чл. 59, ал. 1 от АПК. В заповедта е посочено, че се
издава на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в
във вр. чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите; чл.5, ал.1, т.1 и чл.8, ал.1 и ал.2, т.9 от Устройствения
правилник на КЗП към министъра на икономиката и на нейната администрация.
Посочено е, още че същата е издадена и на основание Решение на КЗП по т. 1 от
Протокол № 06/14.03.20198г., в което подробно са описани фактическите
констатации, мотивирали административния орган да се произнесе с процесната заповед, като последните са възпроизведени и в
самата заповед.
Процесната заповед е постановена при спазване на административнопроизводствените правила.
Спазена е и
разпоредбата на чл. 68л, ал. 2 от ЗЗП, като на дружеството жалбоподател е осигурена
възможност за участие в производството, като му е предоставена възможност да
представи доказателства, че прилаганата търговска практика не е
нелоялна.
Оспореният
административен акт е издаден в съответствие с материалния закон и целта на закона.
Общата
забрана за нелоялна търговска практика е уредена в чл.68в от ЗЗП.
Съгласно чл.
68г, ал. 1 от ЗЗП търговска практика,
от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването
за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно
да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото
засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители,
когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Според дефиницията по § 13 т.31 от
ДР на ЗЗП - "търговско решение" е всяко решение, взето от потребител
за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното
закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи
стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в
договора по отно¬шение на
стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да
предприеме действие или не.
Съобразно §
13а, т.12 от ДР на ЗЗП този закон въвежда разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от
страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива
84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/ 2004 на Европейския парламент и
на Съвета. Съгласно т.18 от Преамбюла на директивата, като база за сравнение
средния потребител е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и
предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, както се
тълкуват от Съда на Европейските общности.
Няма спор,
че дружеството жалбоподател има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2
от ДР на ЗЗП.
Не се спори
и относно обстоятелството, че на 10.10.2018 г. „Абакс“ ЕООД-туроператор, чрез туристическия агент „Де Ес Турс“ ООД - Варна от една страна, и Светлана Матеева и
Надежда Матеева - потребители, от друга страна, е сключен договор № 9694 от 10.10.2018г. за организирано туристическо пътуване с обща цена
съгласно условията на Закона за туризма с приложени към него общи условия, за екскурзия
по програма „Рим – Вечният град“, при заплатен депозит от 700лв. 31.10.2018 г.
потребителите са доплатили 1230 лв. по
тази резервация, включваща транспорт с чартърен полет от Варна, настаняване,
трансфер и две допълнителни екскурзии -
„Посещение на Ватикана“ и „Колизеум и Римски форум“.
Спори се от
жалбоподателя относно твърдението на потребителите, съответно административния
орган, че е имало проблем със системата при резервацията, поради което
екскурзията до Ватикана не била добавена на датата на резервацията.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че
действително на датата на резервацията 10.10.2018 г.
не са били добавени допълнителните две екскурзии. Каква е била причината и дали
действително е имало проблем със системата, категорично по делото не се
установява. Последното обаче се твърди от самите потребителки в подадената
жалба. Факт е също така, че потребителките са сключили договора, като са целели
посещение на Ватикана, тъй като на датата на окончателното плащане тези
екскурзии са били заплатени от тях при посещението им в офиса на туристическия
агент. Същите са били наясно, че екскурзията се заявява и заплаща
предварително, което е било сторено на 31.10.2018 г. от тях. Нещо повече,
посочва се в жалбата, че от страна на служител на „Ди Ес Турс“
ООД е било направено телефонно обаждане към „Абакс“
ЕООД, както и изпратен e-mail и съответно получено потвърждение, че
екскурзията е добавена към резервацията. От служител на „Ди Ес Турс“ ООД потребителките са били уведомени, че ще получат
обаждане или e-mail с ваучерите
и програмата на пътуването, включително точните часове на полета, тъй като на
сайта на „Абакс“ ЕООД било обявено, че часовете на
полета могат да претърпят промени.
Съдът дава вяра
на събраните в хода на административното производство доказателства, в това
число на твърденията на потребителките, описани в жалбата подробно, тъй като
същите са непротиворечиви на събраните доказателства по делото. Освен това
съдът намира, че дори да не се установява каква е причината, поради която към
момента на резервацията и заплащане на капарото от потребителите да не са
заплатени двете допълнителни екскурзии, безспорно се установява, че те са били
заявени и заплатени на датата на окончателното плащане – 31.10.2018 г.
Тези
обстоятелства се установяват и от представената от жалбоподателя разпечатка на кореспонденцията между
туроператора и туристическия агент – л.-22: от 31.0102.18 г. „В Рез.№ **** и добавен нов вътрешен тур от ДЕ ЕС Турс ООД“, „Добавени са доп. екскурзии“; л.25 - от
06.11.2018 г. „Здравейте колеги, Клиентите имат
заявена и платена екскурзия до Ватикана.“; л.26 - 07.11.2018 г. – „Здравейте колеги, За съжаление това не е отговор, който
задоволява нашите клиенти и има твърде голяма вероятност да се наложи да
анулират пътуването си. След като ние имаме писмено потвърждение и сме
изпратили мейл на 31.10.2018 г. не мога да дам
логично обяснение защо екскурзията не е добавена.“.
В
приложенията към жалбата се представя част от кореспонденция между
туристическия агент и туроператора – л. 56 и сл. От същата е видно, че
действително на 31.10.2018 г. в 10:59ч туристическият агент е направил заявка
до туроператора „Абакс“ ЕООД за допълнителна
екскурзия до Ватикана по резервация 9694 за двама души. От страна на
туроператора по електронен път отново от 31.10.2018 г. 15:04ч е потвърдено, че
допълнителните екскурзии са добавени.
Във връзка с
изготвената съдебно-техническа експертиза с вещо лице компютърен специалист,
съдът намира, че същата дава отговор на поставените от жалбоподателя въпроси
към момента на извършваната проверка от експерта. От същата се сочат да са били
извършени три операции с резервацията – на дата 10.10.2018
г., на дата 07.11.2018 г. – през партньорски достъп и на дата 13.12.2018 г. от
страна на оператор през администраторски достъп, когато заявка с номер 9694 е
била редактирана. Съдът не кредитира изготвената експертиза, тъй като от
приложената кореспонденция и представените доказателства се установява
безспорно, че както окончателната сума за екскурзията до Рим, така и
допълнителните екскурзиите са били добавени и заплатени още на 31.10.2018 г.,
като е получено писмено потвърждение, че тези допълнителни екскурзии са били
добавени.
При това
положение съдът намира за безспорно установени твърденията на административния
орган относно фактите по случая.
Второто
спорно обстоятелство е дали описаното пазарно поведение на търговеца представлява
нелоялна заблуждаваща търговска практика, забранена от закона. Търговска
практика“ по смисъла на § 13, т.23 от ДР на ЗЗП, дефинирана като „всяко
действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение,
включително реклама или маркетинг от страна на търговец към потребител, което е
пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или
предоставянето на услуга на потребителите”. Преценката дали пазарното поведение
на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика,
следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна
оценка на доказателствата.
Легална
дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите
за преценка дали една практика е такава се съдържат в чл. 68г ал. 1 от
разглеждания специален закон. С този текст от вътрешното законодателство е трапспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент
и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/Е.
на Съвета. Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
Фактическият
състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП
изисква да има предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност
и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката за
значението на непредоставената/премълчана информация изисква съобразяване на
фактическите действия по търговската практика, всички нейни обстоятелства и
характеристики.
Дали една
търговска практика е нелоялна или не е на първо място от съществено значение е
наличието на противоречие с принципите на добросъвестност и професионална
компетентност. Съгласно параграф 13, т. 28 на ДР на ЗЗП, „добросъвестност и
професионална компетентност“ е степента на познания, умения и грижи, които може
да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя
съгласно почтените пазарни практики и принципа за добросъвестност в сферата на
дейност, упражнявана от търговеца. Понятието е идентично с използваното в чл.
5, т. 1, б. "а" "дължима професионална грижа" от Директива
2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики на търговци спрямо потребители.
Следователно, за да се приеме, че липсва добросъвестност и професионална
компетентност от страна търговеца е необходимо да не са проявени в достатъчна
степен уменията, познанията и грижите спрямо потребителите.
Видно от
събраните по делото доказателства туроператорът не е положил всички усилия да
обезпечи резервация с номер 9694 с допълнителните екскурзии, заявени и
заплатени от страна на потребителите на 31.10.2018 г., за които е налице и
потвърждение за осъществяването им от страна на самия туроператор.
На второ
място следва да е налице съществено изменение на икономическото поведение на
средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния
член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители, е също необходимо условие за класифицирането на
една търговска практика като нелоялна, а следователно и като забранена и
наказуема. Легалната дефиниция на понятието "съществено изменение на
икономическото поведение" е посочено в параграф 13, т. 25 от ДР на ЗЗП.
Това е използването на практика, която намалява значително способността на
потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е
запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би
взел без използването на тази търговска практика. Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП
двата белега следва да бъдат кумулативно налични, за да се твърди, че е налице
нелоялна търговска практика.
Третата посочена в закона предпоставка е дали тази
търговска практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането
на търговско решение, което средният потребителя не би взел без използването й.
С нормата на
чл. 79 от Закона за туризма се уреждат условията и реда за осъществяване на
организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена, а ал.2,
т.1 на текста дефинира понятието туроператор, като лице, което по занятие
организира, продава или предлага за продажба пряко или чрез туристически агент
на краен потребител организирани групови и индивидуални туристически пътувания
с обща цена. Законът разпорежда, че с договора за организирано пътуване,
туроператорът се задължава да предостави туристическо пътуване с обща цена на
потребителя срещу заплащане на определена цена, сключва се в писмена форма и
има необходимо съдържание, съгласно ал.3 на чл. 82 ЗТ. Формата се счита спазена
и при условията на ал.4 и 5 от чл. 82 ЗТ.
В настоящия
случай конкретно предприетата от дружеството търговска практика да отправя
заблуждаващо предложение за екскурзия до Рим с допълнителни екскурзии до
Ватикана и Колизеум и Римски форум, което пряко е
повлияло на икономическото поведение на потребителите за вземането на решение,
което те иначе не биха взели, е заблуждаваща такава. При заплащане на пълната
цена по договора потребителите са били въведени в заблуждение, че тези две
допълнителни екскурзии ще бъдат осъществени. Неосъществяването им би могло да
доведе до отказ от договора, тъй като за сключването му е било заплатено само
капаро. Използваната търговска практика уврежда по забранен от закона начин
интересите на потребителя и осъществява състава на заблуждаваща търговска
практика.
По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а
подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Предвид изхода от делото от
ответника се претендират разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв. Съдът
намира, че не следва да присъжда разноски на ответника, тъй като единствените
процесуални действия на юрисконсулта се изразяват в предоставянето на становище
с окомплектоването на административната преписка, каквото право се следва от
страната по силата на чл.163, ал.2 от АПК. Няма други извършвани процесуални
действия от страна на ответника в хода на процеса, в това число и с
предоставянето на молби и становища по събирането на доказателства по делото.
Ето защо
Административен съд Пловдив, І отделение, XIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на “АБАКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
район „Централен“, ул.“Райко Даскалов“ № 53, ет.2, офис 25, с управител Г.В.П.,
чрез адв. М.К., със съдебен адрес *** поляна 3 част,
бл.31-Б, вх.Б, ап.160, срещу заповед № 284/28.03.2019г. на председателя на
Комисия за защита на потребителите, с която на дружеството е забранено при
упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/