Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 24.08.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГO, III – В състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав
Председател: Николай Димов
Членове: ВЕ.Пейчинова
Яна Филипова
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Филипова в.гр.д.
№ 12794 по описа на Софийски градски съд за 2016г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищците Е.Х.Т.
и И.В.П. против Решение от 12.07.2016г. по гр.д. № 54279/2012г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 53 състав, с което предявеният от ищците иск против П.Х.И.,
С.С.Г., В.С.Г., „В.2.” ЕООД и „Б.К.Г.” ООД за допускане на съдебна делба е
отхвърлен.
Жалбоподателите поддържат, че атакуваният
акт е неправилен, тъй като при постановяването му първоинстанционният съд не е
взел предвид обстоятелството, че придобитите от ответниците вещни права върху
процесните имоти са непротивопостави на ищците. Във въззивната жалба се сочи,
че влязлото в сила Решение от 10.06.1998г., постановено по гр.д. № 1950/1995г.
по описа на Софийски районен съд, 45 състав обвързва както страните по спора,
така и техните правоприемници. Жалбоподателите намират за неправилни изводите
на първоинстанционният съд, че ответникът „Б.К.Г.” ООД е придобил по давност
право на собственост върху УПИ XIII – 34, кв. 717, зона Г – 13 по плана на гр. София. Въззивниците намират, че не е
осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС, тъй като
ответното дружество не упражнявало фактическа власт върху процесния имот
необезпокоявано, а напротив ищците многократно са сезирали компетентните
държавни органи за недобросъвестното поведение на служители на „Б.К.Г.” ООД. В
жалбата се сочи, че жалбоподателите са заплащали дължимите местни данъци и
такси за вещта. Предвид наведените оплаквания е направено искане атакуваният
съдебен акт да бъде отменен, като вместо него бъде постановен друг, с който бъде
допусната делба на процесните имоти.
В законоустановеният срок за отговор П.Х.И.,
чрез назначения му особен представител адвокат К.М., оспорва наведените от
жалбоподателите съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. В
отговора се сочи, че по делото не са ангажирани доказателства, че страните по
спора са съсобственици на УПИ XIII – 35, кв. 717, зона Г –
13 по плана на гр. София.
В законоустановения срок за отговор „Б.К.Г.”
ООД, чрез процесуалния си представител адвокат С., оспорва наведените от страна
на въззивниците оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. В
отговора се сочи, от 2004г. когато дружеството е придобило право на собственост
върху УПИ XIII – 34, кв. 717, зона Г – 13 по плана на
гр. София до момента на започване на изграждането на процесната жилищна сграда
са изминали три години, през които имотът е бил ограден и почистен, а самото
постояване на сградата е продължило четири години. Въззивникът поддържа, че
през целия този период от време ищците не са противопоставили на дружеството
собственическите си претенции.
В законоустановения срок за отговор С.С.Г.,
чрез процесуалния си представител адвокат Д., оспорва наведените от
жалбоподателите оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът сочи, че „Б.К.Г.” е придобил УПИ XIII – 34, кв. 717, зона Г – 13 по плана на гр. София на годно правно основание и е
осъществил добросъвестно владение върху вещта в продължение на повече от пет
години, поради което е придобил право на собственост върху вещта по давност.
Въззиваемият В.С.Г. не изразява становище
по жалбата в законоустановения срок. В проведеното открито съдебно заседание на
26.04.2017г. пълномощникът на въззиваемия оспорва въззивната жалба.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Обжалваното
решение е правилно, в частта с която
предявеният иск за допускане на съдебна делба по отношение на УПИ XIII – 35, кв. 717, зона Г –
13 по плана на гр. София, като на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че във въззивната жалба не са
наведени конкретни оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт в
частта относно посочения имот.
По отношение на иска за делба на УПИ XIII
– 34,
кв. 717, зона Г – 13 по плана на гр.
София, ведно с изградената в имота жилищна сграда, съдът намира следното:
За да бъде постигната крайната цел на делбеното
производство, а именно прекратяване на състоянието на съсобственост върху
общата вещ или съвкупност от вещи, е необходимо на първо място да бъде
установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува,
между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ.
Страните не спорят, а и от представените по делото
доказателства се установява, че с влязло в сила Решение от 10.06.1998г., постановено по гр.д. № 1950/1995г. по
описа на Софийски районен съд, 45 състав е признато за установено по отношение
на Д. Ц. Д., че Е.Х.Т. и И.В.П. са собственици на ½ идеална част от
дворно място с площ от 253.50 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „**** ( бивша
ул. „*****) ведно с западната половина от построената жилищна сграда, състояща
се от стая, кухня и антре с вход от към западната част на двора с площ от 37
кв.м., ведно със сутеренните помещения, попадащи под стаята и кухнята, като
ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху описания имот. По
делото не е спорно, а и от представената справка от Служба по вписванията гр.
София се установява, че исковата молба с правно основание чл. 108 ЗС не е
вписана, а влязлото в сила на 30.01.2003г. съдебно решение по спора е
отбелязано в регистъра на 03.09.2011г.
Предвид наведеното от „Б.К.Г.” ООД възражение, че
дружеството е придобило право на собственост върху урегулирания поземлен имот
на оригинерно правно основание, спорен по делото е въпросът дали са налице
предпоставките на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Придобивната давност е оригинерно основание за
придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическо
упражняване на съдържанието на това право след изтичане на определен в закона
период от време, като за придобиването чрез този способ е ирелевантно на кого е
принадлежала съответната вещ или имот. Деривативно придобиване на право на
собственост е налице, когато във фактическия състав, реализирането на
елементите от който е необходимо съществуването на това право у друго лице.
Нормата на чл. 79, ал.2 ЗС предвижда, че правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години, ако владението е
добросъвестно. А владението е добросъвестно, когато владелецът владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена – чл.
70 ЗС. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение,
което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/
и непрекъснато. Страните не спорят, а и от представения по делото нот. акт №
148, том I, нот. дело № 149/2004г. по описа на нотариус А.Ч.се установява, че В.С.А.е
прехвърлила на „Б.К.Г.” ООД ½ идеална част от дворно място, без сградите
построени в него, находящо се в гр. София, ул. „*****, цялото с площ от 507
кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот V – 34, 35 ( бивш имот пл. № 34 с площ от 253.50 кв.м.) от кв. 717 по плана на
гр. София, м. „ГГЦ – зона Г 13”. От изложеното следва, че ответното дружество е
придобило владение върху процесния имот на годно правно основание. Видно от
представения по делото договор за доброволна делба в дял на „Б.К.Г.” ООД е
поставен УПИ XIII – 34, кв. 717, зона Г – 13 по плана на гр. София.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4/17.12.2012г.
по тълк. дело № 4/2012г., ОСГК, придобивната давност е способ за придобиване на
право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време,
като изискуемото от чл. 120 ЗЗД вр.
с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/
не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. В мотивите на Тълкувателното
решение е прието, че след като владението е съзнателен акт, то следва, че
придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните
юридически действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието
на представи и желания, насочени към установяването, придобиването,
прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране
чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да
се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от
предметното им съдържание/. В приложение на
задължителните разяснения, дадени с посоченото Тълкувателно решение, както и с
Тълкувателно решение № 3/2013г. по тълк. дело № 3/2013г., ОСГТК, се налага и
извода, че юридическите лица осъществяват и двата елемента на владението чрез
своите органи, персонифицирани чрез физически лица или чрез други лица, на
които това е възложено / чл. 68, ал. 1 ЗС –
„лично или чрез другиго”/.
От показанията на свидетелката С.Б.., която живее от
2002г. – 2003г. в имота на П.Х.И. се установява, че процесният УПИ XIII – 34, кв. 717, зона Г –
13 по плана на гр. София до 2004г. е бил
изоставен, като в него са започнали да живеят бездомни хора, след който момент Р.А.(
управител на „Б.К.Г.” ООД) е разчистил имота и започнало изграждане на жилищна
сграда. Изложените от свидетелката обстоятелства се подкрепят от представените
и неоспорени от ищцовата страна писмо с изх. № БК – 91 – 00 – 1/26.02.2004г. от
Столична община, район „Оборище” до праводателката на ответника В.А.с указания
за почистване на процесния имот и договор от 15.12.2004г. за почистване и
подготовка за строително – ремонтни работи сключен между ответното дружество и
трето за спора лице. Свидетелката сочи, че не е чувала спрямо имота да има
претенции от други лица.
От представените по делото строителни книжа се
установява, че ответното дружество е изградило шестетажна жилищна сграда в
процесния имот, която видно от удостоверение № 787/10.08.2011г. е въведена в
експлоатация.
Недоказани са твърденията на ищците, че многократно са
се опитвали да си върнат владението върху имота. По делото не са представени
доказателства в периода от 30.01.2003г. ( момента на влизане в сила на Решение
от 10.06.1998г., постановено по гр.д. № 1950/1995г. по описа на Софийски
районен съд, 45 състав) до 2011г. ищците да са предприели каквито и да е
действия за противопоставяне на явното упражняване на фактическа власт от „Б.К.Г.”
ООД върху вещта. Безспорно с ограждане на имота, почистването му и изграждането
на жилищна сграда ответното дружество е манифестирало владението си върху вещта.
Недоказани са твърденията на жалбоподателите, че многократно са сезирали
различни държавни органи във връзка с процесния имот. Представените писма от
Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство”, Столична община,
район „Оборище”, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и
постановление от 16.02.2011г. по пр.пр. № 66080/2010г. по описа на СРП касаят
подадени от ищците сигнали от края на 2010г. и началото на 2011г. т.е. след
като ответното дружество е придобило по давност право на собственост върху
недвижимия имот. Извод за противното не може да се направи от показанията на
свидетелката Л.Т., която в голяма степен преразказва информация получена от
ищцата.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че „Б.К.Г.” ООД е придобило право на
собственост върху имота по силата на изтекла в полза на ответното дружество
придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателите – ищци
следва да бъдат възложени сторените от въззиваемите – ответници съдебни
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.07.2016г. по гр.д. № 54279/2012г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 53 състав.
ОСЪЖДА Е.Х.Т.,
ЕГН ********** и И.В.П., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** да заплатят на С.С.Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1000 лева,
представляваща сторени пред въззивната инстанция съдебни разноски.
ОСЪЖДА Е.Х.Т.,
ЕГН ********** и И.В.П., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** да заплатят на „Б.К.Г.” ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Р.А.на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 3000 лева, представляващи
сторени пред въззивната инстация съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчване на съобщението пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: