№ 30609
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110162507 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от Д. Н. Б., ЕГН: ********** и Р. Н. Б., ЕГН:
**********, и двамата с адрес: ******************, чрез адв. Н. К., срещу
****************, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
*****************, с която е предявен иск за следното:
Да се осъди ответника да заплати на ищците сумата от 14 000 лв. – цена за ползване на
присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция за периода от
03.06.2020 г. до 22.10.2024 г.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията и в срока по чл. 131
ГПК е депозирал отговор на исковата молба чрез юрк. ****************
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
С отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, но не са
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което същите
не следва да бъдат приемани като писмени доказателства.
Ищците са поискали допускането на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба, като с оглед релевираните оспорвания съдът намира, че
искането е допустимо и относимо и следва да бъде уважено.
В исковата молба ищците искат ответникът да бъде осъден да им заплати сумата в общ
размер на 14 000 лв., но не са посочили дали сумата се претенидра в условията на
разделност, респ. каква част от нея се претендира от всеки ищец, или в условията на активна
солидарност, като в тази връзка не са изложени твърдения за възникване на солидарността,
поради което следва да отстранят този пропуск.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба, с препис за насрещната страна, да посочат дали претендират сумата от 14 000 лв. в
условията на разделност, в който случай да посочат каква част (конкретна сума) от сума в
общ размер на 14 000 лв. претендира всеки ищец, или в условията на солидарност, в който
случай да обосноват основанието за възникване на активна солидарност. При неизпълнение
на указанията на съда в срок, исковата молба ще бъде върната, а делото – прекратено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 27.10.2025 г. от
14:00 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба сверени копия на документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в
исковата молба. Определя депозит в размер на 400 лв., вносими от ищците в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице *************** със специалност: промишлена
топлотехника, с адрес: гр. *****************, с тел.: *************, който да бъде
уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне
на документ за внасяне на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приемане на приложените към
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е от Д. Н. Б. и Р. Н. Б. срещу **************** иск с правно основание чл. 137,
ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 14 000 лв.
– цена за ползване на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна
станция на адрес ******************, м. ****************** в УПИ Х-614, кв. 177, за
периода от 03.06.2020 г. до 22.10.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен предварителен договор за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди №
256/08.08.2006 г., по силата на който ищците се задължили да изградят в собствения им
недвижим имот присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция.
С разрешение за строеж № 42/30.08.2006 г. на СО, ************ на ищците било разрешено
да извършат строително-монтажни работи за изграждане на абонатната станция и
топлопровода в собствената им жилищна сграда, находяща се в гр. София,
******************, м. ****************** в УПИ Х-614, кв. 177. Ищците построили със
собствени средства абонатната станция и топлопровода и с удостоверение № 20/20.02.2007 г.
2
обектът бил въведен в експлоатация. Сочат, че съгласно разпоредбата на чл.137 ЗЕ при
присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди присъединителният
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлоснабдителното предприятие и са негова собственост, като изграждането може да се
извършва от потребителя след съгласуване е топлопреносното предприятие и в този случай
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от
потребителите. Твърди се, че със заявление peг. индекс № И-6/13.07.2009 г. ищците поискали
от ответното дружество да изкупи съоръженията, но това не се осъществило. С влезли в
сила съдебни решение на осн. чл. 137, ал. 2 ЗЕ ответното дружество било осъдено да
заплати на ищците цената за ползването на съоръженията за предходни периоди. Ето защо
молят съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендират
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба чрез юрк.
*****************, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Възразява, че ищците не се легитимирали като собственици на процесните съоръжения. От
приложените към исковата молба доказателства не можело да се направи извод, че ищците
са изградили съоръженията и са придобили собствеността върху абонатната станция и
присъединителния топлопровод. От приложения към исковата молба констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа (Акт 15) било видно, че строител на обекта е
лицето *******************, управител на **************, от което следвало извод, че
строителството на абонатната станция не е извършено лично от ищците, а същите се явяват
единствено възложители на изграждането. В тази връзка възразява, че фактическото
изграждане следвало да бъде извършено чрез сключване на договор в писмена форма за
действителност на осн. чл. 163, ал. 1 ЗУТ. Приемането на възложената работа по договора се
извършвало чрез подписване на констативен протокол между страните, а заплащането на
уговорената цена от страна на възложителя доказвало, че изграждането на обекта е
извършено именно за сметка на последния, като в конкретния случай не били представени
нито договор за строителство, сключен между ищците и строителя **************, нито
каквито и да било прилежащи към цего документи. Не можело да се приеме, че ищците са
собственици на топлопреносните съоръжения и въз основа на постановените по предходните
дела съдебни решения, тъй като обстоятелството, че ищците са собственици на енергийните
обекти не било обективирано в диспозитива на съдебните решение, като със сила на
пресъдено нещо се ползвал единсвено диспозитивът, но не мотивите на съдебното решение.
На следващо място, твърди, че за да възникне задължение за топлопреносното предприятие
за заплащане на обезщетение за ползването на съоръжения за присъединяване следва
същото неоснователно да е отказало да закупи процесното съоръжение, какъвто небоснован
отказ в случая не бил налице, поради което за ответника не било възникнало такова
задължение. В тази връзка сочи, че в случая до договор за изкупуване не се е стигнало тъй
като не била доказана по несъмнен начин собствеността на енергийния обект, както и че
ищците са възложили изграждането на процесното съоръжение по правилата на ЗУТ. Ето
защо счита, че ответникът не дължи плащане на претендираната сума. Моли съда да
3
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
По иска с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59 ЗЗД в тежест на ищците е да
докаже:
1. че въз основа на сключен с тях договор за присъединяване на потребители, ползващи
топлинна енергия за битови нужди, от 08.08.2006 г. ищците са изградили присъединителен
топлопровод и абонатна станция, необходими за захранване с топлинна енергия за отопление
и битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда, находяща се на адрес:
******************, м. ****************** в УПИ Х-614, кв. 177;
2. процесното съоръжение е било въведено в експлоатация и е било предадено за ползване
на ответника през процесния период;
3. че и до настоящия момент съоръженията за присъединяване не са изкупени от ответното
дружество;
4. предпоставките от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, а именно увеличаване на
имуществото на ответника, включително със стойността на спестените разходи, за сметка на
имуществото на ищците, като обедняването на ищците и обогатяването на ответника да
произтичат от един общ факт или от обща група факти, както и размера на обедняването им;
5. обстоятелството, че преди процесния период са поканили ответника да изкупи процесното
съоръжение или да заплаща цена за ползването му;
В тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнил задължението си да плаща цена за
ползването на изградените съоръжения, както и всички факти, на които основава своите
искания или възражения.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните следните
обстоятелства: че процесното съоръжение е било въведено в експлоатация и е било
предадено за ползване на ответника през процесния период; че и до настоящия момент
съоръженията за присъединяване не са изкупени от ответното дружество.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства относно разпределените в негова
доказателствена тежест факти.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
4
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5