РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Б.град, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Алексова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20211210101347 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Б. Т., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Б.град, ул. „И депозирана чрез адвокат Е. Д. – пълномощник, със с
/партер/, против „Застрахователно акционерно дружество Д, със седалище и адрес на
управление: гр. Спредставлявано от Б Г.ев И., Р. Иска се да бъде постановено решение, по
силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 15 000 лв.
/петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани
болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 22.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на изтичане на законоустановения
тримесечен срок за окончателното произнасяне от страна на ответното дружество –
28.01.2021 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 22.05.2020 г. около 16:55 часа, в гр. Б.град, на бул.
„В, лицето Г. С., управлявайки лек автомобил марка „Ои движейки се по бул. „В с посока на
движение от бул. „Св. Св. Димитър Солунски” към бул. „Дсрещу дом № извършил маневра
завой в обратна посока, отнемайки предимството на насрещно движещия се мотоциклет ,
управляван от ищеца, удряйки го, като с това си действие С. допуснал нарушение на
правилата по ЗДвП, реализирайки пътно-транспортно произшествие /ПТП/.
Сочи се, че по повод реализираното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № от 24.05.2020 г. от длъжностното лице към ОД на МВР - Б.град, в който
са отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП и причинната
връзка между осъщественото ПТП и част от нанесените видими неимуществени вреди на
ищеца. Излага се, че видно от констативния протокол за ПТП, вината за настъпването му е
на лицето Г. С..
Излага се, че към датата на настъпване на произшествието, С. е имал валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите № към
ответното дружество, валидна от Навежда се, че впоследствие на С. са издадени Акт за
установяване на административно нарушение, серия . и Наказателно постановление № . на
ОД на МВР, Сектор „П- Б.град - за извършени нарушения по чл. 38, ал. 2 от ЗДвП и
санкционни разпоредби: чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от
ЗДвП. Сочи се, че издаденото Наказателно постановление № 20-1116-000692 от 04.06.2020 г.
1
на ОД на МВР, Сектор „П– Б.град, е връчено на водача С. на 28.07.2020 г., като същото не е
обжалвано в срока, визиран в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е влязло в законна сила на 05.08.2020
г.
Твърди се, че в резултат на така реализираното ПТП, ищецът е получил травматични
увреждания, обективирани в Медицинско свидетелство № Посочва се, че специалистът,
извършил прегледа на ищеца, е констатирал, че на последния са причинени множество
травматични увреждания на меките тъкани на главата, тялото и крайниците, както и че са
били налице анамнестични данни за мозъчно сътресение, с което му е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.
Излага се, че непосредствено след настъпилото ПТП, ищецът е транспортиран до С, от
свой приятел - А, с оплаквания от силни болки. Поддържа се, че от 04.06.2020 г. до
30.07.2020 г., ищецът е посещавал ортопед и невролог, във връзка с назначените му
физиотерапия и кинезитерапия, като рехабилитационното му лечение включвало лечение с
НЧ магнитно поле - продължило 40 дни; аналитична лечебна физкултура - продължила 26
дни; масаж със специализирани техники - продължил 40 дни и лечение с ултразвук -
продължило 14 дни. Заявява се, че на ищеца е назначена и медикаментозна терапия по схема
за прием на лекарства „А”, „Н”, като поради продължаващите оплаквания от страна на Т., на
същия са извършвани многократни прегледи, при които са констатирани палпаторни болки
върху лява тазобедрена става; ограничени и болезнени движения по отношение на лявата
тазобедрена става; хипотрофия на мускулатурата на лявото бедро; деформация на м. солеус
синистра след частична руптура на мускулни влакна; частично прекъсване на мускул от
задната мускулна група.
Сочи се, че вследствие на преживяното ПТП, ищецът е изпитал негативни
изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и интензивни болки в засегнатите
области на тялото. Твърди се, че болковият синдром във фрактурираната зона се засилвал и
при най-малкия опит за извършване на движение в областта на лявата тазобедрена става,
подбедрица и прасец, както и при палпаторен натиск на последните. Сочи се, че вследствие
на предизвикания удар в главата, у ищеца се проявили временна замаяност и краткотрайна
загуба на съзнание, както и силно главоболие и гадене, като последните продължили около
две седмици, през който период се наложил системен прием на обезболяващи медикаменти.
Навежда се, че последните били симптоматично съчетани и с характерни за комоциото
сънлИ.ст, отпадналост и лесна уморяемост при психическо натоварване, както и известно
дразнене от различни източници на светлина. Твърди се, че вследствие на реализираното
ПТП, у ищеца се засилили мигренoзните пристъпи, които същият има от 12-годишен, като за
известен период изпитвал и затруднение при произнасяне на определени думи, каквито
затруднения не е изпитвал преди настъпване на ПТП.
Твърди се, че в началния етап на възстановителния период, ищецът не бил способен да
се придвижва самостоятелно и му била необходима чужда помощ за задоволяване на някои
битови нужди и потребности. Посочва се, че за овладяване на болката в засегнатата област и
най-вече на лявата тазобедрена става и лявата подбедрица, се наложило системен прием на
обезболяващи медикаменти - таблетки и мехлеми. Излага се, че вследствие на затрудненото
движение по време на възстановителния период, ищецът бил лишен от активен социален
жИ.т и контакти, предизвиквайки у него състояние, характеризиращо се със занижено
самочувствие и ниска себеоценка, макар и с временен характер.
Излага се, че процесното събитие се отразило негативно и върху психиката на ищеца,
пораждайки перманентно посттравматично притеснение у него при шофиране, респ. возене
в моторно превозно средство, което се наблюдава и към днешна дата. Сочи се, че от
момента на инцидента у ищеца се проявили тревожност, напрегнатост и раздразнителност,
както и че Т. претърпял значителни неимуществени вреди за изпитани болки и страдания,
настъпили като пряка и непосредствена последица от ПТП от
2
Навежда се, че по случая била образувана преписка с вх. по описа на Р Б.град, като с
Постановление от г. на прокурор от Районна прокуратура - Б.град, потвърдено с
Постановление от . на прокурор от О- Б.град, било отказано образуването на досъдебно
производство по горецитираната преписка с мотив, че издаденото Наказателно
постановление № 2г. е връчено на водача С. на г. и влязло в сила на , поради което
окончателно наказано лице /с влязло в сила наказателно постановление/ не може да бъде
застрашено от наказателно преследване за същото деяние.
Излага се, че в случая са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав
на деликтната /извъндоговорна/ отговорност, пораждащи вземането за обезщетение в полза
на Т.. Твърди се, че последното от своя страна обуславя и основателността на така
предявения осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди.
Посочва се, че в настоящия случай при определяне размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се имат предвид всички изложени в
настоящата претенция фактически обстоятелства по случая в тяхната съвкупност - датата на
застрахователното събитие; икономическата конюнктура /условия/ и съответните нива на
застрахователното покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент;
възраст на пострадалия; получените травматични увреждания и последиците от тях;
проявените комплексни симптоматика и оплаквания; продължителността на
възстановителния период; поставянето му под строг и щадящ режим; необходимостта от
чужда помощ и т.н.
Навежда се, че с цел уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на
съдебни производства, на . била предявена претенция по реда на чл. 380 от КЗ към
ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод на която е
заведена Щета с № по описа на застрахователното дружество. Във връзка с подадената
претенция, застрахователят чрез писмо с изх. № . изискал представянето на допълнителни
документи за произнасяне по заведената щета. В отговор с молба-становище с вх. № от
страна на ищеца допълнително били приложени изисканите от застрахователя документи.
Посочва се, че въпреки последното, с Уведомление с изх. № . застрахователното дружество
отказало изплащането на застрахователно обезщетение с мотив, че не може да бъде
установено наличието на елементите на непозволеното увреждане...”, както и че „... не може
да се установи наличието на виновно поведение у водача на застрахования при дружеството
автомобил”. В тази връзка се излага, че с изтичане на законоустановения 3-месечен срок за
окончателно произнасяне по входираната на г. доброволна претенция, ответникът е
изпаднал в забава и дължи законна лихва, считано от
Твърди се, че на 14.04.2021 г., въпреки сторения отказ от страна на застрахователната
компания, последвало изплащане по банков път на сумата от 1 300,00 /хиляда и триста/
лева, с посочено основание на превода - „Обезщетение щ. Заявява се, че ищецът
категорично не е съгласен с така изплатената от застрахователя парична сума, предвид
обстоятелството, че нанесените му неимуществени вреди - болки и страдания, в паричен
еквивалент в пъти надхвърлят изплатената от ответника сума.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок е депозиран писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен и недоказан. Поддържа се, че лицето Г. Б. С. не носи изключителната вина за
настъпилите вреди, вследствие на ПТП от 22.05.2020 г. В този смисъл, е направено изрично
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Излага се, че Т. е нарушил императивните правни норми на ЗДвП и това му поведение се
намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилите от процесното
ПТП вредоносни последици, поради което и разкрива белезите на съпричиняване по
смисъла на чл. 51 от ЗЗД. Посочва се, че при определяне справедливия размер на дължимото
от страна на ответника застрахователно обезщетение, така описаното ищцово поведение,
3
представляващо по своя характер съпричиняване на вредоносния резултат, следва да бъде
отчетено и размерът на обезщетението да бъде съобразен с него.
Оспорват се твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца, по вид,
интензитет и характер, като е направено и оспорване на твърденията за тяхната
продължителност - сочи се, че представените медицински документи са недостатъчни и не
обосновават нито всички твърдени неимуществени вреди, нито претендирания размер на
обезщетение за тях.
Твърди се, че исковите претенции са прекомерно завишени и не отговарят на критерия
за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Навежда се, че със заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 300,00 /хиляда и
триста/ лева, застрахователят е изпълнил изцяло задължението си за обезщетяване на
претърпените от ищеца телесни увреждания, съобразявайки действителния характер и
интензитет на болките и страданията.
Оспорва се описаният в исковата молба механизъм на ПТП, като се твърди наличие на
съпричиняване от страна на ищеца. В тази връзка, се излага, че фактическите твърдения на
ищеца се явяват несъответстващи на действителното положение при реализираното
пътнотранспортно произшествие. Посочва се, че са налице обстоятелства, които изключват
абсолютната вина на водача С. за настъпилото ПТП и последствията от него. Твърди се, че
ищецът не се е съобразил с пътните условия и не е контролирал с дължимата грижа и
внимание управляваното от него ППС, като така е нарушил също чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата. Според ответника, извършените нарушения на ЗДвП от страна на
ищеца се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните
последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата претенция,
обезщетението следва да бъде значително намалено заради наличието на принос в
изложения по-горе аспект.
Оспорва се медикобиологичният характер на всички описани увреждания на ищеца,
във връзка с които твърди да търпи неимуществени вреди, като се оспорва техният
интензитет и продължителност. Излага се, че никъде в представената медицинска
документация не се съдържат данни ищецът да е получил комоцио вследствие на ПТП, нито,
че същият системно е приемал обезболяващи медикаменти. Сочи се, че съгласно
представения от ищцовата страна Лист за преглед в СПО № ищецът е постъпил в „М,
където е установено, че вследствие на процесния инцидент е получил няколко охлузни рани
и удар по главата. Твърди се, че в медицинското свидетелство №издадено от д-р Камен
Аврамов, подробно са описани травматичните увреждания, получени от ищеца при ПТП,
като в настоящия случай се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.
Сочи се, че видно от съдържанието на Амбулаторен лист № Амбулаторен лист №,
Амбулаторен лист № 0., Амбулаторен лист № г., състоянието на ищеца постепенно се
подобрява в рамките на провежданите дейности по физиотерапия и кинезитерапия, без да са
налице данни за възможни усложнения, като още при прегледа от 12.06.2020 г. д-р Донка
Дишева е констатирала, че движенията в областта на тазобедрената става и лявата
подбедрица са възстановени почти в пълен обем. Твърди се, че месец по-късно, на
27.07.2020 г., на ищеца е поставена диагноза „Увреждане на брахиалния плексус“, която
според ответника, не се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Оспорват се и твърденията, че ищецът дълго време е изпитвал невъзможност за
нормално извършване на обичайни ежедневни дейности. Навежда се, че липсва и актуална
консултация с лекар, от която да е видно как е завършил оздравителният процес, има ли
усложнения и невъзстановени травми, както и необратими последици за здравословното
състояние на Т.. Твърди се, че при правилно проведен оздравителен процес, при грижа за
собственото здраве и спазване на лекарските преписания, ищецът следва да се е възстановил
напълно в рамките на период много по-кратък от твърдения с исковата молба. Излага се, че
4
ако все пак бъде установено, че възстановителният процес е протекъл при наличие на
усложнения, то според ответника, това се дължи изцяло и само на действията на
пострадалия, а не на характера на уврежданията, които е получил, вследствие на ПТП.
Оспорва се твърдението, че процесният инцидент се е отразил негативно на психиката
на ищеца. Твърди се, че няма обективни данни, нито медицинска документация ищецът да
се е намирал в подобно състояние след инцидента. Нещо повече, излага се, че няма данни Т.
реално да е потърсил помощ от психиатър/психолог, няма данни да са му предписвани и да е
приемал лекарства за някакви психически заболявания. Оспорва се ищецът да е изпитвал
психологични травми в по-голяма степен от обичайните за подобен род събития.
Оспорва се предявеният иск за неимуществени вреди и по размер, тъй като същият не
може да бъде обоснован с икономическите условия в страната. Според ответника, платеното
от него обезщетение в размер на 1 300,00 лева е достатъчно, за да компенсира в пълна
степен претърпените от Т. вреди. В този смисъл, е направено възражение за прекомерност
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като според ответника, размерът
на претендираната сума не може да бъде обоснован по никакъв начин. Излага се, че
обезщетението за неимуществени вреди в претендирания от ищеца размер е прекомерно
завишено с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието
„справедлИ.ст” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на
причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца и от трета страна, с оглед
приноса му за настъпване на вредоносните последици от ПТП. Навежда се, че видно от
приложените с исковата молба писмени доказателства, Т. не е претърпял увреждания с такъв
характер, тежест и интензитет, че последните да обуславят определяне на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 16 300,00 лева, от които 15 000,00
лева се претендират с исковата молба.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва по аргументи за неоснователност
на главния иск, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който
същите се претендират.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си
представител - адв. Д., която поддържа предявения иск по основание и размер по доводите,
изложени в исковата молба, доразвити в писмена защита.
Ответното дружество, редовно призовано, изпраща представител – юрисконсулт
Каранлъкова. Последната оспорва предявения иск, като твърди, че исковата претенция е
прекомерно завишена.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати са и са назначени
съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, заключенията от които са
приети в съдебно заседание.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят относно обстоятелството, че между собственика на л.а. марка
„Опел“, модел „АС и ответното дружество е съществувало валидно застрахователно
обезщетение по Застрахователна полица № B с период на застрахователно покритие от 00:00
часа на Не се оспорва и настъпването на процесното ПТП, както и фактът, че ответното
дружество е заплатило на ищеца сума в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева,
представляваща обезщетение за причинени вреди по предявена от Т. претенция.
Като доказателство по делото е приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ . /л. 12 от делото/, съставен от полицейски служител ПВ графа „обстоятелства и причини
за ПТП“ е посочено, че участник 1 /свидетелят С./, движейки се по бул. „В. Л в посока от
бул. „Св. Д. Солунски“ към ул. „С, при извършване на маневра завой в обратна посока,
5
отнема предимството на насрещно движещия се участник 2 /ищеца/, блъска го и реализира
ПТП.
Видно от Наказателно постановление № г., издадено от ОДМВР Б.град, на 22.05.2020
г. е настъпилоПТП, вследствие на това, че водачът на л.а. марка „О“, в гр. Б.град, е
управлявал собствения си лек автомобил с рег. № ВС и срещу Дом номер и е извършил
маневра завой в обратна посока, отнел е предимството на насрещно движещия се
мотоциклет „К с рег. № сблъскали са се срещу номер 32, като допуснали ПТП. Отразено е,
че свид. С. не е пропуснал насрещно движещото се ППС при завиване в обратна посока, с
което виновно е нарушил чл. 38, ал. 2 от ЗДвП. На свид. С. е наложена глоба в размер на 200
лв.
Цитираното НП е връчено на свид. С. на 28.07.2020 г. и е влязло в сила на 05.08.2020 г.
След подаден сигнал от ищеца по описа на Районна прокуратура – Б.град е образувана
Преписка вх. № . Постановен е отказ за образуване на Досъдебно производство /заверено
копие л. 29 – л. 33 от делото/, с мотиви, че окончателно наказаното с влязло в сила НП лице
/свид. С./, не може да бъде застрашено от наказателно преследване за същото деяние. С
Постановление на Окръжна прокуратура – Б.град от 21.09.2020 г. Постановлението, с което
е отказано да се образува ДП по пр.пр. № е потвърдено.
С Уведомление от 27.10.2020 г., депозирано от ищеца, последният е поискал в
ответното дружество да бъде образувана застрахователна преписка за нанесени вследствие
на процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди. По повод това, в ответното
дружество е заведена Щета № като застрахователят е изискал допълнителни документи с
цел произнасянето си. С молба-становище ищецът е приложил допълнителни медицински
документи. Впоследствие, видно от Преводно нареждане /л. 43 от делото/, ответното
дружество е заплатило на ищеца сума в размер на 1300 лв.
По делото са разпитани свидетелите Игнатов, Траянова, Смуков, С., З. и Т..
От показанията на свид. Смуков се установява, че на процесната дата /през м. май 2020
г./ ищецът му се е обадил и го уведомил, че е претърпял ПТП на бул. „Вакато му е споделил,
че е бил ударен от кола. Помолил го да отиде на място, защото не се чувства добре. При
пристигането на местопроизшествието, свидетелят видял автомобила марка „О“ встрани от
пътя, като мотоциклетът, управляван от Т., бил на тротоара. Ищецът седял на тротоара,
дрехите му били скъсани, а ръката му кървяла. Т. споделил на свидетеля Смуков, че не се
чувства добре, като на място вече били пристигнали медици. Свидетелят транспортирал
ищеца до Спешен център на МБАЛ-Б.град, където медиците забелязали, че Т. говори
провлачено и заключили, че най-вероятно има сътресение. Поради страх от заразяване с „К
ищецът отказал да бъде хоспитализиран. На мястото на инцидента, свид. С. не оказал помощ
на ищеца. След инцидента свидетелят споделя, че на Т. било назначено домашно лечение и
впоследствие рехабилитация. Ищецът имал затруднения с придвижването – куцал, като
освен това се затворил в себе си и спрял да общува със своите близки.
От показанията на свид. Траянова /същата е във фактическо съжителство с ищеца/, се
установява, че вследствие на инцидента, на Т. били причинени травматични увреждания –
голям хематом на лявата тазобедрена и глезенна става, дълбоки охлузвания в лявата ръка и
лявото бедро. Според свидетелката, причината ищецът да загуби съзнание след инцидента,
била удар в главата вследствие на падането от мотоциклета. Вечерта след инцидента,
ищецът не можел да говори отчетлИ.. Лекувал се около 2 месеца – посещавал физиотерапевт
и кинезитерапевт. Употребявал лекарствени препарати, бил затруднен да се обслужва сам,
като му се налагало да ползва чужда помощ за най-елементарните хигиенни навици. Месеци
след инцидента, ищецът страдал от безсъние и сънувал кошмари. Мигренните му пристъпи,
от които страдал като дете, се възобновили – страдал от главоболие, повръщал и крайниците
му изтръпвали. След инцидента Т. отслабнал с около 20 кг, бил напрегнат и притеснен
когато шофирал, поради което си закупил електрическа тротинетка, с която да се придвижва.
6
Според свидетелката, ищецът е изключително стриктен шофьор – спазва всички знаци и
ограничения на пътя. Ищецът споделил на свидетелката, че към момента на настъпване на
ПТП карал бавно, с по-ниска скорост от позволената.
В показанията си свид. Игнатов посочва, че вечерта след инцидента, ищецът му се е
обадил, като му е съобщил за случилото се. Свидетелят посетил Т. в дома му, като го
заварил в тежко състояние – с охлузвания по лявата част на тялото, кръвонасядания,
хематом от таза надолу към бедрото и глезена, с цицина в задната част на главата.
Свидетелят отишъл до аптеката, за да закупи бинтове и лекарства за Т., както и му помогнал
да отиде до тоалетната. През месеците юни и юли ищецът посещавал кинезитерапевт и
невролог. Ползвал специални мехлеми и обезболяващи, станал по-затворен, срамувал се, че
не може да се справя сам физически, сънувал кошмари и имал главоболие. Свидетелят
споделя, че Т. спрял да тренира и отслабнал около 25-30 кг, имал страх от шофиране и от
возене в автомобил.
В показанията си свид. С. пресъздава процесното ПТП, като твърди, че предприемайки
маневра „обратен завой“ на забранено място, покрай него минало „моторче, което
изхвърчало“. При удара ищецът не паднал от мотора, като свидетелят не забелязал да има
видими наранявания по Т.. Вследствие на удара, номерът на управлявания от свид. С. л.а.,
изхвърчал. Свидетелят споделя, че Т. бил агресивен и му се заканвал.
От показанията на свид. З. се установява, че на процесната дата, по време на
настъпване на ПТП, същият се движел по бул. „Вано в посока, протИ.положна на посоката
на движение на ищеца, като станал пряк очевидец на настъпилото ПТП. След удара,
свидетелят веднага се затичал към ищеца, като му помогнал да стане и да се придвижи към
пътното платно. Свидетелят забелязал, че Т. е целият охлузен, имал кръв по ръцете и
дрехите му били скъсани. Свидетелят споделя, че Т. бил в шок и не осъзнавал какво точно се
е случило, както и че той е подал сигнал на тел. . След инцидента ищецът не се чувствал
добре, бил притеснен и унил. Свидетелят твърди, че не е забелязал дали регистрационният
номер на л.а. „О
По делото е разпитан свидетелят Т., който към момента на настъпване на процесното
ПТП е бил директор на Дирекция „Планиране на инвестиционна дейност, строителство и
екология“ към Община Б.град. По силата на изпълняваната от него длъжност, свидетелят е
гледал запис от охранителна камера, с която е заснета част от процесния инцидент,
съдържанието на който пресъздава в съдебно заседание, като описва, че след удара
мотоциклетът и ищецът били влачени от л.а. марка „Опел Астра“.
Съдът цени с доверие показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите са
последователни, лишени от вътрешни протИ.речия и в синхрон с останалия събран по
делото доказателствен материал. Съдът прецени показанията на свид. Т съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като съобрази възможната й заинтересованост от изхода на
спора, като според съда, с оглед данните по делото, не са налице обстоятелства, които да
поставят под съмнение изложеното от свидетелката. Съдът не кредитира показанията на
свид. С. в частта им, в която същият описва поведението на ищеца след инцидента,
доколкото в тази им част същите са неотносими към предмета на делото.
В съдебно заседание на 12.01.2023 г. е възпроизведено съдържанието на магнитен
носител Диск, приложен към Преписка УРИ № 189900-2562/2020 г. по описа на 01 РУ
ОДМВР Б.град.
По делото е допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза, в
заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 264 – л. 270 от
делото/, вещото лице е достигнало до следните изводи/:
- Техническата причина за настъпването на ПТП е закъснение в действията на водача
С. при предприемане на спиране след започване на завиване в обратна посока и липсата на
7
действия за задействане на спирачната уредба е максимално спирачно закъснение при
наличие на техническа възможност за това. От разстоянието за виждане за водачът С., е
съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП чрез спиране със
своевременно задействане на спирачната уредба е максимално спирачно закъснение.
- Мястото на удара е било разположено върху лентите от улица „Васил Левски“ с
координати както следва метра по дължина след мислената линията спрямо охранителната
камера пред банка ДСК“, гледано в посоката към центъра на град Б.град ; ~ 16,20 ±0’05
метра по широчина от охранителната камера и на а метра по широчина от ръба на
ограничителният бордюр към тротоара в отбивката пред офиса на банка ДСК по улица „В
гледано в посоката от кръговото кръстовище към центъра на град Б.град; Ударът между мот.
К и л.а. е настъпил на около ~ 2,00 ±0,(2 метра в дясно от средна (неясно видимата)
единичната бяла разделителна линия) между двете ленти, в лентата за движение на мот. К
гледано в посоката от центъра към кръгового кръстовище, по дължината на улица „В
-Ударът е бил нанесен с предната бронята на л.а. ОПЕЛ в левите габарити на
мотоциклет К Първоначалният контакт между двете МПС е бил реализиран с лявата
половина от предната броня на л.а. ОПЕЛ в средната част на мотоциклет К. В момента на
първоначален контакт под действието на страничната компонента на породената
инерционна сила, тялото на водача Т. се е отклонило незначително и частично наляво.
Поради значително по-високата скорост на мотоциклета и приложената физическа сила от
водача, тялото му се е отклонило надясно към равновесното положение. При достигане и
удар на мотоциклета в бордюра, се е достигнало до загубата на странична устойчИ.ст, което
е довело до страничното падане на водача с мотоциклета. Падането на тялото на водача, от
техническа гледна точка, най-вероятно е било реализирано върху тротоара.
В съдебно заседание вещото лице пояснява отговорите по изготвеното заключение,
като поддържа същите.
В заключението по допуснатата и назначена съдебно-медицинска експертиза, вещото
лице е достигнало до следните изводи:
- Получените от ищеца множество травматични увреждания, вследствие на
претърпения от него пътен инцидент от дата г., отговарят на обективираните такива в
медицинско свидетелство № г., като същите се изразяват в: голям хематом в областта на
лявата тазобедрена става и горната трета на лявото бедро, съчетан с дълбоко охлузване,
оток, кръвонасядане и дълбоко охлузване по гърба на лява ръка в основата на III, IV, V
пръст; частична руптура на мускулните влакна на мускулус солеус синистри; охлузване на
външния глезен на левия крак; кръвонасядане разположено хоризонтално над вътрешния
глезен на левия крак; оток и затруднени и болезнени движения на лява глезенна става; оток
по задната повърхност в средната трета на лявата подбедрица; дълбоко охлузване на
латералния малеол на дясна глезенна става; силна болка болезнени активни движения в
поясната област; палпаторна болка в теменната област на главата; загуба на съзнание и
липса на спомен.
- Всички установени травматични увреждания отговарят да са получени по начина, по
който се съобщава и са в причинно-следствена връзка със споменатото претърпяно ПТП.
Последствията са с продължителен характер, променяща се интензивност, зависеща от
циркардните ритми, метеорологичните условия, физическото натоварване в посочените
области. Към датата на извършване на прегледа за изготвяне на настоящата експертиза,
ищецът все още има болки в посочените от инцидента области, като най-значителни са тези
в областта на лява тазобедрена става, ляво бедро, лява подбедрица и поясната област. След
получаване на травматичните увреждания и с оглед изпитаните интензивни болки, на ищеца
е предписано като впоследствие е проведено продължително домашно лечение - около 3-4
месеца, включващо също и медикаментозно лечение чрез прием на лекарства - афламил,
нолпаза и невробекс, така също и рехабилитационно лечение, изразяващо се във
8
физиотерапия и кинезитерапия - лечение със НЧ магнитно поле продължило 40 дни;
аналитична лечебна физкултура, продължила 26 дни; масаж със специализирани техники,
продължил 40 дни и лечение с ултразвук. В началния етап на възстановителния период от
лечението ищецът е бил в невъзможност за самостоятелно придвижване, като му е била
необходима чужда помощ за извършване на елементарни нужди и потребности от
ежедневието. Така причинените му травматични увреждания, са довели до временна
невъзможност за функционално и пълноценно използване на левия долен крайник.
Последното от своя страна е причина за частичното изключване на каквато и да е физическа
активност и натоварване за периода на възстановяване. Безспорно проведеното лечение е
довело до подобряване на общото състояние на ищеца. Възстановителния период за
установените травматични увреждания е бил с продължителност от около 5 до 6 месеца,
като по отношение на значителни по-засегнатите области - лява тазобедрена става, ляво
бедро, лява подбедрица и поясната област, възстановяването е възможно да продължи и
години след инцидента.
- Мозъчното сътресение се определя като лека телесна повреда с временно
разстройство на здравето без опасност за жИ.та. При мозъчното сътресение не се откриват
структурни промени в мозъка чрез макроскопски и микроскопски изследвания, като то е
най-леката форма на закритата черепно- мозъчна травма. Помрачеността на съзнанието
обикновено продължава до няколко минути и субективните оплаквания изчезват в срок до
около 30 дни. В настоящия случай полученото от ищеца мозъчно сътресение е повлияло и
на мигренозните пристъпи, които значително са се повишили след претърпения от него
пътен инцидент. Възстановяването след мозъчното сътресение е в период около 30 дни.
- Травматичното увреждане, получено в областта на лява тазобедрена става, е
затруднило и ограничило движенията на ищеца в значителна степен не само за периода на
възстановяване (5-6 месеца, считано от датата на инцидента), но и към настоящия момент,
доколкото болките в посочената област не са отшумели. Същите са причина за намаляване
на физическата активност и за спазването на постелен и двигателен режим за период от
около половин година след инцидента. Към момента ищецът не може да извършва
пълноценно някои движения - флексия, абдукция, адцукция и ротация в лява тазобедрена
става и екстензия в лява колянна става, вследствие на хипотрофията на бедрената
мускулатура; така както ги е извършвал преди датата на настъпилото ПТП. Принципно е
възможно при промяна на метеорологичните условия, интензивното физическо натоварване
и при напредване на възрастта, да се проявят леки до средно силни болки най-вече в
засегнатите области — лява тазобедрена става, ляво бедро, лява подбедрица и поясна
област.
- По време на възстановителния период ищецът не е имал възможност да се обслужва
самостоятелно. Травматичните болки през този период са били с най-голям интензитет като
е възможно пострадалият и към момента да изпитва болки особено в най-засегнатите
области - лява тазобедрена става, ляво бедро, лява подбедрица и поясна област.
- Установените множество травматични увреждания, описани подробно в първи
въпрос, са предпоставка възстановяването след подобни травми да е продължително, като не
само за рехабилитационния период от 3-4 месеца. В този смисъл, дори и след приключване
на лечебния процес може да не настъпи пълно възстановяване на здравословното състояние
до такова каквото е било преди получаването на травмите, каквото е и в настоящият случай
по отношение на ищеца. Възможно е функциите на най-засегнатите части - движенията на
левия крак и поясната област да не се възстановят в пълна степен, като в тази връзка
значение има не само провежданото лечение и рехабилитация, а също и други фактори -
възраст, придружаващи заболявания и др.
- Травматично изменените зони следва да бъдат подложени на щадящ режим откъм
физическа активност и натоварвания, като такъв режим следва да бъде спазван и към
9
момента, тъй като при продължителна физическа активност у ищеца се наблюдават леки до
средно силни болки в засегнатите области.
- при определени обстоятелства, както при промяна на метеорологичните условия,
интензивно физическо натоварване, напредване на възрастта, е възможно у ищеца да се
проявяват леки до средно силни болки най-вече в засегнатите области - лява тазобедрена
става, ляво бедро, лява подбедрица и поясна област.
- Състоянието „Хи е заболяване, което се характеризира със загуба мускулна маса,
представляващо тип мускулна дистрофия и изисква лечение за дълъг период от време. В
случая то е възникнало вследствие на причинената травма. При мускулната хипотрофия, ако
атрофичните мускулните клетки се сравнят с нормалните мускулни клетки, то първите
съдържат по-малко митохондрии, саркоплазмен ретикулум и съдържанието на
миофиламенти е намалено. Освен известното размачкване на тъканта, са налице и изразена
в различна степен разкъсване на мускулните влакна. За разлика от сухожилните
разкъсвания, при мускулните е налице значителен кръвоизлив в меките тъкани.
Степенуването на тези травми може да се определят като - леки, средни, тежки и много
тежки. В случая при ищеца травматичните изменения са в средна степен. Но това разделяне
на стадии на конкретните травми, а и на всички останали заболявания, е в повечето случаи
условно, за да се стадира и описва самият процес. Субективните оплаквания и усещания са
водещи при изясняване на степента при конкретния случай, като трябва да се обърне
внимание и на болковия толеранс на ищеца.
- Лечението при тези увреди може да протече по оперативен и неоперативен начин,
чрез медикаменти, посредством физиотерапия, балнеолечение и лечебна физкултура. В
конкретния случай до момента е проведено неоперативно лечение, приложена е
физиотерапия, лечебна физкултура като са дадени и медикаменти. Възстановяването от тези
травми отнема различен период от време при различните пациенти. Възстановяването все
пак зависи и от много други фактори.
- Възстановителният процес при ищеца все още не е приключил. Лесната уморяемост,
невъзможността за изпълнението на определени упражнения - такива свързани с долните
крайници, каквито е правил преди инцидента, намалената мускулна сила, хипотрофията на
мускулатурата на левия долен крайник, са усложненията, които са налице при ищеца.
- След подробно разглеждане на медицинската документация вещото лице е
достигнало до извода, че вследствие на процесното ПТП при ищеца е настъпило комоцио.
- Медикаментозното лечение, което е било назначено при ищеца, е било чрез
медикаментите Афламил, Нолпаза и Невробекс. Времето, за което е приемал лекарствата, е
било за срок от 4-5 месеца.
- диагнозата „Увреждане на брахиалния плексус” представлява заболяване, при което
се уврежда брахиалния плексус и по точно нервите, от които е образуван. Увредата е
вследсвие на травматичния момент, който е действал върху шията и левия горен крайник на
ищеца. По същество увредата на брахиалния плексус се характеризира с отпадане на
функцията на един или повече нерви от самото сплетение.
- Несъмнено е налице причинно-следствена връзка между получените травми и
оплакванията на ищеца. Парестезията на пръстите на лява ръка е бил поводът да потърси
лекарска помощ. Чрез проведеното ЕМГ изследване, това се е установило, като
впоследствие ищецът е приемал медикаменти за лечение на състоянието си.
Съдът кредитира с доверие заключенията на изготвените съдебно-медицинска и
съдебно-автотехническа експертизи, като обосновани и компетентно изготвени, доколкото
вещите лица са дали пълни отговори на поставените им въпроси, доразвити в съдебно
заседание.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
10
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр.
чл. 409 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо, към момента на увреждането, да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата, в случая свид. С. и застрахователя, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, обект на застраховане на
задължителната отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Отделно от горното, за ангажиране на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения, за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им.
Както бе посочено по-горе, между страните е безспорно обстоятелството, че към датата
на настъпване на процесното ПТП, между свид. С., в качеството му на собственик на л.а.
марка „О“ с рег. № ВС и ответното дружество, е съществувало валидно застрахователно
обезщетение по Застрахователна полица № с период на застрахователно покритие от 00:00
часа на 25.08.2019 г. до
За да възникне деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД обаче, е необходимо да са
налице: протИ.правно поведение у водача на л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, настъпила
вреда, вина и причинно-следствена връзка между протИ.правното поведение и вредата.
След като анализира съвкупно събраните по делото доказателства, съдът намира, че в
случая е осъществен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД.
Цитираният по-горе Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1046-259
от 24.05.2020 г. е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, тъй
като е издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения по установените
форма и ред, поради което притежава материална доказателствена сила относно
извършените от това длъжностно лице действия и направените въз основа на тях
констатации. Отразените в протокола факти и обстоятелства следва да се приемат за
настъпили по начина, описан в него, докато тази материална доказателствена сила не се
обори по надлежния ред, предвиден в ГПК. В настоящия случай, не е открито производство
по оспорване истинността на документа по реда на чл. 193 от ГПК и не е проведено
доказване в противна насока от страна на ответника.
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза,
описаният по-горе механизъм на ПТП се потвърждава, като според вещото лице,
техническата причина за настъпването на ПТП е закъснение в действията на водача С. при
предприемане на спиране след започване на завиване в обратна посока и липсата на
действия за задействане на спирачната уредба.
От събраните гласни доказателства, както и от липсата на оспорване от страна на
водача на лекия автомобил, причинил ПТП-то, се установяват безпротИ.речИ. изложените в
11
исковата молба обстоятелства за механизма на претърпените от ищеца увреждания и
характера им, вследствие на настъпилото ПТП на., както и участниците в произшествието –
МПС, управлявано от свид. С. и мотоциклет, управляван от ищеца. Вследствие на удара при
ПТП-то, ищецът получава описаните в Медицинско свидетелство № 24/2020 г. наранявания,
които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.
Въз основа на установените чрез събраните доказателства факти, се доказват
претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие причинените
му травматични увреждания, довели до болки и страдания и временно разстройство на
здравето, неопасно за жИ.та, в резултат на протИ.правно поведение на водача на
застрахования при ответника лек автомобил.
В резултат на нарушаването на задължителните норми, регулиращи поведението на
пътя, пък е настъпило и процесното ПТП, поради допуснати нарушения на чл. 38, ал. 2 от
ЗДВП, извършени от водача на л.а. „Опел Астра“ – свид. С.. С влязлото в сила НП № ., е
прието, че вината за настъпване на ПТП е на свид. С., като в заключението на допуснатата и
назначена съдебно-автотехническа експертиза също е посочено, че причината за настъпване
на ПТП е закъснение в действията на водача С. при предприемане на спиране след
започване на завиване в обратна посока и липсата на действия за задействане на спирачната
уредба с максимално спирачно закъснение при наличие на техническа възможност за това. С
оглед това, неоснователи се явяват възраженията на ответната страна за съпричиняване на
вредоносния резултат.
От събраните и проверени по делото доказателства – писмени, гласни, заключения на
експертизи, съдът намира, че несъмнено се доказа осъществяването на фактическия състав
на деликта - фактът на настъпване на процесното ПТП, предизвикано от водача на
застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието
неимуществени вреди, както и причинната връзка между ПТП-то и настъпилите вреди.
Относно протИ.правността на поведението на водача на л.а. Опел Астра, е налице
основание за приложение на презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вина на водача на
автомобила, доколкото ответникът не доказва изключващи вината на водача обстоятелства.
Ето защо, съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност на прекия извършител, а оттам и отговорността на ответното дружество,
произтичаща от действащата към момента на инцидента застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на л.а. марка „Опел Астра“.
Относно размера на обезщетението:
Дължимото от ответника застрахователното обезщетение следва да е равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно общите принципи на чл.
ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от непозволеното увреждане, т.е., следва да е налице пълно репариране на вредите.
В конкретния случай, се претендират неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.
/петнадесет хиляди лева/, като съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за тези вреди се определя по справедлИ.ст, доколкото те нямат парична
оценка. Понятието „с по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка
на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да бъдат отчетени при
определяне размера на обезщетението. В този смисъл, следва да се вземат предвид характера
и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, броя на
травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените
болки, страдания и неудобства, настъпилите усложнения.
Преценявайки всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението – вида,
характера на травмите, момента на настъпване на увреждането през месец май 2020 г.,
възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 36 години, начина,
степента и времетраенето на оздравителния процес, характера и интензитета на болките и
12
страданията, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване и други
ежедневни действия, дискомфорта в мястото на уврежданията, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищеца, включително и
предизвикания страх от возеното в автомобил, за който се установи, че продължава и към
настоящия момент, съдът намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди - болки и страдания, страх, неработоспособност, възлиза
на сумата в размер на 6000 /шест хиляди лева/. Настоящият съдебен състав счита, че по-
голяма сума за обезщетение би била прекомерна, поради което по-голям размер на
справедлИ. обезщетяване на доказаните неимуществени вреди над сумата от 6000 лв., не
може да се приеме. Следва да се има предвид, че във връзка с отправеното от ищеца
извънсъдебно искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ответникът му е заплатил сума в размер на 1300 лв. В тази връзка, от
събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно от молба от ищеца, депозирана
до ответното дружество /л. 41 от делото/, се установява, че ищецът е предявил към ответното
дружество и претенция за причинените му имуществени вреди вследствие на процесното
ПТП, по която му е заплатена сума в размер на 2625 лв., с което претенцията му по щета
номер 0801-005340/2020-01, е била изцяло удовлетворена. Предвид това, неоснователно се
явява заявеното от процесуалния представител на ищеца, че ответникът не е конкретизирал
за какви вреди /имуществени или неимуществени/ е платена процесната сума от 1300 лв.
С оглед горното, сумата в размер на 1300 лв. следва да се приспадне от сумата от 6000
лева, която съдът намира за справедливия размер на дължимото застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното
ПТП. Предвид изложеното, предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан до
размера на 4700 лева, за която сума следва да бъде уважен, а за разликата до 15 000 лева,
следва да бъде отхвърлен.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от 28.01.2021 г.
/датата на изтичане на определения в нормата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок/ до окончателното
изплащане на сумата.
Относно разноските:
В хода на производството ищецът е направил разноски в размер на 3187.75 /три хиляди
сто осемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/ лв. - списък с разноски – л. 289. С
оглед изхода на спора, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по делото разноски в общ размер от 998.83 лв. /деветстотин деветдесет и осем
лева и осемдесет и три стотинки/, съразмерно с уважения размер на исковата претенция.
Ответникът също е претендирал разноски, като е представил доказателства за направени
такива в размер на 1123.35 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, определя в размер на 300 лв., поради което
общият размер на направените от ответната страна разноски възлиза в размер на 1423.35 лв.
Съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество сума в размер на 977.37 лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и тридесет и
седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. След извършена компенсация на дължимите разноски, сумата, която
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, е 21.46 /двадесет и един лева и
четиридесет и шест стотинки/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 432 от КЗ, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З Д, вписано в Три Агенция по вписванията, с ЕИК със седалище и адрес
на управление: гр. С“, ж.к. „Д. „Г.М. Ди представлявано от изпълнителните директори
БиГ.ев И., Р, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Б. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.
„И със съдебен адрес: гр. Б.град, ул. „Ц /партер/, сумата от 4 700 /четири хиляди и
седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани
болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 22.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на изтичане на законоустановения
тримесечен срок за окончателното произнасяне от страна на ответното дружество – . до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4 700 /четири хиляди
и седемстотин/ лева до пълния претендиран размер от 15 000 /петнадесет хиляди лева/
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д вписано в Т“, ул. „Г.М. Д ,
представлявано от изпълнителните директори БиГ.ев И., Р, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Б. Т., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.град, ул. „И, със съдебен адрес: гр. Б.град, ул.
„Цар/партер/, сумата от 21.46 /двадесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/
лева, представляваща направени разноски по делото, изчислени след извършена
компенсация.
Решението не е окончателно - подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Б.град в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
14