№ 21462
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110102349 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед при подадено възражение
по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 10141/12.01.2023
г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от А* -
Изпълнителен директор и И*- председател на УСу с която са предявени
обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове, с
правна квалификация, както следва:
срещу Д. Ц. П., ЕГН ********** с адрес: гр. София 1000, обл. С*,
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 1 583.70 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. (дата на подаване на
заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 225.26 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
02.08.2023 г., изчислена върху главница от 1 583.70 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
1
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 25.48 лева главница за периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 09.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.52 лева -
лихва за периода 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., изчислени върху главница
от 25.48 лева
за които суми има издадена Заповед № 24567 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44794 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № * за
топлоснабден имот: гр. София 1000, обл. С*
срещу Л. Т. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. София 1000, обл. С*
5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
791.85 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 09.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
6. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
112.63 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г.,
изчислена върху главница от 791.85 лева
7. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
12.74 лева главница за периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 09.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
8. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.76 лева -
лихва за периода 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., изчислени върху главница
от 12.74 лева
за които суми има издадена Заповед № 24567 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44794 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № * за
топлоснабден имот: гр. София 1000, обл. С*
срещу И. Т. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. София 1000, обл. С*
9. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
2
791.85 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 09.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
10. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
112.63 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г.,
изчислена върху главница от 791.85 лева
11. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
12.74 лева главница за периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 09.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
12. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.76 лева -
лихва за периода 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., изчислени върху главница
от 12.74 лева
за които суми има издадена Заповед № 24567 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44794 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № * за
топлоснабден имот: гр. София 1000, обл. С*
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са
собственици на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: гр.
София 1000, обл. С* за процесния период. Твърди, че на основание чл.153,
ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като собственик е потребител
на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил
топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за
процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия
по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение.
Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-
дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита
топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е
настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира
сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба
№ 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по
дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи,
ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
3
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB *
BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът И. Т. Л., не подава отговор.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Л. Т. Л., не подава отговор.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Д. Ц. П., подава отговор, чрез
особен представител. Оспорва исковите като неоснователни и недоказани.
Твърди, че не е собственик на имота, като се позовава на решение по гр. д. №
67374/2021 година на СРС, 55 състав, според което искът за същия имот
между страни е отхвърлен като неоснователен, поради липсата на качеството
на собственик. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ответникът не
е дал повод за завеждане на делото, тъй като фактурите не били получени от
него. Моли да се отхвърлят исковете.
Възраженията по чл.414 ГПК съдържат бланкетни оспорвания, поради
което не следва да се докладват. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира
разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът Д. П. в о.с.з. се представлява от особен представител адв. Т.
и договорен адвокат С.. Поддържат отговора. Молят исковете да бъдат
отхвърлени. Претендират разноски, за които са вписани в протокола от о.з.
Ответникът И. Т. Л. – редовно призован за о.с.з., се явява лично и с адв.
С.. олят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски, за които са
вписани в протокола от о.з.
Ответникът Л. Л., редовно призован за о.с.з., не се явява и не се
представлява.
Третото лице – помагач, редовно призовано не се явява и не се
представлява. Изпраща писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 33628/20.08.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 98-107 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
4
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 33628/20.08.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 98-107 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно то представено писмо от СО – район Средец, процесното жилище
не е общинска собственост и не е било такова и не са извършвани
разпоредителни сделки с него (л.124 от делото). Информация за липса на
собственици има в НАГ (л.131 от делото).
Няма данни за собственост на името на ответниците, съгласно справка в
АВ (л.152 от делото).
Видно от писмо от СО – район Средец за ответниците няма данни за
декларирани данни по ЗМДТ (л.128,159 от делото).
По делото е представен акт за смърт, съдебно удостоверение за отказ от
наследство и удостоверение за наследство (л.24-27 от делото).
По делото липсват доказателства, които да установяват собствеността
върху процесния имот, както и връзката му с ответниците. Липсват
доказателства, които да установяват качеството на потребител на ответниците
5
с процесния имот. Съдът е дал указания по чл.146, ал.2 ГПК, като ищецът не е
положил грижата за пълно и главно доказване да установи качеството на
потребител на ответниците. По делото не се установи ответниците да са
потребители на топлинна енергия.
Не са налице условията за постановяване на неприсъствено решение.
Първо И. Л. и Д. П. изпращат представител в о.с.з., който оспорва ИМ (л.140
от делото). Не е налице предпоставката по чл.238 ГПК и спрямо Л. Л. и
другите ответници, тъй като искът не е вероятно основателен по смисъла на
чл. 239, ал.1, т.2 ГПК. Липсват писмени доказателства, от които да се установи
поне собствеността или косвената връзка на ответниците като потребители на
ТЕ.
Ето защо съдът не постанови неприсъствено решение.
С оглед изложеното, доколкото не е доказана главната предпоставка за
уважаване на иска, а именно ответниците да са потребители, то е
безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки. Ето защо исковете
следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските
С оглед изхода на делото ответниците имат право на разноски, на
основание чл.79, ал.3 ГПК. Същите претендират адвокатски хонорар и
доказват неговото извършване в размер на 800.00 лева за двамата И. Л. и Д. П.
(л.138 от делото). При това положение съдът приема, че заплатеното
възнаграждение е за двамата общо, т.е. всеки един от двамата ответници е
направил разноски в размер на 400.00 лева.
Неоснователно е възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът не
прилага НМРАВ, съгласно решение по дело С-438/22. При това положение
съдът прилага обичая в практиката, на основание чл.5 ГПК. При подобен вид
дела, на принципа за свободна стопанка инициатива по чл19 КРБ и при
свободен пазар, обичаят е че адвокатите се договорят за възнаграждение в
размер на 400.00 лева. Ето защо толкова следва да се присъди в полза на всеки
един от двамата ответници. По делото е налице доказателство за извършен
разход.
Любов Л. не претендира разноски. Ето защо съдът не му присъжда.
При това положение „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23 Б следва да бъде осъден да заплати на Д. Ц. П.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София 1000, обл. С* сумата от 400.00 лева
(четиристотин лева), представляващи разноски по гр. д. № 2349/2024 г., на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
При това положение „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23 Б следва да бъде осъден да заплати на И. Т. Л.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София 1000, обл. С* сумата от 400.00 лева
(четиристотин лева), представляващи разноски по гр. д. № 2349/2024 г., на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
6
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, №
23 Б, обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация, както следва:
срещу Д. Ц. П., ЕГН ********** с адрес: гр. София 1000, обл. С*,
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1 583.70 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. (дата на
подаване на заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 225.26 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., изчислена върху главница
от 1 583.70 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 25.48 лева главница за
периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение,
ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.52 лева - лихва за
периода 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., изчислени върху главница от 25.48 лева
за които суми има издадена Заповед № 24567 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44794 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен
номер *, ID номер *, инсталация № * за топлоснабден имот: гр. София 1000, обл. С*
срещу Л. Т. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. София 1000, обл. С*
5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 791.85 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. (дата на
подаване на заявлението) до изплащане на вземането
6. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 112.63 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., изчислена върху главница
от 791.85 лева
7. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 12.74 лева главница за
периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение,
ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
8. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.76 лева - лихва за периода 15.09.2020
7
г. до 02.08.2023 г., изчислени върху главница от 12.74 лева
за които суми има издадена Заповед № 24567 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44794 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен
номер *, ID номер *, инсталация № * за топлоснабден имот: гр. София 1000, обл. С*
срещу И. Т. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. София 1000, обл. С*
9. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 791.85 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. (дата на
подаване на заявлението) до изплащане на вземането
10. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 112.63 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., изчислена върху главница
от 791.85 лева
11. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 12.74 лева главница за
периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение,
ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
12. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.76 лева - лихва за периода 15.09.2020
г. до 02.08.2023 г., изчислени върху главница от 12.74 лева
за които суми има издадена Заповед № 24567 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44794 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен
номер *, ID номер *, инсталация № * за топлоснабден имот: гр. София 1000, обл. С*
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“, № 23 Б да заплати на Д. Ц. П., ЕГН ********** с адрес: гр.
София 1000, обл. С* сумата от 400.00 лева (четиристотин лева),
представляващи разноски по гр. д. № 2349/2024 г., на основание чл.78, ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“, № 23 Б да заплати на И. Т. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София 1000, обл. С* сумата от 400.00 лева (четиристотин лева),
представляващи разноски по гр. д. № 2349/2024 г., на основание чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Проф. Г. Павлов" № 3 на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
8
помагач, на Д. П. и И. Л. и чрез адв. С..
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9