№ 82
гр. Търговище, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора М. К. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243500600204 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 5/09.04.2024 г., постановена по НОХД № 23/2024 г. по описа на
Районен съд – Попово, подсъдимият А. Ю. А. от с.З., община Попово, е признат за виновен
в това, че на 10.11.2023 г. около 13.00 часа в с.З., община Попово, на ул.“С.“ срещу дом № 2
противозаконно е повредил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Ц220“, с рег. № Т **** КК, собственост на С. А. Ш. от с. З., общ. Попово, като е унищожил
предно панорамно стъкло, ляв и десен фар, ляв и десен блок стоп светлини, задно стъкло с
подгрев и декоративна стойка за заден номер на автомобила, и е повредил преден капак,
преден десен калник, предна дясна колонка, заден десен калник, задна дясна колонка и заден
капак на автомобила, с което е причинил щета по повредената вещ на обща стойност
2682.00 лв., като на основание чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 36, чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода срок от четири месеца, изтърпяването на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
С присъдата подсъдимият А. Ю. А. е осъден да заплати на С. А. Ш. от с.З., община
Попово, сумата 2682.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането –
10.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати направените
по делото деловодни разноски.
Против присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор в Районна прокуратура -
1
Търговище, ТО – Попово, с която се атакува присъдата в санкционната й част като явно
несправедлива и занижена. Протеста е бланкетен, като с него се иска увеличаване размера
на наложеното наказание на лишаване от свобода на една година.
Препис от протеста е връчен на подсъдимият А. Ю. А. чрез защитника адв. З. Б. и на
гражданския ищец С. А. Ш. чрез повереника адв. Б. К..
Против протеста е постъпило възражение по чл. 322 НПК от подс. А. Ю. А., чрез
защитника адв.Б.. възражението е бланкетно, като с него постановената присъда се
квалифицира като справедлива и съобразена със смекчаващите вината обстоятелства, като
се моли въззивния съд да я потвърди.
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Търговище
поддържа протеста. Излага становище, че не са налице някакви многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, които да оправдават налагането на наказание почти към минимума,
предвиден в санкционната част на чл. 216, ал. 1 от НК. Прокурорът излага като отегчаващи
вината обстоятелства големия размер на причинените щети и начина и времето на нанасяне
на щетите по автомобила, с които подсъдимият е демонстрирал незачитане на обществените
порядки. С оглед изложеното прокурорът предлага изменение на присъдата с увеличаване
размера на наложеното наказание на една година лишаване от свобода след приложението
на чл. 58а от НК.
Подсъдимият А. Ю. А. и защитника му адв. З. Б., редовно призовани, не се явяват.
Гражданския ищец С. А. Ш. и повереника й адв. Б. К., редовно призовани, не се
явяват.
Окръжен съд – Търговище, след като направи собствен анализ на доказателствата по
делото и извърши цялостна служебна проверка на атакуваният съдебен акт, приема
следното:
Протеста е допустим, като подаден от надлежна страна, в установения законов срок и
до компетентния съд.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата на Глава
двадесет и седма "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция"
от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, с което е
била инициирана диференцираната процедура за разглеждане на наказателното дело по
Глава двадесет и седма от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК. Първоинстанционният съд, след като
е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, е обявил по предвидения процесуален ред по чл. 372, ал. 4 от НПК, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните действия
на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.
372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК са извършени при стриктно съблюдаване на
2
процесуалните правила и са надлежно документирани в съдебния протокол.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по
чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и
констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата,
събрани в досъдебното производство.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Подсъдимият А. Ю. А. е роден на 05.05.1977 г. в гр. Попово, български гражданин, с
основно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият А. Ю. А. и Н.С.А. били роднини, първи братовчеди. Преди повече от
двадесет години А. дал на А. сумата от 500 евро назаем и оттогава последният не му я бил
върнал. Поради това подсъдимия решил да начупи ползвания от пострадалия лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Ц220“, с peг. № Т **** КК, ползван от А. и собственост на
неговата майка С. А. Ш.. На 10.11.2023 г. около 13.00 часа той взел едно арматурно желязо с
дължина 1.50 метра и дебелина Ф18 и с него отишъл до дома на Н.С.А. на ул.„С.“ № 2 в с.
З., общ. Попово, където пред къщата бил паркиран автомобила. Започнал да удря
автомобила от всички страни с желязото и така унищожил предно панорамно стъкло, ляв и
десен фар, ляв и десен блок стоп светлини, задно стъкло с подгрев и декоративна стойка за
заден номер на автомобила, и повредил преден капак, преден десен калник, предна дясна
колонка, заден десен калник, задна дясна колонка и заден капак. След това А. се прибрал в
дома си. Междувременно А.Н.Д. (снаха на А.), която по същото време била на втория етаж
на къщата, и видяла случилото се през прозореца, подала сигнал на тел. 112, като успяла да
заснеме с мобилния си телефон обвиняемият, който към този момент вече се оттеглял.
На място пристигнал полицейски инспектор при РУ -Попово,който установил какво
се е случило и разговарял с подсъдимия, който си признал, че повредил автомобила, и
предал с протокол за доброволно, предаване арматурното желязо, с което извършил това
деяние.
От заключението на изготвената съдебно - оценъчна експертиза се установява, че
щетите, причинени с действията на обвиняемия по лекия автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Ц220“, с pег. №Т****КК, включват унищожени предно панорамно стъкло, ляв и
десен фар, ляв и десен блок стоп светлини, задно стъкло с подгрев и декоративна стойка за
заден номер на автомобила, повредени - преден капак, преден десен калник, предна дясна
колонка, заден десен калник, задна дясна колонка и заден капак, или всичко на обща
стойност 2682.00 лв.
По доказателствата:
Поради характера на диференцираната процедура, по която е проведено
производството, първоинстанционния съд не е дължал анализ на доказателствената
3
съвкупност, който е изискуем при мотивиране на съдебния акт при разглеждане на делото
по общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност на самопризнанието
от събраните на досъдебното производство доказателства. Въззивният съд, след
самостоятелна преценка на доказателствата, събрани на досъдебната фаза на
производството, счита, че изводите на районния съд за подкрепеност на направеното
признание от валидно събрани доказателства на досъдебното производство са правилни.
От правна страна:
С оглед установената фактическа обстановка, която не се оспорва и в жалбата,
правилен и законосъобразен се явява извода на първоинстанционният съд, че деянието на
подсъдимия А. Ю. А. осъществява от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно наличието на всички елементи
от обективна и субективна страна на посоченото деяние. Тези мотиви се споделят изцяло от
въззивната инстанция и същевременно не се оспорват от подсъдимия и неговия защитник.
Поради това и с оглед обстоятелството, че съгласно нормата на чл. 339 НПК въззивната
инстанция дължи отговор единствено на възраженията в протеста и не е необходимо да
излага съображения в подкрепа на изводите, които не се оспорват (така и съгласно
константната практика на ВКС), то настоящия въззивен състав не намира за необходимо
отново да обосновава наличието на всички елементи от състава на престъплението на
подсъдимия А. Ю. А..
По наказателната отговорност:
При определяне на наказанието първоинстанционния съд е отчел като смекчаващи
вината обстоятелства “цялолостното добро процесуално поведение на подсъдимия и
изразената критичност към извършеното“. Правилно съдът е отчел, че направеното в хода на
съкратеното съдебно следствие самопризнание не е смекчаващо вината обстоятелство, както
и мотива за извършване на деянието също не е смекчаващо вината обстоятелство. При това
без да посочи отегчаващи вината обстоятелства, първият съд е приел баланс между
смекчващи и отегчаващи вината обстоятелства, и при условията на чл. 54 от НК е определил
наказание от шест месеца лишаване от свобода (изписаното години въззивният съд счита за
техническа грешка). Така отчитайки диференцираната процедура, по която се е развило
съдебното следствие, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е намалил
наказанието на четири месеца лишаване от свобода, което е отложил на основание чл. 66, ал.
1 от НК за срок от три години.
Според настоящия въззивен състав при определяне на наказанието са останали
недооценени, а в случая дори и непосочени, отегчаващите вината обстоятелства. Като
такова няма как да не се отчете високия размер на причинените повреди по лекия
автомобил, които на практика са го направили неизползваем, и в този смисъл дори
унищожен. Освен това подсъдимият е извършил деянието в светлата част на денонощието –
по обяд, без да се прикрива, като ярко е демонстрирал неуважение към чуждата собственост
и обществените порядки, границещо с хулиганство.
4
С оглед всичко изложено настоящия съд счита, че в процесния случай наложеното от
първия съд наказание се оказва несъразмерно леко за конкретното деяние и неизпълняващо
целите,предвидени в чл. 36 от НК, и най – вече неговата превантивна функция както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Предвид на това приема за съответно атакуваната присъда за бъде изменена, като
наказанието бъде увеличено на една година лишаване от свобода. Като взе предвид добрите
характеристични данни за подсъдимият, който не представлява личност с висока степен на
обществена опасност, съдът прие предложения от прокуратурата размер на наказание за
несъразмерно тежък, поради което и не удовлетвори в пълен обем претенцията в протеста.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание следва да бъде
намалено с една трета, като на подсъдимия А. Ю. А. бъде наложено наказание от осем
месеца лишаване от свобода.
Правилно първоинстанционния съд е преценил, че за поправяне на подсъдимия А. не
е наложително изолирането му от обществото, и с оглед наличието и на останалите условия
по чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три
години.
Въззивният съд счита, че така наложеното по вид и размер наказание в най – пълна
степен ще изпълни целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
По гражданския иск.
Причинените от престъплението имуществени вреди са установени по безспорен
начин, като и до момента на приключване на съдебното следствие не са репарирани, поради
което правилно и законосъобразно подсъдимия А. Ю. А. е осъден да заплати на собственика
на автомобила С. Ш. сумата от 2682 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на непозволеното увреждане – 10.11.2023г. до окончателно изплащане на
главницата.
По разноските:
Районният съд правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил извършените
по делото разноски в тежест на подс. А. Ю. А., като го е осъдил да заплати по сметка на
Районен съд - Попово държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 107.28
лв., поради което и в тази част присъдата следва да се потвърди.
По веществените доказателства:
Първоинстанционният съд правилно на основание чл. 53, ал. 1, б. ”а” от НК е отнел в
полза на държавата вещественото доказателство – 1 брой арматурно желязо с дължина 1.50
метра и дебелина Ф18, като средство, послужило за извършване на престъплението, като е
постановил същото да се унищожи.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид
5
посочените съображения, постанови своето решение.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК Окръжен съд
– Търговище
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА № 5/09.04.2024 г. по НОХД № 23/2024 г. по описа на Районен съд –
Попово в наказателно - осъдителната част, в която на подсъдимия А. Ю. А. е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, като УВЕЛИЧАВА размера на
наказанието на ОСЕМ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, подлежащи на касационна проверка по чл.
346 от НПК, и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6