Решение по дело №1148/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 870
Дата: 24 юли 2024 г. (в сила от 24 юли 2024 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20243100501148
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 870
гр. Варна, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. С.а

Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Диана К. С.а Въззивно гражданско дело №
20243100501148 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №320640/18.04.2024г. от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК *********, град София, бул. „Г.
М. Димитров“ № 1 срещу решение №825/12.03.2024г., постановено по гр.дело
№ 20223110112423/2022г. на Варненския районен съд, с коeто въззивникът е
осъден да заплати на ищеца Б. Т. О., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата
от 4485,60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
извършени разходи за медицински изделия и медицински услуги, търпени
вследствие ПТП от 29.09.2017 г., настъпило по вина на водача на л.а. „Пежо
406“, рег. № *******, застрахован при ответника по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва считано от 28.06.2022 г.
до окончателното изплащане.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че липсват
1
доказателства, които да установяват необхдимостта от извършването на
разходи за лечение, не установен и размерът на вредите. Представените
доказателства са обсъдени едностранчиво.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
Б. Т. О., в който застъпва становище, че решението е правилно и
законосъобразно. Правилно са обсъдени доказателствата, установени са
извършените разходи с издадени фактури и фискални бонове. От
заключението по СМЕ се доказва и причинната връзка.
По изложените съображения моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявен от Б. Т. О. срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 4485.60
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – извършени
разходи за медицински изделия и медицински услуги, търпени вследствие на
ПТП от 29.09.2017 г., настъпило по вина на водача на л.а. „Пежо 406“, рег. №
*******, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва считано от 28.06.2022 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 29.09.2017г. e настъпило ПТП на път
II - 29 гр. Добрич - гр. Варна, на около 500 м. след разклона за с. Зорница,
общ. Аксаково, обл. Варна. Участник I, при което лек автомобил „Пежо 406" с
peг. № *****, с водач М.Т.М. се отклонява на ляво по посока на движението
2
си, навлиза в лентата за насрещно движещи се превозни средства и се удря в
движещия се срещу него автобус „Мерцедес Спринтер" с peг. № ******,
управляван от Б. Т. О..
В следствие на ПТП на ищеца са му били причинени травматични
увреждания, изразяващи се в счупване на тазобедрена ямка, счупване на
горното рамо на лява срамна кост, счупване на 2-5 вкл. предходилни кости на
дясно стъпало, счупване на латерална и медиална кости на дясно стъпало.
След настъпване на ПТП ищецът бил откаран в Центъра за спешна помощ в
МБАЛ Св.Анна – Варна АД, а след това приет в Клиника по ортопедия и
травматология в същата болница. На 03.10.2017 г. на ищеца била извършена
оперативна интервенция – под интубационна анестезия се извършило открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация – таз, а под спинална
анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация
на тарзални и метатарзални кости на дясното ходило. Ищецът твърди, че е
изписан от болницата на 13.10.2017 г., но с предписан постелъчен режим и
рехабилитация.
Във връзка с лечението си ищецът е заплатил сумата от 4485.60лв., от
които 2300.00лв. за 2 бр. титанови медицински изделия, 1745лв. за изкуствена
става, 400.00лв. за избор на медицински екип и 40.60лв. за потребителска
такса за престой в болница.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача М. е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG30/117000578081 със срок на действие до 17.02.2018г. с ответника, който
следва да заплати обезщетение за вредите причинени от застрахования.
Поради наличие на причинната връзка между поведението на
застрахования водач и настъпилите имуществени вреди, ищецът моли съдът
да постанови решение за осъждане на ответника за репариране на същите в
поисканите размери.
Ответникът „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в подадения отговор е
оспорил предявения иск по основание и размер. Не се оспорват фактите
досежно наличие на договор за застраховка и настъпилото ПТП. Ответникът
счита, че разходите за лечение не са били необходими. Оспорват се
плащанията по фактурите. Ответникът е въвел и възражение за съпричиняване
на вредите от самият пострадал. По изложените съображения моли съдът да
3
отхвърли предявения иск.
При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен
контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По фактите с влязлото в сила решение №1005/11.04.2022г., постановено
по гр.дело № 20213110112672/2021г. на Окръжен съд – Варна установява
между страните със сила на пресъдено нещо, че е настъпило ПТП на
29.09.2017 г. на главен път II-29 – Добрич –Варна, в посока гр. Варна, при
сблъсък между управлявания от ищеца микробус Мерцедес Спринтер с рег. №
****** и навлезлият в насрещното за него платно л.а. Пежо 406 с ДК №
*****, управляван от М.Т.М., чийто автомобил е застрахован в ответното
дружество по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица
№ ***** В следствие на ПТП на ищеца са му били причинени травматични
увреждания – счупване на тазобедрена ямка, счупване на горното рамо на
лява срамна кост, счупване на 2-5 вкл. предходилни кости на дясно стъпало,
счупване на латерална и медиална кости на дясно стъпало, поради което
въззивникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 60000.00лв. за
неимуществени вреди.
Така с оглед установения със сила на пресъдено нещо фактически
състав на предявения иск досежно отговорността на ответника по договора за
застраховка, съдът пристъпва към разглеждане на единствения спорен въпрос
поставен с въззивната жалба, касаещ причинно следствената връзка и размера
на имуществените вреди.
По делото са приети като доказателства фактура
№**********/02.10.2017г., талон за медицинско изделие, два броя фискални
бонове за сумите от по 1150.00лв., от които категорично се установява, че са
сторени разходи за закупуване на 2 бр. титанови медицински изделия.
4
Ищецът е заплатил и 1745лв. за изкуствена става /фактура
№**********/08.12.2021г. и фискален бон/, 400.00лв. за избор на медицински
екип /фактура №**********/14.12.2021г. и фискален бон/ и 40.60лв. за
потребителска такса за престой в болница /фактура
№**********/08.12.2021г./.
Представената епикриза от 07.12.2021г. и прието заключение на вещото
лице по съдебно медицинската експертиза са категорични, че причинените
травми на ищеца са налагали поставянето на изкуствена тазобедрена става и
титаниеви изделия, престой в болнично заведение за провеждане на
оперативното лечение. Вещото лице М. е заключил, че всичките разходи са
свързани с лечението на пострадалия.
Следователно оплакванията във въззивната жалба по отношение на тези
въпроси са неоснователни.
Пред настоящата инстанция не е пренесен въпросът за наличието
действия водещи до съпричиняване на крайния вредоносен резултат, поради
което и с оглед ограничения въззив по това възражение на ответникът съдът
не дължи произнасяне.
Горните мотиви обуславят извод за основателност на предявения иск в
пълния му размер, като първоинстанционното решение постановило същият
резултат подлежи на потвърждаване.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна се следват
разноски в размер на 450.00лв., адвокатско възнаграждение.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №825/12.03.2024г., постановено по гр.дело
№ 20223110112423/2022г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“, ЕИК *********, град София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Т. О., ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от 450.00лв.,
5
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6