Р Е
Ш Е Н
И Е
№....
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в публично заседание на тринадесети януари през две
хиляди и двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при секретар Б.Михова и прокурора Милчо Генжов, като разгледа докладваното
от съдията Костова ВНОХД № 159 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба на подсъдимите С.Т.Х.
и М.С.Т., чрез техния защитник адв.В.Д. от ГАК срещу Присъда № 260008 от
11.11.2020г., постановена по НОХД № 390 по описа за 2020г. на РС- Севлиево.
С горната присъда, Севлиевски районен съд е признал подсъдимия М.Т. за виновен в това,
че на 03.09.2019 г. в гр.Севлиево, в апартамент,
находящ се на ул.“Асенова“ № **, без надлежно разрешително по Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични
вещества - коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло 16.265 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 11,7
% тегл, на стойност 97.59 лева, като за извършеното престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, предл.първо и на осн.
чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, съдът му е наложил
наказание от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на осн.
чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години, начиная от
влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда,
РС-Севлиево е признал подсъдимия С.Т.Х. за виновен в това, че на 03.09.2019 г.
в гр.Севлиево, в апартамент, находящ се в ж.к.“Димитър Благоев“, **, без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества - коноп /канабис,
марихуана/ с нетно тегло 9.563 грама, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент – тетрахидроканабинол 9,8 % тегл, на стойност 53.38 лева,
като за извършеното престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1, предл.първо от НК и на основание чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и
ал.3 от НК, съдът му наложил наказание от пет месеца лишаване от свобода, като
постановил същото да се изтърпи при първоначален общ режим.
В законният срок присъдата е обжалвана
от адв.Д. в качеството и на защитник на подсъдимите С.Х. и М.Т., досежно
размера на наложените наказания, като по отношение на подсъдимия С.Х. да се
приложи и разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Пред настоящата инстанция
подсъдимите се явяват лично и с упълномощения от тях защитник адв.Д.Ц.от ГАК.
Защитникът поддържа изготвената от адв.Д. жалба, като счита, че е налице
неправилно приложение на материалния закон от РС-Севлиево.Счита, че по отношение
на подсъдимия С.Х. настъпила реабилитация и следва да се приложи разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК.Прави и искане деянията на подсъдимите да бъдат
преквалифицирани по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, като се позовава
на ниската степен на обществена опасност на подсъдимите.
Подсъдимият Х. изразява съжаление
за стореното и се притеснява за близките си ако влезе в затвора.
Подсъдимият Т. също изразява
съжаление за стореното, изразява намерение да промени живота си, поради факта,
че вече очаква дете.
Представителят на Габровска
окръжна прокуратура оспорва жалбата. Счита, че присъдата на РС-Севлиево
по отношение размера на наложеното наказание е мотивирана и същата, като
правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото събрани на досъдебното производство и тези пред
въззивната инстанция и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на
основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда на РС-
Севлиево е постановена по реда на глава
27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимите и техния защитник
адв.В.Д. от ГАК. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимите, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, те
признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е
констатирал, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от подсъдимите
самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.
Районният съд,
като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното самопризнания от подсъдимите и на доказателствата, събрани на
предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния
извод, че подсъдимите са извършили
престъпленията за които са предадени на съд. Налице е съответствие между
признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед
изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.
Първоинстонционният
съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото
доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и
настоящата инстанция възприема.
На основание приетата за установена фактическа
обстановка, РС-Севлиево е приел от правна страна, че подсъдимия М.Т., както от обективна, така и
от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на
престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.първо от НК, за което го е признал за виновен.
На основание
приетата за установена фактическа обстановка, РС-Севлиево е приел от правна
страна, че подсъдимия С.Х., както от
обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е
осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.първо от НК, за
което го е признал за виновен.
Настоящия въззивен състав не споделя правните изводи на РС-Севлиево, тъй като същите са направени при превратно тълкуване на доказателствата по делото, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл е Решение №107 от 26.10.2020г. на ВКС по н.д.№483/2020г., 2-ро НО и Решение №16 от 29.01.2021г. на ВКС по н.д.№ 974/2020г. на 2-ро НО.
Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата
на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. №
12/1981 г., ОСНК на ВС,
"маловажността на случая се определя в зависимост не само от
размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства." В този смисъл е и константната съдебна
практика. Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на
настоящия случай, а именно - да се направят и формулират правни изводи относно
обществената опасност на деянието, за което е повдигнато обвинение на
подсъдимите С.Х. и М.Т..
По делото са
установени безпротиворечиво обективните признаци на противозаконно държане на
високорисково наркотично вещество –марихуана и с оглед на това деянието на
всеки от подсъдимите несъмнено попада в обсега на наказателноправната забрана
по чл.354а от НК и като такова е противоправно.
По делото са
налице данни, че срещу двамата подсъдими е налице висящо наказателно
производство пред ОП-Ловеч за това,че на 03.09.2019г. подсъдимите са засели
противоправно дванадесет стръка марихуана, като производството е по чл.354в,
ал.1 във вр. с пр.второ във вр. с чл.20, ал.2 от НК. На същата дата е извършено
претърсване в домовете им и е открита марихуаната предмет на настоящото дело. Очевидно
е ,че инкриминираните деяния са извършени на една и съща дата и е налице връзка
между тях. Отделянето на обвинението по настоящото дело в самостоятелно
производство развило се по НОХД № 390/2020г. на РС-Севлиево е било въпрос на преценка на разследващия
орган въпреки наличието на очевидна свързаност между тях и липсата на каквато и
да било връзка между деянията на подсъдимите по настоящото дело.
Подсъдимият М.Т. *** за противоправно държане
на наркотично вещество от 16,265
грама-коноп, което е със съдържание на тетрохидроканабинол- 11,7 %.
Касае се за сравнително малко количество марихуана, което е съхранявано в дома
на подсъдимия за лични нужди.На следващо място, Т. е млад човек, с чисто
съдебно минало, трудово ангажиран, който още след завършване на казармата
работи като монтажник на алуминиева дограма и ПВЦ във фирма в гр.Севлиево и
така се издържа. Живее на семейни начала с приятелката си И.К. от която очаква
дете през месец август 2021г. Всичко това говори, че подсъдимият се е вградил в
обществото, като полага обществено полезен труд, създал е семейство и очаква
дете. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат и направените
от подсъдимия самопризнания на досъдебното производство и пред
първоинстанционния съд, както и съдействието му за разкриване на обективната
истина. Той доброволно е предал на полицейските служители държаната от него
марихуана и пред тях е обяснил, че
същата е за лично ползване. Съдът отчете и
искреното съжаление изразено от подсъдимия за стореното.
Всички тези обстоятелства определят
конкретното деяние на подсъдимия Т., като такова с по-ниска степен на
обществена опасност от други от съответния вид. Въззивния съд счита, че в
настоящия случай се касае за престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3
пр.второ т.1 от НК. По изложените съображения обжалваната присъда следва да
бъде изменена, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и
деянието за което е осъден подсъдимия Т. да бъде преквалифицирано от такова по
чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК в престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.второ, т.1
от НК, поради констатираната маловажност на случая. Въззивният съд
констатирайки ,че за престъплението по чл.354а, ал.5 от НК се предвижда
наказание глоба до 1000.00 лева, деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 8 от
НК и няма настъпили вреди от престъплението, намира че са налице предпоставките
на чл.78а от НК, който следва да бъде приложен. Съгласно чл.78а от НК
административното наказание е в размер от 1000 до 5000 лева. В ал.5 на чл.78а
от НК се визира, че когато за извършеното престъпление е предвидено наказание
глоба и/или друго по-леко наказание административното наказание глоба не може
да надвишава размера на глобата , предвиден за съответното престъпление. Максимално
наложимото наказание за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК е глоба до 1000
лева, следователно определянето на по-висок размер при приложение на чл.78а от НК би довело до нарушение на материалния закон, поради което на подсъдимия Т.
следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Подсъдимият С.Х. ***
за държане на наркотично вещество от
9,563 грама-коноп, което е със
съдържание на тетрохидроканабинол- 9,8 %, на стойност 53,8 лева. Касае се за
сравнително малко количество марихуана, което е съхранявано в дома на
подсъдимия за лични нужди. Подсъдимият е млад човек, трудово ангажиран, който
от 14 години работи в „Идеал Стандарт-Видима“АД-Севлиево, което го определя,
като постоянен и отговорен към трудовите му ангажименти. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се отчетата и направените от подсъдимия самопризнания
на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд, както и съдействието
му за разкриване на обективната истина. Той доброволно е предал на полицейските
служители държаната от него марихуана и
пред тях е обяснил, че същата е за лично ползване.Съдът отчете и искреното съжаление изразено от подсъдимия за
стореното.
Действително
подсъдимият Х. има две осъждания. По първото за престъпление по чл.343б, ал.1
от НК му е наложено наказание пробация с влязла в сила присъда на 11.07.2008г.
и след изтърпяване на присъдата е реабилитиран по право. Към момента на
настоящото деяние не е била настъпила реабилитация по отношение на наложеното
на Х. наказание от шест месеца лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1
от НК със Споразумение №31/21.09.2012г. по НОХД № 455/2012г. на РС-Севлиево. Изминали
са седем години от постановяването на тази присъда до инкриминираното деяние по
настоящото дело. Този факт подкрепя виждането, че предходните постановени
присъди по отношение на подсъдимия Х. следва да се преценяват не просто
формално, а съобразно реалната им тежест и значимост за обществената опасност
на извършителя и стореното от него. В
конкретния случай с оглед изминалия продължителен период от време от предишното
осъждане не се касае за устойчива престъпна нагласа у подсъдимия и е налице поправително въздействие на
наложеното наказание върху поведението му.
Всички тези данни за личността на подсъдимия Х.
, преценени ведно с тези на конкретното престъпно деяние очевидно сочат на по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпни деяния от съответния вид. Въззивния съд счита,
че в настоящия случай се касае за престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3
пр.второ т.1 от НК. По изложените съображения обжалваната присъда следва да
бъде изменена, като деянието за което е осъден подсъдимия Х. да бъде
преквалифицирано от такова по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК в престъпление
по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3,
пр.второ, т.1 от НК, поради констатираната маловажност на случая. Съдът счита,
че на подсъдимия Х. следва да бъде наложен максималния предвиден в закона
размер на глоба, а именно хиляда лева, който размер съдът съобрази с факта, че Х.
е млад и трудоспособен човек и,че ще има финансова възможност да заплати същата
и наложеното наказание да бъде мотивационен коректив в поведението му. Въззивният съд намира, че така определения
размер на наказанието глоба ще постигне целите на личната и генерална
превенция.
При извършената служебна проверка
на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при
постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до нейното отменяване.
Поради изложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.1, вр. с чл.
334, т.3 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 260008 от 11.11.2020г., постановена
по НОХД № 390 по описа за 2020г. на Севлиевски районен съд, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението извършено от М.С.Т. *** от престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК в
престъпление по чл.354а,
ал.5 във вр. с ал.3, пр.второ, т.1 от НК , като ОСВОБОЖДАВА подсъдимия Т. от наказателна отговорност и на
осн. чл.78а от НК му НАЛАГА административно наказдание ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 1000.00 лева / хиляда лева/.
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 260008 от 11.11.2020г., постановена
по НОХД № 390 по описа за 2020г. на Севлиевски районен съд, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението извършено
от С.Т.Х. *** от престъпление
по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК в
престъпление по чл.354а,
ал.5 във вр. с ал.3, пр.второ, т.1 от НК и му налага наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000.00
лева / хиляда лева/.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За
изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.